Сократ - философия


Категория на документа: Други


Сократ - философия

1. Животът на Сократ - роден в Атина през 469 пр.н.е. и умира през 399 пр.н. е. Животът му протича в гръцкото просвещение - силен разцвет на гръцката култура. Атина е древногръцка държава с демократични традиции, където всеки имал право да обсъжда мнение на обществения площад.Тази епоха е известна, като века на Перикъл, когато той прави опит да обедини елините.

Около Сократ има ореол на легендар. Причина за това е специфичният му начин на живот, популярният метод на философстване, гражданската му смелост и доблест. Участвал е в 3 войни със Спарта, където е проявил завидна смелост и себеотрицание. Проявява се също като критик - реформатор, който се отнасял критично към настоящето, и обсъждал конфликтите в атинското общество. Това преопределя трагичния край на живота му. Целият му живот преминава под знака на Аполон - музите и изкуствата. Интересът му към философията е равен на служба на Аполон чрез музите, т.е. гледа на философията като най-висше изкуство. Баща му е склуптор и Сократ известно време е препитавал чрез склуптори. Майка му е акушерка и се счита, че по аналогия на нейната професия, той обозначава метода си към акуширане на истината.
!!!!!!!!
Сократ води философски начин на живот, като целият му живот е въплъщаване на философията му; не взима пари за обучение, отказва помощ, милостиня, подкупи, и цялото му имущество имало стойността на един кон.

Сократ е осъден на смърт от съвременниците си, с обвинение за незачитане на местните божества, богохулство и объркване на младежта. Негови обвинители са един неуспял поет, слаб оратор и един кожар. Счита се, че това е един съюз между бездуховността, завистта и злобата. Сократ учи младежите на свободомислие, в доверяване на собствения разум, обявява се срещу богатсвото и подкупите, и бива наказан за това. На процес се проявява преимуществото на политическата власт над философската истина. Силните в атинското общество побеждават истината.

2. Философията на Сократ - той извършва поврат от натур философията (фил., ориентирана към материята, като първо начало на света), към моралната философия. Философията му се нарича Етически рационализъм. Главният проблем при него е човекът като морално същество. Цицерен казва на Сократ : " Той свали философията от небето на земята.."
а) същността на човека - според Сократ - "Човек трябва да се грижи не за тялото си, нито за богатство, нито за някаква вещ, а най-много за душата си, за да стане нея най-добра и благородна.", т.е тялото трябва да служи на разбиращата душа. Според Скорат, истинските блага (ценности) не са само външните неща, като богатството, власт и слава. Не са и физически дадености, като сила, здраве и красота, а най-вече съкровищата на душата, знанието как да живеем най-пълноценно. Ако богатството, славата, властта и здравето се използват с невежество, те могат да породят най-голямото зло..и обратно.
б) Сократ за добородетелта - Добродетелта е винаги знание, а порокът е винаги невежество, за това знанието се разглежда винаги като главната добродетел "Доброто е тъждествено на знание. Според Сократ, никой не греши съзнантелно, когато извършва зло, прави го поради незнание. По своята природа, човек винаги търси собственото благо, когато прави нещо, от което, са произтекли лоши последици, то не е защото е искал да причини зло, а защото е искал добор за себе си!

Знанието е необходимо условие за добра постъпка. Не можеш да постъпваш добре, ако не знаеш какво е добро. Грешната постъпка, е грешка на разума поради неразбиране. Сократ смята за невъзможен оксиморона : " Знам кое е добро, но правя лошо!"
в) Вътрешната свобода - най-ценното качество на разума е самообладанието. В емоционални състояния на радост, мъка, страст, умора, разумният човек запазва власт над себе си. Така, като се опира на добордетелиите си, той преодолява животинското начало. Свободен е този, който знае как да управлява тялото си, а ако е роб на тялото си не е свободен, тъй като зависи от него.
г) Демонът на Сократ - е вътрешния му глас, който му казва, как да постъпва , как да се бори срещу несправедливостта, как да управлява тялото и живота си. Собственият разум на човека го прави автономен и свободен.
д) Разбиране за щастието - щастието не идва от тялото, т.е. не е от нищо външно, а от душата. Щастието е вътрешна хармония, която нищо външно не може да разреши
е) Методът на Сократ - методът се нарича Субективна диалектика, т.е. метод за развиването на мисленето на индивида. Сократ често водел беседи със слушателите си, като наричал тези беседи изпит за душата. Задавал въпроси на събеседниците си така, че те сами да разберат противоречията на собственото си мислене. Това била серия елементарни въпроси, засягащи компетентността на събеседника, така, че той да осъзнае, че не владее цялата истина. В това време на незнаещ, пита събеседника за съвет или как да се поучи от него. Така събеседника стига до собствено противоречие, и от този момент нататък той е готов да открива истината. Това е така наречената "Ирония на Сократ". Както казва Ницше, иронията може да бъде и възпитателна. Част от събеседниците на Сократ са реагирали с възмущение, но други са възприемали сократовата ирония като поука. Сократ си е поставил задача да извлече истината, която събеседника има в себе си, но не осъзнава, т.е. да осъзнае истината, с която е "бременен". Сократ казва, че помага само на онези, които имат признаци на духовна "бременност". Тази техника Сократ нарича Майевтика - да помогнем на истината да се роди. Той смята, че това е задача на всеки философ. Най-широко известните девизи на Сократ са: "Аз знам, че нищо не знам, но другите и това не знаят." - идеята за мъдрото незнание, за осъзнаване за неограничеността на човешкото знание.

"Познай себе си!" - само човек, който познава себе си, може да познава другите. ; за да бъде човек щастлив, трябва да иска от себе си и от другите само по възможни неща, в противен случай си причинява страдание.

3. Политическа етика на Сократ - Според Сократ, законното е справедливо.Гаранцията за справедливост е съблюдаването на законите и единимослието на гражданите.Индивида трябва да се подчинява на законите (...) и властта.

Държавата трябва да бъде управлявана от знаещите (управленски професионализъм). Той сочи като модел предимно Спарта. Сократ формира първата в историята на политическата мисъл, концепция за договор м/у държавата и поданиците й: добороволно гражданство, законите над всичко, всеки може да напусне държавата и да се върне, когато пожелае с цялото си имущество (космополитизъм).

Сократ е за равенство в политическите принципи, а злоупотребата с властта е най-голямото престъпление. Управляващите трябва да разбират себе си като слуги на народа.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сократ - философия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.