Свитък лекции по сигурност и отбрана


Категория на документа: Други


СВИТЪК ЛЕКЦИИ
по учебна дисциплина
„Терминология на сигурността и отбраната”
включена в учебни планове № 1-1-07 и 1-1-09 за курсанти и
№ 1-60-07 „р” за студенти редовно обучение, първи курс, втори семестър на специалност: „Национална и регионална сигурност”
Образователно-квалификационна степен: „бакалавър”
Разработил:О.р. полк. ПАВЛОВ, Н. П., доц., д-р

Т.1. „ТЕРМИНОЛОГИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ”

Занятие 1.1. „Термини и определения от теоретичните основи на националната сигурност”

Учебни въпроси:
1. Въведение в изучаването на терминологията на сигурността и отбраната.
2. Правила на играта, инструменти и норми в политиката за сигурност.
3. Теории, методи и равнища на анализ на сигурността.
4. Еволюция на концепцията за сигурност.
5. Методология за изследване на сигурността, национални интереси,

УВОД
„Сигурност" е едно от най-често употребяваните, но многозначни съвременни понятия. Сигурността е увлекателна тема, защото засяга фундаментални проблеми на оцеляването на нациите и държавите, може да бъде свързвана едновременно с високите етажи на международните отношения и с практически всеки от аспектите на вътрешната политика, притежава както широко дискутирана публична страна и в същото време често е обвита в мистицизъм и секретност. Поради това наличието на ясни представи за сигурността е важно условие за правилно осмисляне на проблематиката, концеп­цията, стратегията и политиката за сигурност.

1. Въведение в изучаването на терминологията на сигурността и отбраната.
В литературата (Речника на чуждите думи в българския език) под значението на понятието “термин” има различни тълкования – (на лат. terminus - предел, граница) 1. Дума или словосъчетание, употребявани в някои области на науката, техниката и изкуството като наименование на предмет, явление, свойство, процес или отношение. 2. В логиката – название, употребявано за означаване на съставните части на съждението: субекта и предиката.
Понятието “термини” в “Енциклопедия А-Я”, издателство на БАН, е формулирано като “думи или словосъчетания, употребявани като названия на предмети, процеси, явления в науката, техниката, изкуството и др. Отличават се със задължителна еднозначност, специализирано значение, точност, краткост и яснота; лишени са от емоционална окраска, не се употребяват в преносен смисъл. Системата от термини в определена област на познанието и практиката се нарича терминология”.
Всяка наука, всяка теоретична система изработва и борави с понятия с точно определен смисъл. Сред тях има неголям брой понятия, които имат особено голямо, ключово значение, защото те в най-общ вид отразяват най-характерните и съществени страни, връзки и взаимодействия на обектите, които науката изучава. В отлика от всички други понятия, тези понятия се определят като “категории” (гр. Kategoria) 1. Указание, свидетелство, разред, група, степен. 2. Основни и най-широки понятия в дадена наука. Те са взаимно свързани възлови пунктове в познанието. Категории се наричат предимно основни философски понятия. Основоположник на учението за категориите е Аристотел, а по-късно учението за категориите се развива от Кант, Хегел и др.

Категориалният апарат е стожерът, гръбнакът на всяка понятийна система, на всяка наука. За философията тези категории са “материя”, “движение”, “време”, “пространство”, “количество”, “качество” и т.н.; за физиката са “маса”, “вещество”, “енергия”; за биологията са “живот”, смърт”, “вид”, ”наследство” и т.н. В теоретичните системи: Теория на международните отношения, Теория на международната сигурност, Международното публично право, Национална и международна сигурност, Военна стратегия, Администрация на сигурността и отбраната едни от тези фундаментални, категориални понятия са понятията “сигурност” и „отбрана”.
Нашата задача е да разкрием същността на основните термини от: теоретичните основи на националната сигурност; методологията за изследване на националната сигурност; средата за сигурност; основните аспекти на националната сигурност; администрацията на сигурността и отбраната и видовете контрол върху нея; политиката и инструментите на националната сигурност; практиката на националната сигурност. По този начин ще се очертаят историческите причини на създаването на системите за сигурност и отбрана от различен мащаб, логическата връзка между тях, основните им органи, функции, решения, практически действия, развитие, перспективи и да определим мястото и ролята на Р. България в тези системи.
Сигурността не е самостоятелна наука и дори научна област. Стриктно погледнато, не съществува единна теория на сигурността и поради това нейният предмет не може да бъде определен еднозначно.
Проблематиката на сигурността обхваща както най-голямата социална система - тази на международните отношения, така и практически всички страни на националния социум. От гледна точка на правенето на политиката и нейното осъществяване този факт намира отражение в това, че за всички други области на държавното управление има съответна специализирана политика и специализирана институция (външна политика - Министерство на външните работи, финанси - Министерство на финансите и т.н.). Сигурността обаче е толкова широка и неструктурирана област, че рядко има тясно спе­циализирана политика на сигурност.

