Социалната работа през XVI в.


Категория на документа: Други


Социалната работа през XVI в.

Обществено-политическото и социално-икономическото положение вЕвропа през XVI в. е последица от процесите, които протичат във всички сфери. Проблемите в селата продължават. Там има ниско заплащане, недостиг на земеделско произведение, бедност и нищета. Единствено добре се развиват големите географски центрове като Париж, Венеция, Амстердам. Тази нова социална политика има две страни:
* обществото не може да излезе от рамките на църковния обществен ред, в който доминира религиозната форма на даване на милостиня и състрадание към ближния;
* свързана е с реформаторските кръгове в църквата, които виждат нови способи за преодоляване на социалнит проблеми като бедност и просия, но те не излизат от църковната догматика. Типичен представител е Орденът "Братя на съвместния живот". В този Орден са обединени хора с аскетично мислене, които съчетават благочестието с любовта към ближния. Един от най-изявените представители в този Орден е Еразъм Ротердамски.
През XVI в. в социалната реформа се обособяват две направления:
* едното е свързано с определена теоретична основа, в/у която да се изгради грижата за бедните. В това направление се прокрадват идеите на хуманизма и реформацията;
* другото направление е свързано с практически стъпки за изработване на социално законодателство, което да прерастне в социална политика на държавно ниво.

Един от видните представители е големият реформатор Мартин Лутер. Той нанася остра критика с/у доктрината за милостинята и просията. Обявява се за това хората да имат право на труд и да придобиват професия. Смята, че никой не трябва да проси, че всеки град трябва да полага необходимите грижи за бедните. Лутер смята, че никой не трябва да бездейства, негови са думите, че "който не работи не трябва да яде". Той прави разграничение м/у достойни бедни и безделници. Твърдо се обявява да въвеждане на трудова повинност. Той е човекът, който казва, че светката власт трябва да се занимава с тази програма. Лутер обявява протестанството и по негова препоръка в гр. Витемберг се създават касите за бедни.

Друг представител е Йоханес Кайзерсберг, той е свещенник и гради своите идеи главно в своите проповеди. Той се обявява с/у т.нар. фалшиви бедни, идеите му се доближават до тези на Лутер. Усмива фалшивия църковен морал, където смята, че трябва да бъде истински.

Ротердамски е човекът, който се обявява против фалшивата набожност, против измислената възхвала на грижата за бедните. Той казва, че трябва да се "подава ръка за помощ", "защитава лудия", "вдигне падналия", "учи незнаещия". Ротердамски възхвалява труда и ненавижда стремежа към богатство, обявява се против даването на директна помощ, твърдо и остро е настроен с/у политиката на града да толерира скитниците.

Основната мисъл през XVI в. е да се ликвидира милостинята и да се даде работа на нуждаещите се. През XVI в. отделните градове започват да регламентират социалните промени с асоциализирано социално законодателство. В разпокъсана Германия социалните грижи се поемат от еснафите и всички социални организации. В модерните държави като Англия и Франция социалната политиката става проблем на държавната власт. Изграждането на социални заведения, в които да се създават условия за работа стават приоритет на държавата. Едно от най-прогресивните социални законодателства е това на Холандия. Там през XVI в. с кралски указ се приема правилник за бедността. С/у този правилник реагират професионални организации, които не желаят да им се налат правилата на социалното подпомагане централно. През 1531 г. С отделен указ се конкретизира социалната инициатива в борбата с бедността. Причината е, че голям брой хора вместо да работят просят. Този указ гласи:
1. Категорична забрана на просията на публични места;
2. Регламентира се настаняването в манастирските приюти.Целта е да се ликвидират хората, които лежат на гърбо на социалните организации;
3. Финансиране чрез благотворителност, а постъпленията трябва да отидат във фондове, които се наблюдават от градската власт;
4. Категорична забрана да се помага на пияници, бездалници и скитници;
5. Категорично се налага да се осугурява работа на трудоспособните граждани;
6. Забранява се просията от деца и им се налага да се образоват.
Тези точки претърпяват пълен неуспех, защото нарушават автономията на градовете, църквата също се противопоставя. В Амстердам имаме изключение, защото града просперира. Проаперитета води до прииждане на много бежанци. Грижата за бедните се ръководи спрямо Правилника от 1529 г., тук имаме едно разделяне на религиозни течения, увеличава се престъпността. 1595 - 1596 г. Е открито първото Трудово възпитателно училище (ТВУ). През 1597 г. Се открива първото ТВУ за момичета, което представлява една предачница. Малко по-късно го наричат Педагогиум. В тези домове се забраняват всякакви физически наказания. Начело на дома стои регентски съвет от четири човека, те са избрани от по-богатите семейства в града. В дома има домакин, лице по инвентара и снабдяването и т.нар. "майки и бащи" (възпитатели), също така има и работилници с майстори. Новоприетите в дома получават легло, работно място и му се определят работните часове. Първоначално новоприетият се настанява в единична стая докато се адаптира. В свободното си време децата се учат да четат и пишат. Този дом в Холандия става обаразец за изграждане на домове за лечение на пороци.

