Северно италиаснки художници през 15 век


Категория на документа: Други




Курсова работа по история на
Изобразителното изкуство
На
Ива Кметска II курс;ГДФ;АМТИИ гр Пловдив.

Изкуство на
СЕВЕРНО ИТАЛИАНСКИ ХУДОЖНИЦИ- ЯКОПО, ,МАНТЕНЯ ДЖЕНТИЛЕ,ДЖОВАНИ, БЕЛИНИ.
През втората половина на XV век Северна Италия става независима в областта на изкуството най-вече в лицето на Андреа Мантеня,както и Венеция чрез рода на Белини.Като резултат "Ренесансът" тук се появява много по-късно,отколкото в Централна Италия,но пък за сметка на това придобива такава мощ,че когато се опитаме да направим представителна извадка на отбрани художници и творби се сблъскваме със затруднение в избора.
Ателиетата в Северна Италия вече са поели по твърде изолирани пътища,така че не можем да различим никакви общи характеристики меджу тях.Нещо повече,във Венеция формите на XV век се задържат твърде дълго в техните религиозни картини по византийски модел на фона на внушителната мозайка с позлата-отражение на венецианстката мощ и богатство.Обърнати с лице към публиката,строгите фигури на светиите се взират с величествено достойнство към нас,сякаш да ни смъмрят от златните си панели.Това са светци,които все още не приличат на човешки същества ,а изглеждат напълно недостъпни и отдадени Богу.Характерна черта за живопистта на Северна Италия и Венеция е култивирането на багрите.

ВЕНЕЦИЯ XV ВЕК
Италия се превръща във врата към Изтока.Тук,както никъде другаде в италианската живопис ние откриваме образи,които документират отношенията с Константинопол.Фигури с чалми се появяват в творбите на Джентиле Белини.Фантастични надписи напомнящи арабската калиграфия .

ХУДОЖНИЦИТЕ БЕЛИНИ
Якопо Белини /1400-1471/ е основателят на венецианската артистична династия,ала създадените от него и спечелили известност картини с маслени бои са изключително малко на брой,по-голямо значение се придава на двете му тетрадки със скици-едната в Британския музей,а другата в Лувъра-които ни дават богата информация относно проблемите и целите на венецианската живопис в Северна Италия през втората половина на века.Съкровено пазена от синовете му,като сборник с образци,тези рисунки-дори и след като избледнелите им от времето контури са подсилени -с пълно право се оценяват като творби на изкуството.На пръв поглед приличат на илюстрации към учебник по персперктива,въпреки че за разлика от флорентинските майстори Белини е далеч по-мек в постигане на усещане за дълбочина.Типично венециански по стил са неговите пейзажи,които той освежава с туширане и щриховане -с други думи,чисто пиктурални способи.Якопо Белини работи във Венеция през 1424 година,като помощник на Умбриан Джентиле да Фабриано,където спечелва конкурс в който побеждава гоелемия Пизанело.В чест на учителя си ,така поне твърди Вазари,той дава на първия си син роден през 1429 година Името Джентиле,в последвалата година жена му ражда още един син,Джовани ала закоността на момчето като негово дете остава под съмнение.През 1453 година. Той омъжва дъщеря си Николозия за живописеца Андреа Мантеня,който по онова време още работи в Падуа.
Андреа Мантеня е роден в селцето Изола ди картуро между Винченца и Падуа през 1431 година.Момчето започва от рано да учи живопис.След смъртта на баща му е осиновен от известния художник Франческо Скуарчоне и много скоро става най-добрият ученик в неговото студио.През 1447 година Мантеня заедно със Скуарчоне заминава за Венеция като чирак,а още на следващата година съзадва първата си самостоятелна творба-полиптих за църквата "Санта София" в Падуа.ЗА Мантеня се казва:"НИКОй НЕ МОЖЕ ДА СЕ СРВАНИ С АНДРЕА МАНТЕНЯ ПО ИЗОБРЕТАТЕЛНОСТ;-ТАМ ТОй Е ПЪРВИЯТ И НАй-ДОБРИЯТ''.През 1463-1464 година Мантеня рисува фреските в резиденциите на Гонзга в Кавриана и Гойто.В двора на управниците на Мантуа художникът се запознава с много изтъкнати за времето си личности ,увлича се по трудовете на философите хуманисти,изучава теория на изкуството.Съвремените изследователи отбелязват,че Мантеня изографисва знаменитата Камера дели Спози в двореца Сан Джорджо в разрез с някои положения в теорията на Албери,което потвърждава че между художника практик и архитекта теоритик съществува открита конфронтация.Този проект завършен през 1474 година става едно от най-големите псотижения на италианския Ренесанс .Носи на Мантеня европейска известност и открива нови хоризонти в живопистта за бъдешите поколения художници.
През 1486 година започва работа над цикъла"Триумфът на Цезар",който трябва да украси стените на дворцовия театър в Мантуа.Деветте огромни пана в техниката гризайл/декоративна живопис в един тон-сив или кафяв-имитация на релеф./Този цикъл му носи слава на майстор на фината темперна рисунка и става източник на вдъхновение на много други художници.

