Сравнителен анализ на християнството и будизма


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"

град
Благоевград
Курсова работа

Предмет: Социология на религията
Тема: Сравнителен анализ между християнството и будизма

Религията е система от вярвания, културни системи и мирогледи свързващи човечеството с даден порядък на съществуване. Религията има символи или свещени истории свързани със смисъла на живота или произхода на света. Емил Дюркем смята, че религията се различава от личната вяра, по това, че е нещо крайно социално. Религията е свързана с морала, етиката и начина на живот. Тя оказва пряко и косвено влияние върху световното развитие, тя е вътрешната страна на цивилизацията. Изиграва роля за общественото развитие и живота на отделния човек, както и на взаимоотношенията между църква и държава. Религията е свързана със всяка култура. Хората търсят смисъла, яснотата и надеждата в живота. В живота хората се сблъскват с болката и страха, радостта, щастието, мъдростта и вярата. Религията съпътства човека през неговия жизнен път, защото тя за него е очакване, благоденствие, справедливо въздеяние за делата му, тя е избор на живот. Тя изиграва важна роля за създаване на моралните човешки представи, тя е духовната нагласа на личността.

Християнството се ражда в спор с традиционната религия на Юдейте, чиито бог е Йахве. В него основна тема е първородният грях. Това е надежда, че дори и да сбъркаш ще имаш шанса да ти бъде простено, което е много важно в човешкият живот. Християнството е религия, основана на едно божество, живота и учението на Иисус. Християнството счита за част от канона еврейската Библия, известна като Стария завет, неговите последователи се наричат християни. То е свързано с Библията - Старият и Новия завет, а ранният християнски символ е рибата, по- късно кръста.

Основното християнско вярване е, че Иисус е Син на Бог, едновременно напълно божествен и напълно човек и че Той е Спасителят на човечеството. Поради тази причина християните считат Иисус за Христос (месия). Неговата саможертвена смърт и последвалото възкресение често са наричани Евангелието т.е. добрата вест. Накратко Евангелието е вестта за вечната победа на Бог Отец над злото и обещанието за спасение и вечен живот за всички хора чрез божествена благодат.

Християните вярват, че Исус е месията, за когото е пророкувано в Стария завет. Християнската теология е основана на убеждението, че Иисус е пострадал, умрял е и е бил погребан, след което е бил възкресен от мъртвите, за да осигури вечен живот на онези, които вярват в Него и му се доверяват за опрощаване на техните грехове (спасение). Вярва се още, че Иисус е бил възнесен телесно на небето, където сега управлява и царува наред с Бог Отец. Той е считан за пример за добродетелен живот и едновременно за откривател на Бог (който го разкрива) и негово физическо въплъщение. Християните се придържат към Десетте заповеди.

Християнството е започнало като еврейска секта в средата на първи век, корените му се намират в региона на Близкия Изток - съвременните територии на Израел и Палестина. Бързо се разпространило към Сирия, Месопотамия, Мала Азия и Египет. В края на четвърти век се превърнало в официална църква на Римската империя, като изместило другите форми на религиозни практики под управлението на Рим. По време на Средновековието по-голямата част от Европа също приела християнството. В света трите най-големи групи на християнството са Римокатолическата църква, Източната православна църква и различните деноминации на Протестантизма.

В началото на 21 век християнството има приблизително 2.2 милиарда последователи. То обхваща една трета от световното население и е най-голямата световна религия, и е изиграло съществена роля в оформянето на Западната цивилизация.

Десетте заповеди са библейски принципи, които се отнасят за етиката и поклонението и имат основна роля в юдаизма и повечето форми на християнството. Десетте заповеди включват поръчението за поклонение единствено пред Бог Йехова, за спазването на библейската събота, включват забрана на идолопоклонството, богохулството, убийството, кражбата и изневярата. Християнството учи на равенство, издигане, приятелство, готовност за жертви и страдание. Християнството има връзка с майчината любов, която е безусловна, а бащината любов е условна свързана с дълга и идентифицирането, осъжда ни, но и ни спасява. Тази религия е свързана с любовта, страданието, пълнотата, затова е предпочитана от толкова последователи.

Основното убеждение в християнството е вярата в Иисус като Божий Син и Месия (Христос). Наименованието "Месия" означава "помазания". В християнството Христос е богочовек. Бог е ред, неизменимост, над времето. Противоположността между абсолютността на Бог и крайността на човека за християните е драма, чиято развръзка е на кръста - смъртта и греха у човека са победени.

Християнството е призив за любов. Християните са хора на книгата. Основни теми в тази религия са грях, спасение, свобода. Човек е автономна личност, а не безгласен изпълнител. Бог се е приближил до човек, заради опрощението на греховете. Християнският Бог е абсолют, безкраен, вечен, отвъд времето и пространството, творец на всичко видимо невидимо.

