Ролята на вярата при изграждането на информационното общество


Категория на документа: Други



Курсова работа
На тема:
"Ролята на вярата при изграждането на информационното общество"

През последните години въпросът за информационното общество (ИО) се налага като една от основните теми на висши политически форуми в световен мащаб. Развитието му поставя пред правителствата за решаване редица комплексни въпроси, които засягат различни сфери на обществения живот и изискват съгласуване на предприеманите действия.

"Стратегията за развитие на информационното общество в Република България" определя националните приоритети за преход към него, в законодателен, технологичен, икономически и социален план и очертава основните произтичащи от тях дейности. ИО е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ). Както е определено в Постановление № 40 на Министерския съвет, "информационно общество" е общество с качествено нова структура, организация и обществени отношения, основани на глобалния достъп и използване на информационни и комуникационни мрежи и услуги - без национални, географски или други ограничения; за обмен на информация, на научни, духовни, културни и други постижения.

Основни характеристики на ИО са:

1. Използване на ИКТ във всички икономически и социални дейности;

2. Демасовизиране на социалните и икономическите процеси - производство на малки серии продукти, сегментиране на пазара, разпадане на част от големите индустриални компании и др.;

3. Висока заетост в сферата на услугите - над 50 на сто от цялото работещо население;

4.Непрекъснат процес на квалификация в динамично променящия се свят - образование и самообразование през целия живот;

5. Нарастване на социалната роля на индивида - промените в характера на труда и управлението повишават отговорността на човека;

6. Глобализация, икономическа и социална кохезия - създават се условия за изграждане на "общество без граници", елиминиране на фактора "разстояние" - за движение към социална еднородност.

В глобален мащаб са формулирани следните основни принципи на политиката за развитие на ИО:
- подкрепа на конкуренцията;
- насърчаване на частните инвестиции;
- създаване на гъвкава регулаторна рамка;
- предоставяне на отворен достъп до мрежите;
- осигуряване на универсални информационни услуги;
- осигуряване на равни права за достъп до информационните ресурси;
- осигуряване на разнообразие в съдържанието на информацията, включително запазване на културните и езиковите различия;
- признаване на необходимостта от глобално сътрудничество и специално внимание към по-слаборазвитите страни.

Независимо от прокламираната от демократичните държави информационна стабилност на "глобалното село" и свободното движение на хора, стоки и капитали, все по-често от високи трибуни (мин.-председ. на Великобритания) и сред масовото население (настроенията срещу бежанците от Сирия), започват да се чуват ксенофобски изказвания и апели за връщане към национално-териториалните интереси. Вследствие на тези процеси се засилват исканията за национална и религиозна идентичност. В името на универсалност и общочовечност глобализмът като движение засегна едни от най-чувствителните аспекти на човешкото битие - етническата, религиозната, националната и културната му принадлежност. Ето защо не трябва да се изненадваме, че живеем в свят, чиито основни характеристики са безработицата, бездомността и мизерията на стотици милиони хора; тероризмът и етническото прочистване; екологичният проблем и моралният упадък; трафикът на хора и детската порнография.

При съвременното ИО основното оръжие са сървърите и анонимността на потребителите му. ИКТ прескочиха границите на своите държави, но колкото и безобидно на пръв поглед да звучат тези думи на непросветения читател, зад поредицата от "0-и и 1-ци" стоят реални човешки съдби, жертви на престъпленията "бичове", на съвременното общество. Благодарение на тях мегакорпорациите завзеха територии на шестте континента. Наскоро бе съобщено, че "Apple" е превишил пазарна капитализация от 500 милиарда долара - тази цифра поставя компанията над цели страни по отношение на тяхната икономическа сила и показва една тенденция, че корпорациите са истинските господари на света. Може би най-тревожното е, че корпорациите имат възможност да променят законите за свое удобство, и че правителствата в крайна сметка работят за корпоративните интереси. Нещо повече, организират кампании (например цифровизацията), които да влияят на общественото мнение, в резултат на което крайният потребител да пожелае да "работи" в полза да добре смазаната машина на корпорациите. Освен това, ние имаме примера на войните, банките и финансовите балони.

Не може да се разглежда развитието на света като перспектива и като процес на активност, без да отчитаме и осъществените промени, които съпътстват личността. Сама по себе си еволюцията е развитие, в смисъл - усъвършенстване на вече съществуващото в процеса на непрекъснато променяща се реалност. През всички времена на човешката история човекът е търсил Бога и различните религии по света са отговор на това търсене. Те предават единното послание по различен начин, защото всяка от тях е избрала оня начин, който би помогнал най-добре на хората във времето, в което е дошла. Това е и причината, поради която религиите са различни, но всички те, колкото и откъснати да са една от друга във времето и пространството, имат една цел - чрез "Вярата" да водят човек към Бога (да дадат смисъл на бедния да живее). Историята и многовековната човешка опитност потвърдиха, че вярата и произтичащите от нея ценности на морал, са най-мащабният двигател за духовния, материалния, интелектуалния, научния, културния и нравствен прогрес на човечеството през последните три хиляди години. Какво трябва да знаем, когато казваме "Вяра". Вярата е енергия. Върешните противоречия в човешката душа възикват тогава, когато липсва или недостига тази енергия. Чрез своята ценностна система "Вярата" изпраща своите послания през вековете и - същевременно, образува съдържанието на една етика, неподвластна на времето. При сегашната глобализация на света, когато живеем по-често в интернет пространството отколкото в реалния физически свят, обръщането към устоите на вярата е все по-наложително. Изместването на духовните ценности е опасен процес, особено когато се набляга на чисто консуматорски потребности. Интерактивната мултимедийна, идеологическа, политическа и психологическа обработка на интернет-мозъците, може да доведе до пагубни последици, ако стратегията й е подчинена на целта да се завладеят интелектуално, морално и физически все повече хора. Тук се появява и проблемът за гражданския и национално-отговорен избор на "Вярата" (църквата) да създаде необходимите условия и възможности за осъзнаване на етичното поведение, както за индивидуалните, така и за груповите му носители. За разлика от науката и нейните технологични постижения, моралната сфера не се развива към по-добро, а деградира.

Живеем в епоха, наричана обикновено от някои постмодерна, а според други - ние сме в епохата на "мъртвия бог", належащо е да се обърнем за помощ към добродетелите и ценностната система на "вярата", към нейния безпределен свят с неизчерпаем ресурс от хуманност и човеколюбие, от който можем непрекъснато да черпим морални сили в борбата с асоциалните, антидържавните, антицивилизационните и античовешките явления, набиращи все по-голяма скорост и сила в съвременното общество.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ролята на вярата при изграждането на информационното общество 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.