Средно-европейска културна интеграция


Категория на документа: Други


 Исторически факултет
Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий"

РЕФЕРАТ

Тема:

Средно-европейска културна интеграция

Изготвил:
Мария Колева
Специалност "История и съвременост на Европейския съюз (Европейска интеграция "
задочно
Фак. № 00933

Велико Търново
2014

Културата на австро - унгарската държава се явява продължение на богатите културни постижения от времето на Австрийската империя. Австрийският барок, класицизмът, "Бидермайер" и много добре уреденото просветно дело са четирите основни благоприятни предпоставки за новия етап на културата в Хабсбургската държава след "аусгллайха" до Първата световна война. Барокът определя художествената картина на епохата в идеологията, бита и културата като цяло. Отблъскването на турското нашествие край Виена през 1683г. създава необходимата сигурност и започва бързото разсрастване на културата. За разлика от затворените и вплетени в старите постройки градски дворци на Италианския барок новопостроените дворцови комплекси във Виена формират открити ансамбли покрай стрария град. Широките паркове се увенчават с величествените дворци, богато украсени с пластични орнаменти. През 1690г. Фишер фон Ерлах ласира проекта за Шьонбрун, за който се придвижда да бъде художествен съперник на френския Версайски комплекс. През 1714-1721г. Хилдебранд построява забележителния ансамбъл Белведере за принц Евгени Савойски ( принц Ойген). През 1695-1698г. е построен зимният дворец на принц Ойген. Освен това параден бароков облик получава и Хофбурга - императорската резиденция в стария град. Преустройството се реализира от Фишер фон Ерлах и Хилдебранд. Австрийският барок се характеризира с динамизъм на архитектурната композиция и силуета на постройките, като последните са наситени с почти фантастически декор.

Изкуството на Австрийския барок изпитва влиянието на католическата църква, което се вижда в чертите на религиозна екзалтация. Особено добре се развива монументално - декоративното изкуство, където се формира самостоятелна школа. Тя включва Т. Шванталер и М. Гугенбихлер, които трансформират в духа на бароковата динамика средновековните традиции на религиозната дървена скулптура. В творчеството на най- значимия австрийски скулптор на 18век Г. Р. Донер патосът отстъпва място на стремежа към хармония и спокойно величие. Стойностни са постиженията и на монументално- декоративната живопис, свързани с украсите на дворците и църквите. Тък участват много от италианските живописци като В. Алтмонте. Австрийските художници се обучават според италианските образци, но впечатляват и със своя стил на лекота и яснота. Такива са Д. Гран, П. ТРогер и Ф. А. Маулберч. В приложната живопис религиозната тематика преобладава в работите на М. И. Шмид. Митологично - фантастичните сцени са типични за И. Г. Платцер и други. Към края на 18век барокът се заменя с класицизъм и негов център става основаната през 1692г. Виенска академия. В това отношение са характерни историческите композиции на Г. Ф. Фюгер. В декоративното изкуство преобладава използването на резбата, мебелите и други. Развива се и ювелирното изкуство.

В националното възраждане на народите на Австрийската империя се забелязват форми на Просвещение и Ренесанс. Задължителни черти на националната култура са секуларизацията, просвещението, формиране на литературни езици, активизиране на интереса към историческото минало и творчеството на народа. От средата на 18век до 70-те години на 19век се очертават два етапа: 1. Просвещение; 2. Етап на формиране и налагане на концепцията за национална култура. Първият се изявява чрез просветителството, а вторият се обуславя от подема на националните движения.

Когато през 1825. Художникът Леополд Купелвайзер рисува своята картина "Светите три крале" кометата е като звезда на надеждата, докато през 1843г. за Йохан Нестрой кометата е символ на предстоящ световен залез. Надеждата в началото на епохата "Бидермайер" се превръща в песимизъм.

Остатъците от дворцовия културен живот на конгресните години са повече фасада , но дворцовия театър продължава да бъде първаа игрална сцена с най- добрите артисти. Драматурзите Йозеф Шрейфогел и Лудвиг Дайнхердщайн го правят център на театралното въодушевление. Кариерата на Фр. Грилпарцер започва с представянето на "Баба" от Театър ан дер вин в Бургтеатър през 1824г. През 1834г. е последната пиеса на Фердинанд Раймунд "Прахосникът". Една година преди нея изгрява новата звезда на Фолкстеатър Йохан Нестрой. Тогава Виена се проявява като най- музикалния град на Европа и още от 1821г. Карл фон Вебер се радва на голям успех. На успех се радват и Франц Шуберт, Ференц Лист, Лудвиг Бетовен и други, но голямата алтернатива на дворцовото изкуство е Франц Шуберт. Още от 1821г. в Дворцовата опера започва италиански сезон с участието на Джакомо Росини, Винченци Белини, Гаетано Доницети и други. В архитектурата се откроява служебния класицизъм, който за разлика от другите европейски страни остава епизодичен. Най - видният представител на виенския класицизъм е Петер Нобиле от Триест.

