Стокови борси


Категория на документа: Други


Тема: 6
Изграждане на борсови стратегии с фючърси
Спекулиране с фючърси - е борсова стратегия насочена към реализиране на печалба от правилно прогнозиране на посоката и темпа на изменение на фючърсната цена в бъдеще и заемане на адекватна позиция на фючърсния пазар. Понятието борсово спекулиране и борсов спекулант в борсовата стратегия не носят негативен смисъл. Борсов спекулант е този търговец, който сключвайки фючърсна сделка знае, че няма да продава или купува стоки, а ще излезе от пазара с off set сделка преди да настъпи срока на изпълнение на сделката. Философията на борсовия спекулант е рискова - за да спечеля. В зависимост от времето, през което спекулантите държат открита позицията си се делят на скалпери, дневни и позиционни спекуланти. Скалперите скалпират пазара. Те откриват и закриват позициите си при всяко положително изменение на цената, дори ако е само с една стъпка. Изследванията на американската практика show е, че скалпера сключва сделки средна на всеки 116 секунди. При тази динамика на търговията не е възможно скалперът да е брокер, чакащ нареждания от вън. Скалперите са членове на борсата. Дневните спекуланти се стремят да реализират печалба от движението на цените в 1 борсов ден. Могат да са членове на борсата, но и лица, сключващи сделки чрез брокер. Позиционните спекуланти са търговци, които не закриват позициите си в края на сесията и остават на пазара няколко седмици, дори месеци. Могат да са членове на борсата и външни инвеститори. Борсовото спекулиране с фючърси може да се осъществява посредсвом 2 стратегии - директни (прости) и сложни. Директните са борсови стратегии, изграждащи се с 1 сделка. Съществуват 2 вида директни стратегии - дълга, която се изгражда с покупка на фючърсни контракти от 1 вид и къса, която се изгражда с продажба на фючърсни контракти от 1 вид. Дълга стратегия избират спекуланти, очакващи повишаване на цените и на борсовия език се наричат бикове. Къса стратегия избират спекуланти, които очакват спадане на цените и на борсов език се наричат мечки. Основно предимство на директните стратегии е, че се изграждат лесно, само с 1 сделка и с 1 вид фючърс. Основните недостатъци са 2: тези стратегии са обременени с по-голям и по-тежък риск и обслужването им изисква по-големи разходи. Тези стратегии са предпочитани от скалперите и дневните спекуланти. Сложните стратегии се изграждат от 2 вида сделки. Основна сложна стратегия е стратегията спред. Прилага се в 2 рановидности - междустоков спред, който се игражда с едновременна покупка и продажба на равен брой фючърсни контракти с еднакъв срок за изпълнение и различни базови активи. Целта на спекуланта е да спечели от правилното прогнозиране на промяната на съотношението между цените на двата базови актива в бъдеще. Друга разновидност е вътрешностоков спред. Изгражда се с едновременната покупка и продажба на равен брой фючърсни контракти с един и същи базов актив и с различен срок за изпълнение. Целта на спекуланта в този случай е да реализира печалба от правилното прогнозиране от промяната на съотношението на цените на базовия актив за двата различни срока на изпълнение. При междустоковия спред печалбата не зависи от посоката на движение на цените на двете стоки, а от промяната на съотношението между тях. Финансовия резултат от вътрешностоковия спред зависи от правилното прогнозиране на посоката на движение на цените. Основни предимства на сложните стратегии са намирането на риска - постига се чрез сключване на 2 сделки, които взаимно се застраховат и намиране на разходи по поддържането на откритите позиции. Основен недостатък на сложните стратегии е по-трудното им изграждане, свързано с правилния избор и сключвана на минимум 2 сделки. В международната борсова практика се използват спекулативни стратегии. Комбинацията е между прости и сложни стратегии. Сложните и комбинираните се използват от позиционните спекуланти.
2. Хеджиране с фючърси. Хеджирането с борсова стратегия насочена към премахване или намаляване на риска от неблагоприятно изменение на цените в бъдеще, когато хеджиращият ще трябва да излезе на спод пазара да направи реална сделка. Философията на хеджъра е "отказвам се от бъдеща печалба, за да не рискувам". Обективна предпоставка за съществуването на хеджирането е тенденцията цените на спод пазара и фючърсния пазар да се движат в една и съща посока и с близки, но не еднакви темпове. Базата, която се измерва като резлика между цената спот и фючърсната цена може да бъде положителна или отрицателна величина. Теоритично е възможно цените на спот пазара и на фючърсния пазар в определен период да тръгнат в различни посоки. Напрактика се случва рядко, но когато се случи хеджирането става невъзможно. Хеджирането с фючърси се реализира в 2 варианта - дулго покупно хеджиране и късо продажно хеджиране. Дълго хедижиране - потребителите и търговците на борсовите стоки, които се страхуват от повишаване на цената в бъдеще, когато трябва да купуват тези стоки от спот пазара. Дългото хеджиране започва с откриване на дълга позиция на фючърсния пазар в деня на поставяне на хеджър и приключва със закриване на позицията на фючърсния пазар с продажба ба същия вид и брой фючърси в деня на вдигане на хеджъра. Икономическият ефект от дългото хеджиранезависи от изменението на базата в деня на вдигане на хеджа спрямо обичайната очаквана база. Възможните изходи от хеджирането в резултат на движението на базата са следните - 1/ базата се запазва равна на очакваната база. Реализира се пълно хеджиране. Хеджърът постига нетна покупна цена равна на цената, по която е открил позиция на фючърсния пазар, независимо от посоката и темпа на промяна на цената в бъдеще; 2/ базата се увеличава спрямо обичайната очаквана база. Хеджърът понася относителна загуба равна по стойност на стойността, с която се е увеличила базата; 3/ базата отслабва спрямо обичайната очаквана база. Хеджърът реализира абсолютна печалба равна по стойност на стойността, с която се е намалила базата. Късо хеджиране с фючърси - производителите и търговците на борсови стоки, които се страхуват от понижаване на цената в бъдеще, когато трябва да продават тези стоки на спот пазара. Късото хеджиране започва с откриване на къса позиция на фючърсния пазар в деня на поставяне на хеджа и приключва със закриване на позиция на фючърсния пазар с покупка на същия брой и вид фючърси в деня на вдигане на хеджа. Икономическия ефект от късото хеджиране зависи от изменението на базата в деня на вдигане на хеджа спрямо обичайната база.
Възможни изходи от хеджирането са три - 1/ базата се запазва равна на обичайната очаквана база; 2/ базата се увеличава спрямо обичайната база; 3/ базата отслабва спрямо очакваната база. Изводи - хеджиреането задължително изисква наличие на позиция на спот пазара, хеджирането намалява значително риска от неблагоприятно изменение на цените, ефекта от хеджирането зависи от промяната на базата спрямо очакваната, само при база равна на очакваната или при база равна на нула се получава пълно хеджиране, дългото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се купи реално стоката, а късото хеджиране премахва напълно риска от невъзможност да се продаде реално стоката.