Негови творби са ФРЕСКИТЕ В КАПЕЛА ОВЕТАРИ /1450-1456/.Те са силно повредени през 1944 при американските бомбандировки.Методите,които използва са тези на флорентинските художници.Съчетва калсическа фреска с фреска al secco/фреска на сухо/.За да придаде бялсък на повърхността той добавя към боята сребърен прах.

ОЛТАРЪТ НА СВЕТИ ЛУКА/1453-1454/
Полиптихът бил предназначен за Олтара на капелата на свети Лука в църквата "Санта Джустина" в Падуа.Работата е поръчна на Мантеня от настоятеля на най-големия в града манастир на Бенидиктинското братство.Манастирът се славел със своя скипротий-мястото,където монасите преписват библейски текстове,подвързват ги в отделни книги и ги разпространяват из цяла Италия.Свети Лука от древността е изобразяван така,както го прави Мантеня в централната част на полиптиха-да пише Евангелието,седнал зад катедра.Но художникът умишлено е "лишил" евангелиста смятан за покровител на художниците от традиционния атрибут-палитрата,която е заменена с принаделжности за писане с най-малките подробности.Мантеня се стремил да подчертае огромното значение на работата на евангелиста ,да отдаде дължимото уважение на смирените труженици монаси,които от сутрин до вечер преписвали църковните книги.

ОЛТАРЪТ НА САН ДЗЕНО/1457-1460/
Полиптихът на базиликата "Сан Дзено" във Верона се състои от 6 картини.Първите трии са разположени в главната чааст и са разделени от ползатени колони,а вторите които са по-малки украсяват основата или т.нар. предела.Худжоникът се стреми да създаде общо смислово пространство и го постига със специални композиционни похвати.Дървените позлатени колони ,които разделят картината са елементи от общи за цялата сцена архитектурни декорации.Освен това в лявата и дясната част на олтара подът е еднакъв,на квадрати,а таванът е украсен със статуи на Донатело.

ТРИПТИХЪТ ОТ 'УФИЦИ'/1460-1470/
Този триптих е бил предназначен за олтара на фамилния параклис на Гонзага в двореца Сан Джорджо и днес се съхранява в галерия "Уфици",и се състои от картините "Възнесение","Поклонението на влъхвите","Обрязване".Последната картина привлича вниманието на изследователите защото първо художниците практически никога не изобразяват сцената на обрязването и тук се проявява новатторството на Мантеня при избора на темата ,и второ в тази творба художникът се опитва да демонстрира нов подход към представянето на евангелските сцени.

КАМЕРА ДЕЛИ СПОЗИ/1473-1474/
Това са цикъл фрески,които украсявали съпружеската спалня на херцог и херцогиня Гонзага в двореца Сан Джорджо,и се определя като една от най-добрите работи на Мантеня.Според желанието на клиента художникът трябвало да представи епизоди от историята на рода Гонзанга и сцени от придворния живот.В резултат стените били покрити с мащабни картини с множество фигури елемнти от интериора и предмети от дворцовия бит.Основна тема става историята свързана с пристигането на кардинал Франческо Гонзанга от Рим в Мантуа,свидетел на което бил самият Мантеня.Фреските представят четенето пред двора на писмото съобщава за пристигането ,за срещата на херцос Гонзага със завърналия се син-кардинал Франческо и връщането им от лов.

МЪРТВИЯТ ХРИСТОС/1480/Една от най-известните творби на Мантеня.Тялото на положения на смъртен одър Христос е толкова необичайно,че съвременцитие на Мантеня го наричат "Христос в скъсена перспектива''.Приглушените матови цветове,ясната,строга линия и мощните ефекти на светлосянката придават на творбата характера на скулптура.Тялото на Спасителя и саванът с който е покритп са в еднакъв цвят според историците "мъртвешко синъо''.

МАДОНА ДЕЛА ВИТОРИЯ/1496/Мантеня рисува тази картина в чест на първатА/а годишнина на армията на Мантуа в битката при Форново 1495година."Мадона на Победата".На картината Богородица благославя победителя Фразнческо Гонзанга,коленичил пред нея с усмивка.

ПАРНАС/1497/-/МАРС И ВЕНЕРА/Първата и последаната завършени картини на Мантеня от цикъла,който е трябвало да красят кабинета на херцогиня Изабела д'Есте.Мантеня изоставя строгия "скулптурен стил" и засилва колорита.нетипична е и темата-преди това той рядко се обръща към алегорията и митологията.

