Режим на пребиваване на чужденците (имигранти) на територията на Република България – за правото на пребиваване


Категория на документа: Други


Миграционно право
Тема:
Режим на пребиваване на чужденците (имигранти) на територията на Република България - за правото на пребиваване

Режимът на пребиваване на чужденците (имигранти), като съвкупност от миграционноправни норми, урежда възникването, реализирането и прекратяването на правото на пребиваване. Правният режим на пребиваване на практика регламентира правото на достъп на чужденците на територията на Република България.
Регламентирайки видовете пребиваване нашето законодателство не дава легално определение на понятието "право на пребиваване". Смисълът и значението му, дадено в тълковните речници е "намирам, прекарвам, живея някъде, обикновено временно". Така погледнато пребиваването може да се свърже с всяко едно физическо лице и в определени случаи би могло да бъде ирелевантно за правото.Факт е обаче, че законодателят го употребява като юридически термин в нормативните актове, регламентиращи миграционно правния статут на чужденците, и свързаните с него отношения, които възникват, развиват и се прекратяват в обективната действителност. От това следва въпросът, какво съдържание се влага в конкретния случай в пониятието "право на пребиваване" на чужденците на територията на РБ. Изводите, който ще последват, са базирани и на употребата на този термин в международни актове. Основните характеристики на правото на пребиваване са следните:

Правото на пребиваване е ядрото на съдържанието на миграционноправния статут на имигрантите. Всички останали миграционни права и задължения на чужденците, които желаят да влязат или вече се намират на територията на страната, произтичат и са непосредствено свързани с правото на пребиваване;
Правото на пребиваване, разгледано в контекста на миграционноправния статут на чужденците, е субективно право на лицето да се намира, да живее някъде за определен период от време или това е, най-общо казано правото на достъп на територията на страната. Като субективно право, правото на пребиваване е юридическа категория и означава свобода на определено поведение в установените от правните норми граници. То е открита за лицето възможност да действа, когато държавата установява за себе си задължението да не противодейства. Правото на пребиваване е гарантирана от обективното право възможност за задоволяване на определен интерес;
Правото на пребиваване е субективно публично право. В правната теория съществуват различни критерии за характеристиката на едно субективно право като частно или публично. Според едни важен е характерът на преследвания интерес, който обуславя съществуването на частни субективни права, когато интересът е личен, и публични субективни права, ако преследваният интерес е обществен или държавен. Титуляри на субективното право на пребиваване са физически лица - частноправни субекти и, според други, те винаги деистват в свой интерес. Според нас нито характерът на интереса, нито видът на субекта - титуляр (частноправен или публичноправен) може да бъде достатъчен критекий за отнасяне на субективните права към частните или публични такива. Смятаме, че правото на пребиваване е субективно публично право,защото:
правото на пребиваване е насочено към държавата и се реализира винаги на нейна територия;
то е право на свобода за придвижване на личността, гарантирано от самата държава;
титулярът на това субективно право винаги се конституира като страна в правоотношения, в които другата страна е субект с властнически правомощия (държавата), обвързан да съдейства за осъществяването му;
-ако възникне спор във връзка с осъществяването на това право, то този спор е винаги между неговият титуляр и държавата
3. Титуляри на правото на пребиваване са чужденците като субекти на миграционноправния статут. Правото на пребиваване е непрехвърлимо право. За него е хакаркерно, че се прекратява със смъртта на носителя си, ако това не е настъпило преди това на друго основание;
4. След като разглеждаме правото на пребиваване, като право на достъп на чужденците на тероторията на РБ, логично заключение е, че това право обективно се реализира винаги на територията на държава, чийто гражданин лицето не е. В юридически (публичноправен) смисъл човек живее като гражданин на държавата или пребивава като негражданин (чужд гражданин). В този план човек живее или пребивава не физически, а юридически чрез публични права. От тази гледна точка лицата с местонахождение в страната или "живеят" - това са гражданите или "пребивават" - това са чужденците. Гражданинът живее в своята държава, а пребивава в чуждата.
5. Пребивавайки в пределите на чужда държава, чужденците встъпват с нейните органи, юридически и физически лица в определени правоотношения, чрез който се реализират съответните права и задължения. По този начин те продължават да се намират под юрисдикцията на отечествената си държава, но същевременно попадат под юрисдикцията на държавата, в която пребивават. След като чужденецът напусне територията на чуждата държава, той престава да се намира под нейна юрисдикция, т.е. правото на пребиваване е относително нетрайно. На последно място правото на пребиваване е относително ограничено и не е безусловно и абсолютно, поради предвидените за неговото придобиване и реализиране законови предпоставки.
Държавата не е задължена нито да приема чужденци на своята територия, нито да отказва да приема чужденци. Върху тази двустранна свобода на държавата се основава правото на пребиваване, което също може да се разгледа от две страни. Освен,че правото на пребиваване е субективното право на едно физическо лице да влезе на територията на друга държава, то е и право на тази държава да предостави на чужденеца възможността да влезе на нейната територия. Поначало всяка държава е суверенна да преценява при какви условия и на кои лица ще предостави право на пребиваване. Въпросът за пребиваването на чужденците се отнася към изключителната юрисдикция на държавата. Това изключително право на държавата обаче не изключва някои ограничения, произтичащи от нейни международноправни задължения, така че законодателната компетенция на държавата в тази материя не е абсолютна. Ако държавата обаче веднъж предостави правото на пребиваване и регламентира законовите предпоставки за това, то тя е длъжна да го гарантира. Ако лицето вече е влязло и пребивава, това означава, че се намира под юрисдикцията на РБ. Практически не съществува държава, която изобщо да не разрешава достъпа на чужди граждани на своя територия. Правото на пребиваване, имащо във всички случаи законова основа, в зависимост от това, дали е предоставено на чужденеца директно по силата на правна норма (такова е пребиваването в условията на свободния режим), или се опосредява и предоставя от индивидуален адимистративен акт - виза (краткосрочно) или разрешение за дългосрочно пребиваване ( в условията на разрешителния режим), може да бъде първично или вторично.

