Служба военна информация


Категория на документа: Други


НАЦИОНАЛЕН ВОЕНЕН УНИВЕРСИТЕТ
"ВАСИЛ ЛЕВСКИ"
ФАКУЛТЕТ "АРТИЛЕРИЯ, ПВО и КИС"
КАТЕДРА: "Информационна сигурност"

Курсова работа

ТЕМА:"Служба"Военна информация".Създаване, развитие, нормативна рамка, перспективи."

Разработил: Проверил:

/ / / /

Шумен
2013 г.
Съдържание

Глава 1

1.Възникване на разузнавателните служби на Република България.

Глава 2

2.Разузнавателните служби в днешно време - Служба "Военна информация"

Увод

Проблемът за сигурността е основен за всяка система , която има способността да се само организира , да поставя самостоятелно целите си и да ги постига.

В исторически план на първо време възниква военното разузнаване.Още в най-древни трактати за воденето на война се подчертава необходимостта владетелят да създава специализирани за воденето на война структури и да се обгражда с такива служители , които се ползват с неговото доверие и които имат 3 основни задачи:да събират информация за политическите и военните намерения и приготовления на съседните държави ; да следят за наличието на подобни на тях служители на други владетели и да ги обезвреждат или дезинформират ; да проследяват опозиционните на владетеля лица и да не допускат формирането на опозиционни сили в самата държава.[1]

Глава 1
Възникване на разузнавателните служби на Република България.

Разузнаването като система за сигурност на българската държава започва практика да се изгражда още преди Освобождението.То се основава на създадените в Белград от Г. С. Раковски Първа и Втора българска легия. Особено голяма е организаторската дейност на Васил Левски, който създава система от тайни революционни комитети на територията на поробена България и поставя началото на вътрешното разузнаване с друго думи- на контраразузнаването и вътрешната сигурност.Същевременно и Раковски и Левски провеждат дейност която можем да наречем външно разузнаване , доколкото са събирали информация и са си правили съответните изводи за възможността да се получи подкрепа за организираната от тях национално освободителна борба.

На това ниво все още говорим за дейности на отделни лица, а не формирането отделни структури, за които все още е доста рано.

Терминът структури започва да се използва при подготовката на Априлското въстание, когато се формират такива за контраразузнаване и вътрешна сигурност, както и за външно разузнаване.Употребата на този термин е условна, тъй като всъщност няма конкретни звена със свои собствени норми и правила.Структурите са възникнали в съответствие с волята и своята дейност изцяло са зависели от личността на конкретния революционен деец, който като правило е бил ярка и харизматична личност. Основната цел на своеобразното българско външно разузнаване преди Освобождението е осигуряването на подкрепа на европейските сили или събирането на информация за тяхното отношение към едно или друго решително действие на българския народ, имащо за цел освобождаване от робството.Търсенето на подкрепа се осъществява чрез лични посещения в европейските монархически среди, а информацията основно се събира от вестниците.Невъзможността нито да бъде образувано агентурно разузнаване, нито да бъдат създадени пробългарски лобита в европейските държави, естествено предизвиква усилване на своеобразната аналитична дейност сред българската емиграция и нейните революционни организации. Своеобразието на информационно-аналитичната дейност се определя от емоционалните характеристики на революционерите и от факта, че с изключение на по природа талантливите организатори като Г. С. Раковски, В. Левски и Ст. Стамболов, повечето от революционните дейци не притежават нито способностите, нито знанията за организиране и провеждане на революционна борба, включваща разузнаване, контраразузнаване и осигуряване на вътрешната безопасност.

През 70-те години на XIX век сред българските революционни дейци укрепва разбирането за абсолютната, незаменима и единствено правилна роля на нелегалната дейност като форма на политическа борба, изключваща решаващата роля на външната намеса в борбата за свобода.

След Освобождението външното разузнаване се осъществява не само от доверени на княза лица, но и от външно политическото ведомство- Министерството на външните работи и изповеданията (МВнРИ). Естествено усилията са насочени към събирането на информация предимно за положението в Турция и съседните на България страни, но и също така за отношението на европейските сили към опитите на младата българска държава да постигне окончателно разрешение на националния въпрос.Настойчиво в първите години след Освобождението започва да се провежда дейност не само за пряко получаване на информация от европейските политически среди, но и за оказване на влияние при формирането на техни становища, засягащи българската държава.

Военното разузнаване на България до края на XIX век, както външното и вътрешното гражданско разузнаване, по същество все още не съществуват.

Военното разузнаване не нито структурно (като самостоятелно звено), нито функционално (като непрекъсната, организирана, целенасочена и последователна дейност). Показателни в това отношение са събитията преди, по време и главно след Съединението на Княжество България и Източна Румелия. Във военно отношение Българската държава се оказва в значителна степен неподготвена, доколкото не е осигурена необходимата разузнавателна информация за военните дейности в Сърбия.В хода на Сръбско - Българската война военното разузнаване не функционира и на равнище войсково разузнаване, доколкото командването на войската и командирите на частите и подразделенията не знаят срещу какви сръбски сили воюват, къде са разположени те, какви са конкретните им действия и планове.За това състояние допринася и изтеглянето на руските офицери от българската армия като реакция на императорското правителство на неодобрения от него акт на Съединението.

През 1894г. към Щаба на българската армия е създадено Учебно бюро, преименувано по-късно в Информационно бюро, но то може да бъде определено по-скоро като предвестник на военната разузнавателна структура, доколкото не е разчитало основно на агентурна информация, а е получавало данните от обработка на открити източници.

До началото на XX век българската държава не разполага с военно и гражданско разузнаване и контраразузнаване.Изключение в този аспект прави дейността на българските дипломатически представители зад граница, които организират и осъществяват предаването на информация от разузнавателен тип. До обявяването независимостта на България възможностите за водене на разузнаване от дипломатически позиции са твърде ограничени поради ниския статут на официалните представители на формално васалното българско княжество и липсата на военни аташета. Но и в тези условия правителството и княза получават информация от разузнавателен тип, преди всичко за Османската империя, благодарение на познаването на нейната политическа, административна система и главно поради наличието на голям брой българи в европейските територии и столицата на тази страна.Сходно е състоянието и в столиците на другите балкански държави. Така става възможно българското правителство да получава информация от "зоната на жизнените интереси" на народа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Служба военна информация 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.