Смъртта на Бог и новото начало


Категория на документа: Други



Ницше нарича човека "най- болното и уродливо животно", което се е отклонило от своите жизнени инстинкти, но той е и най- интересен. Ценена е физиката и физиологията на Декарт, с представата за животните като "машини", "механизми", но Ницше не приема рационалистическата му философия. За него рационалистическото мислене е израз на инстинктивни влечения, ирационални импулси. Но той не отрича разума изобщо, а му отделя ролята на силен инструмент, с който действа "волята за власт". Но волята за власт се разграничава от "свободната воля" на Декарт, макар че самият Декарт смята "свободната воля" за независима от разума.

Ницше прави съпоставка между християнството и будизма. Той откроява втория като много "по- реалистичен" от християнството. Преднината, която философът дава на будизма е във феноменологията на познанието, отрицанието на "Аза", учението за превъплъщението и особено тезата, че животът е страдание. Но въпреки това Ницше противопоставя на будизма идеята си за "вечното възвръщане" и "волята за власт", понеже будизмът отрича живота. Докато християнството се бори с греха, будизмът застава срещу страданието. Образецът на общественото устройство Ницше вижда в кастовата йерархия на древна Индия. Будизмът за философа стои "отвъд доброто и злото": "Будизмът е религия на уморения финал на цивилизацията, а християнството изобщо не открива пред себе си цивилизация - при известни обстоятелства то само полага нейните основи." (Ницше, Фр., Избрани произведения в 6 тома, Антихрист, 2004, с. 197)

Вярата, на която се осланя християнството, за Ницше е нежелание да се узнае истината. Мъченичеството по своята същност няма нищо общо с истината. В този смисъл Реформацията на Лутер е "плебейски бунт" против Италианския ренесанс. За Ницше християнството е враждебно към разума, това виждане е продиктувано от противопоставянето на Лутер на разум и вяра, спасение "само чрез вяра". Следващ пункт на разминаване между християнството и Ницшевата философия е противопоставянето на страданието и състраданието. Страданието спомага за самопреодоляването , да се преодолеят болестта и болката, докато състрадание, което проповядва християнството отслабва "волята за власт". Ницше формулира Закон против християнството, като то е наречено "порок". Законът започва с преоценката и края на християнското летоброене с първи ден на "Първата година" обявена от философа (в скоби поставя действителната дата 30 септември 1888 г. от "лъжовния календар"). Страстта на словото му е изпепеляваща. Той заявява, че всичко противоестествено е порочно, а свещеникът е "най- порочният човек", понеже проповядва противоестественото. Участието в богослужението Ницше заклеймява като "покушение срещу обществената нравственост". Всички свещени места на християнството трябва да бъдат унищожени. В проповедта за целомъдрието, чиято теза е пренебрежение към половия живот, той вижда грях спрямо "свещения дух на живота": "Свещената история трябва да бъде наричана с онези имена, които тя заслужава, а именно проклета история; трябва да използваме думите "бог", "спасение", "избавител" като ругателство, позорно клеймо за престъпника." ( Ницше, Фр., Избрани произведения в 6 тома, Антихрист, 2004, с. 369)

Ницше противопоставя Христос на Дионис, спасението - на "вечното възвръщане", състраданието - на страданието. Издигнатите идеали на философията на Ницше са "свръхчовекът", "преоценката на всички ценности" и "волята за власт". Ницше осъжда християнството, като отправя срещу църквата обвинението, че тя е "най- лошата от всички представими форми на упадък".

Amor fati

Amor fati за Ницше е формулата за спокойно приемане на всичко, което предлага животът, обичай съдбата. Постоянното противопоставяне на това, което ни подлага съдбата е основата на страданието. Приемайки съдбата, тя става не враг, а спътник, чийто капризи са част от живота. Тази позиция утвърждава живота като ценност, понеже противопоставянето неизбежно води до нови и нови предизвикателства за човека, а позицията на съжителство със съдбата е стъпката, която ще го изведе напред и ще го изтръгне от безбройните му заблуди. Надсмивайки се над съдбата, тя вече губи своята предишна сила и въздействие. Искането да променим битието си води до непрестанния сблъсък със съдбата, за да я надхитрим, Ницше призовава да се отвърнем от всичко, да не пожелаваме да го променим, а да му избягаме, превръщайки по този начин самите себе си в отрицание.

Но означава ли формулата Amor fati, приемане на всичко, което ни поднася съдбата,примирение с живота? Ницше призовава към приемането на живота с една спокойна усмивка, каквото и да е случващото се по своята същност. Това гмурване до най-страшните дълбини на живота е именно търсенето на философа.

