Социална динамика


Категория на документа: Други


Курсова работа
Университет за национално и световно стопанство
Направление:Икономика и бизнес
Тема:Социална динамика
Име:Ренета Руменова Гачева
Факултетен номер:121111544
Поток:192
Група:1787 Проверил:Р.Велева
Гр.София Дата:17.10.2012
1.Що е социална динамика?
Социална динамика може да се отнася до поведението на групите, че резултатите от взаимодействието на отделните членове на групата, както и за проучване на връзката между отделните взаимодействия и поведението на ниво група. [1] областта на социалната динамика обединява идеи от икономика , социология , социална психология и други дисциплини, и е под-областта на сложни адаптивни системи или сложността на науката.Според Конт социологията е наука за структурата на обществото (социалната статика) и за законите на неговата еволюция (социалната динамика).Тя изучава фактите за обществения живот,така както физическата наука изучава физическите явления.През последните 50 години е налице внушителен напредък в изучаването на динамиката на социалните системи.Това се дължи на навлизането на математиката и физиката в социологическите изследвания.
2.Кратка биография
Огюст Конт е роден в Монпелие, Франция на 19 януари 1798. Въпреки че е бил даровит студент Конт никога не получава университетска степен, което се отразява отрицателно върху кариерата му. През 1818 г. той става секретар и осиновен син на Клод Хенри Сен Симон, който е с 40 години по-стар от него. Те работят заедно до 1824 г. когато отношенията им се разпадат, защото Конт решава, че Сен Симон не дава адекватна оценка на приноса му. Конт по-късно ще пише за този си период като "най-болезненият урок на неговата младост с един аморален измамник."
Независимо от по-късната враждебност към Сен Симон, Конт често е признавал своя голям дълг към него. "Аз действително дължа много за интелектуалното си развитие на Сен Симон...той допринесе много за моето образование в областта на философията, посока която аз ясно поех и ще следвам без съжаление през целия си живот."
През 1826 г. Конт съставя схема за представяне на 72 публични лекции по своята философия на живота. Курсът събира видна аудитория, но той свършва само след три лекции, тъй като Конт получава нервно разстройство. Оттогава той продължава да има проблеми с нервите и през 1827 година прави опит за самоубийство като се хвърля в Сена.
Въпреки че не получава постоянна позиция във Френската политехника, през 1832 година той добива второстепенна позиция на лектор. През 1837 г. той е назначен и за лектор, който има право да изпитва и едва оттогава получава един нормален доход. През този период Конт работи върху шест томния си "Курс по позитивна философия", която е публикувана през 1842 г. В тази си работа Конт за първи път използва понятието социология. В нея той също подчертава, че социологията е една абсолютна наука. В тази си книга той критикува политехниката и като резултат от нейното публикуване, през 1844 г. договорът му не е подновен. Живее благодарение на помощите, които получава от привържениците на позитивизма. През 1851 г. той публикува четиритомната си "Система за позитивна политика", в която той прави опит да предложи грандиозен план за реорганизация на обществото.
За психическото му разстройство допринасят трудните му отношения с жените. След един несполучлив брак с бивша проститутка през 1845 г. Конт среща голямата си любов - Клотилд дьо Во, сестра на негов бивш студент и тридесет години по-млада от него. Но само след една година Клотилд дьо Во умира. Според някои последователи на Конт, тази смърт го е довела до някаква форма на умопомрачение. Конт променя светогледа си, създава и провъзгласява "Позитивна религия на човечеството".
Конт изказва множество странни идеи. Например, той е вярвал в "церебралната хигиена" и е избягвал да чете работите на други хора, поради което той не е можел да участва в интелектуалните дискусии на времето си. Конт също възхвалява себе си като висшия свещеник на една нова религия на хуманността. Той е вярвал, че светът ще бъде воден от свещеници социолози. Независимо от тези странни идеи Конт намира множество последователи във Франция и в други страни. На него принадлежи първенството в създаването на една нова наука - социологията.Огюст Конт умира на 5 септември 1857 година.
