Структура на международните финансови пазари


Категория на документа: Други


Структура на международните финансови пазари

Пазари на дълг и пазари на акции
Една фирма или индивид може да получи средства на финансовия пазар по два начина. Най-често използваният метод е емитирането на дългов инструмент, като облигация или ипотека, който представлява произтичащ от договор ангажимент на заемателя да плаща на притежателя на инструмента фиксирани доларови суми на равномерни интервали (лихвени плащания) до една определена дата (падеж), когато се прави окончателното плащане. Падежът на един дългов инструмент е датата, когато изтича срокът на инструмента. Дълговият инструмент е краткосрочен, ако срокът му е една година или по-малко, и дългосрочен, ако срокът му е десет или повече години. За дълговите инструменти със срок от една до десет години се казва, че са средносрочни.
Вторият метод за набиране на средства е чрез емитиране на акции, като обикновените акции, които представляват право на дял от нетната печалба (печалбата след приспадането на разходите и данъците) и от активите на фирмата. Акциите обикновено носят на държателите си периодични плащания (дивиденти) и се смятат за дългосрочни ценни книжа, защото нямат падеж.

Първични и вторични пазари
Първичният пазар е финансов пазар, на кой¬то корпорация или държавна агенция заемател продава на първоначалните купувачи нови емисии на ценни книжа, като акции или облигации. Вторичният пазар е финансов пазар, на който могат да се препродават ценни книжа, които са били емитирани по-рано (и затова са втора ръка).
Първичните пазари на ценни книжа не са много известни на обществеността, защото продажбата на ценни книжа на първоначалните купувачи се извършва при закрити врати. Важна финансова институция, която съдейства за първоначалната продажба на ценните книжа на първичния пазар, е инвестиционната банка. Тя прави това, като поема емисията, което означава, че гарантира за корпорацията цената на ценните й книжа и след това ги продава на обществеността.
Ню-Йоркската и Американската фондова борса, на които се търгуват по-рано емитирани акции, са най-известните примери за вторични пазари. Други примери за вторични пазари са валутните пазари, пазарите на фючърси и опции. Брокерите и дилърите на ценни книжа имат решаващо значение за доброто функциониране на вторичния пазар. Брокерите са агенти на инвеститорите, които срещат купувачите на ценни книжа с продавачите. Дилърите свързват купувачите и продавачите, като купуват и продават ценни книжа по обявени цени.

Борсови и извънборсови пазари
Вторичните пазари могат да бъдат организирани по два начина. Единият е да се организират борси, където купувачите и продавачите на ценни книжа (или техните агенти или брокери) се срещат на едно централно място, за да сключват сделки.
Другият метод за организиране на вторичния пазар е извънборсовият (ОТС) пазар, на който дилъри на различни места, разполагащи със запас от ценни книжа, са готови да купуват и продават ценни книжа "извън борсата" на всеки, който дойде при тях и е съгласен да приеме техните цени. Тъй като дилърите на извънборсовия пазар поддържат компютърна връзка помежду си и взаимно си знаят цените, ОТС пазарът е силно конкурентен и не се различава много от организирания пазар.

Парични и капиталови пазари
Друг начин за разграничаване на пазарите е на базата на срока на ценните книжа, търгувани на всеки от тях. Паричният пазар е финансов пазар, на който се търгуват само краткосрочни дългови инструменти (със срок, по-малък от една година). Капиталовият пазар е пазар, на който се търгуват дългосрочни (със срок, по-голям от една година) дългови инструменти, както и акции. Ценните книжа на паричния пазар обикновено се търгуват по-активно от ценните книжа с по-дълъг срок и затова са по-ликвидни. Освен това, краткосрочните ценни книжа имат по-малки ценови колебания от дългосрочните, което ги прави по-сигурни инвестиции. В резултат на това корпорациите и банките активно използват този пазар, за да получават лихва върху излишъка от средства, който те очакват да имат само временно. Ценните книжа на капиталовия пазар, каквито са акциите и дългосрочните облигации, често се държат от финансови посредници, като застрахователни компании и пенсионни фондове, при които несигурността за размера на средствата, с които ще разполагат в бъдеще, е малка.

