Стратегията и политиката по заплащането и доходите в България


Категория на документа: Други


 Международна служба по труда Регионална служба за Централна и Източна Европа
Уважаема г-жо Министър,

Имам удоволствието да Ви изпратя предварително доклада на експерта на Международната служба по труда 1Ш Даниел Воган-Уайтхед по политиката на доходите в България. Този доклад е базиран на резултатите от мисията в София по искане на Вашето правителство и социалните партньори в края на ноември 2005 г.

Целта на доклада е да представи оценка на обстановката във връзка със заплатите и доходите като цяло, за да се определят възможните посоки на действие в светлината на определянето на дългосрочна политика по доходите в страната.

Ще сме благодарни, ако предоставите документа на съответните трудови и работодателски организации.

Г-н Воган-Уайтхед е готов да представи и коментира доклада в края на месеца в София, ако прецените, че това е необходимо. Моля, съобщете ни за Вашето решение.
Надявам се, че ще намерите за полезно сътрудничеството с 1ЬО.
Искрено Ваша, Петра.Улшофец. Директор

Доклад
относно стратегията и политиката по заплащането и доходите в България
Цел на доклада
Този доклад бе подготвен по искане на Министерството на труда и социалната политика, както и на организациите на работниците и служителите и на работодателите. Целта му е да предостави оценка на ситуацията по отношение на заплащането и по-общо доходите, за да се изработят възможни насоки по отношение на дългосрочната политика по доходите в страната.
Срещи
Този доклад бе подготвен въз основа на серия от срещи, проведени в края на ноември 2005 г. с експерти от МТСП и социалните партньори, както и с независими експерти. Последваща аналитична работа бе извършена и въз основа на данните и наличната информация по този въпрос до края на януари 2006 г.
Оценка
Въпреки, че някои от представителите настояваха вниманието да бъде насочено към няколко много конкретни елементи от реформата като добавките за прослужено време или добавките за работа при вредни условия, всички участници се съгласиха, че днес в България има спешна необходимост от предприемане на допълнителни стъпки в областта на политиката по доходите, в частност с цел разработване на:
по-съгласувана рамка, механизми и индикатори. Много участници поискаха в
частност по-съгласувана система за договаряне на заплатите, особено между
различните възможни равнища на преговаряне - национално, по браншове и по
отрасли.
далновидна политика по доходите, т.е политика, която може да следва дългосрочни
цели, чрез стратегическа дългосрочна политика по доходите
накрая, необходимо е да има консенсус относно нуждата от поставянето на
прогресивното нарастване на реалните заплати наред с икономическия растеж сред
дългосрочните цели, които следва да бъдат постигнати.
Обща рамка
Висок икономически растеж
В последните години България се характеризира с висок икономически растеж, който надвишава 4% от 2000 г. : 5.4% растеж на БВП през 2000 г., 4.1% за 2002 г., 4.9% за 2002 г., 4.3% за 2003 г., 5.6% за 2004 г., и очакван ръст за 2005 г. - 6.6%. За 2005 г. икономическият растеж се оказва по-висок от първоначално предвидения. Това би трябвало да помогне на България накрая да достигне, и надяваме се да надмине, своя растеж от периода преди прехода (в края на 2004 г. той е бил все още 95% от равнището през 1990 г.).
Изоставането на заплатите
В същото време изглежда, че заплатите не следват много този по-висок икономически растеж, нещо, което може да бъде донякъде обяснено с намаляващата синдикализация (която днес пада под 25%) и нарастващата сила на работодателите (в контекста на висока безработица). Въпреки известното реално повишение на заплатите през последните години,

