Сила, господство, принуда, влияние и манипулация


Категория на документа: Други


1.3 Сила, господство, принуда, влияние и манипулация

За да вникнем по-дълбоко в същността на властта като универсално отношение, трябва да се спрем на механизмите на нейното осъществяване. Както стана ясно вече, нейното основно съдържание е съподчиняеането на воли - едната страна във властническото отношение налага своята воля над другата, заставяйки я да следва определена линия на поведение, независимо или против нейната воля или интерес. Следователно трябва да съществува определен начин, чрез който да може да се постигне това, дори и тогава, когато в "полето" на контакт на техните интерес съществува открит конфликт помежду им. За да се определи това, е полезно предварително да дефинираме няколко понятия, които са пряко свързани с упражняването на властта това са категориите "сила", "господство", "принуда" и "влияние".

Тъй като социалната същност на властта се свежда основно до подчинението, силата представлява, при всички случаи, основен властнически ресурс. Съществуват твърде сходни черти в социалното прилагане на властта и силата, които ги правят трудно различими явления. Но независимо от това, съществуват начини те да бъдат разграничени.

Като, че ли най-успешен за това е подходът приложен от М. Вебер, при който силата се интерпретира като средство за поддържане на властническото отношение. Съгласно неговото определение за държавата, тя представлява "човешка общност, която изградена в рамките на определена територия успешно приобщава към своите оперативни средства монопола на законното физическо насилие." 5 Като тук под
17

насилие се разбира приложението на сила Употребата на сила като универсално властническо средство за Вебер е безусловна историческа истина Според него, в исторически план връзката между държавата и насилието е твърде тясна Всяка държава дължи своята власт на силата Ако не съществуваха социални структури, които прилагат сила с цел принуждение към определена линия на поведение, то тогава самата идея за държава би трябвало да отпадне и тогава щеше да съществува това, което се нарича безвластие ("анархия") в прекия смисъл на думата Винаги и при всякакви исторически условия на силата се е гледало като на приемливо средство за управление. Специфичното за новите времена е, че държавата е единственият източник на "правото" за приложение на сила, т.е. тя единствено може да я прилага към индивиди или групи, но не произволно, а съгласно предварително приети и известни на обществото правила.

Съществува и друг начин за разграничаването на силата от властта При него се тръгва по линията на разграничаването между актуално и потенциално отношение. В този смисъл, властта се разглежда като потенциално отношение, т.е. такова, при което дължимото поведение се определя от възможността за приложението на определени санкции, водещи до някакви негативни последици, а не от тяхното реално приложение. Така за Робърт Бърнстед "властта е латентна сила, а силата е манифестирана власт."36 Тук властта се разглежда основно като способност за употреба на сила, а не като действителното й приложение. Така, ако един субект въздейства на друг посредством заплаха за употреба на сила и по този начин печели подчинение, то той упражнява власт, а ако за това си служи с физически средства, то става дума за приложение на сила

Трети подход за разграничаването на силата и властта използува българският автор проф. Д. Иванов. Според него, това може да стане върху основата на разграничаването на обектите на властническите въздействия ли на базата на това, върху което се упражнява въздействие - дали това е личността, с нейното съзнание или това е нейното тяло.'7 По този начини силата се дефинира като въздействие върху човешкото тяло с физически средства - оръжие, средства за предизвикване на болка (от най-простите - тояга, бич и пр., до най-сложните технически изобретения за мъчения и инквизиции) и др. При всички случаи това става против волята на потърпевшите индивиди. По подобен начин е определена силата като "физическо въздействие" и в Българския тълковен речник. Това значение може да бъде определено като "сила в тесния смисъл" на това понятие.

Когато става въпрос за третирането на понятието сила в по-широк смисъл, основно вниманието се концентрира върху обекта на въздействието и най-вече върху неговите резултати. Така силата в социален смисъл може да се дефинира като напълно ликвидиране на алтернативите за действие пред подвластния субект и лишаването му от възлюжността за избор в резултат на определено въздействие от страна на друг субект. Това означава, че н случай на приложение на сила властващия субект е този, който избира какво да се прави, а на подвластния остава един единствен изход - да се подчини. Използуването на сила (това по същество е "насилие") третира човешкото същество единствено като физически обект или като биологически организъм, уязвим към болка или към разстройване на жизнените му процеси, тъй като при това той е лишен от каквато и да е възможност за съзнателен избор. А именно способността за вземане на самостоятелни решения е най-типичната черна на съзнателния характер на човешката природа
18

Друг механизъм посредством, който властта проявява своята същност е принудата. Чрез нея се достига най-кратко до основната цел на всяко властническо въздействие - подчинение, следване на определена линия на поведение от страна на подвластния субект, определена и предписана от страна на властващия. Принудата се характеризира с намаляване или ограничаване на възможностите за действие на подвластния субект минимум до две, но при запазване на способността за избор.(r) Запазването на способността за избор означава, че пред съответния субект трябва да съществуват поне две възможности (алтернативи), тъй като в противен случай изборът (или възможността за избор) въобще отсъства

Независимо, че при принудата възможностите за алтернативно поведение на подвластния субект са крайно ограничени и сведени до възможния минимум - две, все пак при нея съхранена самата възможност за избор. По това принудата се различава от силата, при която такава възможност напълно отсъства.

