Средства на физическото възпитание


Категория на документа: Други


ТЕМА 7
Средства на физическото възпитание
Многообразието на задачите и харектерните особености на ФВ, като целенасочен педагогически процес. За двигателно, функционално и псиическоусъвършенстване на човека, предполага използването на подходящи средства за тяхното осъществяване. В зависимост от мястото което заемат в учебния процес по ФВ. Всички средства на физ. възпитание се разделя на основни и допълнителни. Към основните средства се включват физ. упражнения към допълнителните - хигиенните фактори; естествените сили на природата - въздушни бани, слънчеви бани, водни бани. Ефектът от прилагането на физ. упражнения значително нараства от благоприятното въздействие на естествените сили на природата и съобразяване с редица здравно-фигиенни изисквания. Това дава основание на специалистите да препоръчват комплексното им използване във всички форми на заниманията по ФВ. Физическите упражнения са целенасочени двигатлени действия, специално подбрани за решаване на конкретни задачи на учебно-възпитателния процес по ФВ - усвояване и затвърдяване на двигателни умения и анвици, развиване на двигателни качества, функционално усъвършенстване и т.н. Те са педагогически осмислени, волеви движения на човека свързани с преместване на тялото или отделните му части в пространството. Физическите упражния са визникнали още в първитното общество, в борбата начовека за съществуване. ГОнейки или гонени от диви зверове, те е трябвало да бягат, да скачат, да хвърлят, да се катерят, да прескачат и т.н. Тези упражнения е естествено-приложен характер постепенно са били усъвършенствани и включени в подготовката на човек още в най-ранна възраст като осъзната необходимост. За нуждите на военното дело възникват разнообразни физ. упражнения с военно-приложен характер - хвърляне на копие, стрелба с лък, борба, бокс, фехтовка. Физическите упражнения постепенно се оформят като самостоятелни действия. Те показват положително и многостранно въздействие в/у човека - укрепват здравето му, подготвят го за пълноценна реализация в живота и труда. Те са незаменимо средство за обогатяване на двигателната му култура, развиване на издържливостта, сила, бързина, каляване на волята, умението да владее тялото си, да го ръководи. Всяко физ. упяражнение се харектеризира със специфично държание и форма, които определят техниката на изпълнението и характера на въздействие в/у организма на човека. То представлява система от взаимно свързани движения, обобщени в едно цяло. Изпълнява се в определна посока, със специфичен темп, ритъм, амплитуда, продължителност, скорост и т.н. Това са така наречените праматри на физ. упражнения, които обуславят характера. Изпълнението му във времето и пространството и носят обектвна информация за пространствените, временните, скоростните, силовите харектеристики на движението.
1.Пространствени харектеристики - амплитуда, път, траектория, посока и положение на тялото.
2. Временни - продължителност, темп и ритъм 3. Скоростни - скорост и ускорение 4. Силови харектеристики - се определят от големината, мястото на приложение и характера на взаимодейстие м/у движещите сили на човека и силите на средата.
Положенито на тялото - определя позицията, която то или отделните му части заемат в определен момент от двигателното действие. Изходното положение е такава позиция на тялото, от която започва двигателното действие, крайната позиция която имаме след завършване на упражнението. Освен тях в теорията на ФВ се различават и общи положения(строеж, клек, колянка, седеж, опора). ПОнякога изпълнението на едно и също упражнение от различни изходни положения води до различно по степен и характер натоварване.
Амплитуда на движение - в специализиранта литература се избира(размера, размаха) на движението на отделните части на тялото, от една до друга крайна точка. Тя зависи от подвижността в ставите и еластичността на ставните връзки. Разстоянието, което една точка от тялото на човека и отделните му части изминават спрямо друга точка, определят изминатия път.
Траектория на движение - това е изминатият от тялото или отделните му части път, който може да бъде праволинейна или криволинейна.
Посока на движение - определя се от точката на приложение. Силите под въздействието на които тялото на човека или отделните му части се предвижват в пространствот. Движението се изцършва във вертикална, хоризонтална или напречнаравнина. По отношение на координатната система, по надлъжна, напречна фронтална, и сагитална(предно-задна) ос на тялото. МОгат да се използват и външни ориентири - дърво, сграда ученици за приом се използват при деца от начлана училищна възраст.
Времетраене - носи информация за продължителност на двигателното действие и се измерва в секунди, минути, часове. Продължителността на упражнението се определя от целта и характера на усилията. Упражненията със скоростно-силов характер, продължителността ее малка и стимулира анаеробните процеси в организма. Значително по-голяма е възможността, чрез нея се стимулират аеробните процеси. Чрез намляване или увеличаване на времетраенето за изпълнение на упражнението се дозира натоварването, променя се характера на въздействие в/у човешкия организъм.
Темп - определя се от честотата на движенията за единица време, с който се изпълнява физ. упражнение. Измерва се с броя на движенията за единица време, бягане с определен брой крачки, плуване с определн брой загребвания.
