Свободна роля и морал


Категория на документа: Други


Доклад
по
Философия

Свободна воля и морал.От къде знаем кое е добро и кое зло?

Ясно е, че на нас човешките същества ни е трудно да разберем какво е свободна воля. Призовават ни да се чувстваме "свободни" и в същото време ни учат на морални ценности, които противоречат на принципите, които ни преподават като свобода.Нашата свобода винаги ще се основава на това, което сме получили като образование и възпитание, ограничена от предварителни условияпревърнати в осъдителни критики, които защитават религиозни модели и културни норми.

Те построяват нашият модел на мислене, който по-късно привеждаме е действие с правото и пълното убеждение, че това, което правим от наша гледна точка е правилно. За да възприемем този модел на поведение, ние прекарваме голяма част от нашето детство и юношество в получаване на награди и наказания.Докато построим в себе си стриктно структурата на това, което са ни показвали като "добро" или "лошо".
Поради тези обстоятелства, не можем да бъдем наречени свободни индивиди, защото не ни е било позволено да мислим без регламентиращи закони, които диктуват какво трябва или не трябва да правим. Живота ни е превърнат в една постоянна демонстрация, даване на отчети и безкрайни обяснения. В рамките на концепцията за свободната воля, ни внушават да бъдем себе си, да взимаме свои собствени решения и да чувстваме, че сме божествена проява. Но от друга страна ни внушават, че ние ​​самите сме същества, които сме подвластни на тъмната страна, неконтролирани и необуздани.За това имаме необходимост да бъдем водени и управлявани, а нашите мисли контролирани и насочвани в рамките на обществото.
Има много противоречия, които не ни позволяват да сме в основната позиция на идеята. Тъй като в основата си сме с двойнствена природа, в един дуалистичен свят, в нас съжителстват две противоположни страни, мисли и чувства.
Това обърква "свободната воля" със "свободата на изразяване" с "собствената ни автономия" с "духовността" с "характера ни" с "правата ни" с "демокрацията" с "процедурите", с "това, което ни се случва " с " решенията на другите ", с "действията ни за другите" , " определения за другите "," лъжите в името на доброто " с " убийствата, за да се защити реда, " "с цензуриране ", с " правосъдие" и така нататък.Не можем да живеем в състояние на "свободната воля", ако не се признае, че като раса в този материален свят, ние не сме свободни.
Когато става въпрос за кое е добро и кое е зло, то в мислите ни се ражда разбирането за тях. С тази разлика, че доброто идва по-скоро отвътре, докато злото се поражда и зависи главно от външни влияния. Злото и доброто за нас, като вид, като човешка раса, не могат да се определят с една книга - било Библия, било Коран, или енциклопедия. Ние като индивиди решаваме кое е добро и зло, на базата на натрупани знания за света и за себе си. Лошо е всичко, което ние, хората правим, без да се съобразяваме със съвестта си, с другите хора и със средата си. По този начин произвеждаме зло.
Това, което кара хората да се чувстват хора, част от по-голям организъм, природното добро - то е чувството, което Земята е отредила на всички свои създания - наричаме го любов и не може да се сбърка. Органичната, естествената любов, не може да се отрече. Всеки жив организъм я изпитва и за да живее, има нужда от нея.
Именно нуждата е факторът нула, който още не сме открили всички - нещо важно и забравено от нас - природната нужда, която ни напомня, че сме орган на организъм, който без нас не е съвършен. Все едно сърцето да започне да помпи количество кръв към крайниците и органите, според някакъв фактор, различен от нуждата на всяка една клетка в тях. Когато подобни нарушения на баланса в естествените ни физиологични процеси се случват, казваме, че се чувстваме зле.
Не звучи ли логично тогава, че се намираме в такова положение? Не сме ли затрупани от неща, от които нямаме нужда, докато другаде хора гладуват? Не е ли отклоняването от нуждите ни в основата на проблемите ни? Според мен, отговорът на всеки човешки проблем може да бъде намерен в природата. Сигурен съм, че ако храним лъвовете и не ги държим в клетки, не биха ни изяли или поне можем да измислим начин да живеем в мир с тях.
Двете сили - доброто и злото, според мен, имат нужда от човешка намеса. И тъй като злото е наше, човешко възприятие, както и доброто, се чувствам длъжен да помогна за възстановяването на баланса между тях. За отправна точка безопасно можем да вземем нулата - фундаменталните нужди на всички клетки от организма, който сме. Ако спазваме това просто правило - да се придържаме към нуждите си, мисля, че ще започнем да виждаме чудеса.
Често пъти хората приемат правото на свободен избор като слободия, да правят всичко, което им скимне. Никой не иска да се съобразява с факта, че повечето прищевки са външни внушения, а останалите са в резултат на собствената ценностна система (собствените недостатъци) - поредната илюзия, че вашите мисли са само ваши. Всеобщото единство, подредеността на битието и законите, които осигуряват това, не допускат в хармонична среда да проникне източник на дисхармония - човек, който няма да се съобразява с околните и правилата на хармонично съжителство. По тази причина хората не могат да осъзнаят други светове освен материалния. След като съзнанието е енергиен диспечер, осъзнаването на един по-висш свят е проникване в него с всички следващи от това последствия. Само за действително доказалия, че трайно е приел и винаги се съобразява с правилата на хармоничното съществуване е възможно постоянното и без посредници осъзнаване на по-фините светове. Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
"Обичайте враговете си!", "Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата." Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият способ да бъде прекъсната веригата причина - следствие. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото можете да го намалите.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свободна роля и морал 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.