Руска държавна библиотека


Категория на документа: Други


Руска държавна библиотека

Руската държавна библиотека (РДБ) е най-голямата публична общодостъпна библиотека в Русия, намираща се в Москва. Тя получава настоящето си наименование на 29.01.1992г.. Преди това (от 1925 до 1992г.) е известна под името Държавна библиотека на СССР "В. И. Ленин" или просо "Ленинка".
Създадена е в началото на миналия век на базата на Румянцевия музей в Санкт Петербург, включващ и библиотеката със значително книжно богатство, сбирки на ръкописи, редки книги, изящни изкуства, етнографски нумизматични археологични сбирки и други. Книжната колекция на Румянцевския музей става основа на Московската публична библиотека. В Москва са изпратени хиляди томове руски и чуждестранни книги, ръкописи не само от библиотеката на Румянцевския музей, но и от други петербургски библиотеки и организации: Руската академия на науките, Петербургската духовна академияи други, а също и дублети от фонда на Императорската публична библиотека към Имперския Ермитаж.
През 1925г. Библиотеката на Държавния Румянцевски музей е преобразувана в Държавна библиотека на СССР "В. И. Ленин". Огромното книжно богатство и вискокия статус на библиотеката (носеша името на вожда на революцията Ленин) налагат редица нововъведения и разширяване на основното здание на библиотеката. Взето е решение за построяване на ново здание. То става еталон на "сталинския стил" в архитектурата. Авторите на проекта обединяват в едно художествено цяло съветския монументализъм и неокласическите форми, като ги съобразяват с особеностите на руската архитектура. Поради това тяхното творение се вписва сполучливо с архитектурното обкръжение- Кремъл, Московкия университет, Манежа. Зданието е богато украсено- между пилоните на фасадата са разположени бронзови барелефи на велики учени, мислители, писатели. Над главния портал има красив скулптурен фриз. В архитектурно-художественото оформяне на библиотеката участват бележити творци- архитекти и художници. През 1935г. в непосредствена близост до библиотеката е открита и една от първите станции на Московското метро, която и до днес носи името на библиотеката. През 30-те години е построено 19- етажно хранилише, а в края на 60-те години са завършени окончателно корпусите "А" и "Б". Строителството на библиотечния комплекс, включваш няколко корпуса, продължава до 1960г. понеже войната прекъсва започнатото строителство и откончателното му завършване се забавя.
Всички промени в държавата се отразяват и върху характера на дейността на библиотеката по отношение състава на нейния фонд, състава и обхвата на читателите й, отразяват се и върху обема и формите на обслужване, които се прилагат в библиотечната дейност. В 30-те год. на миналия век, когато в страната се провежда културна революция и масово ограмотяване на населението с крайна цел формиране на всестранно развита хармонична личност на библиотеката е определена отговорната дейност да съдейства както за привличане на "старата" интелигенция, така и за изграждане на нова с широк прогресивен поглед към света. Необходимо е да се използва старото културно наследство за формиране на новото възприемане на света без религиозни ограничение и буржуазно влияние. В тези нови обществено-политически условия Библиотеката продължава своята традиционна мисия на културно учреждение- да събира и грижливо да съхранява богатите си фондове, но едновременнос това да развива дейността си така, че да ги прави максимално достъпни за новия читател. През тези години в Библиотеката са създадени и успешно действат междубиблиотечно книгозаемане и справочно-библиографско бюро.
През 1921г. Библиотеката става държавно държавно книгохранилище и мисичта й е да събира, съхранява и да предоставя за ползване книжния и ръкописен фонд като привлича към своите колекции фондове на изоставени или национализирани книжни колекции. При тези обстоятелства фондът й нараства чувствително- от 1 200 000 библиотечни единици се увеличава с близо 4 милиона единици. Това огромно количество постъпления трябва да се приеме, да се обработи, подреди в хранилищата и да се направи достъпно за ползване от читателите.
Пак по това време Библиотеката получава право да съхранява всичко, което цензурата е забранила и не може да се съхранява в никоя друга библиотека. Това е една специфична функция на библиотеката с изключително значение. Достъпът до фондовете на т.н. "секретен отдел" е строго ограничен. Днес, когато ограниченията са свалени, благодарение на работата на няколко поколения библиотекари в този отдел, обществото има възможност да ползва тези източници, които разкриват промените в класовата структура на съветското общество, идеологическите чистки и репресии.
През 1921г. със специално поставление на Библиотеката е предоставена възможност да използва максимално благоприятните условия, които има като главна библиотека на страната. Тя рагръша широка дейност за комплектуване на чуждестранна литература, преди всичко на чуждестранни периодични издания.
Създаването на СССР, съпътствано с формирането на многонационална съветска култура, преопределя едно от най-важните направления в комплектуването на библиотечни фондове- събиране на литературата на всички писмени езици на народите на СССР. Създаден е Източен отдел със сектор за литература на народите на СССР, като за кратко време събраната литература е обработена, отразена в съответстваща система от каталозии предоставяне за ползване от читателите.
От 1922г. в Библиотеката се депозират задължително по два екземпляра от всяко печатно издание на територията на цялата държава. Това е въведено със специален закон, отнасящ се и за изданията на литературата на езиците на народите в СССР. Нещо повече, тези издания се предоставени на читателите в превод и на руски език. В тази връзка ролята на Библиотеката в разпространението на многонационалната литература е значителна. Тя прави я прави достъпна за всеки, което е съществен принос особено след като е въведено (след 1932г.) задължително изучаване на руски език във всички национални училища.