Християните вярват, че като Месия Иисус е помазан от Бог да бъде Спасител на човечеството. Поради това християните смятат, че с първото идване на Христос се изпълняват месианските пророчества от Стария завет. Християнското схващане за Месия се различава значително от съвременното такова в юдаизма. Основното християнско убеждение е, че чрез вярата и приемането на смъртта и възкресението на Иисус грешните хора могат да бъдат помирени с Бог. На тях е предложено спасение и обещание за вечен живот. Християните като цяло вярват, че Иисус е Бог в плът - едновременно "истински Бог и истински човек" (напълно божествен и напълно човек). Иисус става напълно човек във всяко отношение. Той преминава през болките и изкушенията на смъртен човек, но не съгрешава. Бидейки напълно Бог, Той побеждава смъртта и се връща към живота при възкресението. Според Евангелията на Матей и Лука Иисус е бил заченат от Светия Дух и се е родил във Витлеем от девицата Мария. За детството на Исус се споменава малко в каноничните евангелия (Матей, Марко, Лука и Йоан). В тях е описана най-вече неговата зряла възраст и последната седмица преди смъртта Му (наречена Страстна седмица). Тази седмица е много важна за битието на християните, защото учи на въздържание от някои безсмислени удоволствия. Библейското повествование на Исусовото служене сред хората започва с кръщението му от Йоан Кръстител и изброява чудеса, които върши: на сватбата в Кана Галилейска превръща водата във вино, изгонва бесове от обсебени и изцелява болни. Наред с описанието на извършените от Него множество дела се привеждат и Неговите поучения (напр. проповед на планината); разказва се и за избирането на дванадесетте апостоли.

Триединството е понятие, което се отнася за учението, че съществува един Бог, включващ в себе си три отделно, вечно съществуващи личности ("ипостаси"): Отец, Сина (въплътен в Исус Христос) и Святия Дух. Заедно тези три личности понякога биват наричани Божеството. Триединството е съществена доктрина на масовото християнство. "Отец, Синът и Святият Дух" представят едновременно иманентността и трансцендентността на Бога. Вярва се, че Бог е безкраен и че Божието присъствие може да се възприеме чрез действията на Исус Христос и Святия Дух. Според тази доктрина Бог не може да се раздели в смисъл, че всяка личност представлява една трета от цялото; докато в същото време всяка личност бива считана за напълно Бог. Трите личности са всяка вечни и всесилни. Триединството на Бог (Отеца), Неговото Слово (Сина) и Неговата мъдрост (Святия Дух).

Християнството е монотеистична религия- същността на Бог е от една страна творец на всичко съществуващо, а от друга страна се намира отвъд всичко съществуващо в метафизически план. Бог е отвъд противоположността между битие и небитие, защото за Него не може да се предполага нищо, което се предполага за крайното битие. Християнството е свързано с много традиции и символи, които са свързани с цикъла на човешкият живот т.е. от раждането до смъртта- възкръсването, спасението и прошката. То има нравствено етични норми и правила, в които ясно се разграничават добро и зло, особено внимание се обръща на прошката, отношението към семейството, възрастните и децата. Това е религия за отделният живот, а не за масата.

Християнството освещава и почита женският образ - девицата майка Мария. Основната идея е спасението, спасението на душата- едно от прозвището на Христос Спасителя. Всяка религия кара хората да я търсят, а в християнството Бог търси хората и им дава прошка на базата вяра. Тази религия величае не само раждането, но и края, като заслужен завършек на човешкият живот. От жертвеността и възкресението на Иисус хората се учат на жертвеноготовност за ближният.

Повечето християни вярват, че спасението от греха и смъртта е достъпно чрез вяра в Иисус Христос поради неговата изкупителна жертва на кръста, където Той е "платил" за нашите грехове. Старозаветната служба в светилището е била символ на изкуплението за човечеството, осъществено чрез саможертвата на Господ Исус. Иисус се е пожертвал за хората, макар че самият Той е бил без грях. След възкресението си Христос застава "отдясно на Бога" и извършва т.нар. посредническа служба. Както свещениците в старозаветното светилище са принасяли благоуханен тамян на Бог, така сега Исус изпълнява застъпническа служба за хората и представя техните молитви пред Отец.