Краткосрочно пребиваване
Краткосрочното пребиваване дава право на чужденеца да влиза и пребивава еднократно или многократно в страната за срок до 90 дни, считано от датата на първото влизане. Краткосрочното пребиваване може да се осъществи въз основа на виза, т.е в условията на разрешителен режим или въз основа на установен безвизов режим, който е свободен режим на пребиваване. Навярно определящото за наименованието на този вид пребиваване е сравнително краткият срок за престой на територията на РБ, до 90 дни. Дори когато лицето притежава така нареченета виза за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"), би трябвало да отнесем това пребиваване към краткосрочното. Този извод се налага от тълкуването на самия закон, въпреки че наименованието на визата (виза за дългосрочно пребиваване) и по-дългия срок на пребиваване - 180, респективно 360 дни, който се дава с нея. Съгласно разпоредбата на чл.23,ал.1 от ЗЧРБ, чужденците пребивават краткосрочно или дългосрочно (постоянно или продължително), т.е трети вид пребиваване няма. Дългосрочното пребиваване винаги се предоставя с разрешение на за пребиваване, издадено от службите за административен контрол на чужденците, от което следва, че всяко пребиваване, основано на виза, е краткосрочно. От друга страна, за да получи разрешение за дългосрочно пребиваване чужденецът трябва да притежава виза за дългосрочно пребиваване, която се анулира при издаването на решението.
Без да пренебрегваме съществуването, наименованието, предпоставките за издаване и правните последици на различните видове визи - за транзитно преминаване, за краткосрочно пребиваване, за дългосрочно пребиваване и т.н - изводът, който се налага е, че визата дава право на краткосрочен престой, на сравнително кратък достъп до територията на страната. Поради това и при визовия, и при безвизовия режим говорим за краткосрочно пребиваване. Изключение, по силата на законова фикция, е единствено визата за летищен транспорт, при което сменяйки полета в Република България, чужденецът се счита за недопуснат в страната (чл.12,ал.2 от ЗЧРБ).
Краткосрочното пребиваване се свързва с правото на лицето ба достъп и краткосрочен престой на територията на РБ. Режимът на краткосрочното пребиваващите чужденци е част от общия проблем за режима на пребиваване. Но доколкото се касае за една твърде огромна маса чужди граждани, пребиваващи краткосрочно, дотолкова може да се оправдае отделното разглеждане и анализиране на краткосрочното пребиваване.
Дългосрочно пребиваване
Дългосрочното пребиваване се свързва със субективното право на чужденеца да пребивава за продължително или постоянно на територията на страната и винаги се осъществява в условията на разрешителния режим на пребиваване.
ЗЧРБ определя два вида дългосрочно пребиваване" продължително - с разрешен срок до 1 година или постоянно - с разрешен неопределен срок (чл.23,ал.3). Правото на дългосрочно пребиваване се предоставя и осъществява въз основа на разрешение на службите за административен контрол на чужденците (чл.22,ал.1 т.3 от ЗЧРБ). Глава трета от "а" от ЗЧРБ, регламентира случаите на дългосрочнопребиваване на чужденци, получили разрешение за дългосрочно пребиваване в друга държава-членка на Европейския съюз. Законът презвижда специфични материалноправни изисквания и процесуални правила за придобиване на право на дългосрочно пребиваване в Република България на такова лице и на членове на неговото семейство, създадено в държава-членка на Европейския съюз, която е издала разрешенията му за дългосрочно пребиваване. Дългосрочно пребиваване се предоставя отново с решение на службите за административен контрол на чужденците, но е със срок от 5 години, а за членовете на семейството се определя от срока на пребиваване на чужденеца. Това е продължително пребиваване, тъй като все пак е налице ограничение на правото на престой за определен срок - от пет години, докато постоянното пребиваване е за неограничен срок.
