Разширяване на ЕС


Категория на документа: Други


Разширяване на Европейския съюз

Европейският съюз (съкратено ЕС, Евросъюз) е политически и икономически съюз между 28 европейски държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му от последните компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз (ДЕС) и Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), в сила от 1 декември 2009 г.

Европейският съюз е международна организация без аналог (sui generis). Държавите-членки са му предоставили голям кръг от правомощия, включително и в областта на външните работи и политиката на сигурност. В изчерпателно изброени в ДЕС области (напр. в областта на митническия съюз) на ЕС е предоставена изключителната компетентност да приема правнообвързващи актове, като държавите членки повече нямат правото да приемат свои. В други области ЕС притежава споделена с държавите членки компетентност. В тези области на т.нар. споделена компетентност държавите членки могат да приемат национални актове, доколкото ЕС не е упражнил правото си да приеме свои.

Функционирането на ЕС се осъществява от неговите органи и учреждения, някои от които са наднационални, а други - междуправителствени. Типичен представител на наднационалните органи е Европейската комисия, която има основно изпълнителни функции. Нейните членове, макар и излъчени от правителствата на държавите членки, са напълно независими от тях. Законодателните функции се упражняват от Европейския парламент (наднационален орган, съставен от лица, избрани пряко от гражданите на ЕС) и Съвета на Европейския съюз (състоящ се от по 1 представител на всяка държава членка на ниво министър). На свой ред съдебният контрол се осъществява от Съда на Европейския съюз (СЕС). Той е съставен от Съд (27 съдии от всяка държава членка), Общ съд (27 съдии от всяка държава членка) и специализирани съдилища, като единственият специализиран съд, създаден до момента, е Съдът на публичната служба, състоящ се от 7 съдии. От своя страна Европейският съвет, състоящ се от държавните или правителствени ръководители на държавите членки, своя председател и председателя на Европейската комисия, определя политическите насоки и приоритети на Съюза и дава необходимия тласък за неговото развитие.
Сред основните задачи на Европейския съюз е осигуряването на вътрешен пазар, който обхваща пространство без вътрешни граници, в което е осигурено свободното движение на хора, стоки, услуги и капитали. Съюзът поддържа обща политика по отношение на селското стопанство, риболова, околната среда, защитата на потребителите, транспорта, енергетиката и др. ЕС разполага с изключителна компетентност в областите на паричната политика на държавите членки, чиято парична единица е еврото, митническия съюз (който налага забрана на митата върху вноса и износа между държавите членки и на всички такси с равностоен на мито ефект и въвежда обща митническа тарифа при техните отношения с трети страни), търговската политика, опазването на морските и биологичните ресурси в рамките на общата политика в областта на риболова и др.
В икономически план със своето население от над 500 млн. души през 2011 г. ЕС е създал приблизително 25% от номиналния световен брутен продукт

Разширяване на Европейския съюз

Разширяването на Европейския съюз е процеса на разрастване на Европейския съюз, при който се приемат нови държави членки.

Началото на процеса се поставя от шест държави, които основават Европейската общност за въглища и стомана през 1951 г. От тогава броят на държавите членки на ЕС се е увеличил до 27, след като България и Румъния стават членове на ЕС на 1 януари 2007 г.

Понастоящем Евросъюзът има 5 официални страни, кандидатки за присъединяване - Турция, Хърватия, Република Македония, Исландия и Черна гора, от които първите две вече са започнали преговори с ЕС. За в бъдеще броят на страните членки може да достигне 30 или повече, тъй като на Европейския съвет в Солун държавите от Западните Балкани получиха обещание за бъдещо членство, когато изпълнят копенхагенските критерии. Процесът на разширяване обаче засега е замразен, след като Франция и Холандия казаха "не" на Европейската конституция, която регламентира институционалната реформа в ЕС, позволяваща влизането на повече държави в Общността.

За да бъде присъединена към ЕС, желаещата страна трябва да отговори на икономически и политически условия, познати още като "копенхагенски критерии" (установени след срещата на високо равнище в Копенхаген през юни 1993), които изискват наличието на стабилно демократично управление, което зачита правото на закона, и съответните свободи и институции. Съгласно Маастрихтския договор всяка страна членка на Европейския съюз, както и Европейския парламент, трябва да одобрят всяко едно разширяване.

Процесът на разширяване е основният двигател на друг по-общ европроцес, известен като "европейска интеграция", който представлява засилване на сътрудничеството между държавите-членки на ЕС с цел постепенно хармонизиране на техните закони.

Преговаряни разширения

В момента 5 държави са получили статут на официални страни, кандидатки за влизане в ЕС. Това са следните:

Република Македония - има статут, признат от 17 декември 2005 г., под името Бивша югославска република Македония, но все още не е започнала присъединителния процес.
Турция - опитите да се присъедини към съюза датират още от Анкарската спогодба от 1963 г., но започна реални разговори по откриване на преговорния процес на 3 октомври 2005 г. Този процес е отворен, т.е. водят се проговори, без да е дадена ясна перспектива за членство в Съюза.
Сърбия - На 21 януари 2014 г. официално започват преговорите за членство на Сърбия в Европейския съюз. Сръбската държава се стреми към изпълняване на условията за присъединяване до 2018 г. и да може да влезе в Съюза за следващия финансов период, започващ от 2020 г.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Разширяване на ЕС 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.