Свитък лекции по сигурност и отбрана


Категория на документа: Други



5. Методология за изследване на сигурността, национални интереси, цели и приоритети

Подходи за изследване на политиката за национална сигурност
Съществуват три принципно различни начина да се представи процесът на формулиране и осъществяване на политиката за на­ционална сигурност.
Първият подход разглежда сигурността като система от взаимносвързани, но относително обособени аспекти, във всеки от които съществуват раз­лични условия и действат различни фактори.
Друг подход е този, при който решенията и действията на държавното ръководство се представят като единна система от организационни действия с ясна и еднозначна логическа последователност от типа „всеки прави точно това, което трябва, в точния момент и по идеално добрия начин".
Третият подход е да се разглежда процесът на вземане на решения и тяхното осъществяване от държавното ръководство като система от политически, организационни и психологически съображения, формиращи се в слож­на политико-обществена среда (включително международна).
Тук основно внимание е отделено именно на третия подход - социалния - като най-комплексен, обективен и свързан с реалностите на държавното управление в България. От методоло­гическа гледна точка именно чрез него единствено може де се разкрие сис­темата от вътрешни и външни условия и фактори, които определят характера на решенията в сферата на сигурността.

Социални системи и отношения
Социална е тази система, която се състои от два или повече обособени субекта (актьора), взаимодействащи на основата на общ интерес или обща цел. Най-широката от всички системи е тази на международната политиче­ска система („международната демократическа общност" е елемент на тази система). Международната политическа система е среда, в която се изгражда и функционира българската политическа система (нейното положение може да се определи като „подчинено", в смисъл че не може да доминира над международната система, така както някои от Великите сили могат да налагат демокрацията или комунизма на останалите).
Българската политическа система се състои от Народно събрание, изпълнителна власт (с държавна администрация, вкл. организации за сигурност), независима съдебна система, президент, организирани групи по инте­реси и обществото в най-широк смисъл. Общото между тези актьори е, че всички имат за цел да участват в разпределението на обществените ресурси по такъв начин, че едновременно да се постигат целите на националната сигурност, външната политика, икономическото благополучие и демократичните свободи.
На по-специализирано равнище се очертават тези организации, органи и личности, които принадлежат към „националната система за сигурност” и „системата за вземане на решения по националната сигурност”. С първия термин се идентифицират предимно организациите от системата и техният капацитет за реален принос към решаване проблемите на сигурността. Вто­рият е още по-специализиран и назовава конкретни органи и лица, чиято постоянна и единствена отговорност е гарантиране на националната сигур­ност. Разликата е в това, че например Министерството на отбраната е орга­низация от системата за национална сигурност, но като елементи (актьори) от системата за вземане на решения по националната сигурност от минис­терството участват (по смисъла на ЗОВС на РБ) само министърът на отбрана­та и началникът на Генералния щаб на БА.
Всички организации и органи могат да бъдат разглеждани като отделни социални системи, състоящи се от подсистеми.

