ССГ при пациенти със заболявания на ССС. Митрална стеноза.


Категория на документа: Други


 Катедра "Здравни грижи"

Специални сестрински грижи при хирургични заболявания на сърдечно-съдова система.
Митрална стеноза.

Изготвил : Елена Данаилова Шаркова
Специалност : Медицинска сестра
Факултетен номер : 615
Група : 8
Дата на предаване : 08.05.2014 г.

Проверил : С.Кючукова , д.м.

Митрална стеноза представлява заболяване ,при което има стеснение на митралния отвор.

Митралната клапа се намира между лявото предсърдие и лявата камера на сърцето и позволява кръвта от лявото предсърдие да навлиза в лявата камера еднопосочно, без да се връща обратно по време на контракцията на камерата.
Като най-честа причина за възникването на митрална стеноза се посочва ревматизмът. Други по-редки причини са вродена митрална стеноза, малигнено заболяване, системен лупус еритематодес, отпускане на клапата, което води до излив в лявото предсърдие и обратно в белите дробове,клапни заболявания и пороци,ревматоиден артрит, болест на Фабри и други.
Обикновено митралната стеноза възниква след остър ревматичен кардит. Формират се множество възпалителни места (телца на Ашоф) в ендокарда и миокарда. Малки вегетации могат да се намерят по ръба на клапите. С времето клапният апарат започва да се задебелява, калцира, появяват се свързвания (адхезии) между комисурите и в резултат се получава стеноза.
Митралната стеноза е прогресивно заболяване, състоящо се в бавен, стабилен ход в ранните години, следван от ускорен ход в по-късна възраст. Типично има латентен период от 20-40 години след ревматичната треска до появата на симптомите. При асимптомните или минимално симптомните пациенти преживяемостта е повече от 80% за 10 години. При възникването на ограничаващи симптоми, 10-годишната преживяемост е по-малка от 15% при пациент с нелекуваната митрална стеноза.Повечето от пациентите с тежка нелекувана митрална стеноза ( около 60%) умират от прогресивен белодробен или системен застой, а другите - от белодробен емболизъм, системен емболизъм или инфекция.

Нормалният отвор на митралната клапа е около 4-6 см2. При намаляване размера на отвора градиентът на налягането през митралната клапа се увеличава, за да се осигури адекватен кръвоток.
Симптоми не се усещат докато отворът не стане 2-2.5 см2 или по-тесен. В тези случаи умерени усилия или тахикардия могат да предизвикат задух, което е резултат от увеличения трансмитрален градиент и левопредсърдно налягане.
Тежката митрална стеноза възниква при клапна площ по-малко от 1 см2. Докато клапата прогресивно се стеснява градиентът на диастолно пълнене, следователно и левопредсърдното налягане, се увеличава. Това води до задържане на течност в белите дробове и задух при почивка или при минимални усилия. Може да се появят кървави храчки, ако се разкъсат бронхиалните вени, а разширяването на лявото предсърдие увеличава риска от предсърдно мъждене и евентуален тромбемболизъм. Около една трета от пациентите с ревматична митрална стеноза имат намалена левокамерна систолна функция като резултат от хроничен ревматичен миокардит. Съчетаването с митрална регургитация (недостатъчност на митралната клапа), системна хипертония, аортна стеноза или миокарден инфаркт може да афектира на сърдечния дебит и левокамерната функция.
Симптомите на митрална стеноза обикновено се появяват през 30-40 година от живота или около половината от пациентите не споменават за минала ревматична треска. Пациентите обикновено са асимптомни по време на почивка в ранните стадии на болестта. Фактори, които увеличават сърдечната честота като треска, тежка анемия, тиреотоксикоза, упражнения, вълнения, бременност и предсърдно мъждене, могат да доведат до задух.Дрезгавост на гласа може да се причини от притискането на левия възвратен нерв към белодробната артерия от уголеменото ляво предсърдие. Също така увеличеното ляво предсърдие може да притиска бронхи и да води до постоянна кашлица.Може да се появи кръвохрак, който обикновено не е фатален.Бременните жени с лека митрална стеноза могат да получат симптоми във втория триместър, поради увеличението на кръвния обем и сърдечния дебит.Наличието на митрално лице (розово-лилави петна по бузите) показва хронична тежка митрална стеноза, водеща до намален сърдечен дебит и свиване на съдовете.Moже да се забележи раздуване на югуларните вени.
Мястото на сърдечния връх може да се промени или да не се усеща, особено при случаите с тежка митрална стеноза. Това може да се обясни с намаляването на левокамерното пълнене. Рядко може да се усети диастолно потрепване на сърдечния връх при ляво странично положение на пациента. Аускултаторните находки, характерни за митрална стеноза, са усилен първи тон, тон на митрално отваряне и диастолен шум.