КРЪЩЕНЕТО НА ХРИСТОС/1504-1506/
Тази картина украсява капелата посветена на Йоан Кръстител в църквата "Сант Андреа"в Мантуа.Художникът не е успял да завърши картината.Погребан е същата църква.На неговата надгробна плоча е изсечен надписът:"Знай,че Андреа от Мантуа,чийто портрет виждаш е дрънзал да се сравни с Апелес-и го е надминал".

Джентиле Белини-1429-1507
Син на Якопо,брат на Джовани и автор на момументални многофигурни композиции/"Чудото на светия кръст в Сан Лоренцо"/,работите му са изпълнени с точен рисунък и празничен колорит,представящи венециански релегиозни тържества. Чудото на светия Кръст,е творба успешно съхранена ,за да се утвърди характера й.Творбите са извор за града и неговите хора по времето на Джентиле.
Бил изпратен през 1497г. в Истанбул в отговор на желанието за добър портретист на султан Мохамед II.Едни от най-добрите му творби са именно от периода ,в който пребивавал именно там,включително и портрет на султан Мохамед II бил част от творбите му.
Друга творба е акварелен портрет на момче -писар ,който отразява влиянието на ислямския стил в живопистта.Джентиле бил известен със своята честност,със своето търсене на портрети на Венециански доджове/държавни глави/,с едромащабните си повествователни картини.Повечето от горе споменатите портретди били унищожени през 1579г. при пожар в двореца на доджовете.

ДЖОВАНИ БЕЛИНИ/1431-1516/
В живопистта на Белини /шурей на Мантеня/можем да проследим по-нататъшното влияние.Най-добрите му картини са "Св.Франциск в екстаз",сцената се третира като еквивалент на Моисей и гориящия храст в книгата "ИЗХОД". В тази история,когато патриархът на евреите се качва на Божията планина,един ангел се появява пред него,в огнените пламъци на къпината,която не била погълната от огъня и където Господ му наредил да си свали обувките,защото бил на свята земя.Именно тогава Бог обещал да освободи евреите от властта на египтяните и да ги отведе в обетованата земя.Светецът изоставил дървените си налъми и погледнал в екстаз към небето.За картината често се смята,че показва как Франциск получава стигмата/раните Христови/на празника на Светия Кръст през 1224г.,когато на планината Алверна му се явил разпънат серафим.Но белезите на ръцете и краката едва се виждат и определено са излекувани.Вместо това сцената най-вероятно "илюстрира" химна на Слънцето,който Франциск композирал през следващата година,след ежегодния си пост в килията край родния си град Асизи.През това време той не можел да понася светлината и бил тормозен от мишки.Монахът най-накрая се появил от килията си,след като Господ го уверил,че ще влезе в Царството Небесно.
За Франциск,"Брат Слънце,който дава деня..и е красив и лъчезарен с огормно великолепие",бил символ на Господа.Онова,което вижда обаче ,не е самото Слънце, засенчено от облак,а Бог,разкрил себе си като божествена светлина.Тази чудна светлина е толкова силна,че осветява цялата сцена.Дори самотното дърво вляво,съотсветствие на горящата къпина,се навежда в отговор,сякаш задвижено от невидима сила.На фона се вижда великолепен италиански пейзаж,но това не е обикновен пейзаж.Той представя Небесния Йерусалим,вдъхновен от Откровението на св.йоан Богослов.Градът остава празен до Деня на Страшния съд,когато ще приеме душите на блажените.Той е разположен отвъд реката,разделен от ежедневния свят с моста отляво.Отзад се мержелее планината Сион,където живее Господ.Как тогава ще минем през Райските порти,показани като голяма кула?За Франциск пътят към спасението е в аскетични живот/отказване от плътски удоволствия/,цимволизиран от пещерата,която също така го свързва със Св.йероним,пърия голям светец отшелник.Магарето символизира самия св.Франциск,който говори за тялото си като Брат Магаре,което трябва да бъде дисциплинирано.Другите животни-чаплата,водният бик,и заекът-са,като монасите,самотни същества в християнската система от знания.Тази символика сама по себе си не обяснява картината.По-важна е разработката на пейзажа.Св.юфранциск е толкова малък в сравнение с обсатновката,че той изглежда почти несъществен.Но мистичният му възторг пред красотата на видимия свят определя начина,по който ние възприемаме онова,което се простира пред нас, а то е обширно и същевременно интимно.Св.Франциск вярвал,че Господ е създал природата за полза на човечеството.Белини определено споделя това благоговение пред Божието творение,както е изразенов Химна на Слънцето:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Северно италиаснки художници през 15 век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.