Сигурността като област на изследване
Често пъти проблематиката на сигурността се представя като дистанци­рана и абстрактна, а политиката на сигурност като някакъв ритуал, провеж­дан от малки групи от посветени хора - президенти, избрани политици, гене­рали и дипломати. Тази картина категорично не е вярна за обществата, в които има консолидиран демократичен живот и е действителна в тези общества, които имат тоталитарен или авторитарен характер.
Обективно погледнато, областта на изследване на сигурността във всеки конкретен случай се определя от степента на зрялост на обществото и неговото политическо управление. И в двата случая обаче проблемите от естеството на сигурността засягат както ежедневния живот на хората, така и перспективите им на равнище поколение и оцеляване. Поради това е задължително сигурността да се разглежда като област на социалните отношения и да се познават актьорите, които определят техния характер.

Проблемен подход към сигурността
Ако се приеме, че „сигурността" е елемент на политическите науки, то нейната област трябва да бъде търсена както в отношенията между правителствата на отделните държави по въпроси на „широко дефинираната сигур­ност", така и в сферата на вътрешната политика по въпроси, които пряко (напр. отбрана, разузнаване, граничен контрол, екологичност на индустрията) или косвено (напр. образование, генетичен фонд, демография, изоставане на отделни социални или етнически групи) влияят на сигурността. Във всяка една от тези области могат да се появят проблеми на сигурността и респектив­но - да се предприемат действия на сигурност. Те могат да включват широк кръг въпроси - дипломация, съюзи, обмен на информация, разузнаване, контраразузнаване, участие в международни организации, война и т.н. Конкретните дейности във всяка една от тези области представляват отделен про­блемен въпрос. В рамките на всеки проблемен въпрос правител­ствата на отделните държави могат да действат в конфронтационен или конструктивен контекст, да имат враждебно или приятелско поведение по отношение на други държави, да влизат в съюзи и коалиции, да използват или да блокират дейността на международни организации.

Проблемните въпроси в дадена сфера на политическото управление на сигурността състав­ляват т. нар. аспекти на сигурността. Тук ще споменем само че спектърът от аспекти на сигурността зависи изключително от правителството на съответ­ната държава.
Очевидно областта на изследване и правене на политика на сигурност е интердисциплинарна и е свързана с международните отношения, социологи­ята, правото, икономиката, историята, социалната психология, културологията, екологията и други. Поради своето естество традиционно те се предста­вят в международен и национален контекст. Така са се оформили областите на сигурност, наречени „външна (международна)" и „вътрешна".

Социално-системен подход към сигурността
Обекти на теорията и практиката на сигурността в международен кон­текст са проявите на конфронтация, конфликтност и сътрудничество между държавите и техните правителства. В този аспект проблематиката на сигурността се доближава до тази на международните отношения на сигурност и поради това се нарича международна сигурност. Международната сигур­ност се осъществява (юридически, организационно и функционално) в международната политическа система. С това понятие се определя системата от отношения между държавите в света, структурирани в съответствие с определени принципи, правила и модели. Някои от тях са писани (експлицитни), други се подразбират или са мълчаливо приети (имплицитни). Те включ­ват въпроси като: кой е член на международната система, какви права и задължения има, какви действия и противодействия всеки член може да предприема в конкретни случаи.
Съвременно определение за международна сигурност представя проф. Георги Стефанов, според който „международната сигурност е състояние на външните отношения на участващите в международното общуване страни и на цялата международна система, при което не възниква запла­ха за жизнените интереси на отделните страни и на международната общност, а в случай че такава заплаха възникне, съществуват надеждни средства да бъде преодоляна по начин, позволяващ нормалното функцио­ниране на системата и свободното развитие на всяка отделна страна".
Тази дефиниция съчетава както националните, така и интернационални­те аспекти на сигурността и в същото време обхваща цялата гама от жизнени интереси на субектите на сигурността без еднозначно да обвързва пробле­мите предимно на употребата на сила или на някакви други предизвикател­ства, рискове и заплахи.
Вътрешната сигурност се свързва с политическото управление на държа­вата и включва въпроси като непромяна на конституционноопределената политическа система чрез насилие, осигуряване на обществения ред, контраразузнаване, спазване на човешките и малцинствените права и свободи, про­тиводействие на криминални дейности и организирана престъпност за защита на живота и собствеността на гражданите и други. Като концепция и прак­тика вътрешната сигурност е непосредствено свързана с националната политическа система.
В общия случай политическата система на една държа­ва се състои от законодателна и изпълнителна власт, съдебна система и държавен глава. В някои страни държавният глава е ръководител на изпълни­телната власт, в други той е духовен водач, в трети е монарх с абсолютна или ограничена власт. В зависимост от разпределението на политическата власт се изгражда системата от организации за сигурност, дефинира се нейната парадигма (например „да осигурява сигурност на нацията", „да осигурява сигурност на държавата", „да гарантира сигурността на владетеля") и се създа­ва система за контрол (демократична, еднопартийна, религиозна, еднолич­на, кланова и т.н.).
Международната и националната политическа система са по същество социални системи. Поради това, връщайки се към предмета на теорията и практиката на сигурността, е правилно да се възприеме гледната точка, че националната сигурност трябва да се организира, изследва и осъществява като социален процес. На тази основа в рамките на двете системи се разли­чават актьори (субекти) и правила на поведение (често пъти тези устано­вени с времето поведенчески модели са наричат „правила на играта”). Ана­лизът на тяхното естество и характерът на действията са същностен въпрос на теорията и практиката на сигурността.

Актьорите



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свитък лекции по сигурност и отбрана 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.