Санскрит и деванагари


Категория на документа: Други


МАРКО - от санскр. 'MARKA' - значи 'умен'.

МАЯ - от санскр. MAYA - Богиня свързана с илюзийте. Материалната реалност.

МИТЪР - от 'MITRA' - епитет на слънцето. Значи също и приятел. В древността Митра е основоположник на прото-християнска соларна религия. Човекът Митра (преди да бъде архетипизиран) най-вероятно е бил фригиец, ако съдим по начина по който е изобразяван.

МОНИКА - от санскр. 'MANIKA' - значи 'бижу', 'скъпоценен камък', 'рубин'.

НИКОЛА - Името се смята, че е гръцко. В "Махабхарата" единия от братята Пандави се казва 'NAKULA'.

ПЕТЪР - типично старо българско име. Старо още от времената когато Ведите все още са се предавали от уста на уста. От санскр. 'PITAR' - означава 'баща'. Прочее, това име е много важно и поради факта, че е едно от съвпаденията с латинския език, поради която се е разбрало какво всъщност е значението на санскрита за света...

ПЪРВАН - от санскр. 'PARVATI' - и в двата случая означава 'пръв', 'пръвко'.

РАДА - от санскр. 'RADHA' - 'радост', 'красива', 'прекрасна' - Рада е била любимата на Кришна.

СВЕТЛА - от санскр. 'SATVA' - светлина. Интересен факт, че обратното на светлината - тъмнината на саскрит е 'TAMAS' - 'тъма'.

СЕВАР - от санскр. 'SUVAR' - старобългарско ведическо име със значения: светлина, небе, рай, слънце. Навярно близко име до 'SVARGA', бог който е същия като нашия Сварог, който също значи 'небе'.

ЯНА - от санскр. 'YANA' - движение. В старобългарския се свързва с движението на река, бързей, както и с дължината на реката.

ЯНОШ, ЯНУС - Смята се, че идва от римския бог JANUS, но по-стара форма е санскр. 'JANUS', което значи 'място на раждане, начало, създаване'. Латинския Янус е бил почитан в началото на жътвата, сеитбата, раждането и всички други начала...

И това са само част от имената, които имат арийски произход. Имена, които са част от народната ни памет от преди хиляди години, които все още се носят от наследниците на старите арии. Много хора ни лъжат за произхода ни, но нещата малко по малко почнаха вече да се виждат. Според мен е добре хората да започнат да изучават миграциите на арийте през Азия, за да видят 'от къде' и 'на къде' е било движението на тази древна цивилизация. За да видят къде за пръв път се срещат думи като "Ариана", "Астика" (и разбира се, да не ги свързват с бира), "Свастика", "Брама". А това е именно на територията под краката ви.

"Пластове мистерии обгръщат Санскрит и неговата азбука Деванагари. Той е бил един от инструментите, които Бог и Посветените са използвали, за да предадат Истината на хората в ранните дни на Петата Раса през Сатия Юга, "Епохата на Истината".
Джудит Тайберг
Заключение
Санскрит е една хармонична амалгама между звук и форма, в който каквото се пише това се изговаря (голямо предимство!), което дори и в българският език не е така.
В нашият език действително каквото се пише, това се произнася, но съчетанието на звуците често е такова, че се получава т.нар. затъмняване на звуци. Например дори думата "Бог" се произнася с "к"! Ако думата "Бог" би съществувала в санскрит, то би се произнасяла винаги "Бога", с прибавяне на "а", което осигурява правилното произношение на "г"-то накрая. Подобна девалвация се забелязва като се сравнява хинди със санскрит - при един и също думи, "а"-то в хинди изчезва мистериозно. Например "йога" на санскрит става "йог" на хинди, "асана" става "асан" и т.н. Зад всяка буква стои един звук, зад всеки звук - един цвят, една вибрация. И сега би трябвало да е по-ясно какво губи всеки един език с по-малко от 50 букви в азбуката си! С всяка буква се губи по малко божественост, образно казано. Правилното произношение на "кхан" в старобългарския например, е било с "кх", после става на "хан" или "кан". Нещо "дребно" е загубено. Така също в нашия език до скоро е имало "носовки" - "он" и "ен", при чието произнасяне вибрират по-висшите центрове в мозъка и на грубо и на по-фино ниво, имащи ефекта на произнасяне на мантрата "аумен", върховният звук, избран да служи като символ на Висшето, което няма име. В този смисъл ако азбуката, респ. речта, е пълноценна, дори самото произнасяне на думите, се превръща във вид духовна практика.
За последователите на Бялото братство, пеещи песните на Ватан, всички тези неща би трябвало да будят интерес. Учителя П. Дънов е казвал, че ватанските песни са вратата, която оставя зад себе си за този, който иска да го намери. А в песните на Ватан има много думи, които се намират в санскрит и иврит. Изучаването на тези езици би могло да е от полза. Ако не друго, поне едно нещо е ясно - за посветените в древността речта е била нещо повече от ежедневна комуникация. Изпълнението и вглъбяването в песните на Ватан би могло да се превърне в ключ за отваряне на вратата към фините светове. При пеенето трябва да има не само правилно произношение, но и чувство и мисъл. Тогава пеенето става окултно.
"...за да говориш добре един език, в ума ти трябва да има светлина. За да говориш един език добре, трябва да имаш още топлина и сила. Силата седи в ясното произношение. Като изказваш една дума, трептенията трябва да бъдат музикални - във всяка дума, която изговаряш, трябва да има и красота. Красотата е на ума, мекотата е на сърцето, а пък силата е на волята."
Учителя П. Дънов
В една своя лекция Учителя П. Дънов казва, че истинско окултно пеене може да намерим само в арабския, еврейския и индуски език. Българският език е също добър за окултно пеене, а което му липсва може да се компенсира с пеене на ватански или мантри на санскрит. Езици като английски и френски имат донякъде повърхностно произношение, липсват доста звуци, което неизбежно се отразява по определен начин на хората, които ги говорят. Звукообразуването се изнася в горната част на говорния апарат /особено ясно това се вижда при американския английски/, което стеснява диапазона на звуковите вибрации, които цялото тяло изпитва при говорене. Получава се един вид повърхностно произвеждане на звуци, липсва дълбочината. А езикът е дейност, вид правене и то сериозно. Повърхностното "правене" на речта говори за повърхностно отношение в живота. Всъщност обратното е валидно в по-голяма степен - повърхностната житейска философия води до повърхностно звукообразуване и реч. Говоренето е духовна практика. Правилното говорене е правилна духовна практика.

В заключение ще кажем, че правилното говорене включва не само правилна артикулация и интонация, но също и принципа на истинност - каквото се казва да отговаря на чувството и мисълта. Перфектното произношение няма да задейства фините слоеве, ако чувството и мисълта липсват или са в дисхармония или което е по-лошото, "едно говори, друго мисли, трето върши". За да има словото сила и трите компонента - действие /акта на говорене/, чувство и мисъл трябва да присъстват в хармонично триединство.

Литература:

Рудолф Щайнер - "Път към познанието на висшите светове"
Н. Иванова и П. Радева - "А" до "Я" имената на българите
Ст. Стоянов, М. Янакиев - "Старобългарски език"
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A1%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D1%80%D0%B8%D1%82
http://schism.blog.bg/history/2012/08/26/sanskritski-imena-v-bylgarskiia-ezik-chast-i.992006





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Санскрит и деванагари 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.