ЗВПНРБГЕСЧС регламентира дългосрочното пребиваване на чужденците-граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства. Гражданин на Европейския съюз може да пребивава в Република България продължително (за срок до 5 години) или постоянно, за което му се издава удостоверение от Дикерция "Миграция" - МВР. Член на семейството на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз, може да пребивава продължително или постоянно в Република България, за което му се издава карта за пребиваване. Срокът на продължителното пребиваване на това лице се определя от срока на продължителното пребиваване на гражданина на Европейския съюз. На член на семейстовото на гражданин на Европейския съюз, който не е гражданин на Европейския съюз и не е упражнил правото си на свободно движение, се издава разрешение за пребиваване съгласно изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета от 13 юни 2002г. Отностно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни.
Правото на дългосрочно пребиваване винаги възниква за лицето след издаване на разрешение, удостоверение или карта за продължително, респективно постоянно пребиваване. Дългосрочното пребиваване принципно се свързва с намерение за трайно установявяне на територията на страната. До известна степен то стопява разликата общо между правния статут на българските граждани и този на чужденците. По време на извънредното съвещание в Тампере от 15 и 16 октомври 1999г., Европейският съвет обяви, че лице, легално пребиваващо в държава-членка, за неопределен срок от време, което има разрешение за дългосрочно пребиваване, следва да получи в тази държава-членка съвкупност от постоянни права, възможно най-близки с тези, от които се ползват гражданите на Европейския съюз. Националното ни законодателство в тази насока изцяло кореспондира на Европейското законодателство.
Режими на пребиваване - разрешителен и свободен.
Разрешителен режим
Разрешителният режим се свързва с изискването за наличие на виза или разрешение за дългосрочно пребиваване по ЗЧРБ, или удостоверението или картата за дългосрочно пребиваване по ЗВПНРБГЕСЧС, издадени от службите за административен контрол на чужденците, които създават правото на чужденеца да влезе и пребивава (краткосрочно или дългосрочно) на територията на страната за съответния период от време или безсрочно. Тези актове притежават белезите на индивидуалните административни актове. Те имат властнически характер и се издават въз основа и за изпълнението на закона - имат посредническа роля като пренасят съдържащите се в правните норми общи правила за поведение върху конкретни правоотношения и лица. Техни адресати обаче могат да бъдат само чужденци. Визата, разрешението, удостоверението и картата за дългосрочно пребиваване са от категорията на облагоприятстващите индивидуални административни актове.
Разглеждайки видовете пребиваване - краткосрочно и дългосрочно - видяхме, че дългосрочното пребиваване винаги попада в условията на разрещителния режим, а краткосрочното може да бъде както в условията на разрешителния (ако се изисква виза), така и в условията на свободния режим (ако не се изисква виза). Изводът е, че визата, разрешението, удостоверението и картата за дългосрочно пребиваване винаги създават, предоставят право на пребиваване, а когато то е съществувало и преди това, те предоставят право ба съответен вид пребиваване или те винаги са конститутивни актове.
За да бъде издадена виза, разрешение, удостоверение или карта за пребиваване, се прави проверка от надлежните органи дали са налице фактите и обстоятелствата за тяхното издаване, но с издаването им не се удостоверяват тези факти и обстоятелства, а въз основа на тях на лицето се предоставя право на съответното пребиваване. Точно това отличава визата, разрешението, удостоверението и картата за пребиваване, като конститутивни актове, от констативните адмнинистаривни актове.Тези актове не подлежат на принудително изпълнение, защото са облагоприятстващи актове и зависи от това доколко лицето ще упражнява правото си на пребиваване в срока определен от тях.

