Сравнителен анализ на партийните системи


Категория на документа: Други


Софийски университет 'Св.Климент Охридски'
Философски факултет
Политически мениджмънт

Анализ
На тема:

Сравнителен анализ на партийните системи в България и Украйна след 1990г.

Изготвил: Михаела Манолова
Проверил: проф. Георги Карасимеонов
Фак. Номер: 271058



Демокрацията е форма на управление, която дава равни права на гражданите за участие в управлението чрез консенсус, референдуми или изборни представители. Непряката форма на демокрация създава предпоставки за обединяването на групи хора около различни интереси, с цел постигането им. Своеобразен връх в еволюцията на тези обединения в политическия живот на обществата са политическите партии. Тяхната цел, да осигурят парламентарно представителство на своите избиратели, ги отличава от всички други формации в обществения живот. Именно поради това, степента на развитие на партийните системи е най-важния фактор за наличие на консолидирана демокрация, т.е на безалтернативен избор на цялото общество.

1. Историческо възникване и формиране на политическата система

Като част от държавите в социалистическия блок, както България така и Украйна преживяват историческо преобразуване на политическите си системи, в резултат от което след 1989г. започва процес на реинситуционализиране на политическите и партийните структури в обществото.

Инситуционализацията е "процес, чрез който организация или процедура придобива стойност и стабилност , ставайки добре установена и широко позната" (Хънтингтън).

Следователно този процес е от изключителна необходимост и за двете държави, отхвърлили социалистическите си структури и започвайки да градят наново демократичните устои на своите общества. Преди всичко трябва да се възстанови доверието в политическата система, което ще бъде гарант за нейната стабилност и ефективност.

България е демократична парламентарна република с много партийна система, според приетата през 1991г. Конституция. Според нея, законодателната власт принадлежи на Народното събрание, което е еднокамарен орган, състоящ се от 240 народни представители. Изпълнителната власт се осъществява от Правителството, което се назначава от Народното събрание, с мандатност 4 години.

За разлика от България, Украйна е с полупрезидентски режим на управление. Изпълнителната власт е на Кабинета на министрите, законодателната - на Парламента. Премиерът и самият кабинет се излъчват от президента, като парламентът ги одобрява, съответно за парламент и президент има общи избори. Действащата конституция е приета през юни 1996 г. Украинският Парламент (наречен Верховна рада) е еднокамерен също, той се състои от 450 души, избирани за срок от пет години чрез пропорционално гласуване. Парламентът изготвя законите, ратифицира международни договори и в частност се занимава с одобрението на бюджетите. Председателят на парламента е вторият представител на държавата, след президента на Републиката и преди министър-председателя.

След 2004г. правомощията на президента се ограничават, в следствие от инициирана от Тимошенко конституционна промяна. Основните му прерогативи са във външната политика на страната и националната сигурност - назначава ввъншния министър и министъра на отбраната. Особеност в Украинската политическа система е фактът, че по конституция правителство сформират партиите, способни да създадат коалиция, което неизбежно води до задкулисни договорки като невинаги спечелилата най-много гласове партия участва в коалиция. През 2012 броят на партиите в Украйна е 2001.

Една от основните прилики между българската и украинската партийни системи е фактът, че и двете не осъждат доскоро управлявалият комунистически режим и лидери. И при двете се осъществява преименуването на комунистическата партия в социалистическа, с изключението, че в Украйна само няколко години по-късно се вдига забраната за съществуването на комунистически партии в Украйна и същата, връща старото си име и за напред се нарича комунистическа партия на Украйна.

Както в България, така и в Украйна, се залага като основен принцип многопартийната система. Основната роля на партиите е да създава връзка с гражданите, да информира и да "подхранва" гражданското общество. Развитието на партийните системи в посткомунистическите страни е сложно и комплексно, което се обуславя от липсата на гражданско общество, ценностна система, която стимулира развитието му и класова структура.

