Свободни икономически зони в Република Македония


Категория на документа: Други




Свободни икономически зони в Република Македония

/ТИРЗ/

Изготвил: Ивайло ----------- Петров
факултетен № -------------

Свободни икономически зони. Видове зони.

Свободна икономическа зона е място, където стоки могат да бъдат складирани, произвеждани, трансформирани и реекспортирани без намесата на митническите власти. Техният първообраз може да се търси в дълбока древност. Те са известни още като свободни пристанища, създадени с цел да защитават интересите на търговците от данъчно бреме и политическа несигурност. Средиземноморските зони и свободните градове са пример за свободни зони от по-далечното минало. Колонизацията на Азия води до развитието на търговски зони като Гибралтар, Сингапур и Хонконг. Това са свободни търговски зони, където са се извършвали само търговски и складови операции, а допълнителни обработващи операции са били забранени или са били изключение. Едва през 60-те години на XX в. възникват и промишлените зони с експортна ориентация. Първата промишлена зона е създадена в Ирландия (летище Шанън) през 1959 г. В наши дни съществуват над 300 такива зони. Те ползват данъчни и административни облекчения, привличат чуждестранни инвестиции. Постепенно преминават в технологични зони. Свободните икономически зони са обособени териториални единици, но са част от територията на дадена държава. Важен етап от развитието им е придобиването на импортно - производствен режим. Другото важно нещо за свободните зони е настаняването на местни предприятия в тях. Следващата важна стъпка от развитието им е, че те се ориентират към услугите. Така нараства икономическата значимост на обслужващия сектор (банковото и застрахователното дело, съхраняването и пренасянето на информация).

Обикновено страните, обособяващи свободна зона, целят следните ефекти:
 привличане на местни и чуждестранни инвестиции;
 висок икономически растеж;
 развитие на търговията, индустрията и международния обмен на стоки;
 въвеждане на авангардни технологии;
 стимулиране на регионалната инфраструктура;
 осигуряване на нови работни места и др.

Страните, търсещи начин да привлекат международната търговия, са обособили териториални зони, свободни от обичайните данъци, мита и бюрократични процедури. Тези свободни икономически зони са различно устроени в различните страни, но всяка от тях цели да привлече инвеститори, за да може да се развие като стопански субект и да постигне заложените цели. Затова, въпреки наличието на различни видове свободни зони, общото в тях са преференциите, предлагани на инвестиращите в тези територии. Те биват:
 освобождаване от данъци или рязко намаляване на равнището им при облагане на стопански дейности;
 безмитен внос на стоки, използвани за производство на стоки за износ;
 облекчен контрол на обмена на валута;
 създаването на "едностепенни" центрове за издаване на разрешения;
 разрешения за създаване на фирми, представляващи 100% чужда собственост.

Изброените стимули привличат нови инвестиции и СИЗ се превръща във врата, която привлича външнотърговските, транспортните и инвестиционните потоци в страната. На практика, ако някой инвеститор реши да предприеме инвестиционна активност, той винаги насочва своите проекти към свободната икономическа зона и едва след като възможностите там се изчерпят, се насочва към активност в останалата част от страната, и то първоначално към съседни на зоната райони. По този начин СИЗ става ядро на икономическото развитие на страната. Важно е да се отбележи, че най-вероятно е в зоната да се развиват производства и услуги, в които страната има сравнителни предимства. Търговията, рекламната дейност и финансовите услуги се развиват наред с производството, заради благоприятната среда.

Разглеждайки видовете свободни зони, те могат да се групират по няколко критерии. Според сферата на дейност те биват:

1) търговска, в т. ч. безмитна, т. е. свободна митническа зона;

2) производствена, в т. ч. експортна, импортна, за съвместно производство, за добив, за преработка на суровини;

3) технологична, в т. ч. международен технологичен център; научни паркове;

4) транспортна - международен транспортен център;

5) туристическа - международен туристически център;

6) финансова - международен банков център;

7) строителна - комплексен икономически район, и др.

Друг критерий за разграничаване на различни видове свободни зони е разположението им на територията на страната. Според местоположението си свободните икономически зони биват:

1) крайгранична, в т. ч. крайморска, крайречна.

2) вътрешна безмитна зона. Фактически стоките преминават под режим транзит през митническата територия на страната до входа на свободната икономическа зона. Смисълът на съществуване на тези зони е да се елиминира влиянието на митото върху производството или потреблението. Те могат да целят развитието на дадени региони или да облекчат потребителя чрез намаление на цените.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Свободни икономически зони в Република Македония 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.