Друг общ белег на визата, разрешението, удостоверението и картата за пребиваване е, че се издават след сезиране на надлежния орган, в рамките на едно безспорно производство. След като България стане страна по Конвенцията за приложение на Шенгенското споразумение и външна граница на съюза, бихме могли да говорим за друг важен общ белег между тези актове. Те ще дават право на чужденците да предвижват свободно на територията на останалите Договарящи страни.
Освен очертаните дотук общи белези, отнасящи се едновременно за визата, разрешението, удостоверението и картата за дългосрочно пребиваване, съществуват и специфични такива, които са характерни за всеки един от тези актове поотделно. Най-общо специфичните им белези се отнасят до предпоставките за издаване, компетентните за тяхното издаване органи, процедурите за издаване и вида пребиваване - краткосрочно или дългосрочно, което се предоставя с тях на чужденеца.
Свободен режим
Свободният режим дава право на чужденеца да пребивава на територията на Република България без да е необходимо издаването на конститутивен акт от страна на надлежните органи, достатъчно е да притежава редовен документ за задгранично пътуване или друг заместваш го документ. Свободният режим на пребиваване се прилага само за краткосрочното пребиваване (до 90 дни) като чужденецът може да влиза и пребивава в страната без виза. Случаите, в който не се изисква виза са следните:
Граждани на държавите, посочени в Приложение 2 на Регламент 539/2001 на Съвета, определящ третите държави, чиито граждани трябва да притежават виза или пресичане на външните граници на страните-членки и на тези държави, чиито граждани са освободени от това изискване, влизат и пребивават или преминават транзит през територията на Република България без виза за срок от 90 дни в рамките на всеки 6 месеца, считано от датата на първото влизане;
Лицата, придобили статут на "лица без гражданство" или на "бежанец", влизат и пребивават в Република България без визи, когато са придобили този статут от държава-членка на Европейския съюз, и притежават документ за пътуване, издаден от тази държава;
Гражданите на държавите, посочени в приложение номер 1 към НУРИВОВР дългосрочно пребиваващи на територията на държава-зленка на Европеиския съюз, се освобождават от задължение да притежават визи, ако са ученици и пътуват като членове ба ученическа група от най-малко 5 и най-много 50 души, сформирана преди пътуването и придружавана от учител, за която е изготвен списък, който се представя на граничния контролно-пропусквателен пункт;
Не се изисква виза, когато това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна;
Не се изисква виза, когато това е предвидено в акт на Министерския съвет. В този случай, Република България може едностранно да освободи граждани на една държава от изискването за визи;
Не се изисква виза от чужденец, който е член на семейство на български гражданин и притежава карта за пребиваване на член на семейство на гражданин на Европейския съюз, ако основанията за издаването й не са отпаднали, или в друга държава-членка, ако придружава или се присъединява към българския гаржданин;
Не се изисква виза от гражданин на Европейския съюз и от член на семейство на гражданин на Европейския съюз, който бе е гражданин на Европейския съюз и притежава карта за пребиваване, издадена от държава-членка. Съгласно разпоредбите това важи и за гражданите на държави-страни по Споразумението за Европейското икономическо пространство, гражданите на Конфедерация Швейцария, и на членовете на техните семейства, които не са граждани на Европейския съюз, Европейското икономическо пространство и Конфедерация Швейцария.

Европейските държави се стремят към прогресивно премахване на всички граници помежду им и осигуряване на пълна свобода на движение не само на техните граждани, но и на гражданите на трети страни, които пребивават легално на територията им. Свободното движение е основен елемент в изграждането на социална и политически обединена Европа.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Режим на пребиваване на чужденците (имигранти) на територията на Република България – за правото на пребиваване 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.