Сигурността в Близкия изток


Категория на документа: Други


Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

Р Е Ф Е Р А Т

на тема

"Сигурността в Близкия Изток"

Изготвил:
Спец. Политология. Дипломация и нац. сигурност

Велико Търново
2012 г.

Новите предизвикателства на ХХІ в. изискват и нов подход на стратегията и тактиката за гарантиране на сигурността в света. Всъщност ХХІ в. започва на 11 септември 2001 г. с безпрецедентния терористически акт в Ню Йорк, с разрастващата се глобализация, контрабандата на оръжие и наркотици, с "отпадане" на националните граници в европейските страни, с избухване на етнически, религиозни и военни конфликти в различни точки на земното кълбо. И както твърди Самюел Хънтингтън, това е "сблъсък на цивилизациите". Затова и сигурността в условията на глобализацията придобива нови измерения и не се отнася само до националната отбрана, както е било в миналия век. Безотговорните действия на човечеството по отношение на екологията и настъпилите катаклизми в климата /наводнения, земетресения и опустошителни урагани, топене на ледовете на полюса и др./ засягат еднакво всички. Катастрофите от екологичен и чисто военен характер смущаващо размиват своите граници.

Новата тенденция, която наблюдаваме е, че "класическите" междудържавни войни стават все по-малко вероятни, тъй като световната общественост им дава решителен отпор. За това пък нарастват религиозните конфликти в Судан, Ирак, Ливан, Пакистан, Индия. Епохата на глобална сигурност се превръща в глобална категория във военен, икономически, културен, хуманитарен и екологичен аспект.
В съвременния етап водеща е външната сигурност и борбата с международния тероризъм, който засяга всички региони. А политическата сигурност, конкретно за Близкия изток, е свързана с осъществяване на политически реформи в арабските страни. И това ще бъде продължителен и сложен процес, вече започнал в отделни страни.

Не по-малко важни са икономическите и хуманитарни измерения, които вървят едновременно с ожесточения стремеж на някои арабски страни да запазят стабилността на сегашните политически режими. А тяхното дестабилизиране, както виждаме в момента, води до неконтролируемост на процесите.

Най-големият конфликт, продължаващ с години, е арабско-израелският, започнал още с образуване на израелската държава в 1948 г. Неговото преодоляване ще бъде първата стъпка за сигурността и стабилността на държавите в района. Специално внимание се обръща на ислямския тероризъм и неспособността на международната общност да съгласува общоприемливо определение на понятието "тероризъм".

Ирак, Сирия, Северна африка стоят в стратегията на Запада за тяхното демократизиране и либерализиране на управлението им. В това отношение промените в Ирак трябваше да се превърнат по замислите на САЩ и ЕС в пример за подражание на останалите арабски държави. Но както там, така и в Египет, процесите се развиват не в очакваната посока. В настоящия момент в Египет вземат връх военните и ислямистите.

Развитието на обществено-политическите процеси в този район поставиха Ирак, а и Сирия в центъра на вниманието на САЩ. Все по-актуален става и въпросът за устройството на териториите под палестинско самоуправление в рамките на независима палестинска държава. А демократизирането е неразделна част от сигурността в района, което на практика е трудно осъществимо в противовес на западните очаквания.

Близкоизточния конфликт е един от най-старите. Централно място в него заема палестинския проблем. Решаването му е свързано с положението на бежанците, границите, водните ресурси и тяхното ползване и бъдещия статут на Йерусалим - град в който се преплитат интересите на еврейски, християнски и мюсюлмански общности. А новата обстановка се обвързва с действията на ислямския тероризъм извън пределите на района.

Мирът и сигурността в Близкия изток е невъзможен без разрешението на арабско-израелският конфликт, продължаващ вече 64 години със сблъсъци през 1964, 1973, 1982 г., прераснали във войни. И след всичко това взаимоотношенията между евреи и палестинци остават нерешени. Но вместо подобрение, последните събития в палестинските територии и либерализиране на радикалната групировка "Хамас", създават различна ситуация от тази при управлението на израелския лидер Ясер Арафат.