средното равнище на заплатите реално се равнява през 2005 г. на 50% от равнището през 1990 г. Нещо повече, равнищата на заплатите (както и доходът на човек от населението) остават най-ниски от бъдещите 28 държави-членки на ЕС. Няма съмнение, че известно изравняване в заплатите ще бъде необходимо като подготвителна крачка за членството на България в ЕС.
Липсата на баланс между гъвкавост и сигурност
Въпросите за гъвкавостта, сигурността и стабилността на българския пазар на труда бяха ясно поставени в политическия дневен ред на страната и някои мерки бяха предприети през последните години за постигане на гъвкавост на пазара на труда - чрез значителното намаляване на закрилата на труда - с цел да се насърчи заетостта . Това накара някои специалисти да определят като "небалансиран" настоящия контекст в България по отношение на гъвкавостта и сигурността. Нарастват срочните договори, както и самонаемането, а също договорите, сключени чрез временни посреднически агенции2. Проблемът е, че това не изглежда да е довело - или поне все още не е - до значително подобряване на характеристиките на пазара на труда, а дори понякога изопачава преразпределението на труда и общата производителност на труда. В същото време слабото приложение на трудовото законодателство - дължащо се отчасти на общата недостатъчност на инспектирането на труда - прави много трудно конкретното приложение на законодателните мерки, подходящи да гарантират сигурност на работната сила, ситуация, която накара синдикалните организации спешно да поискат по-добър баланс между гъвкавостта (по отношение на която те претендират, че не са били систематично против) и сигурността. В същото време синдикатите показаха, че са отворени към загрижеността и предложенията на работодателите (по отношение на данъчната политика, премахването на административното регулиране и т.н.) за подпомагане развитието на малките и средни предприятия.
Следва да се има предвид конкретния контекст, когато се обсъждат новите предложения за по-нататъшно увеличаване на гъвкавостта на пазара на труда в България, като премахването на добавките за прослужено време (вж. по-долу) или въвеждането на по-голяма гъвкавост на работното време.
Климат на социално партньорство
В България има 6 представителни организации на работодателите и 2 на работниците и служителите (КНСБ и КТ "Подкрепа") и появяваща се трета. Работодателите са представени главно от Българската стопанска камара, но също и от други работодателски организации като Съюзът на работодателите.
Има значителен брой колективни трудови договори (КТД) на браншово равнище (55 за 2004 г.), които покриват само прага на минималните социалните плащания, но могат да послужат като сигурна основа за договаряне на други въпроси на това междинно равнище като възнагражденията.
Въпреки че има национален Икономически и социален съвет, той по-скоро не работи регулярно и има малко конкретни резултати. През последните няколко месеца, правителството направи многократни опити да подпише Икономически и социален пакт със социалните партньори. В крайна сметка тези опити пропаднаха, най-вече поради липсата на ясни предложения за исканата от синдикатите политика по доходите. Ясно е, че поредните правителства досега разглеждаха въпросите на политиката по доходите по достатъчно подробен начин (без никаква връзка между различните елементи на политиката по доходите, като например минималната работна заплата, допълнителните възнаграждения, социалните осигуровки, колективното договаряне и колективните трудови договори и др.), но без да се опитват да приложат към тях взаимосвързан подход.

Икономически последици от липсата на взаимосвързана политика по доходите.
Икономическите и социални условия, описани по-горе, говорят за необходимостта от по-всеобхватна политика по доходите. Не само за прогресивно нарастване на реалните възнаграждения заедно с икономическия растеж, но и за въвеждането на по-голяма ефективност в цялостната политика по доходите и икономическата система.
Неблагоприятните резултати върху търсенето и оттам върху местните производствени сили
Към този момент ниските нива на възнагражденията оказват влияние на първо място върху нивата на потребление. С увеличаването на цените, което се очаква след присъединяването към Европейския съюз, в основен въпрос се превръща постигането на прогресивно дълготрайно нарастване на реалните доходи за създаване на правилния кръговрат на българската икономика (икономическият растеж да генерира високи доходи и като резултат нараснало потребление и нива на производителност). Това е особено важно, тъй като по-голямата част от българските предприятия са ориентирани към местния пазар. Само големите чуждестранни компании и малките предприятия, действащи като подизпълнители на големите фирми в ЕС, насочват по-голямата част от своята продукция към външните пазари.
Ниските нива на възнагражденията и потреблението ограничават възможността за възстановяване на производството на местните предприятия. Те също така не мотивират онези чуждестранни инвеститори (чието ниво на участие продължава да е разочароващо ниско в сравнение със страните от Централна и Източна Европа), които искат да произвеждат в България за задоволяване на местния пазар. Напротив, ниските нива на възнагражденията са добра възможност само за онези инвеститори, които са се ориентирали към износа - често и най-несигурните - и които искат да произвеждат при най-ниски разходи и да снабдяват европейските пазари. Също е важно да се отбележи, че чуждестранното търговско салдо продължава да е отрицателно, в българската икономика доминира вноса за сметка на износа. Това, може би, показва необходимостта от замяна на потреблението на някои вносни стоки с местни, нещо, което може да стане възможно само ако местните производители, подтикнати от вътрешното търсене, спечелят пазарен дял и подобрят конкурентоспособността си (високо качество и ниски разходи, в резултат на подходящи икономии).
Също така, ниските доходи не са добра предпоставка за безработните да се реинтегрират на пазара на труда, а за работещите в неформалната икономика (където доходите не се облагат) - във формалната икономика.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Стратегията и политиката по заплащането и доходите в България 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.