Решаване на конфликти


Категория на документа: Други


 Конфликти в неформална група

Интерес предизвикват причините за конфликтите в неформалните общности - кръга на приятели, познати.

Причините се коренят в следното:
- нравственопсихичните феноменология на общуването;
- интереси, потребности;
- ценности, мотивация;
- междуличностна съвместимост и привличания.
- може да възникнат при морално негативни постъпки, засягащи доверието и очакванията на групата като цяло
- лъжа, подлизурство, измама, користолюбие, нечестност спрямо групови интереси, проява на егоизъм.

По принцип групата се изгражда на взаимно доверие, емоционална близост, общност на интересите и всяко нарушаване на тези обединяващи фактори води до конфликт.

УПРАВЛЕНИЕ НА КОНФЛИКТА

1. Същност на управлението на конфликта

Управлението е една от най-сложните и в същото време една от най-деликатните сфери на нашето битие.

В социалните системи то е целенасочен процес на оптимизация на тези системи в съответствие с обективните закони.

Управлението на конфликтите - целенасочено, обусловено от обективните закони въздействие на неговата динамика в интерес на развитие или разрушаване на тази социална система, към която има отношение дадения конфликт. Основната цел на управлението на конфликта е да се предотвратят деструктивните конфликти и да способства за адекватно разрешаване на конструктивните.

Най-общо управлението на конфликта се разглежда в два аспекта: вътрешен и външен. Първият се заключава в управление на собственото поведение при конфликтното взаимодействие. Външният аспект отразява организационно-технологичната страна на процеса, в който като субект на управление се явява ръководителят, мениджърът, лидерът, посредникът.

Управлението на конфликтите е сложен процес, който включва следните дейности:
- прогнозиране на конфликтите и оценка на тяхната насоченост;
- предотвратяване или стимулиране на конфликта;
- регулиране на конфликта;
- разрешаване на конфликта.

Прогнозирането - насочено към определяне на причините, които биха довели до конфликт. Основното е изучаване на обективните и субективни условия и фактори при взаимодействието между хората
(включително и индивидуално-психическите особености на индивидите). Например: стил на управление, социално-психически климат, лидерство, микрогрупи, социално-психологически явления и др. Най-важното е постоянен анализ както на общите, така и на частните причини за конфликт.

Предотвратяване на конфликта - дейност на субекта на управление, насочена за недопускане на конфликт. Основава се на прогнозирането. Основното е - дейности за неутрализиране на целия комплекс от детерминиращи фактори. Основни начини за предотвратяване на конфликта са: грижа за удовлетворяване на потребностите на членовете на колектива; подбор и назначаване на сътрудниците, съобразно индивидуално-психологическите им особености; съблюдаване принципите на социална справедливост на всички решения, засягащи интересите на колектива и личността; възпитаване на сътрудниците, формиране у тях на висока психолого-педагогическа култура на общуване и др.

Стимулиране на конфликта - дейност на субекта на управление за провокация, за предизвикване на конфликта. Средства: внасяне на проблемни въпроси за обсъждане на събрание, съвещание, семинар, критика на проблемни ситуации на събрание; изявления с критически материали в средствата за масова информация и др. Ръководителят трябва да бъде готов за конструктивно управление на конфликта.

Регулиране на конфликта - дейност на субекта на управление, насочена за отслабване и ограничаване на конфликта, обезпечаване на неговото развитие по посока на разрешаване. Етапи:
- признание на реалност на конфликта от конфликтуващите страни;
- легитимизация на конфликта, т.е. достигане на съгласие между конфликтуващите страни за признаване и съблюдаване на установените норми и правила на конфликтното взаимодействие;
- институционализация на конфликта, тоест създаване на съответни органи, работни групи за регулиране на конфликтното взаимодействие.

Разрешаване на конфликта - дейност на субекта на управление, свързана със завършване на конфликта. Това е заключителен етап. Разрешаването може да бъде пълно и непълно. Пълно - при отстраняване на причините, предмет на конфликта и конфликтната ситуация. Непълно - когато не се отстраняват всички причини или конфликтната ситуация.

Според Иван Иванов има четири варианта на управление на конфликтната ситуация:
- стратегия на предотвратяване на конфликта. Целта е да се отстрани реалния предмет на конфликта, да се привлече независимо лице като арбитър, да се принуди едната страна да се откаже от предмета на конфликта;
- стратегия на подтискане на конфликта. Съкращава се количеството на конфликтуващите, разработват се системи от правила, норми, предписания, регламентиращи взаимоотношенията между потенциално конфликтните един към друг хора, създават се или непрекъснато се поддържат условия, които затрудняват или препятстват непосредственото взаимодействие между такива хора;
- стратегия на отсрочка. Временни мерки, помагащи само временно да се онслаби конфликта и по-късно при възможност да се реши (изменения на представата на страните конфликтната ситуация, изменение на значимостта на обекта за конфликта (ненужен, недостижим) във въображението на страните и по този начин да се направят по-малко конфликтни;
- разрешаване. Определят се в зависимост от възможните изходи от конфликта: предотвратяване, справяне, временно отстраняване, разрешаване. Изборът на снратегиите зависи от: личностни особености на участниците, предистория на отношенията, ограничения на ситуацията, съдържание на конфликта, очаквания и становища на зрителите (страничните), непосредствени печалби и загуби, предвиждане на по-късни последици).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Решаване на конфликти 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.