Разделението на властите


Категория на документа: Други




КУ РСОВА РАБОТА
НА ТЕМА:

Разделението на властите според Джон Лок и Шарл дьо Монтескьо

Изготвил: Фак. номоер:
Василка Пейчева 121111378

Проверил:
Проф. д.ик.н. М.Чавдарова

20.11.2013 София

Разделението на властите е теория за трите функции на държавното устройство. Изпълнителната, законодателната и съдебната власт трябва да се изпълняват от различни органи, независими институции, който взаимно се контролират. Те са самостоятелни, но все пак обвързани, без да са подчинени един на друг. По този начин няма как един клон на властта да упражнява власт, която не е в правомощието му.

Джон Лок и Шарл дьо Монтескьо са едни от първите представители на твърдението за разделението на властите. Те имат много допирни точки помежду си, тъй като теорията се доразвива с всеки следващ.

Джон Лок (1632-1707г.) е един от представителите на европейското и английското Просвещение. Той е един от определящите новото философско - рационалистично и хуманистично - демократично мислене. Без неговите идеи политическият либерализъм е немислим.

През 1689г. е публикувано произведението на Джон Лок- "Два трактата за държавното управление", в което той подлага на критика средновековно-патриархалните концепции за божествения произход на абсолютната монархия като форма на управление. Някои от идеите, засегнати в тях, са доразвити по - късно от Монтескьо.

Лок изгражда разбирането си за държавно устройство въз основа на разграничение на две основни състояния, в които живеят хората. Става въпрос за "естественото състояние" , т.е. преди хората да се договорят да живеят в държавата и да станат нейни "граждани". Той заявява, че хората не могат да останат дълго време в "естествено състояние", без да се обединят в политическа общност.

По - важни са характеристиките по отношение на държавата и т.нар. естествено състояние. Породени от тези обстоятелства Лок извежда основните елементи на държавата и нейните форми, функции и задачи. В естественото състояние липсват трите основни клона, с които държавата защитава ефективно личността и собствеността. Първо определен и известен закон, който да е признат и допуснат по общо съгласие в качеството си на норма за справедливост и да служи като основно общо мерило, с чиято помощ да се разрешават всички спорове между хората. На второ място липсва знаещ и безпристрастен съдия, който да решава всички проблеми в съответствие с установените закони. И трето - сила, която прилага законите и наказва нарушителите им. В това състояние Лок твърди, че всеки сам си е законодател, съдия и източник на сила, а това заплашва личността и собствеността й. Това е причината хората доброволно да се откажат от естественото си равенство и свобода и да ограничат своите права , като предадат властта на външни сили - държавната власт.

Лок анализира формите на държавно управление и разделението на властите, като развива нови мисли. Някои от тях са актуални и до днес. Лок разделя властта на две - законодателна и изпълнителна. Особено актуални са неговите идеи за това, че никой освен законодателния орган не може да издава закони, никой не може да пречи на свикването и работата му и че народът не бива да се подчинява на други укази, вместо на закона. С убедителни аргументи той основава върховенството на законодателната по отношение на изпълнителната власт. Джон Лок твърди, че "първият и основен положителен закон е установяването на законодателната власт". Нейната роля е запазването на обществото и всички хора. Законодетелната власт, независимо дали тази власт се намира в ръцете на едно или на няколко лица, или се осъществява непрекъснато или през определен промеждутък от време, е все пак ограничена. Тя не може да бъде абсолютно деспотична по отношение на живота и собствеността на хората, все пак тя представлява само съединителна власт на всички членове на обществото, предадена от определено лице или събрание, които са законодателни. Също така тя не може да си присвои правото да нарежда чрез произволни деспотични укази, и обратно, тя е длъжна да определя правата на поданиците чрез провъзгласени постоянни закони както за богатите, така и за бедните, и известни упълномощени за това съдии. Законодателната власт трябва да се грижи за благото на хората. Трето законодателната власт не може да лиши който и да е човек от която и да е част от неговата собственост без негово съгласие. В друг контекст Лок твърди, че правото на собственост стои нас всичко, и че никой, в това число и върховната власт, не може да престъпи това им право и ако постъпи по този начин , тя излиза извън законите и народът има право да създаде нов избирателен орган. И четвърто - законодателната власт не може да предава правото за издаване на закони в други ръце. Тези идеи са заложени и в днешната конституция.

