Стойностнообразуващи и ценоотклоняващи фактори


Категория на документа: Други


ЮЗУ ,,НЕОФИТ РИЛСКИ''
БЛАГОЕВГРАД

ТЕМА:
Стойностнообразуващи и ценоотклоняващи фактори

Изготвил: Силвия Василева Гиздова
Фак. № 10150121029,
спец. ,,Стопанско управление''
Проверил: ас. Диляна Янева
(..........)

Ценообразуването заема централно място в системата на икономическите лостове като регулатор на пазарната стопанска цена и е един от основните критерии за вземане на управленски решения въз основата на съизмерването на икономическите процеси и явления. В цените се съсредоточават основни икономически, социални, политически и идеологични проблеми.
Ценовата политика е непосредствената връзка между теорията и практиката на ценообразуването. Тя се определя или като система за стратегическо и оперативно управление на цената или като инструмент за реализирането на маркетинговата политика на фирмата, за въздействие върху пазара и прочие. Ценовата политика е съвкупност от дългосрочните цели на фирмата в областта на цената и ценообразуването както и от подходите и основните дейности за достигането на тези цели.
Цената е функция на ценообразуването, поради което, макар и известни като отделни понятия, цените и ценообразуването са взаимосвързани и обусловени. Цената е важен елемент на маркетинга. Класическата теория на цените ги обвързва с двата пазарни феномена - търсене и предлагане.
Обстоятелството ,че в пазарни условия цената се формира:
* В резултат на компромиса между стойността в нейната размерна форма или във формата на разходите на обществено необходим труд и потребителната стойност;
* В резултат на влиянието на фактори ,които модифицират стойността на стоката и отклоняват цената от стойността;
* В резултат на влиянието на факторите , проявяващи се чрез парите , дава основание всички фактори ,които определят движението да се групират и класифицират . В най - общ план те могат да се разделят на 3 големи групи :

1. Стойностно образуващи фактори ;
2. Ценоотклоняващи фактори;
3. Дуалистични фактори.

1. Стойностнообразуващи фактори

Това са тези фактори, които влияят върху цените посредством измененията в разходите. Влиянието им се проявява в сферата на производството, където се формира стойността. То намира обобщен израз в промяната на обществената производителност на труда, а чрез нея - върху стойността на стоките и върху цените. Причината е обратнопропорционалното движение на стойността на движението на производителността на труда. При по-висока производителност на труда е необходимо по-малко работното време, за произвеждането на единица дадена стока. Затова величината на стойността на дадена стока се изменя правопропорционално на количеството и обратнопропорционално на производителната сила на овеществяващия се в нея труд.

От тази гледна точка, най-сигурна предпоставка за задържане у намаляване равнището на цените е увеличаването на производителността на труда при всяка човешка дейност. Към факторите, от които зависи равнището на производителността на труда, се отнасят:
а) техническата въоръженост на живия труд - определя от степента на механизация и автоматизация на труда и неговата енерго и фондовъоръженост, от равнището на техниката и технологията. Колкото те са по-високи, толкова по-висока е производителността на труда и са по-ниски индивидуалните и обществено необходимите разходи н труд за единица потребителна стойност. Изменя се в благоприятна посока Съотношението между необходимия и принадения продукт за обществото;
б) степен на натовареност на производствените мощности - колкото са по-натоварени, толкова по-голяма е икономията на постоянни разходи и толкова е по-ниска себестойността на единица продукция. Натоварването им с по-високи по стойност видове, качества й асортименти на продукцията, също води до намаляване на разходите;
в) равнището на специализация, концентрация, коопериране и комбиниране на производството и труда - използуването на тези прогресивни форми довежда до силно снижаване, а при определени граници и на скокообразно намаляване на разходите за производството. Предимствата им са отдавна доказани в световната и в нашата практика. Всяка от тези форми съдържа големи възможности за икономия на ресурси при производството на единица продукция;
г) естествените природно-климатични и географски условия на производството - от по-богатите, по-качествени и по близките до пазара природни ресурси и при по-добри-климатични условия се произвежда повече продукция с по-малко разход;
д) квалификацията, опитът и умението на работниците - когато тези им качества са високи, тогава и техният труд става по-сложен и по-производителен. За единица работно време се създава по-голяма стойност. Произвеждат се повече изделия и стойността на всяко от тях се намалява. В наши дни особена важност за повишаване производителността на труда и намаляване стойността на продукцията придобива организацията на труда, системата за управление на производството и ефективността на управленските решения, т.е. качеството на управленския труд и в т.ч. на стимулирането за по-качествена и ефективна работа;
е) териториалното разпределение на производителните сили - при него най-съществени са скъсяването на разстоянията между сферите на производството и сферите на личното и производственото потребление на продукта и свързаната с това икономия на време й разход на труд. Нещо повече - съкращава се самият процес на производството и на реализацията. Огромни са предимствата на правилното разполагане на дадена производствена мощност, от гледна точка на съвкупния ефект от използуване на наличната работна ръка или друг ресурс и на и готова или по-евтина инфраструктура;
ж) участието на фирмите и страната в международното разделение на труда, особено в икономическата интеграция с други фирми и страни и ефективността на външноикономическите връзки - този фактор има както пряко, така и косвено (чрез други от посочените фактори) влияние върху равнището на обществено необходимите разходи на труд и стойността на продукцията. Снабдяването с по-евтини и стабилни ресурси от внос, наличието на голям и традиционен пазар с познати характеристики, който поглъща продукцията е голямо предимство.

