Развиващи функции на изобразителната дейност


Категория на документа: Други




ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

"Епископ Константин Преславски"
Педагогически факултет

РЕФЕРАТ
НА
ТЕМА:
"РАЗВИВАЩИ ФУНКЦИИ НА ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ В УЧЕБНО-ВЪЗПИТАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС"

Изготвил: Проверил:

Развиващи функции на изобразителната дейност в учебно-възпитателния процес

Развитието на психичните процеси, съдействащи за проява на интелектуалните възможности и творческата изобразителна дейност, се определя от спецификата на учебното съдържание и използваната дидактическа технология от професионалната подготовка на преподавателя по изобразително изкуство.

Определянето на пътищата за обучение чрез художествено- изобразителната дейност е свързано с отчитане на факторите, допринасящи за развитието на интелектуалните сили и творческата активност на подрастващите. Учебно-възпитателният процес по изобразително изкуство в различните училищни степени, съобразен с възрастовите и индивидуални възможности на учениците, от една страна е насочен към усвояване на знания, изобразителни умения и навици, а от друга- към развитие на мисленето, зрителното възприемане, въображението и емоционалната отзивчивост към обектите и явленията от заобикалящата действителност.

Като всеки познавателен процес мисленето представлява отношение към света, разбиране на субекта за обективната действителност. Посредством мисленето учениците опознават явленията от заобикалящия ги свят, техните съществени черти, особености, многообразни прояви и взаимовръзки. Без участието на визуалното мислене е невъзможно репродуктивното и творческо изобразяване. Изобразителните процеси спомагат за изграждане и затвърждаване на познанията, пряко свързани с достигане на необходимите равнища на показателите "изобразителна грамотност" и "детска изразителност" в продуктите на ученическото творчество. Обогатяването на визуалния опит и информация в занятията и уроците от различните раздели на програмното съдържание разширява интелектуалните способности на децата чрез процесите, свързани с активното анализиране и съпоставяне на съществуващите белези и отношения между външните и вътрешните особености на образите и обектите, изразени материално чрез форма, цвят, конструкция, движение, статичност и пр., които намират еквивалентен или условен израз в изобразителните продукти.

Детската личност е не само обект, но и субект на въздействие, която възприемайки поставените изобразителни задачи, реагира изборателно, съобразно налични познания, умения, социален опит и определен интелектуален потенциал. Спецификата на изобразителната дейност

предполага благоприятни възможности за прояви на редица мисловни процеси, свързани с репродуктивното и продуктивно изобразяване, т.е. открива се широко пространство, както за възпроизвеждане на усвоените знания, така и за съзидателни творчески решения.

Програмните насоки за различните степени осигуряват разнообразни дейности, предполагащи развитие на конструктивното, комбинативното и дивергентното (вариативното) мислене на учениците. Като пример могат да се посочат следните изобразителни проблеми, подходящи за начална училищна степен:

-изграждане на вариантни образи чрез комбиниране на едни и същи изходни форми ( кръг, полукръг, квадрат, триъгълник и др. );

-апликиране на предварително подготвени растителни или геометрични елементи от гланцова или велурена хартия с цел получаване на декоративно пано чрез участието на ритъм, симетрия, цветове и форми (предучилищна и начална степен );

-варианти за преобразуване на образи (нефигуративни или фигуративни ) от типа на мозайка, домино, пъзел (начална училищна степен );

-асоциативни паралелни изображения между живописта и музиката върху единна структурна основа чрез използване на тоналност, хармония, гама, контраст, пространство и експресивно въздействие ( начална и средна училищна степен ).

Обогатяването на сетивния опит на децата в обучението по изобразително изкуство съдейства за умственото им развитие, позволява формирането на съществени емоционално-естетически връзки и отношения, към третираните обекти и явления. Това от своя страна допринася за проява и развитие на абстрактно-логическите мисловни процеси. В тази насока особено значение имат практическите изобразителни задачи,свързани с иконичните и символични знакови изображения, насочени към предаване на информация, кодиране и декодиране на съобщения от една знакова система в друга, с участие на условни цветове, форми и др.

Чрез дисциплината Изобразително изкуство се създават благоприятни предпоставки за развитието на детското въображение. В процесите на изобразяването, на базата на известна преработка и преосмисляне на обекти, образи и явления от околния свят,се създават нови реални или фантазни изображения.Те могат да послужат за основа при изграждане на отделни рисунки или сюжетни композиции, чрез ангажиране на репродуктивното, конструктивното, репродуктивно-творческото и творческото въображение.Първите прояви на творческо решение са налице, когато децата измислят нови образи и ситуации, като оформят

изобразителни продукти по "свой вкус" в композиционно , конструктивно, светлосянъчно, цветово или обемно-пластично отношение, използвайки натрупани образни представи, без да ги възпроизвеждат точно в реалния им вид. Сега действащите учебни програми в различните училищни степени осигуряват прекрасни възможности за развитие на детското въображение, като в учебно-възпитателния процес се прилагат разнообразни учебни методи, способи, средства и форми на работа.

В предучилищна, начална и средна степен се предвиждат проблемни изобразителни задачи, в които децата създават фантазни образи и ситуации чрез използване на тази цел на разнообразни способи, но съубразени с възрастовите им или индивидуалните особености. Особено интересен способ, отговарящ на специфичната със своето богатство и свобода детска фантазия, е създаването на одухотворени образи чрез превръщането на различни обекти (например: плодове, растения, животни, ученически пособия и др. ) в изображения на хора или животни. В повечето случаи детската "измислица" носи елементи на индивидуално "хрумване"-най-често неочаквано, невероятно или с комичен отенък. Изобразителната задача може да е диференцирано поставена по трудност, според съответната подготовка и практическите умения на отделните деца. Една част от тях може да изобразят одухотворени образи, друга - да поставят изображенията в подходяща обстановка, а трета - да ги включат в реални или фантазни сюжетни композиции.

В някои задачи, предназначени за развитие на детското въображение, визуалното мислене, конструктивните и комбинативните умения, може да се извърши преструктуриране на определен обрез ( човешка фигура, животно, растение и др. ) в едно или няколко нефигуративни изображения чрез използване на демонираща структурна форма. Възможно е изпълнение на противоположна по смисъл задача - да се превърне нефигурален образ в познат предмет ( пътен знак, ваза, чиния и пр. ).

Достъпен способ за създаване на фантазни изображения е аглутинацията, предсавляваща съчетаване на части или елементи от различни обекти. При запознаване на учениците с този начин на работа е желателно да се анализират произведения на изобразителните изкуства, съдържащи фантазни образи - змей, кентавър, морска сирена и др.

Последователното превръщане ( " метаморфози ") на познат обект от действителността в други реални или фантазни изображения чрез дорисуване с подходящ материал е ефективно средство за развитие на въображението. С помоща на нагледни методи ( онагледяване, рисуване на черната дъска, демонстрация и др . ) учениците се запознават с

възможностите на метаморфозите като процес,обхващащ създаване на поредица от изображения, които разкриват промяната на конкретния образ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Развиващи функции на изобразителната дейност 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.