Регламентация и систематизиране на банковите сделки


Категория на документа: Други


Банкови сделки

Лекция 18.2.2014г.

Изпит: изцяло под формата на тест; тестови въпроси, 40, всеки от които дава 1,5 т., 5 алтернативи, само една е вярна, - 0,5 т., и влиза в сила при 19 и по-малко верни отговори, а при 20 и повече - няма санкция.
Учебник : Банкови сделки, 2011 г., университетското издание

17 теми, конспектът също. Съвпада със съдържанието

Тема: Регламентация и систематизиране на банковите сделки
1. Банкови сделки по Търговския закон:
- набиране на влогове
- предоставяне на заеми
- акредатив
- банкова гаранция
- документарно инкасо

По отношение на акредативите,банковата гаранция и документарното инкасо нямат регламентация по Търговския закон; те основно се регламентират наднационално

Набиране на влогове - по отношение на влогонабирателната дейност, ТЗ уточнява, че обект на банковият влог могат да бъдат парични средства, ценни книжа и други ценности; в банките могат да се депозират не само парични средства.
Банката дължи на титуляра на влога внесената от него сума в същата валута и в същия размер + договорената лихва. Какво може да се случи, ако банката имаше право едностранно да променя валутата, която връща? Банките нямат право да осъществяват подобни транзакции по превалутиране. Ако титулярът на сметката желае да получи сумата в друга валута, това е различен въпрос. След това, по отношение на паричните влогове, има често срещан казус: когато парите са деопзирани на срочен депозит, какво се случва, когато клиентът иска да си изтегли сумата преди крайния срок ? - наказателна лихва! , как банката може да депозира вложителя? Банката има право да начисли лихва по предсрочен депозит; тези лихви обикновено са по-ниски. Банките също могат да включат в договорите за срочен депозит, която да включва клауза какъв процент ще се начисли по предсрочване. Иначе, в сила влиза ТЗ. Когато става въпрос за депозити с ценни книжа, тогава по ТЗ банката може да управлява депозираните от клиента ценни книжа, включително и да упражнява някои или всички права, свързани с тях. На банката се дава право да управлява ценните книжа и да упражнява някои или всички права по тях. Защо се депозират ценни книжа в банките? Най-вероятно вложителят, този който има определен индивидуален портфейл от ЦК, използва банката, за да може тя да се грижи за управлението на ценните книжа вместо него. Тук вложителят дължи такси за услугата.

Когато се сключва заем, предоставя, какъвто и да е той - потребителски, ипотечен, за най-различни цели, той се сключва с договор - за заем. Така се сключва и договор за влог.

Заемателите са длъжни : да изплаща задълженията си в размер и срок; да ползват заема по целта, по предназначение, по което е декларирано и обявено; да се предоставя необходимата информация към банката кредитор. Ако се установи, че заемателят не използва средства.
Ако заемът не се ползва предсрочно, то тя може да поиска предсрочно погасяване на този заем. Във всички останали случаи погасителният план важи.
Когато банката установи, че пазарната стойност на обезпеченията е спаднала, то тогава тя може да поиска предсрочно погасяване на заема. Банката поисква да се допълнят обезпеченията при такава ситуация, и ако това не се направи в срок - процедурата предсрочно....
Друга такава ситуация за предсрочно - ако се установи, че заемателят има други пресрочени задължения, и трябва да се хвърли поглед върху цялата му кредитна история.
Системата на кредитния регистър обхваща заеми не само на бизнеса, но и на всички нас. Всеки, който е ползвал заем за над 400 лв. , всеки си има досие.
Още една ситуация за предсрочно - когато заемателят предостави неверни сведения, или ако се откаже да се предостави такава информация.
Търговският закон дава право на банките сами да формулират и други такива ситуации. Когато банките вмъкват такива клаузи, заемателите може да не са съгласни и може да оспорят, да не подпишат такъв договор; банките биха могли да съчиняват много такива ситуации. Когато в договора за кредит не са описани такива ситуации, то тук в сила влиза ТЗ.

2. Банкови сделки по Закона за кредитните институции:
Закона за кредитните институции разделя банките в две групи : едната група са сделки, които могат да се осъществяват само и единствено от банки или от лица, които са получили лиценз за банкова дейност. Само банки могат да предлагат определен тип сделки. Същевременно има и такива сделки, които могат да се осъществяват както от банки, така и от други финансови посредници. Сделки, които могат да бъдат предлагани както от банки, така и от други финансови институции.

Кои сделки са само банкови сделки:
- публично привличане на влогове и други възстановими средства;
- приемане на ценности на депозит;
- дейност като депозитарна или попечителска институция
Тези сделки са свързани с влогонабирателната, депозитната дейност на банките.
Конкуренти на банките са пенсионните фондове например, осигурителните компании; те могат да предложат услуга 2 или дори 3 в 1. Става въпрос за осигуряване + елементи на спестяване, на начисляване на лихви. Борбата за всяко левче на вложителя е много сериозна.
Другата група сделки са по-многобройни и с по-различен характер. Те са:
1. Парични преводи и платежни услуги;
2. Финансов лизинг;
3. Гаранционни сделки;
4. Търгуване за своя сметка или за сметка на клиенти с:
- Инструменти на паричния пазар
- Чужда валута и благородни метали
- Фючърси, опции и други дериватни инструменти.

5. Сделки с ценни книжа;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Регламентация и систематизиране на банковите сделки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.