Благоприятно въздействие върху културата оказва и много добрата просветна политика, изразена в основаването на университети. Законите в областта на просветното дело създават широка мрежа от начални и други училища. Цялостната модернизация на Хабсбургската държава след споразумението за дуализъм от 1867г. се птразява позитивно върху културния живот.

От 60-те години на 20век Виена се разширява извънредно много. През 1857г. започва разрушаването на старите средновековни градски валове и на тяхно място се извива Рингщрасе - една от най - красивите алеи в света. През 1894г. са разрушени външните укрепления на столицата и се създава вторият ринг Гюртел. Построяват се нови мостове на р. Дунав и редица творения на изкуството. Оформянето и строителството на Рингщрасе струва огромната сума от 220млн. Златни крони. Участват известни архитекти като Теофил Ханзен от Копенхаген, Готфрид Земпер от Хамбург - Алтона, Фридрих Шмид от Вюрмемберг, както и виенчаните Карл фон Хазенауер, Хайнрих фон Ферстел, Аугуст фон Зикардбург и Едуард ван дер Нюл. Те формират модерния тогава в Европа стил на историзма. Теофил Ханзен построява сградата на парламента в гръцки стил, Х. Ферстел - неоготическата катедрала Вотивкирхе, Фридрих Шмид - кметството във формата на псевдоготика с ренесансови елементи. Земпер и Хазенауер построяват Бургтеатър като огромвн, повлиян от духа на барока ренесансов дворец. Ван дер Нюл и Зикардсбург създават дворцовата опера в стил на френски ренесанс с романтична линия, докато Ферстел строи университета в духа на късния ренесанс. През тези години става известен и най - талантливият скулптор на Австро - Унгария - Антон Ханак.

Виенският историзъм, известен като "Рингщрасе стил", демонстрира желанието на двореца и въздигащата се буржоазия да символизира силата на династията и новата парична аристокрация. Провинциалните градове и преградията също следват модната тогава линия сградите да се разкрасяват с романтично - исторически фасади. Рингщрасе е построена за около 40 години. През май 1897г. около 90 художници, скулптори и млади архитекти създават Дружество на модернистите, известно като "Сицесион". Тогава младият архитект Йозеф Мария Олбрих построява изложбеното здание. То демонстрира новите вийдания на модернистите срещу историзма. В навечерието на своя залез австро - унгарската монархия преживява години на културен разцвет.

Успоредно с това се развива и народната култура в предградията, индустриалните центрове и провинциалните средища. Оформят се нови форми на културен живот, по - специално в света на наемните работници. След 1886г. княгиня Паулина Метерних ежегодно организира тържества в Пратера за аристокрацията и висшето женско общество.

Историческата архитектура на Рингщрасе поставя отпечатък върху всички градове на монархията. Възникналата в Будапеща "сребърна" ера на оперетите на Франц Лехар, Емерих Калман и Йеньо Хуршка е близка с класиките на златните виенски музикални форми. Литературното самосъзнание се формира както в общите рамки на монархията, така и в отделното комуникационно пространство. През 1887г. Фердинад Фелнер развива за немския народен театър във Виена строителната концепсия за театър на големите маси на публиката.

Освен Виена и градските центрове на другите народи в многонационалната държава реализират блестящи постижения. Към 1900г. Будапеща се оформя като мащабен град с над 700 000 души население и първостепенен културен център на унгарската държавна половина. Тогава Миклош Ибл изгражда в Пеща зала за концерти и балове - Вигадо, а проектантът Алайош Хаусман - сградата на Върховния съд. Най - впечатляващо е прекрасното здание на парламента, създадено от Имре Щейдл. Преизгражда се и кралският дворец в Буда. Унгарската столица е обхваната от кипящ културен живот, като ярко се открояват художествените творби на Михай Мункачи, Пал Соней Мерше и картините на Адолф Фейещ. Наред с оперетната музика все повече пространство се завоюва и от песните на унгарския народностен дух. В това отношение силно въздействие упражнява творчеството на Бела Барток и Золтан Кодай, както и писателите около списание "Нюгат".

Декемврийската конституция от 1867г. създава благоприятни предпоставки за развитието и на чешката култура. Едно от най-крупните постижения през 70-те години на 19в. е изграждането на "народния театър" в Прага, открит през 1882г. В архитектурата се забелязва силното влияние на Виена и по-специално на така наречения модерен стил с богати декоративни елементи. Един от създателите на съвременната чешка архитектура е Ян Котера. Особено впечатление правят поетичните творби на поетите около списание "Рух", като Сватоплук Чех и Йзеф В. Сладек, романите на Густав П. Моравски и А. Сташек и други. През 90-те години силен национален оттенък се чувства в "Силезийски песни" на Петер Безруч. Важна роля в литературата имат Тереза Новакова, Карел В. Раис и други. При по-трудни условия се развива словашката култура, тъй като административно Словакия е към Унгарското кралство.