2.ЦЕНООТКЛОНЯВАЩИ ФАКТОРИ

Те влияят пряко върху цените, като ги отклоняват от стойността. Проявяват се главно в сферата на обръщението. Влиянието им се намира извън пределите на формирането на стойността. Към тези фактори се отнасят:
а) дисбалансът между търсенето и предлагането на стоките - при пазарната икономика е реално произведеното количество от дадена стока често да бъде различно от търсенето му. Това води до откъсване на цените от стойността в една или друга посока, като балансират диспропорцията. Това се проявява особено силно в сферата на търговията на дребно, където търсенето е много еластично и трудно се поддава на прогнозиране и своевременно насищане. На практика балансирането се постига, чрез отклоняване на цените над стойността, когато платежоспособното търсене е по-голямо, и обратно. Същевременно трябва да се има предвид, че нарастването на производството На стоки и привеждането му по количество, качество и асортимент'в съответствие с потребностите е главният път за балансирането на платежоспособното търсене и предлагането. Нещо повече, производството често трябва да предшествува потреблението и предлагането да предизвиква търсенето. Така че диспропорцията между търсенето и предлагането е постоянно действуващ ценови фактор;
б) броят на посредниците - колкото повече са тези посредници между продавачите и купувачите, толкова повече се повишават цените на крайна реализация;
в) възможностите за манипулиране на пазара - това става възможно, когато спекулантите не се страхуват от налаганите им на икономически и други санкции или могат безнаказано да продават и препродават продукция по високи спекулативни цени, включително чрез поддържане на буферни запаси;
г) налагането на монополно положение - фирмите монополисти пречат на конкуренцията да изравни цените в една господствуваща цена. Осигуряват за своите стоки монополно високи цени на производител, с равнище над пазарната стойност. А цените на същите стоки произвеждани от немонополисти остават под стойността. Първите реализират свръхпечалба, а вторите - печалба под средната норма. Възможно е й обратното - монополистите да налагат монополно ниски и даже дъмпингови цени; -
д) цените на заместителите - възможността потребителите да избират между различни по вид и асортимент стоки, за задоволяване на дадена нужда, оказва съществено влияние върху цените, на взаимозаменяемите стоки, независимо от разходите за производство и реализация;
е) потребителски свойства, качеството и техническото равнище на стоките - този фактор тук влияе, когато изменението им не е свързано или е свързано, но не в същата степен с изменението на разходите. Това най-силно се проявява, когато се формират цените на взаимозаменяеми стоки в потреблението и особено такива, произвеждани в различни отрасли и когато се налага да се стимулира с цените производството на нови висококачествени, конкурентноспособни и ефективни стоки или да се ограничава то на загубили или бързо губещи търсенето стоки;
ж) намесата на държавата и профсъюзите - намесата им в регулирането, определянето и контрола по цените, по най-различни съображения, също води до различни тенденции между разходи и цени;
з) ограничаването на потреблението и стимулирането на икономичното използуване на остро дефицитни, стратегически и особено ценни ресурси от местно производство и внос - особено внимание заслужава въпросът за използуването с предимство на дефицитни ресурси в сфери, където те дават най-голям ефект и за внедряване на стоки - субститути, вместо и особено на невъзпроизводими ресурси;
и) преразпределянето на чистия доход между отраслите и под отраслите на народното стопанство - това става с оглед създаване или ускоряване развитието на някои от тях за сметка на други или за поддържане на необходими за народното стопанство производства, които имат по-високи индивидуални разходи на труд от обществено необходимите;
й) привеждането на цените в съответствие с международните цени или с вътрешните цени на някои страни и фирми на стоки - целите могат да бъдат най-различни;
к) социална значимост на стоките - всяко общество е заинтересовано от предимствено удовлетворяване на тези потребности, които имат най-голямо значение за поддържане и разширено възпроизводство на нацията и в определен обем, структура и количество на работна сила. Затова държавата или отделни фирми за своите нужди използуват цени, отклонени под стойността с цел осигуряване достъпност до стоките от първа необходимост, до науката, книгите и всички стоки, свързани с правилното възпитание на подрастващото поколение, с поддържане здравето на населението, увеличаване на неговото дълголетие и др. Обратно - чрез отклоняване на цените над стойността се ограничава: потреблението на вредните за здравето стоки, каквито са алкохолът, цигарите, хазартните игри, проституцията и т.н..



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стойностнообразуващи и ценоотклоняващи фактори 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.