Съществена страна в дейността на Библиотеката е разкриването на притежаваното книжно богатство в система от каталози. Обезателно трябва да се отбележи изграждането на систематичния каталог. До 1919г. фондът на Библиотеката на Румянцевския музей разпоага само с азбучен каталог, макар че изтъква нуждата от систематичен поради липса на възможности това не се осъществява. След тази година библиотечния фонд се увеличава и преминава милион библиотечни единици. Държавата отпуска необходимите средства за увеличаване на щата за създаване на научни отдели и привличане в тях на специалисти. Те се заемат със създаване на нови светски таблици за библиотечно-библиографска класификация на изданият, на базата на която е изграден систематичният каталог. Така се поставя началото на многодесетилетен труд на специалисти не само от Ленинската библиотека, но и от други библиотеки и научни учреждения за създаването на ББК, която се използва и сега.
Основната задача на Библиотеката е не само да събира книжното богатство на страната, да попълва своите фондове, но и да полага грижи за тяхното съхраненяване и опазване. Така още в най-ранните години е въведен отдел от специалисти ои хигиена и реставрация със съответна научноизследователска лаборатория и грижата за опазване на фондовете е поставена на научна основа.
Ясно е, че още от най-ранните години на съществуването си Руската държавна библиотека (РДБ) използва в своята дейност всички основни библиотечни и библиографски практики, като тя целенасочено непрекъснато развива и обогатява, за да постигне както по-пълно и обхватно комплектуване на своите фондове в цялото им разнообразие, така и да задовоява читателските изисквания на многобройните си ползватели чрез различни съвременни форми на обслужване.
Днес РДБ притежава универсален по съдържание, разнообразен по вид и начин на издаване библиотечен фонд. Той е изграден от отечествени и чуждестранни документи- издания на 367 различни езика.Обособени са в: Централен основен фонд- съдържа повече от 29 мил. библ. ед. книги, списания, продължаващи издания, документи за служебно ползване;
Специализирани библиотечни фондове, сформирани от Библиотеката са:
- Централен подръчен фонд- предоставя в режим на свободен достъп най-търсените печатни издания на руски език на водещи издателства в Москва и Санкт Петербург, също и солидна сбирка от научна, справочна и учебна литература, включитлно списания и вестници.
- Централен справочно-библиографски фонд- съдържа повече от 300 хил. библиотечни единици. По съдържание на материалите, които включва, има универсален характер, съдържа рефератни библиографски и справочни издания на руски и чужди езици, речници, енциклопедии и справочници.
- Електронна библиотека на база фондове на РДБ- съдържа електронни копия на най-търсените издания от фондовете на РДБ, също и на външни източници, създадени в електронен формат. Има обем около 400 хил. документа и се ползва от читателите на РДБ. Някой от документите са в точно определен режим на ползване.
- Фонд на руската задгранична литература- съдържа повече от 700 хил. библ. ед. и включва произведения на автори, представители на руската емиграция от различни исторически периоди. Най-ценна е сбирката от вестници.
- Фонд от литературата по библиотекознание, библиография и книгознание. Това е най-големият в света фонд от тези специализирани в тематично отношение издания. Включва и езикови речници, енциклопедии по сродни отрасли назнанието.Съдържа 170 хил. документа, обхващащи периода от 18 век до днес. Специално място заемат изданията на РДБ, които са съществен принос за равитието на тези отрасли.
- Други специализирани фондове са тези на ръкописи, дисертации, вестници, военна литература, литература на източни езици, текущи периодични издания, изобразителни издания (плакати, фотографии), картографски издания, литература от националния кногообмен.
Трябва да се отбележи, че от 1994г. на РДБ е задължително да се представя екземпляр от всяко издание от печатната продукция в Русия (задължителен библиотечен екземпляр)
Най-голямата в Русия държавна публична библиотека съдържа огромно богатство от повече 43 мил. библ. ед. То се съхранява в книгохранилищата на библиотеката, обработено и предоставено на широк кръг читатели. Библиотеката предоставя своите фодове вече повече от 100 години на неограничен брой читатели от страната и чужбина, навършили 18 години. Това са руски и чуждестранни учени, изследователи, научни работници и специалисти от всички области на знанието и други. Те могат да ползват необходимата им литература в читалните на библиотеката. Библиочните фондове могат да се ползват и чрез междубиблитечно и международно междубиблиотечно книгозаемане.
Ежедневно в библиотеката се записват около 200 нови читатели. Всеки ден тя се посещава от почти 4000 души, а виртуалните читални, намиращи се в 80 руски града, ежедневно обслужват повече от 8 хил. читатели.
Библиотеката разкрива своите богати фондове чрез система от каталози и картотеки. Създаден е и постоянно се попълва каталог със свободен онлайн достъп. Освен това библиотеката подготвя сводни каталози на руски книги, издава фундаментални научноспомагателни библиотечни пособия.
В руската библиотека се провежда уникална изследователска и практическа работа в облатта на косервацията и реставрацията на документи. Тази дейност е изключително полезна и необходима за съхраняване на уникални и ценни издания.
Библиотеката е научен център в облатта на библиотекознанието, библиографията и книгознанието. Учените от РДБ провеждат широкомащабна изследователска работа, разработват проекти по въпроси от тази област на знанието и практиката.
РДБ поддър постоянни връзки с библиотеки от много страни и с международни професионални организации: Международната федерация на библиотечните асоциации и учреждение (ИФЛА); Международната организация по стандартизация (ИСО), също и с ЮНЕСКО.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Руска държавна библиотека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.