Според Лок законите, които веднъж се издават, при това за кратък срок, имат устойчива и постоянна сила и се нуждаят от непрекъснато изпълнение и наблюдение. През цялото време е необходима власт, която да следи за изпълнението на тези закони. В това се състои гореспоменатото върховенство на законодателната върху изпълнителната власт.

Идеята на Лок е, че тези две власти трябва да бъдат разделени. По този начин няма да има злоупотреби, измяна в равновесието и икономическите интереси. Между двете власти трябва да има субординация, като това включва не само контрол, но и отстраняване на хората,осъществяващи изпълнителната власт и тяхното трансформиране като законодателен орган.

Джон Лок разграничава различните изпълнителни власти - тази на кратя и тази на министрите. По този начин той формира идеята за отговорността пред парламента, която се утвърждава като принцип на парламентарното управление. Прерогатив означава властта да се действа според собствено усмотрение съобразно с общественото благо , без да се опира на предписанията на закона, а понякога са и против закона. Прерогативът е изключителното правомощие на монарха , което Лок въвежда като субординация между законодателната и изпълнителната власт. В някои случаи е необходимо управляващият да може да смекчава строгостта на законите и присъдите и да прощава на някои извършители, защото в основата на управлението е съхраняването на властта.

Шарл Луи дьо Секонда (1689-1755г.), известен още като Шарл дьо Монтескьо е един от основоположниците на френското Просвещение. Той е политически мислител, чиито идеи по - късно оказват влияние за създаването на първите конституции и новата френска и северноамериканска държавна уредба.

Монтескьо доразвива критиките на Лок по отношение на абсолютната монархия, като политически идеал за него е конституционната монархия или по - конкретно английската конституционна монархия. В нея политическата свобода е спазена , защото държавното управление се основава на разграничаването на държавните функции и силата на закона.

Монтескьо се придържа към идеята на Лок, че естествените закони са присъщи за естественото състояние. Хората, водени от соите интереси се организират в гражданско общество, което се управлява от две групи закони, като те отразяват различни фактори. Първи са географските климат, релеф и област, а на второ място са факторите, характеризиращи природата на управление.

Според теорията на климатите , климатът въздейства върху темперамента на народите, а от там и върху законите. Друг аспект на неговата теория за климатите е, че характерът на почвата, природна или не, също влияе на законите. Монтескьо твърди, че при един цивилизован народ добрата конституция ще може да поправи някои естествени недостатъци , дължащи се на влиянието на климата.

През октомври 1748г. в Женева е публикуван големият труд на живота на Монтескьо "За духа на законите". В него той отделя значително място на политическата наука - форми на държавата, политическа свобода, природа на правителството и принципите му, политика и география и други. Именно поради това Монтескьо се смята за създател на цялостното учение за разделението на властите.

Както Лок, така и Монтескьо разделя властите на законодателна и изпълнителна, но вторият прибавя още една власт - съдебната. Шарл Луи дьо Секонда твърди, че трите власти трябва да бъдат независими, но за да няма злоупотреба с тях, е необходима такава обществена уредба, че едната власт да възпира другата, т.е. да има баланс на властите - "Власт, власт възпира". По този начин изпълнителната власт ще бъде отговорна пред законодателната власт за прилагането на законите. Според него историческият опит сочи, че всеки човек е склонен към злоупотреба с мощта.

Монтескьо твърди, че ако властите са обединени, полето на произвол се разгръща. Те трябва да бъдат разпределени в различни институции: законодателната власт трябва да бъде в ръцете на Законодателното събрание, в което намира място третото съсловие, т.е. представителите на народа, изпълнителната власт трябва да се управлява от краля и неговия административен апарат и съдебната - от съда.

Разделението на властите е необходимо условие за спазването на политическата свобода, на която Монтескьо дава много определения. Тя се не се състои в това да правиш каквото си искаш, тя е правото да правиш всичко, което законите позволяват. От друга страна обаче той определя политическата свобода като такова душевно спокойствие, което произтича от чувството за сигурност. Тя предполага живот в рамките на закон, които да ни закриля от посегателства. За да има такава свобода трябва да има такова управление, при което един гражданин да не се страхува от друг.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разделението на властите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.