Teма: 7
1. Същност и специфични особености на опционните сделки. Опционната сделка се дифинира кото условна срочна сделка за търговия със стандартни контракти опции. Сделката е условна, защото се изпълнява само ако купувачът пожелае това. Сделката е срочна, защото срокът на изпълнение е отдалечен от момента на сключване. Опцията е стандартен контракт, който дава право на купувача без да го задължава да купи или продаде определени в контракта базов актив в определен момент или период от време и по определена контрактна цена. В международната борсова практика са познати няколко вида опции, класифицирани въз основата на 2 критерия - 1/ взависимост от правото, което дават на своя купвач опциите се делят на кол опции - дават право на купувача да купи базовия актив по определена в контракта цена и пут опции - дават право на купувача да продаде базовия актив по определени в контракта цена; 2/ взависимост от срока, в който купувачът може упражни правото си опциите се делят на опции от европейски тип - могат да се упражняват само в момента на изтичане на срока на валидността им и американски тип опции - могат да се упражняват във всеки момент от периода между сключване на аукционната сделка и изтичане на срока на валидност на опциите. Опционните сделки както и фючърсните са борсов инструмент за изграждане на 2 борсови стратегии - спекулиране и хеджиране. Съществуват и специфични особености на опциите и опционните сделки се определят от следните общи характеристики: 1/ основно задължение - опционната сделка е договореност между купувача и продавача на опцията за размяна на базовия актив, върху който е изградена опцията срещу определена сума пари в определен момент или период в бъдеще, ако купувачът пожелае това; 2/ място на сключване в борсовия кръг; 3/ контракти напълно стандартизирани. Опционни контракти съдържат следните условия: базов актив и цена, цена на опцията наричана премия. Премията зависи от от следните фактори: а) собствена стойност на опцията в момента на сключване на сделката. Собствената стойност отразява дохода, който купувач на опцията ще получи, ако я упражни. Определя се като положителна за купувача на опцията разлика между цената на базовия актив в определен момент и базовата цена. Съотношениято между текущата цена на базовия актив и базовата цена се обозначава като доходност. Взависимост от своята доходност опциите се делят на 3 вида - опции носещи доход, с нулев доход и губещи опции; б) времева стойност на опцията - зависи от времето, което остава до изтичане на валидността; в) съотношението между търсенето и предлагането. От своя страна зависи от динамиката на цените на базовите активи.
Изводи: Премията на опцията носеща доход е най-висока. Преди изтичане на срока на валидност отразява собствената стойност и времевата стойност. В деня на изтичане на на валидност премията е равна на собствената стойност.
Премията на опциите с нулев доход и на губещите опции преди изтичането на срока на валидност отразява времевата стойност. В деня на изтичане на срока на валиднастта на премията е равна на нула и опциите не могат да се търгуват.
2. Обща характереистика на опциионния пазар. Търговията с опции води началото си от 19 в. Съвременият опционен пазар се развива значително по-късно от фючърсния. Изследователите на борсовата практика определят за начало на съвременната опционна търговия 1973г когато най-голямата борса за фючърси Чикагска търговска борса създава първата специализирана борса за опционна търговия. Опциите върху фючърси се търгуват само на международни стокови борси. Организирания опционен пазар включва 4 вида участници:
- маркетмейкъри - търговци, които имат свое място на борсата или са наети от друг собственик. Те търгуват от свое име и за своя сметка;
- брокери на пода - търговци, които не са членове на борсата и сключват сделки в борсовия кръг зас метка на търговците, които представлява;
- служебни лица, изпълняващи поръчките с лимитирана премия;
- служебни лица, които следят и контролират спазването на правилата и гарантират осъществяване на честна търговия;
3. Права и задължения на контрагентите на опционната сделка.
Опционните сделки се сключват между 2 контрагенти - купувач на опцията, наречен в борсовата практика държател и продавач на опцията, наречен издател. Купувачът на опцията има следните права - да упражни опцията, да я продаде и да получи премия, да изостави опцията да изтече без да приема никакви действия. Държателят на опцияа сам избира кое от 3 права да използва. Той упражнява опциите, които носят доход. Ако опциите са се оказали с нулев доход или губещи се стреми да ги преподаде и да получи премия, с която частично да покрие разходите по платената премия при първоначалната покупка. В случай, че не може да намери купувач изоставя опцията да изтече. Анализът на правата на държателя на пцията води до следните изводи - с покупката на опцията държателят фиксира макцимална загуба, която може да понесе, която е равна на платената премия; тъй като не може да загуби повече от колкото е платил при покупката държателя на опцията не внася марджин; с покупката на опцията държателят си открива възможност за получаване на много висок доход. Купувачът на премията има само едно задължение - да плати на продавача премия в деня на покупката. Продавачът на опции също има едно задължение - винаги когато купувачът пожелае да заеме обратна позиция по сделката, резултат от упражняването на опцията по базовата цена. Анализът на задълженията на продавача показват следните изводи:
а/ с продажбата на опцията продавача фиксира максимална печалба, която може да получи. Тя е равна на премията и се реализира ако опцията се окаже губеща и не е упражнена срещу него;
б/ с продажбата на опции продавачът се открива за много по голяма загуба;
в/ потенциалната възможност за голяма загуба налага продавача на опциите да гарантира изпълнението си чрез внасяне на марджин.
4. Механизъм за сключване и изпълнение на опционни сделки.
Има няколко етапа на опционите сделки, които се прилагат при опциите върху фючърси, търгувани чрез брокер на американските борси:
1/ етап - установяване на контакт с брокер;
2/ етап - даване на писмено нареждане на брокера за вида на сделките, които трябва да сключи. Нареждането съдържа следните условия - вид на сделката, брой на опрациите, вид на опцията, базов актив, базова цена, срок на валидност и размер на премията. Взависимост от начина на даване на указание за премията, нарежданията за търгуване на опциите са - пазарни, лимитирани и нареждания за закриване на позицията с обратна сделка;
3/ етап - внасяне на марджин и регистриране на поръчката за изпълнение на борсата. Изискването за марджин важи само за продавачите на борсата;
4/ етап - изпълнение на поръчката по време на борсовата сесия;
5/ етап - регистриране операцията и потвърждаването на сделката;
6/ етап - упражняване на опции - означава доставка на базовия актив и заплащане на стойността му по базовата цена. Когато опцията е върху фючърса тя се упражнява като се откриват съответните позиции на фючърсния пазар, при което двамата контрагенти излизат от организирания пазар и стават участници на фючърсния пазар с открити пазиции по базовата цена.