Австро-Унгария става център на нови течения в литературата и драматургията. В Резултат на сътрудничество между Едуард Михаел Кафка и Херман Бар чрез петмесечна размяна на писма, в началото на 1890г. в Бърно излиза списание "Модерна поезия". Новата литература започва борба срещу "Рингщрасекултур" чрез призоваване на истината. След години Херман Бар се посвещава на откриването на провинцията, стилизирането на барока като австрийска форма на изкуството и традицията. Към този кръг спадат Райне Мария Рилке със своето съзнание за самота, Артур Шнитилер с идеята за неединство на света, историческата прекъснатост на Хуго фон Хофманщал, стойностният релативизъм на Херман Брох и личностната разединеност на Робер Музил.

През тези години виенските кафенета служат за място, където в дискусии между поети, писатели, драматурзи, журналисти и критици се раждат нови идеи. Тогава в световноизвестното кафене "Гриенщайндъл" се проявява групата "Млада Виена", упражняваща устойчиво влияние върху поезията на цяла Средна Европа. Тогава на върха на пресата е "Нойе Фрайе Пресе" - един от световните всекидневници. Вестникът е основан през 1865г. във Виена и израства като меродавен австрийски всекидневник.

През 1888г. лекарят Артур Шнитшлер започва писането на цикъл драматични скици, в които разказва любовните приключения на "Анатол". Със смесица от ирония, сантименталност и критика той ракрива неуредиците на своето време. Изход от моралната задъдена улица дава Хуго фон Хофманщал. Той съчинява либрето за творбата на Р. Щраус "Кавалерът на розата" и мистическа драма.

Клаудио Магрис откроява и едно направление на отечествената литература, сред което изпъкват мария фон Ебнер Ешенбах, Петер Розегер и автори от източните гранични области. Така както хабсбургската политика определено се колебае между либерално - централистично германското и католическо-федералистично славянско направление, така също и в литературата от епохата на Франц Йозеф има винаги немски или славянски тонус. Петер Розегер е първи в реалистичното описание на детската психика в австрийската литература. Карл Емил Францос във формата на разкази и файлетони разкрива потресаващото положение на източните евреи и психическата нищета на селяните в Галиция и Буковина. Разбира се, австрийската литература не може да се коментира без делото на Франц Кафка(1882-1924г.), роден в еврейско семейство от Прага. Служителят в Пражкия Институт за работническо застраховане срещу злополука представя в своите разкази един изцяло нов свят на отчуждени мечти, сънища и страх. Георг Тракл е познат на малък кръг приятели. Никой преди и след него не може да наложи австрийския ландшафт с общите рефлекси на човешкото съзнание да преобрази в ясна позиция и открие пластовете на чудновати настроения.

За проявленията на австро-унгарската култура има огромно значение и тогавашната преса и периодика. Политическият печат в Хабсбургската държава се характеризира с голямо многообразие и своеобразие, обусловени от сложното развитие на многонационалната империя. Периодичният печат в Австрия се изявява доста по-рано, отколкото в другите европейски страни. Първият сериозен политически вестник "Австрийски наблюдател" се основава през 1810г. от Клеменс Метерних. До 1848г. Австрия има 19 политически издания. Революцията от 1848-1849г. премахва цензурата и въвежда свободния печат. През 1861г. се въвеждат ограничителни закони, които обаче не могат да спрат развитието на пресата. Основните направления в полититческия печат след 1861г. се представят от Немско-прогресивната партия, Социалдемократическата партия, демократите, Християнсоциалната партия, партиите от либералното направление и др. След 1848г. се получава оживление в печата на другите националности, както и вестници и списания на работническото и социалдемократическото движение. От 1861г. до 1898г. се издават 2673 вестника, от които 771 политически. След аусглайха от 1867г. само в австрийската половина на Хабсбургската империя функционират повече от 600 вестници и списания, а на границата между 19в. и 20в. около 1000. Издават се и политически вестници за вицове като "Кикирики", "Фигаро" и др. Водещи вестници са консервативният "Нойе Фрайе Пресе", либералният "Нойе Виинер Тагблат", католическият "Райхспост", социалдемократическият "Арбайтер-Цайтунг" и др. В Будапеща излиза "Пестер-Лойд". Той е един от най-старите унгарски вестници, основан като лист за политика и стопански живот през 1854г. Майстори на файлетоните в австрийската преса са Даниел Шпицеер и Петер Алтенберг.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Средно-европейска културна интеграция 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.