3. ТЕОРИЯ на ОГЮСТ КОНТ
Интересува се от въпросите за политиката или по- точно как е възможен изход от безредието и установен социален ред. Той е основоположник на ПОЗИТИВИЗМА. Ключов проблем тук е разграничението между познаващия субект и обекта на познанието. ОБЕКТЪТ на познанието съществува независимо от познаващия го субект. ПОЗНАВАЩИЯТ СУБЕКТ е абстрактен и безсъдържателен посредник между познание и обект.
ПОЗИТИВНО- това, което действително съществува; фиксиране върху полезността; сигурност на твърденията.
Обосновава се позитивизма, за да се разграничи философията и социологията. Социолозите отричат научния статус на философията. Според Конт има 6 фундаментални науки: математика, астрономия, химия, физика, физиология и социология. Познанието според него преминава през 3 стадия: ТЕОЛОГИЧНО, МЕТАФИЗИЧНО и НАУЧНО /позитивно/.
Системата на обществото е съставена от 2 части:
 СОЦИАЛНА СТАТИКА, която обхваща човечеството като система. Според него СЕМЕЙСТВОТО е фундаментална социална институция.
 СОЦИАЛНА ДИНАМИКА- която обхваща последователността на социалните явления. Емпиричните наблюдения и обобщения имат за задача да установят и фомулират закономерностите на социалната динамика.
Според него социологията трябва да допринесе за благоденствието на човечеството, за да разбере и предвиди, а и да контролира човешкото поведение. Социологията изучава фактите от обществения живот така, както физиката изучава физическите явления, затова той я назовава СОЦИАЛНА ФИЗИКА. Позитивизмът има ново възраждане в 60-те години на ХХ век.
Конт и Спенсър правят опити за дефиниране на законите за общественото развитие. Според Конт всеобщият закон за развитие на обществото е законът за социалната еволюция. Според него съществуват две групи фактори, които влияят върху перманентната и тотална социална еволюция.
• Първата група фактори се свързват с интелектуалните способности на човечеството. Тези способности съдействат за оптимална координация на отделните части на обществото, на институциите организациите и социалните групи.
• Втората група фактори се свързват с климата, расата и нарастването на броя на населението.
Конт твърди, че тези фактори не бива да се игнорират и подценяват. Те директно или индиректно влияят върху развитието на икономиката. Според Конт човешкият разум като фактор на социалния прогрес непрекъснато се развива като преминава през три стадия - теологичен
- метафизичен
- позитивен
На тези стадии съответстват определени форми на икономиката, политиката и изкуството. Според Конт съществуват четири основни сфери на обществения прогрес, а именно:
• материална сфера, която се свежда до значителни или незначителни подобрения на условията за живот на хората
• физическа сфера, която се заключава в усъвършенстването на човешката природа
• интелектуална област - непрекъснато се увеличават интелектуалните способности на хората
• морална сфера - отразява нарастването на нравствените ценности на хората
Конт пръв изследва епохата на индустриализация на обществото. Според него индустриалната епоха има за основен белег приложението на науката в производството, а също така въвеждането на научна организация на труда. Като следствие от нарасналата роля на науката в производството се явяват промените в социалната структура на индустриалното общество. Тази структура се конструира по следния начин: най-високо място в социалната йерархия се заема от учените, под тях се намират инженерите, а на най-ниското равнище пролетариата. Между тези социални пластове трябва да се осъществи координация и да се постига социален консенсус по важните въпроси. Именно върху тази основа се гради и социалният прогрес.
От политологически позиции Конт определя индустриалната система като СОЦИОКРАЦИЯ. В нея няма политически плурализъм, т.е. липсват политически партии. При това положение социологията се превръща в позитивна политика. Нейна основна цел е хармонизирането на интересите на отделните социални групи.