Тема: 8
Изграждане на борсови стратегии с опции.
1. Спекулиране с опции - възпроизвежда общите принципи на борсовото спекулиране с фючърси. Международната борсова практика утвърждава 3 типа стратегии на спекулиране с опции - прости, сложни и комбинирани. Простите (директни) стратегии са опционни стратегии, които се изграждат с една сделка. Съществуват 4 разновидности: дълъг кол, дълъг пут, къс кол и къс пут опции.
Сравнителни предимства и недостатъци на дългите стратегии:

а) фиксират max загуба, която спекулантът ще понесе ако прогнозата за движението на цените се окаже погрешна. Тя е равна на платежната премия;

б) откриват възможност за голяма дори неограничена печалба;

в) не изискват внасяне на марджин за поддържане на открита позиция;

г) те са нетни, дебитни следователно за да бъдат изградени спекулантът трябва да инвестира суми равни на премията.
Това прави дългите стратегии достъпни само за спекуланти, които имат средства да платят премията.
Къси стратегии:

а/ фиксират max печалба, която е равна на получената премия;

б/ откриват възможност за голяма, дори неограничена загуба;

в/ изискват внасяне на марджин за поддържане на открите позиции;

г/ те са нетни, кредитни следователно когато ги изгражда спекулантът получава пари равни на премията. Това прави късите стратегии привлекателни за спекуланти, които нямат свободни средства, за да ги инвестират на опционния пазар.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стокови борси 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.