Ре-композиции на К. Терзиев, въз основа на Валтер Бенямин и неговото "Художественото порозиведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост"


Категория на документа: Други


Курсова работа

Върху

Ре-композиции
От Красимир Терзиев
/ 2 и 3 глава/

SOCB803 Медии и публики

В началото на трета глава К. Терзиев очертава две траектории свързани с промяната на мястото на произведението на изкуството преди интернет да се случи, в различните периоди на модерността. Той нарича интернет "място на излишъка и двойниците". Пояснява също, както можем и сами да наблюдаваме - как един медиен обект съществува паралелно на множество различни места и в различни контексти като резултат от най-разнообразни употреби, които нямат нищо общо с автентичното място на оригинала.
Едни от основните тези на Валтер Бенямин в "Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" , на които ще се позовавам по-надолу в текста и ще правя паралел с книгата на Терзиев са:
* В епохата на техническото възпроизводство произведението на изкуството губи своята аура, което на свой ред променя социалната функия на медиите
* Репордуктивността поражда колективна естетика, а това на свой ред води до обществена еманципация.
* Изкуството и неговото възприемане са подложени на фундаментална промяна под влияние техническия прогрес, най-вече с появата на фотографията и киното, които дават възможност на масово възпроизводство и влияят на колективните възприятия.

Едната траектория, която Терзиев очертава, както споменах по-нагоре , проследява миграциите и размножаването на режимите на визуална репрезентация от Ренесанса до информационната епоха. Те са доминирани от архитектурата - стенописи в места на култ. Следва кавалентната картина, която променя отношението към предмета на изкуството - предметите могат свободно да сменят мястото си в пространството и да стават независими от архитектурата. С техниките на печатната графика позволяват да се правят серии и копия и да достигне предмета до много по-голяма публика. След като се изобретява фотографията и киното, образите достигат нова фаза на мобилност и до масово разпространение. Радиото и телевизията довеждат света до звук и картина. С възхода на мрежата има нов обрат - мястото на производство и възприемане се припокриват.
Според Натали Хайних , веднъж възникнали тези технологии, качествата според Бенямин са цялостно белязани от негативност, липса, загуба: загуба на "идентичност" ; загуба на "традицията"; упадък на присъствието ( "тук и сега") в "актуалността"; премахването на дистанцията и оттук риск за близост, обърканост.
Другата траектория, която ще прокарам през Бенямин е миграцията на произведението на изкуството в зависимост от културната функция, с която бива натоварено. Бенямин твърди, че възприемането става с два различни противоположни акценти - съответно върху култовата стойност и изложителната стойност. Когато произведението бива освободено от култа намира свое собствено автономно пространство. Във визуалните изкуства, това е т.нар. "бял куб" или галериите и музеите. Но така то преминава в предмет от сферата на стоковия обмен и бива включено в пазара. Худовествената стойност намира еквивалент в пазарната му стойност. В съвременното изкуство цената на едно произведение се определя от изложбената история, от отзвука в медиите и критичните рецензии. Технологиите за масово производство усложняват нещата - производството на образите иззето от художниците и програмирано в машините, готови за масово разпространение.
Това, което се губи с техниката за възпроизводство според Бенямин , с една дума той нарича "аура" на художественото произведение - неговата автентичност, неповторимост, неговото присъствие "тук и сега". Това, което аргументацията на Валтер Бенямин едновременно скрива и изважда на показ е, че техниките за възпроизводство, преди да разкрият загубата на аурата , са самото условие за съществуването на вече спомената аура.
Краси Терзиев пише, че в началото на 20-ти век авангардите центрират погледа си върху самата концепция и основания на изкуството. Произведението се разглежда откъм художествената му стойност и функцията му като предмет в пазарния обмен. Бенямин споменава, че функцията на изкуството се преобразява, затова стойността й се основава върху човешка дейност - политика. (Уточняваме какъв смисъл Бенямин влага в "политика" - не като технология на управление и репрезентация, а в контекста на модерното и съвременно изкуство). И така, авангардите в следствие отварят пространството на "белия куб" и търсят места за художествена продукция, отвъд институциите, отвъд култа и привилегиите. Разбиранията за изкуство биват разтърсени изцяло и се заместват с въпроса "какво е изкуство". Естетическата функция бива изместена от критическа функция.
В една статия на Антоан Хенион и Бруно Латур , наречена
" Изкуството, аурата и техниката според Бенямин или как да станеш известен , правейки наведнъж толкова много грешки" , те с леко критичен тон , правят бележки върху неговия труд, а именно че Бенямин засягайки всички аспекти на съвременния живот като: изкуство, култура, архитектура, наука, техника, религия, изкономика, политика, дори психоанализа и война, то е за да вземе една категория за друга, а това, което организира цялата аргументация е от една страна , своеобразието и съзарцанието , концетрацията - и аурата; от друга , масите, разсеяността, потопяването - и загубата на аурата.
Автономността на художественото произведение се оказва поставена под върпос в съвременния свят, ако се върнем към "Ре-композиции" на Терзиев. Защото стремежът да се приближи една вещ по-близо до индивида, или по-скоро - към масата е страстно желание на съвременните хора. Същото се отнася и за изкуството - уникалното се преодолява посредством репродукцията. Така казва и В. Бенямин - с всеки изминал ден все по-непреодолимо се проявява потребността да се владее предметът в неговата непосредствена близост или в неговото изображение или по-скоро - в неговата репродукция.
Движенията от 60-те години като ситуационизмът и концептуалното изкуство предприемат стратегии, които да изведат изкуството извън "белия куб". Създават се пърформанси и хепънинги. Използват се печатните издания като художествена медия.
След възхода на интернет, започва да се използва за демократизиране на художествената продукция и комуникация между художници. Общата тенденция е разминаване на границите между естетическия опит и опита от всекидневието. В този порядък, пише Терзиев, формата, езика и структурата са обявени за тоталитарни дисциплини, ограничаващи изкуството.
Той цитира към края на главата Фредерик Джеймисън, който описва този феномен леко негативно, казвайки, че сферата на културата се е разширила, приравнила се е с пазарното общество и се консумира навсякъде, като че ли днес социалното пространство е наситено с културата на образа.

Използвана литература:

* Вж. Les Cahiers de mediologie, premier semester, 1996
* Walter Benjamin, 1971, L'oeuvre d'art de l'ere de sa reproductibilite technique: in L'Homme, le language et la culture. Paris, pp. 137-184 /Статията на Антоан Хенион и Бруно Латур/
* Вж. Actes de la recherché en science sociales, n49, septembre,1983. /Натали Хайних "Аурата на Бенямин", бележки/
* "Техническата ситуация на изкуството" Иван Стефанов





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ре-композиции на К. Терзиев, въз основа на Валтер Бенямин и неговото "Художественото порозиведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.