Исус е наречен в библейската книга "Евреи" вторият Адам. Както Адам съгреши и грехът навлиза на земята, така Иисус е бил единственият човек без грях,който е можел да спаси човечеството чрез изкупителната жертва. Библията казва, че заплатата на греха е смърт и вместо човекът да понесе вечната смърт, сам Бог умря за него. Спасението е валидно за всеки духовен народ, който приема Божията жертва и живее според принципите на небето. Самият процес на осъществяване на спасението бива разбиран по различни начини. Обикновено той се свързва с изповед на греховете и заличаването им чрез приемане жертвата на Исус .Изповедта на греховете трябва да се извършва единствено пред Бог, че оправданието на греховете е единствено чрез вяра , съществена роля в спасението има процесът на освещение (възстановяване на Божия образ в човека). Библията е написана от хора, вдъхновени от Светия Дух, и поради това се смята за непогрешимо Божие слово.

В християнството са познати седем тайнства: кръщение, миропомазване , покаяние (изповед), причастие (евхаристия), венчание(брак), свещенство , елеосвещение (маслосвет). Много поучително е всеки да се докосне до някое тайнство, защото то става част от теб и твойта нагласа на живот.

Будизмът "учение на пробудения" е религиозно-философска система (дхарма) за духовното пробуждане , обхващаща разнообразни традиции, вярвания и практики, основани на учението, приписвано на Сидхарта Гаутама, често наричан Буда. Гаутама живее и проповядва в източната част на Индийския субконтинент между 6 и 4 век пр.н.е. Той е приеман от будистите за пробуден или просветен учител, който е споделил своите прозрения, за да помогне на съзнателни същества да се освободят от страданието, причина за което е невежеството . В началото животът на Буда е изпълнен с блясък и съвършенство, не познавал страданието, но живота му се преобръща от видения- човек, сломен от старост, болен мъж, разлагащ се труд и изпълнен с достойнство отшелник. Затова будизма търси отговор на страданието, откъде идва, кой е пътя за освобождението и кои са причините.

Самите последователи на това учение го назовават Дхарма (закон, учение) или Будхадхарма (учение на Буда). Терминът будизъм е създаден от европейците през XIX век. В днешни дни някои изследователи и будистки деятели определят будизма като философска система, която обхваща различни аспекти на съзнанието, както и на традиции, вярвания, ритуални и духовна практика въз основа на учението на Сидхарта Гаутама. Будизмът остава най-популярен в Азия, но днес той има последователи в целия свят, като в зависимост от дефиницията за принадлежност към него броят на последователите му се оценява на поне 350-500 милиона души.

Будизмът възниква в Индия в средата на индуизма и джайнизма. За разлика от индуизма, в будизма всички са равни пред религиозната цел, независимо от принадлежността към една или друга варна. Благородността (арийството) остава идеал, но се тълкува в смисъл различен от този в индуизма и не се обвързва с национална традиция. Будистите поучават хората да открият вярата си приживе, а своя Бог чрез живота си, както прави Буда чрез медитация и лишения. За тях физическата красота е временна без духовната, затова учението учи на вътрешно самоопознаване.

В будизма са обособени две основни направления - Теравада (учение на старейшините) и Махаяна (голяма колесница). Теравада има най-голямо влияние в Шри Ланка и Югоизточна Азия, а Махаяна - в Източна Азия, като обхваща и традициите на Дзен, Ничирен, тибетският будизъм, Шингон, Тендай, Шиньо-ен. Някои класификации разглеждат Ваджраяна, практикуван главно в Тибет, Монголия и съседните области, като самостоятелно трето направление, докато други го отнасят към Махаяна. Теравада, разпространен главно в Шри Ланка и Югоизточна Азия, споделя повече общи черти с останалите индийски религии. В основата му е обширен сборник от текстове, известен като Палийски канон. Махаяна е група будистки учения, които водят началото си от Китай, и в наши дни запазват влиянието си във Виетнам, Корея и Япония, както и в Западния свят. Ваджраяна, понякога разглеждан и като част от махаяна, възниква в Тибет и се разпространява в съседните области, включително в Монголия.

Според автора Майкъл Каритър, докато съществуват основателни причини за съмнение в традиционната източници ", основните моменти от живота на Буда трябва да се приемат за верни: раждане, зрялост, себеотрицание, търсене, пробуждане и освобождение, учение и смърт". Въпреки запраните в живота на 29-годишна възраст, Гаутама се осмелил да излезе извън двореца няколко пъти. В поредица от срещи известни в будистката литература като четирите гледки той научил за страданията на обикновените хора, натъквайки се на един старец, на болен човек, труп и накрая на свят човек-аскет, който бил очевидно доволен и в мир със света. Тези преживявания накарали Гаутама да се откаже от царския живот и да подеме духовно търсене, което е важно и изиграва съществена роля в изграждането на личността. Чрез медитация,открил Средния Път - пътя на умереността между крайностите на самоудовлетворение и самостоятелно умъртвяване.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителен анализ на християнството и будизма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.