Национални интереси, цели и приоритети
Терминът „национални интереси" се характеризира със значителна неопределеност.
Нациите, подобно на отделните личности, имат определени интереси, ос­новани на техните вътрешни ценности и осъзнати цели и мотивиращи техните постъпки.
Ценността е всяко нещо, което е значимо за човека и се е утвърдило в процеса на общественото развитие и обобщаването на социалния опит. Най-важното за ценностите е, че чрез тяхното приемане, предаване и утвържда­ване се осигурява връзката между поколенията и хората въобще. Независимо от наличието на т. нар. общочовешки ценности под­реждането им по тяхната значимост (йерархия на ценностите) свидетелства за социалните, икономическите, политическите, културните и т.н. различия между хората.
Националните интереси представляват потребностите и желанията на нацията в контекста на международната обстановка. Националните интереси на държавата и нацията определят нейното участие в събитията на световна­та сцена. Те дават направленията за нашите действия и са основа за опреде­ляне на националните цели и формулирането на политика и стратегия за на­ционална сигурност.
Изследвайки природата на националните интереси, трябва да разкри­ем разликата между национални и обществени интереси. Обществените интереси са свързани повече с вътрешното благополучие на обществото. В Бялата книга за отбраната и въоръжените сили на Р България е казано: „Българските национални ценности и интереси ...представляват съвкуп­ност от интересите на българските граждани, общество и държава. Инте­ресите на българските граждани се изразяват в реалното гарантиране на конституционните права и свободи, личната безопасност, повишаването на качеството и равнището на живота, на социалното и здравно осигуря­ване. Интересите на гражданското общество са в утвърждаването на де­мокрацията, гражданския контрол върху институциите и свободата на сдру­жаване, в правата на религиозните, етническите и малцинствените групи, в съхраняването на националните духовни и културни ценности и тради­ции. Интересите на държавата изискват защита на Конституцията, сувере­нитета и териториалната цялост на страната, икономически просперитет, строго спазване на правовия ред, равнопоставеност и взаимноизгодно международно сътрудничество".
Обществените интереси се защитават от съвкупност от закони и избра­ни официални лица, задължени да следят за тяхното изпълнение.
Стратегическите интереси са свързани с политическите, икономическите, военните, а в последно време и с информационните средства за защита на държавата от съществуваща или потенциална военна заплаха. При тяхното определяне влияят фактори като: географско положение, военна мощ, на­личните ресурси, науката и технологията и стремежа за ограничаване неблагоприятните последствия от войната.
Частните интереси са интересите на политическите партии, деловите сре­ди и други организации. Макар че частните интереси в редица случаи влияят на националните, недопустимо е те да са определящи.
Категориите се използват за осигуряване на по-добра организация на интересите по приоритети.
Доналд Е. Нойктърлайн прави извода, че САЩ имат четири дългос­рочни съставляващи национални интереса: необходимост от защита на държавата; повишаване на икономическото благосъстояние на нацията; създаване на благоприятен световен ред и разпространение на демократичните ценности. Той посочва четири крите­рия за оценка важността на интересите, като използва допълнителни термини за разграничаване на степента на интензивност. Критериите и техните допълнителни определения са: необходими за оцеляване (кри­тични); жизненоважни (опасни); съществени (сериозни); периферни (предизвикващи безпокойство).
Интересите, които могат да бъдат отнесени към „необходими за оцеляване", се проявяват рядко и е сравнително лесно да се разпознаят. Те са засегнати, когато над държавата е надвиснала реална военна опасност.
„Жизнените" интереси се отличават от „необходимите за оцеляване", основно по наличното време, за което държавата е длъжна да реши какъв да бъде отговорът на външната заплаха. Освен защита на държавата те могат да включват икономически, идеологически и други въпроси. Запла­хата за жизнените интереси носи потенциален, даже вероятностен харак­тер, а не непосредствена опасност. Ръководството на държавата има вре­ме за консултация със съюзниците, провеждане на преговори с противни­ка, предприемане на политически и икономически мерки за промяна на развитието на събитията. на допълнителни компромиси. Действията отговарят на проявленията на важността на интереси­те, а не ги определят.
„Съществените" интереси са тези, които държавата приема за важни, но не решаващи за нейното благополучие. Съществените интереси са свързани с проблеми и тенденции, по които са възможни преговори с противостоящата страна. В крайна сметка разликата между жизнените и съществените интере­си се заключава в това, кой от проблемите е търпим и кой е нетърпим.
„Периферните" интереси са тези, които не оказват сериозно влияние на благополучието на държавата като цяло. Те могат да нанесат вреда на от­делни частни интереси.
Цитираните по-горе четири основни съставляващи на националните ин­тереси и четирите критерия за тяхната важност Доналд Нойктърлайн обеди­нява в „Матрица на националните интереси"
Матрицата на интересите е по-скоро помагало за системен анализ и избор на мъдра политика, а не средство, гарантиращо „правилни" отговори.
Главната цел на държавата като политическа организация на общество­то е защитата на националните интереси.
Националните ценности формират правната, философската и етичната основа за осигуряване по-нататъшното съществуване на нацията, Национал­ните ценности позволяват на стратезите ясно да осъзнаят целите на нацията. Ценностите имат ситуационен характер и се променят във времето. Ценностите често встъпват в противоречие една с дру­га. Въпреки това националните ценности лежат в основата на формулиране на националните интереси.
В проекта за Българска национална доктрина „България през дваде­сет и първи век" е показана взаимовръзката между национална идея, на­ционален идеал и национални интереси. Според авторите Националната доктрина определя дългосрочната стратегическа цел на държавата (наци­оналния идеал), към която трябва да се стреми нацията, както и да посочи средствата и пътищата за нейното осъществяване. Българската национал­на идея е основният мироглед на българската нация и държавност. Наци­оналният идеал представлява концентриран и конкретен израз на българ­ската идея. Той е образна проекция на стратегическата цел, която нация­та и държавата се стремят да постигнат. Националният идеал възниква на определен етап от развитието на нацията в зависимост от конкретните исторически, социално-икономически, политически условия и интереси. Българският национален идеал представлява: отражение на национална­та ценностна система; осмисляне на националното самосъзнание и националния дух; съставна част на политическата идеология и философия на нацията, функция на националния идеал са националните интереси. Те са носители на прагматичното начало и отразяват колективната потребност на нацията. Националните интереси са израз на историческите стремежи за непрекъснато нарастване на материалното и духовното богатство на нацията. В цитираната по-горе „Българска национална доктрина” е посоче­но, че националният идеал е динамична категория. Той се актуализира в зависимост от належащите потребности на времето.
Стратегическите цели посочват основните позиции, към които ще се стре­ми малката държава при провеждане на политиката за национална сигурност за защита на националните си интереси. Те включват: фундаменталните цели, задачи или намерения на държавата; формулират се на най-високо уп­равленско равнище; представляват директиви за планирането; синхронизи­рат дейността на тези, които ги осъществяват; могат да бъдат разположени във времето (краткосрочни и дългосрочни).
Целите изразяват желание и възможности за осъществяване на политиката за национална сигурност. Малките държави са принудени да определят важността на стратегическите си цели, от една страна, съобразно своите сил­ни и слаби страни, а от друга - от съществуващите благоприятни възможнос­ти в обкръжаващата среда и заплахите на външната среда.

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Т.1. „ТЕРМИНОЛОГИЯ НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ”

Занятие 1.2. „Среда на сигурността – основни термини и определения”
Учебни въпроси:
1. Глобални тенденции и промени.
2. Съвременният политически тероризъм и международната
организирана престъпност.
3. Международна организирана престъпност и последици от нея.
4. Системи и организации за международна сигурност.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свитък лекции по сигурност и отбрана 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.