Стилове на общуването


Категория на документа: Други


 СТИЛ НА ОБЩУВАНЕ НА УЧИТЕЛЯ С УЧЕНИЦИТЕ
1. Терминологични уточнения

В научната литература темата за стиловете е много популярна. Освен понятието стил на общуване се срещат и сродни понятия: комуникативни стилове, тип комуникативно поведение, лидерски стилове, стилове за разрешаване на конфликти и др. Всичке те се базират на характеристики на общуването и съдържат като свои структурни елементи уменията на личността да общува.зират

Диференциации на основните понятия: Стил на общуване, стил на управление, стил на преподаване

Стилът на педагогическо ръководство включва стила на общуване.

Стилът на преподаване е частично проявление на стила на общуване на учителя.

Според стила на преподаване учителите биват: учител-опекун, учител яртист, учител идеалист, учител реалист (по М. Михова).

2. Стил на педагогическо общуване

Стиловете на педагогическо общуване се извеждат по аналогия от кумуникативните стилове, отнасящи се до междуличностните и професионалните отношения, обосновани в сферата на социалната психология и организационното поведение.

Стиловете на общуване в синтезиран вид открояват повторяемото, често наблюдаемото поведение в ситуация на общуване.

Те показват характеристики на личността по отношение начина на обмен на информация и поддържане на връзки и отношения с други хора.

Определение: Стилът на общуване е индивидуална, стабилна форма на комуникативно поведение на човека, проявяваща се в различни условия на взаимодействието - в деловите и личните отношения, в ръководство на хора, във възпитанието на децата, в начините за вземане на решение, в подбора на похвати за психологическо влияние на хората, методите за разрешаване на междуличностни и делови конфликти (Куницына, В. Н.).

Върху стила на педагогическо общуване оказват влияние: особености на комункативните възможности на учениците; характер на създадените взаимоотношения; Творческата индивидуалност на учителя; Особености на ученическите общности.

Например:

- според нагласа към партньора на общуване - стил може да бъде партньорски и непартньорски;

- асертивен, агресивен и пасивен.

АСЕРТИВНОСТ - способност да се демонстрира себеуважение и уважение към другите, като се уважава ценността на всяка личност.

АГРЕСИВЕН - висока активност, но доминира насилие, обиждане, унижаване.

ПАСИВЕН - слаба активност, за да се избегне евентуални конфликти или противоречия.

Комуникативният стил се свързва с проявлението на комплексни модели на поведение в процеса на междуличностно взаимодействие, които отразяват динамичното взаимодействие на вербални и невербални компоненти на комуникацията. Индивидуалните особеност, детерминирани от тихпа личност се проектират в бързината на реакциите, в начина на изразяване на мисли и чувства в процеса на общуване. Например: при хора с бърз тип темперамент - преобладава активност в общуването, те са общителни, ориентирани към създаване на множество контакти..

Проекциите на индивидуалните особености на междуличностното възприемане в общуването са често срещан признак за определяне на стилове на общуване. Ако другият се разглежда като обект на въздействие, степента на целенаосоченост на въздействието е определящ за стила на общуване. Според целта и насочеността на въздействието в комуникацията се разграничават три стила на общуване:

- ритуално общуване;

- манипулативно общуване;

- хуманистично общуване.

При ритуалното общуване поведението се подчинява на утвърдени традиции, образци,изисквания на ситуацията и те определят отношението към партньора, а при манипулативното общуване партньорът се възприема като пасивен обект, който не се допуска да влияе върху ситуацията. При хуманистичното общуване обектът на въздействие става реално активен и се превръща в субект, чрез което общуването се реализира като междуличностно взаимодействие.

Друга класификация въз основа на речево поведение разглежда 5 вида: отчужден, послушен, уравновесен, наставляващ, властен.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стилове на общуването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.