Отсъствието на всички тези фактори възпрепятства установяване на стабилна партийна система. Нещо повече, вместо партийна система се отличава доминация на групово-корпоративни олигархични интереси, на база на които се структурира поведението на основните политически фигури.

Учените определят политическата система на Украйна като "слаба, разделена на фракции, силно персонализирана и идеологически пуста, докато съда и медиите не успяват да държат политиците отговорни" (Тарас Кузио, 2009). Украинските политици са категоризирани като "прекалено централизирани" в своите политически възгледи, което е разбирано като наследство едновременно от Съветска Украйна и в същото време предизвикато от страха от сепаратизъм.

Партийните системи в посткомунистическите републики се характеризират преди всичко с нестабилни организационни структури, тъй като са в начален стадий на развитие. Характерни са също честите разцепления и сливания, организирайки се около личностната принадлежност на партията, т.е лидерските качества на партийния водач са от водещо значение, както за електората, така и за коалиционните партиньори. Пример за това са широките коалиции и в двете страни. В България СДС през 1991 е обединение от 12 организации. В Украйна на изборите през 1994г. е съставено коалиционно мнозинство от общо 9 партии. Това, което трябва да се отбележи е, че липсва ясно разграничаване в идеологиите на партиите, което ще е актуално и в бъдеще, за разлика от западните общества, където партиите са строго идеологически ангажирани.

Смяна на партийните етикети и имена и силната партийна фрагментация са сапътстващи фактори в развитието на системите. В българския случай сме свидетели как доскоро управлявалата комунистическа партия БКП, се прекръства на Българска Социалистическа партия (БСП) след 1989г. обявявайки нова политическа платформа и дори печелейки изборите за Велико Народно Събрание. Дясното пространство в българския партиен спектър, от своя страна, се движи постоянно по скалата разцепление-обединение. На лице е ясно изразена фрагментираност, в следствие от опитите на различни десни представители да предложат алтернативен вариант на нещо вече същаствуващо, което говори за значителна конкурентност на личности и намиране на стимул за кооперативност само около наближаващи избори.

2. Основни партийни фамилии. Електорат. Управленско влияние

След 2002г. политическите партии в Украйна постепенно започват процес на консолидация. Открояват се три различни идеологии и следователно възможни коалиции - коалиция от партиите с национална и про-европейска насоченост; партиите с лява идеология и партиите с про-Руска ориентация. След Оранжевата революция лявата коалиция се разцепва и разделя в другите, като дава възможност да се оформи двуполюсна структура на партийната система - запад-изток или анти-про Русия.

Партията с най-голямо влияние и членска маса е "Партия на Регионите", нейн лидер е сегашният президент Виктор Янукович. В началото на промените в нея доминират комунистите, от където е ясно, че тази партия симпатизира на Русия, в сегашния й вид са обединени различни по идеология формации. Тя разчита на гласовете в Донецкия регион, където е най-индустиализираната част на Украйна. Партията предприема умерен ход в ляво преди изборите през 2004, заявявайки про руски настоения и успява да привлече значителна част от електората на Комунистическата партия. Тя се обявява срещу членство в НАТО и за федерализация. Прецедент в случая е, че тя е считана за евроскептична по отношение на Европейския съюз, въпреки, че нейният лидер изявява противоположно мнение. В момента има 204 места в парламента или 45.9%.

Всеобщо украинско обединение " Отечество" на Юлия Тимошенко е втората по големина партия в Украйна. Юлия Тимошенко е една от най-видните политически фигури в Украйна. През 2006г. списание "Форбс" я поставя на трето место в класацията за най-влиятелните жени. Тя е един от инициаторите на демократичите промени в Украйна и защитник на про-европейския курс на развитие на страната. Партията има 90 места в парламента или 20.3%. Основни идеи заложени в политическата платформа са "за" европейските ценности и виско стандарт на живот. Можем да я определим като популистка партия. Трудно бихме направили идеологическа идентификация.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Сравнителен анализ на партийните системи 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.