Идеята, че трябва да се превърнем в творци на живота си, се появява в много от произведенията на Ницше. Да утвърждаваш означава да приемеш и обичаш собствената си съдба, но за философа на това са способни малцина. В този смисъл болката е приета не като протест към живота, а като събуждаща воля за живот и оздравяване. "Все повече искам да се науча да разглеждам необходимото в нещата като красиво, така да бъда един от онези, които правят нещата красиви. Amor fati- нека от сега нататък това бъде моята любов!...Или най-общо казано: един ден искам да стана утвърждаващ човек." (Ницше, Фр., Веселата Наука, 1994 с. 157-158)

Но силата се крие не в отричането на страданието, а в неговото приемане. За да обикнеш съдбата е нужно да притежаваш воля за самоопределение.Преодолявайки негативизма се извършва значителна крачка към постигането на утвърждаването на живота. Във "Веселата наука" Ницше изразява виждането си за това утвърждаване:"Личност отслабнала, невзрачна, изтощена, себеотричаща се и всичко отричаща не е годна за нищо добро - а най-малкото за философия...Всички големи проблеми изискват голяма любов, а на нея са способни само силните, цялостни, положителни духове, уповаващи се здраво на самите себе си." (Ницше, Фр., Веселата Наука, 1994 с.200)

Можем да свържем Ницшевото Amor fati, любов към съдбата, с преформулираната любов към Бога на Спиноза - amor Dei. Ницше не скрива своя респект към Спиноза, но разбира любовта към съдбата не с намесата на Бог, а на човешкия избор. Ницше свързва съдбата с нейното всемогъщество, което присъства още в мисленето на древните гърци. Но разликата с разбирането на гърците е, че при тях съдбата е проявата на всесилната воля на боговете и действа против желанието на човека, докато при Ницше съдбата е приета и следвана с радост. За да обикнеш съдбата и да следваш формулата на Ницше, трябва да притежаваш воля за самоопределение. Като призовава да станеш това, което си, философът обръща поглед и към един модел на превъзмогване взаимстван от изкуството. Какво според Ницше хората на изкуството могат да ни научат и как постигат красотата на нещата, понеже те не са никога красиви сами по себе си: "...всичко това трябва да научим от хората на изкуството, а в останалото да бъдем по- мъдри от тях. Защото тънкото им умение свършва обикновено там, където свършва изкуството и почва животът. Ние обаче искаме да бъдем поети на нашия живот, и то първо в най-дребното и ежедневното." (Ницше, Фр.,Веселата наука, 1994, с. 171)

Кое е по-тежко за човека да оплаква съдбата си, или да я приеме и да върви в едно с нея? Разбира се за Ницше отговорът е еднозначен, а именно, че себенадмогването е ключът към любовта с една съдба, която вече не принадлежи на прищевките на нито един Бог, а е свързана с чисто човешко- природното. Ако избягаме от стихията, криейки се в най-дълбоката пещера, няма ли да изпитаме непреодолимия ужас, когато тя все пак ни връхлети, или изправяйки се с цялата своя гордост постигнем нейното овладяване, чрез отвръщането на погледа, чрез безпристрастното приемане на нейната сила. В Ессе Номо Ницше прави едно обобщение на своето дело: "Преоценката на всички ценности - ето я формулата ми за акта на висшето човешко самоосъзнаване - и този акт у мен се е превърнал в плът и гений. Ориста изисква от мен да бъда първият почтен човек, да се противопоставя на човешките заблуди..." (Ницше, Фр., Съчинения в 6 тома, 2004, с. 348)

Призивите на Ницше никога не изменят на дълбоката страст, с която са изказани, понеже те са изстрадани, за да добият този неоспорим отпечатък. Сам философът се определя като "динамит".Amor fati Ницше приема като своя "най-вътрешна природа".

Заключение

Едва ли бихме могли да кажем нещо ново за един велик философ като Фридрих Ницше. Той е вдъхновител на много поколения, които виждат неугасващия пламък на неговата философска мисъл. Не са малко книгите посветени на него и всяка една насетне е своеобразно преразглеждане, едно "завръщане" към големите идеи на Ницше. Но мисълта да пишеш за него е, не бих могла да отрека, една гъделичкаща суетна тръпка, тръпка, с която да се докоснеш поне до частица от гения му.

Смятам, че в заключение на гореизложеното, бих могла само да добавя собственото си възхищение, за един дълбок дух, който е разтърсил, а убедена съм и продължава да владее умовете и сърцата на много наши съвременници. Да звучиш съвременно в ХХІ век не е проста задача, а едно безспорно доказателство как геният преминава през границите на епохите, с пророческите си виждания.

Литература:

1. Хайдегер, М., Думите на Ницше "Бог е мъртъв", www.philosopher.hit.bg

2. Паси, И., Избрани произведения в шест тома, т.5, изд. Захарий Стоянов, С., 2003.

3. Ницше, Фр., Съчинения в 6 тома, изд. Захарий Стоянов, С., 2004.

4. Ницше, Фр., Човешко, твърде човешко, www.chitanka.info

5. Ницше, Фр., Веселата Наука,Унив.изд.Св. Климент Охридски,С., 1994.

6. Ницше, Фр., Воля за власт. кн. Трета и четвърта, изд. Евразия, С., 1995.

7. Канавров, В., Размирието на разума, Изд. Св. Климент Охридски, 1994.

??

??




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Смъртта на Бог и новото начало 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.