Подобни идеи развива и Спенсър. Той твърди, че еволюцията е универсален процес. Нейната най-важна черта е движението от еднородното към разнородното, от простото към сложното. Законът за еволюцията според него се проявява в две разновидности:
• закон за диференциацията, протичаща в обществото
• закон за интеграцията
Той прави типологизация на отделните реално съществуващи политически общества. Най-рано възникват тъй наречените "прости общества". Те са неразчленени, със слабо разделение на труда, с примитивна социална организация. В тези общества липсва социална йерархия. Такива общества са номадските. Развитието на простите общества започва с увеличаването на населението. След това започва процес на социална диференциация и структуриране на обществото. Засилва се разделението на труда. След това се явяват структурите, чрез които се прави размяната на стоките. Спенсър твърди, че обществото засилва потребността си от централизирано социално управление. Така се оформят трите основни системи на обществото: произвеждаща, разпределителна и регулативна. С усъвършенстването на индустрията се усъвършенства развитието на цялата обществена система. Тя става по-адаптивна към промените. Членовете на обществото стават по-свободни и независими. Отношенията между хората започват да се уреждат чрез консенсус. Правителството служи на обществото.
Възгледите на Карл Маркс за социалното развитие
Според Маркс социалните промени се явяват като резултат от вътрешните противоположности в обществото ( икономиката ). При определени условия производителните сили влизат в противоречие с производителните отношения. Тогава настъпва епохата на социалните революции. Маркс не признава или силно подценява еволюционните промени в обществото. Според него с промените в икономическата база неизбежно настъпвали промени в настройката на обществото, т.е. в политическите, правните, социалните, идеологическите, нравствените и естетическите отношения между хората и съответстващите на тези отношения институции.
За Конт позитивизмът е средна линия между емпиризма и мистицизма. Науката опознава не същностите, а феномените. Социалната наука (социологията) се дели на социална статика и социална динамика, изучаваща естествените закони на общественото развитие.
Съществуват три типа системи с нарастваща степен на сложност: неорганичните, биологичните и обществените. Обществото като система съдържа в себе си по-простите системи. Субстрат на "колективния организъм" са хората. Докато те са смъртни, колективното цяло е безсмъртно, надживява отделните индивиди и поколения. Приемствеността между поколенията осигурява живота на обществения организъм. Обществото като глобална система включва два основни типа социални подсистеми: семейната и политическата асоциация. То доминира над своите части и ги детерминира. Семейството, а не отделният индивид, е "фундаментална институция", то образува елементарното социално отношение на обществото. Други елементи на социалната структура са социалните групи, класите (кастите) и селищата (общностите). Социалните групи са интелектуалният контингент на обществото, те са плод на разделението на труда.
Социалното равновесие се определя от три основни фактора: материално-практическата дейност, съвкупността от чувствата и теоретичната дейност. Те отговарят на трите фундаментални страни на човешката природа: практическо действие, чувства и разум. По своята природа човекът е социално същество, следователно трите страни на човека са по дефиниция социабилни. Никоя от трите социални сили не може сама да наложи социалното равновесие. Всеки антагонизъм между социалните сили е фатален за социалното равновесие. "Социалният разум" е този, който отсъжда кои са правомерните прояви на сърцето и практическата дейност.
Материалният фактор е база на социалното действие. От него зависи непосредствено размерът и характерът на материалното богатство на обществото. Интелектът създава идеи и теории. Моралната социална сила и произведенията на изкуството се базират на чувствата. Равновесното действие на социалните сили създава хомогенността на продуктите на живота на хората в дадено общество или в определена епоха на социалната еволюция. Принципът на равновесието е неизменен през всички епохи на глобалното общество.
Общата насока на еволюцията на обществото зависи от йерархията на човешките и обществените потребности. В "детството" на човечеството доминират материалните, физическите и сексуалните потребности. Постепенно "физическите апетити" отстъпват място на по-висшите чувства и на интелекта. Така в епохата на индустриализма безусловен основен фактор на социалната динамика е "позитивната" наука.
Темпът на социалната еволюция зависи в най-голяма степен от интелектуалното и моралното състояние на обществото. Но той е подвластен и на смяната на поколенията. Социалната иновация се ускорява от младите поколения, а се забавя от старите. В този смисъл смъртта е благоприятно за обновяването на обществото обстоятелство. Съществено значение има и приемствеността, благодарение на която младостта компенсира своята неопитност. Социалната еволюция се ускорява и от нарастването на популацията, свързано с увеличаването на разделението на труда и специализацията на дейностите.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социална динамика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.