Ритъм - вспко упражнение се използва съсспецифичен ритъм, носи информация за състоянието м/у динамичните и кинематичните харектристики на отделните му части и свързването с него съкращения и отпускане на мускулите, съотношение м/у периодите на опора и полет в бягането. Всяко упражнение се изпълнява с определена скорост, чиято величина се измерва с изминатият път за еденица време. Скоростта може да бъде относително постоянна или променяща се. Физически упражнения, които се изпълняват с максимална скорост значително натоварват опорно-двигателния апарат, стимулират аеробните процеси в/у, които се изпълняват с по-малка скорост създават условия за работа с по-голяма продължителност. Това стимулира анаеробните процеси в организма. Двигателните действия на човека се осъществяват в резултат на взаимодействие м/у вътрешните и външните сили. Външните сили - тегло на тялото,( рекция на опората), съпротивление на външната среда, съпротивление на уреда или съперника. Вътрешни сили - мускулна тяга, пасивни сили на опорно-двигателния апарат, еластичност на мускулите и ставните връзки. Пространствените, врменните и скоростните параметри на физ. упражнения обуславят кинематичната структора на двигатлените действия, а силовите харектеристики - динамичната.
Кинематичната структора - носи информация за външнатакартина на двигателно действие. Тя се определя от амплитудата, пътя, темпа, ритъма, посока и положение на тялото и отделните му части. Взети заедно, те дават представа за формата на двигателно действие. Динамична структора - разкрива характера и степентта на взаимодейст вие м/у външните и вътрешните сили. Тя определясъдържанието на физ. упражнения, включващо частите им, задачите, които се поставят за реализиране и въздействието в/у човешкия организъм при тяхното изпълнение. ДИнамичната и кинематичната структора на физ. упражнения са тясно свързани по между си и взаимно се допълват. Промяна в характера и степента на усилията води до изменение на скоростта и времетраенето на упражненията. Съдържанието на физ. упражнения се определя от въздействието което те оказват в/у организма на занимаващите се, т.е.качествата и способностите, които се развиват чрез тяж. Въздържнието е вътрешната харектеристика на физ. упражнеия, а формата е външанта им видима поява. Съдържнието и формата на физ. упражнения определяттехниката на изпълнението им. Под това понятие в теорията и практиката на ФВ се разбира целесъобразен начин за изпълняване на двигателни дейстия, насочен към пппостигнае на максимален ефект при минимална загуба на нервно-мускулната енергия. В техниката на всяко двигатлено действие се различава основно звено и детайли.
Основно звено - играе решаваща роля при изпълнението на упражненията(отласкването при бягането и скоковете, загребването пр иплуване). Детайли - носят информация за второстепенните харектеристик (движение на ръцете при бягане, броя на крачки при засилване). Обучението в техниката на физ. упражнения е свързано с изграждането и затвърдяването на двигателни уемния и навици. Осъществява се успоредно с развитието на физ. качества и усвояване на знаия за двигателна дейност на човека. Техниакта на управленията с цикличен характер се усвоява сравнително по-лесно от ацикличните. Обучението в техникат на ацикличните упражнения е свързано със значитлено по-големи трудности. Тъй като всяко упражнение представлява система от отделни подсистеми и елементи, използвани в определна последователност. Харектерна особеност на физическите урпажнения е голямото им разнообразие по форма, съдържание, характер на училищата, темп, ритъм, координационна сложност и т.н. Някой от тях са достъпни за всички, но за изпълненито на други е необходимо наличието на специфични качества, двигатлени умения, продължителна и целенасочена подготовка. Въздействието на едни упражнения е локално, а на други комплексно. С това се обуславят големият брой класификации на физ. упражнения, познати в теорията на ФВ. В немската гимнастическа система се утвърждава класификация на управленията, в зависимост от използването на гимнастически уреди. Те са три групи: 1. Упражнения с уреди, 2. Упражнения на уреди, 3. Упразнения без уреди.
От гледна точка на физиологията, физическите упражнения могат да се класифицират по признака интензивността
4 групи упражнения: упражнения с умерена интензивност, с голяма интензивност, с максимална интензивност, с събмаксимална интензивност.
По биомеханичен признак физическите упражнения биват статични и динамични.
1.Статичн - влагат се усилия без да се извършват движения на тялото. 2. Динамични - мускулните усилия предизвикват движение на тялото или на неговите части в пространството.
Друга класификация по биомеханичен признак ги разпределя в 2 групи: циклични и ацилични
1.ЦИклични - са онези упражнения, пр икоито има многократно повотрени на едни и същи движения на частите на тялото (бягане, колоездене, плуване, гребане).
2. Ациклично - се харектеризира с ясно определено начало и край на всяко двигателно действие (хвърляне на копие, диск, скок на височина, прескок на кон). В зависимост от развиваните двигателни качества, физ. урпажнения се класифицирани като: упражнения за сила, издържливост, бързина, ловкост и гъвкавост.
В теорията на ФВ всички физ. упражнения се подреждат в четири основни групи, в зависимост от приложението им в различна по характер и вид двигатлена дейност.
1.Игрова дейност, 2. Гимнастическа като вид и дейност, 3. Туристическа дейност, 4 Спортна дейност.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Средства на физическото възпитание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.