През XVI в. се развива социалното законодателство в Англия. Това е векът, в който Англия се превръща от аграрна в индиструялна държава на базата на текстилното производство. Има голяма миграция от селото към града и се появяват доста трудоспособни, но неквалифицирани работници. Друг много важен процес е секуализацията на църквата. Появяват се закони за забрана по местоживеене (социални помощи по адрес), сериозни полицейски мерки с/у злосторниците. Централната власт прави промени, които са ориентирани към грижата за бедните, а не към ограничаване на просията. През XVI в. се създават серия от закони:
* 1531 г. - закон определящ възрастта, бедността и немоща на лицата и как да живеят с помощи (разделя ги на трудаспособни и нетрудоспособни);
* 1535-1536 г. - законите на Хенри VII - разрешава събирането на малки суми като милостиня, но забранява това събиране да е по частен път;
* 1551-1552 г. - въвежда се назначаването на двама служители, които да събират милостиня и да изготвят списък на постъпилите средства и ги разпределят на нуждаещите се;
* 1563 г. - въвежда се лиценз за просията на нетрудоспособните;
* 1562 г. - Кралица Елизабет в стремежа си да ограничи безделието нарежда всички м/у 12 и 60 годишни трудоспособни бедни да научат занаят и да работят на полето;
* 1578 г. - Хенри VIII издава закон за наказание и на просещия и даващия милостиня.

На базата на секуализацията Лондон губи 15 приюта и остават само два. Градската управа прави опит да замени дейността на държавата. Първото предложение е да се изгради възпитателен до за изоставените и болните деца. През 1535 г. Се създава ТВД "Брайдуер", за целта кралят дарява новопостроеният си дворец. В този дом се настаняват бездомни, освободени затворници, безработни, изоставени деца и др. В последствие той става дом само за младежи. В Норидж - 1.правила за забрана на проси; 2.организират се домашни работилници, в които да се учи занаят.

Държавното законадателство е насочено към ограничаване на скитничеството, то се наказва с депортиране, затвор и принодителен труд. Въпросът за беността остава на по-заден план, създава се надзор за бедните, постепено социалните институции преминават под управлението на светската власт.
* 1561 г. Кралски указ постановява всички приюти да имат светска администрация, с/у този указ протестира католическата църква. Социалната реформа, която се извършва в град Лион е под влияние на идеите на хуманизма, свързана е с изграждането и организирането на градски приюти.
* 1533г - реформа, която запазва комсията на градския парламент за ограницазия на грижа на бедните. Създават се общински каси за бедните.
* 1535г в Париж се взема решение за освобождаване на столицата от просяци. Стига се до крайности - смърт, пълна забрана за социални помощи , тези които симулират болести - бои с камшик, наказание за гражданите, които дават помощи; създава се комисия, която цели помощите да се плучават по домовете за да е по малък броя на настанените в приюти; реформата се проваля защото е невъзможно да се подсигури работа на всички нуждаещи;
* 1554 г се взема решение за изнасяне на приютите извън града има идея за изграждане на работилници към тях;
* 1540г Греновел - създава се социална служба, която да отговаря за събирането и изразходването на средства за приютите в Италия, социалната дейност е в ръцене на всеки един отделен град. XVI в. градовете са в разкош, а селата в мизерия това води до стичане в градовете на много рискови групи, например във Венеция се обръща внимание на социалните проблеми, когато града изпитва остри затруднения след кризата 1527 - 1529 г. градския съвет на Венеция установява създаване на временни лагери за бедните и болните, забрана на просията, затваряне на вратите на хоспитите за чужденци и въвеждане на данък бедност.
В Рим въпросите с бедноста се решават от Ватикана. Рим е средище на поклонници, от които повечето са бедни и скитници папа ПИЙ IV 1561г забранява просията в Рим, за просяците затвори и заточение, създава приюти за болните и инвалидите. В социалните заведения се настаняват само хора с реални нужди. Следващия папа Пий V основно се ангажира с болните и болни семейства създава проект, според който в града има четири центъра за социално подпомагане този проект е продулжен от папа Григорий XIII. Тогава се създава централния приют на Рим, под чието управление са всички останали. Приютите стават болници и манифактури, но затварянето на едните не е решение на въпроса. Бедните постоянно протестират и искат правото си да просят. Църквата търпи критика, че не им разрешава.

В свободните немски градове се създават редица правилници регламентиращи социалната дейност. В Аугсбург - 1522 г. - правилник за бедните разрешава просията, но не и в църквата. В Нюрнберг - два правилника за просията - 1518, 1522 г., според тях градската власт поема в свои ръце въпроса с разрешаване на просията. Създава се комисия от десет човека, които управляват касите за бедни. В страсбург църквата изцяло е отсранена от социалната работа.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Социалната работа през XVI в. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.