Променената политическа конфигурация днес внася корекции по отношение възможността за деблокиране на израелско-палестинските мирни преговори. Дали "Хамас" ще отговори на условията на Израел, на ЕС, САЩ и Русия за признаването на Израелската държава и прекратяване на военната съпротива срещу нея остават все още под въпрос. Отлагането му ще бъде катастрофално не само за засегнатите страни, а намирането на справедливост и трайно уреждане на въпроса ще окаже влияние и в развитието на демократичните процеси в другите райони. Напоследък тези процеси изпреварват палестинско-израелския казус в сигурността в Близкия изток. А това изисква "Хизбула" да прекрати своите акции срещу Израел; да се прекрати и конфронтацията между Израел и Ирак и след свалянето на Саддам Хюсеин; да отпаднат обвиненията от страна на САЩ срещу Дамаск, че подкрепя радикалната организация на "Хамас" и радикалните палестински групировки в Сирия и Ливан.

Подписването на мирните споразумения между Израел и засегнатите арабски страни ще бъде само първата стъпка за гарантиране на сигурността в региона.

Мирът в Близкия изток е възможен единствено като мирно съвместно съществуване на арабските държави и Израел. Отричането на този модел само ще "капсулира" воюващите страни в омагьосания кръг на насилието.

В процеса на омиротворяването евентуално мисия на НАТО би изиграла положителна роля, при условие постигане мирно споразумение в района. Засега тази теза се поддържа от отделни членове на Алианса: Испания, Холандия, Дания и Великобритания. Като възможно участие на НАТО в този процес се посочва контрола над границите с Газа след военното изтегляне на Израел. Но на този етап няма положителна реакция на предложението.

От омиротворяването на района и демократизирането на арабските държави от Близкия изток са заинтересувани и западните страни и стратезите на САЩ. Американската инициатива в осъществяването на Голям Близък изток заема централно място в това отношение за интегриране на сигурност чрез демократизация на арабския свят. "Модела Ирак" след свалянето на Саддам Хюсеин и ликвидиране на неговия режим постави много въпросителни спрямо подхода за демократизация.

Най-накрая администрацията на Буш призна, че за инвазията в Ирак не е имало достоверни аргументи, тъй като вече се доказа, че тази държава не е разполагала с оръжие за масово поражение и не е застрашавала сигурността на съседните държави. Всичко това се отрази негативно върху престижа на САЩ и неговите съюзници, създавайки антиамериканско настроение сред арабите и по света. А днес американската армия се изтегля, дала 4000 жертви и над 100 хиляди от мирното население на страната, претърпяла агресия.

От всичко това успешна остава американската стратегия за изнасяне борбата срещу тероризма извън пределите на САЩ. А що се отнася до демократизирането, то се оказа изключително непопулярно, защото повечето държави в региона са против налаганата със сила демокрация отвън, противоречаща си в много случаи с традициите и религиозните схващания на арабите.

С провокирането на антиамериканизма демократизирането и либерализирането на арабските държави стана по-сложно и трудно, отколкото преди падането на Саддам Хюсеин.

Някои коментатори все пак намират положителни страни на този процес с помощта, която САЩ прави за социално-политическите реформи, утвърждаване принципите на прозрачност, ефективност и отговорност на държавните институции и не на последно място - укрепване на гражданското общество в Ирак.

Други канали за провеждане на американска политика са международните организации, ЕС и ООН. Въпросите за демократизирането се разглеждат и на първия Форум на бъдещето, състоял се в 2005 г. в Рафат, Мароко, където се изтъква, че по линията на контактните неправителствени организации в Ирак САЩ се опира на 30 хиляди свои активисти. Успехи има и в съдебната система. И все пак се отчете в крайна сметка, че постиженията като цяло са незначителни. И днес атентатите в Багдат продължават да отнемат жертви. А това са смущаващи факти.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сигурността в Близкия изток 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.