Финансови пазари според режима на реализиране на сделките с финансови активи

Според режима на реализиране на сделките с финансови активи, финансовите пазари се делят на: строго организирани, организирани и свободни (неорганизирани).
1. Строго организиран (борсов) финансов пазар.
Строго организиран финансов е този, на който покупко-продажбата на ценни книжа и валута се извършва при строго определен ред, правила и обичаи, които са изрично фиксирани в правилника или устава на фондовите и валутните борси. Следователно строго организиран финансов пазар са борсите (фондови и валутни).
Фондовите борси редовно издават котировъчни бюлетини за курсовете на ценните книжа, по които се реализират сделки на борсата. Котировките на фондовите борси се възприемат като официален курс на ценните книжа от всички притежатели на ценни книжа и лица, имащи отношение към търговията с ценни книжа.
Котировките на фондовите борси влияят върху курса на ценните книжа, търгувани и на извънборсовия пазар. Търсенето и предлагането на ценни книжа във фондовите борси влияе върху състоянието и тенденциите на курса на ценните книжа при сделките, сключени извън борсите.
Фондовите борси са център за сключване на сделки. На борсите се предоставя монополно право за търговия с определен вид борсови активи и това налага всички сделки с тези активи да се реализират чрез нейните членове.
Те действуват при идеална конкуренция и пълна информираност на участниците. На пазара присъстват много продавачи и купувачи, които са равнопоставени, т.е. никой от тях не доминира над останалите, търгуват с партиднозаменими (стандартни) борсови активи, и типови (стандартизирани) контракти, което позволява всеки борсов актив да бъде заменен с друг.
Участниците в борсовата търговия (юридически и физически лица) са задължени да съобщават на съответните органи на борсата за сключените от тях сделки, които се публикуват в борсовия бюлетин, който се представя на следващия ден на борсовата сесия.
Всяка борса изисква предоставяната информация да бъде достатъчно пълна и достоверна. Достъпът до информацията да бъде еднакъв, както за членовете на борсата, така и за външните лица-участници в борсовите сделки.
Фондовата борса е прекъснат пазар, тъй като времето за откриване и закриване на борсовите сесии е строго фиксирано в борсовия правилник и се спазва стриктно от участниците в борсовата търговия. Не всеки прекъснат пазар е борсов.
Бързоликвиден борсов пазар е този, където могат винаги да се сключват сделки за борсови активи. Едно от задълженията на членовете на фондовите борси е да поддържат висока ликвидност на борсовия пазар. Това се отнася както за юридическите, така и за физическите лица. Особено голяма роля за поддържане на високоликвиден борсов пазар играят брокерите и дилърите.
2. Извънборсов пазар.
Извънборсов пазар е всяко място, където се сключват и реализират сделки за покупко-продажба на финансови активи извън борсата. От своя страна той се дели на организиран пазар или пазар на финансовите институции и неорганизиран (свободен) пазар.
Организиран извънборсов финансов пазар е този, при който покупко-продажбата на ценни книжа и валута се извършва в и между търговските банки, валутните обменни бюра, финансовите и заложни къщи. Редът и правилата на търговия на този пазар не са така строго фиксирани, както в борсите. Те се налагат от споменатите финансови институции. Техните клиенти (физически и юридически лица) са длъжни да се съобразяват с реда и правилата, установени и обявени от въпросните финансови институции. Покупко-продажбата на финансови активи в борсите се извършва в точно определени дни и часове, обявени от борсите, т.е. само по време на борсовата сесия, а в банките, обменните бюра, финансовите и заложните къщи- в рамките на тяхното работно време.
При борсовите сделки участникът присъства през цялото време на борсовата сесия, защото на борсите курсът на борсовите активи се променя непрекъснато и той очаква оня момент, когато курсът за него е най-благоприятен за сключване на сделката. Той в известна степен също участва и влияе върху формирането на курса на финансовия актив.
3.Неорганизиран (свободен) финансов пазар
Неорганизиран (свободен) финансов пазар е този, при който покупко-продажбата на финансови активи се извършва извън борсите и финансовите институции, т.е. извън рамките на горепосочените два пазара.
На този пазарпняма писани правила нито обичаи, а размяната на финансови ефекти се извършва по взаимна договореност между страните, но тя винаги трябва да бъде съобразена с разпоредбите и изискванията на закона в съответната страна.
Покупко-продажбата на този пазар може да се реализира по всяко време на денонощието. На този пазар се сключват сделки с ценни книжа, които не са регистрирани и не се котират на фондовите борси. Операциите се сключват от посредници, които се свързват по електронен път или по телефона от своите офиси. Те могат да се сключват и чрез личен контакт. Цените (курсовете) се определят чрез договаряне между страните.

Посреднически операции на международните пазари

Съществено място в традиционните външнотърговски сделки заемат посредническите операции, обслужващи непрекия достъп до пазара. Посредникът често играе ролята на свързващо звено между производителя и потребителя на стоката.

Операции по препродажба (дистрибуторство)
В основата на разграничението на различните видове посредници посреднически операции, е показателят право па собственост на стоката, обект на посредническа сделка. Първата основна група, при която търговецът т.е. пласьорът (дистрибуторът) придобива право на собственост върху стоката, която пласира използва "Международният дистрибуторски договор, с който от едната страна (дистрибуторът) се задължава да организира и реализира на определена територия пласмента на стоките които купува от другата страна - продавача износител. Възнаграждението на търговеца по препродажба се формира във вид на разлика между цените, по които купува и по които продава, или като търговска стъпка в зависимост от договореността с производителя. Операцията по препродажба или сделката за пласмент като посредническа операция почива върху договор, който дава право на търговеца да, продава стоката от свое име и за своя сметка, при условия, посочени в този договор.

Агентски операции

Комисионни - при тези операции комисионерът (лице или фирма) по поръчение на друго лице или фирма сключва сделки от свое име , но за сметка на комитента. Комисионерът не купува стоките а единствено извършва сделките по тяхната покупко-продажба за сметка на комитента, който остава техен собственик до предаването им в разпореждане на купувача. Консигнационни операции - комисионерът (консигнаторът) поддържа склад, в който комитентът (консигнант) периодично доставя стоки с цел тяхната продажба в определен срок, срещу определено възнаграждение за консигнатора.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Структура на международните финансови пазари 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.