За да илюстрираме тази трудно доловима разлика ще използуваме класическия пример, при който актьора А, заплашва с оръжие актьора В и му заповядва - "Парите или живота !" В този случай, ако В се подчини и предаде доброволно своя портфейл, то А е упражнил спрямо него принуда, тъй като В е избрал едната, но - благоприятната от стоящите пред него две алтернативи: "доброволно да предаде портфейла си" или "да бъде убит и портфейла му да стане притежание на убиеца". Ако обаче, А убие В или изтръгне от ръцете му портфейла, то той е употребил сила, защото не му е оставил никакъв избор - при първият случай той се лишава от живота и парите, а при другия -само от парите, но съгласно самостоятелното решение на А. В този смисъл тук разграничението между сила и принуда може да се установи и посредством критерия предложен от споменатите вече П. Бахрах и М. Боратц - коя страна във властническото отношение реализира действителен избор в поведението си. Когато става дума за принуда подвластния субект е този, който избира какво да се прави, докато когато се прилага сила - това е властващият субект.40

1о този начин става ясно, че силата е само едно от средствата на властта, но самата тя не е власт. Силата е ефективна при предпазването или ограничаването на хората да действат, но не и при подтикването им да вършат нещо. Тя лесно може да постигне негативни резултати, но твърде трудно и много рядко позитивни. Потвърждение на този извод е ниската производителност на робския труд. Друг съществен недостатък на силата като средство на властническото отношение е нейната висока цена41 Тя изисква относително големи инвестиции в специфичните инструменти, служещи за прилагането й, в организацията за употребата й и в средствата за надзор, които имат тенденция за непрекъснат растеж.

Възпирането се отличава от принудата по това, че докато при нея е налице ограничаване на алтернативите за избор пред подвластния субект, то при него се ограничава възможността за действие на същия. Съществува принципна разлика между изборът на действие и самото действие. Често даден индивид може да е свободен да избира, но не е свободен да материализира избора си в конкретно действие, когато някой му пречи да действува според собственото си решение. В този случай имаме възпиране.

Господството също както силата е категория свързана с начина на упражняване на властта Дефинирането на господството се свързва също така, с по-общия проблем за субекта на властта Кой в същност може да властва и как ще го прави? На този въпрос, особено в ежедневието или бита, могат да се дадат най-различни отговори - природата, индивидите, институциите, любовта, парите и т.н. Най-общо
19

господството може да бъде определено като обективна зависимост на подвластния от властващия субект. г Тук зависимостта се разбира във възможно най-широк план, като съвкупност от фактори, свързани с едната страна във властническото отношение (властващата), влияещи или определящи по някакъв начин поведението на другата (подвластната) в това отношение.

Съществува и по-тясно определение на категорията господство. В рамките на социалните общности М. Вебер дефинира господството ("Неrshaft", според неговата терминология) като "възможност да се срещне подчинение сред дадена група от хора за специфични (или за всички) заповеди."43 От тази дефиниция става ясно, че господството представлява двустранно асиметрично отношение, при която едната страна заповядва, а другата изпълнява В този смисъл то представлява разновидност на властническото отношение. Особеността тук е, че то съществува тогава, когато подвластния субект превръща властническите въздействия ("заповедите") в основен определител на своето поведение, независимо от мотивите за това - искрено убеждение в тяхната правилност, страх, навик, реална или очаквана изгода от изпълнението. Допустимите степени на свобода в поведението на подвластния обект тук се разполагат единствено в рамките на получаваните сигнали (заповеди) от страна на властващия субект. Ако получената заповед допуска известна алтернативност при нейното изпълнение, то само тогава и то само в нейните рамки е възможен някакъв избор от страна на подвластния субект. Във всички други случаи той е лишен от каквато и да е право на избор и трябва да следва единствено наложената му линия на поведение.

Подчинението при господството се осъществява по начин, който показва, че подвластния субект е превърнал изпълнението на получаваните заповеди в единствена максима на своето поведение и то в името на самото подчинение, независимо от собственото му мнение относно положителната или отрицателната стойност на заповедите или техните последици. Така господството по своята същност се доближава както до силата, така и до принудата
Господството като специфичен властнически феномен се основава на определена концепция за легитимност. За да бъде устойчива тази разновидност на властническото отношение, не е достатъчно да съществуват определени психологически мотиви за подчинение, а е необходим още един елемент - вярата на подвластните, че властващите са в правото си да налагат своята воля, а техните заповеди са законни и справедливи. Тази вяра осигурява постоянно и продължително подчинение. Съществуват няколко начина за легитимиране на господството и според това може да се говори за три негови разновидности: 44

а)рационално: Основава се на вярата във общовалиден ред, съставен от писани правила и законни разпореждания на лица определени от този ред да упражняват властта в името на общите интереси (господството на закона). При тази разновидност на господството индивидите се подчиняват на изложения в правни норми неперсонифициран обществен ред и на определените от него ръководители, по силата на формалната законност на техните разпореждания и в определените за тях граници;

б) традиционно: Основава се на вярата в съществуващи продължително време
трайни традиции и на определени от тях лица да властват (господство на традицията).
При него хората се подчиняват на личността на определения от традицията (или
свързан с нея) господар в степен определена от обичая;

в) харизматично: Основава се на вярата в изключителните и свръхестествените
качества или личния пример на един човек и създадения върху тази вяра обществен
20

ред. При него подчинението е на волята на харизматично квалифицирания водач, но само докъдето стига вярата в неговата харизма.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сила, господство, принуда, влияние и манипулация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.