Методи на изследване :
Аускултационната находка включва четири феномена: акцентуиран първи тон,тон на отваряне на митралната клапа (ТМО),диастолен декресчендо шум,непосредствено след ТМО и пресистолен кресчендо шум.
ЕКГ дава данни за обременяване на лявото предсърдие: P-mitrale (двувърха, често разширена Р-вълна), евентуално предсърдно мъждене с абсолютна аритмия,обременяване на дясна камера с белези на дясна хипертрофия; развитие на вертикален (+ 60 до + 90 градуса) до десен (+ 90 до + 120 градуса) тип на електричната сърдечна ос.
Рентгенография дава данни за разширено ляво предсърдие:
При лицева графия - евентуално двоен десен сърдечен контур и изглаждане на сърдечната талия от проминиращото ухо на лявото предсърдие
В лежащо ляво странично положение - дъговидна импресия на хранопровода (след даване на контрастна каша) като израз на стеснено ретрокардиално пространство на нивото на предсърдието.
Дясната сърдечна катетеризация се използва за доказване на повишени стойности на налягането в лявото предсърдие, белодробното кръвообръщение, а по-късно и в дясното сърце, и за определяне на минутния обем.Лявата сърдечна катетеризация позволява определяне диастолния градиент на налягането между лявото предсърдие и лявата камера,изчисляване площта на клапния отвор,доказване на придружаваща митрална инсуфициенция и евентуално други клапни пороци и оценка на левокамерната функция и на коронарните артерии.
Лечението може да бъде консервативно или оперативно ,в зависимост от състоянието на пациента.
При консервативно лечение възможностите за провеждане на консервативна терапия при настъпила вследствие митрална стеноза сърдечна недостатъчност се ограничават в назначаването на диуретици.
Дигиталисовите препарати са показани само при наличие на предсърдно мъждене.Провежда се профилактика на тромбемболиите с антикоагуланти и профилактика на ендокардита - предоперативно и постоперативно.
Оперативното лечение включва :
Клапна реконструкция: клапна комисуротомия ( разделяне платната на клапите при страстване ) и парциална реконструкция на митралния клапен апарат при некалцирани, добре подвижни платна. Предимства са нисък оперативен риск , незначителна опасност от развитие на тромбемболии. Недостатъци са често неоптимално възстановяване на камерната .
Клапно протезиране се прави, когато клапната реконструкция е невъзможна.
Митралната стеноза е показана за хирургично лечение при повтаряща се емболизация, въпреки адекватната антикоагулантна терапия.
Хирургичната терапия на митралната стеноза се състои от митрална валвулотомия (хирургична или през кожата) или замяна на митралната клапа. Хирургичната митрална валвулотомия представлява разширение на стесненото отверстие на клапата.

Специални сестрински грижи :
Пациентите ,които имат заболявания на сърдечно-съдовата система се нуждаят от предоперативна реанимация,интензивно и следоперативно лечение.
Медицинската сестра трябва да полага грижи за леглото на пациента,тъй като то е лечебен апарат и е специално и осигурява всички необходими положения на пациента саморъчно - лично от самия него или от медицинските специалисти.Медицинската сестра трябва да го поддържа чисто,подредено.
Предоперативна подготовка на пациента - медицинската сестра взима информирано съгласие от пациента или негов близък,роднина след като се е уверила ,че те са запознати с предстоящата хирургична интервенция.След това медицинската сестра извършва назначените от лекаря изследвания - взимане на кръв,ЕКГ,фонокардиография,урина,СУЕ,холестерол,липиди,измерване на соматични показатели или придружава пациента до кабинета или лабораторията ,в която ще се проведат те.Медицинската сестра подготвя оперативното поле - при необходимост обезкосмява пациента в областта на гърдите.

По време на хирургичната интервенция медицинската сестра асистира на лекарите,наблюдава пациента (лицеизраз,общо състояние).

Следоперативната реанимация и интензивното лечение на пациента осигурва 24-часово постоянно наблюдение на пациента с цел намаляване риска от оперативни усложнения.Важна част от реанимацията е свалянето на пациента от операционната маса и транспортирането му до отделението ,в което е настанен той.Непосредствено след операцията пациента е с нестабилни дихателни и хемодинамични функции,затова медицинската сестра трябва непрекъснато да наблюдава пациента.От оперативната зала до отделението за активно лечение пациента се транспортира с интензивното му болнично легло.Едновременно с това медицинската сестра следи функцията на сърцето,артериалното кръвно налягане на монитор,инфузиите,функцията на газообмена и дишането.
За приемането на пациент от операционна зала в отделение за следоперативно интензивно лечение медицинската сестра подготвя реанимационното легло на пациента,проверява изправността на мониторната и реанимационната апаратура и пособия.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
ССГ при пациенти със заболявания на ССС. Митрална стеноза. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.