Съдебна реторика


Категория на документа: Други


Варненски свободен университет "Черноризец храбър"

По Реторика

Тема: Съдебна реторика

Изготвил: Радостина Миткова Петрова Проверил:проф.
IV курс Право, ІІI група,
фак.№ 130642072 д-р. Р.Йорданова

Увод:

Въздействието на словото на съдебното красноречие е насочено към установяване на правов ред, на истината за едно деяние, като се изяснява мотивацията за него и се определя присъдата, която то заслужава заради нарушаването на държавни, обществени или лични интереси. В анализа на разглеждани в съда деяния активно участващите страни/обвинител и защитник/ привеждат доводи, нато използвт изразни средства, осигуряващи обективност и прецизност на изложението. В обвинителната реч основната линеия на мислите е насочена към нарушенията на правовия ред, а защитната - към причините, обстоятелствата и подбудите за това нарушение.

Според Квинтилиан съдебното красноречие е дейност на нравствено-етични личности, които защитават ценностите в живота с непреходна стойност- чест, достойнство, зачитане на човешката личност и свобода, добротворчество. Трактата "Обучението на оратора" е особено ценен източник на знания по реторика, право и антична съдебна педагогика. Отделено е място на въпросите за същността на съдебната реч, видовете съдебна реч, нейните части, примерни съдебни решения, текстове на закони и други. В съдебната реч Квинтилиан открива няколко части: увод, разказ, доказване, опровергаване и заключение. В съдебната реч се отделя голямо внимание на встъплението, което представлява повик за благосклонност при разглеждането на проблема. Според теоретиците на съдебната реч от доказателствата, като друга важна част от съдебната материя, зависи правилния ход и разрешението на съдебния процес. В избора на доказателствата за защита на своята теза, ораторът трябва да се съобразява с тяхната съгласуваност и да избягва противоречието между обстоятелствата в деянията чрез умел подбор.

Съдебно следствие:

В процесуалното право е прието, че същността на процеса започва с предявяване на обвинението. Според нашата наказателно-процесуална система днес, то бива два вида - държавно обвинение, реализирано чрез обвинителен акт и неговото поддържане от прокурора с съдебното заседание и частно обвинение, което се започва с тъжбата на частния тъжител. В наказаелния прцес съществува правоотношение между всички процесуални фигури: съд, прокурор, защитник, подсъдим, повереник на гражданския ищец или на гражданския ответник, частен обвинител, обществен обвинител или обществен защитник.

Действията и волеизявленията на участниците в наказателния процес се регламентират от Наказателно-процесуалния кодекс/НПК/. Поради това между участнеците в наказателния съдебен процес се образуват правоотношения, които представляват форма на общуване. В същото време те създават и комуникация със зрителите в съдебната зала. Публиката в залата със своите слухови и зрителни възприятия добива впичатления от действията в процеса, които за себе си приема или отхвърля. Слушателя неусетно се отъждествява с едно или друго лице от участниците в процеса и моделира в себе си представа за правосъдието и за самия себе си.

По време на процеса между участниците съществува един непрекъснат контакт. Всички те се стремят към един резултат- съдебния акт, който се проектира в съзнанието им по различен начин, съобразно фигурата и ролята на участника в наказателния процес. Съдията трябва да бъде само арбитър. Той не участва в състезанието между обвинителя и защитника. Адвокатът за да може да убеди, трябва да се постави на мястото на всеки участник в процеса и да му въздейства по най-добрия начин.

От информацията, която ни поднасят участниците в наказателния процес, ние узнаваме факти за обсъжданото събитие, които имат значение за правилното решаване на делото. Информацията е не само за участниците в процеса, но и за присъстващите граждани, които по този начин добиват впечатления за процеса. Така се формира общественото мнение. В съдебния процес се издирва конкретната истина, която трябва да послужи на съда за неговата присъда. Тя от друга страна има двояко значение -осъществява общата превенция, съобщава на гражданите кой и защо е наказан и личната превенция-изолира престъпника от обществото. Поради това съдебният процес става обект и на социалната психология. В последните години се е сформирала отделна наука, която се нарича юридическа или съдебна психология. Тази наука изяснява особеностите на поведението на участниците в процеса, което е предпоставка за всички реторични решения в един процес. Тази наука се изучава от студинтите по психология, но не и от студентите в юридическия факултет, за които би била много по-полезна.

В съдебното следствие се установяват факти, но и същевременно се създават междуличностни отношения, които имат своята специфика. Тяхното съдържание и насоченост зависят от пола, темперамента, културата, възрастта на участника в наказателния процес. Фигурата определя правата и задълженията на субекта.

В наказателния процес участват следните лица: прокурор, частен тъжител, частен обвинител, граждански ищец, подсъдим,, граждански ответник. Последните могат да имат свои процесуални представител/адвокати/. Законът повелява, че общественият защитник и общественият обвинител имат равни права с другите представители в процеса. Има една щампа за обществения защитник - той моли и говори хубави неща за подсъдимия, докато обвинителят го заклеймява. Тези обществиени защитници и обвинители не участват активно в процеса на съдебното заседание и затова нямат особено бъдеще. По време на съдебното следствие тези лица влезат във връзка със сведетелите и експертите.

Тежестта на доказването в нашия наказателен процес принадлежи на прокурора, който е предявил наказателната претенция. Той трябва да докаже обвинението, но не се отнема възможността и на защитника да доказва на свой ред. Доказването може да се въсприеме като способ за информация и като предпоставка за доводите в защитната реч. Защитника трябва да събира и представя доказателства само в полза на подсъдимия. Това ограничение е категорично посочено в чл.74 от НП К и твърде често не се разбира от гражданите, които обвиняват адвокатите в необективност. Поради това задачата на адвоката не е лека и понякога довежда до скрито и твърде голямо нервно напрежение.

Основната фигура в един наказателен процес е подсъдимият. Съдебният процес за обикновения човек, който не е рецидивист, е едно необичайно преживяване, което е комплексно. То е съпроводено от чувство за страх и чувства за срам. От тази гледна точка процеса може да се разгледа като едно психотравмено изживяване за подсъдимия. Разкаянието и самопризнанието са акт на поведение, който е обусловен от сложна гама на преживявания. Той може да бъде проява на истинско разкаяние, а то да доведе до психотравма в следствие на преживяното. Едно осъзнато престъпление представлява отрицателна емоция, която се кодира дълбоко в психиката на човека. Но тя може да бъде и стратегия продиктувана от нуждата. Доста често подсъдимия изработва своя теза и за пред своя защитник.

В един процес достойнството на подсъдимия трябва да бъде защитено. При това трябва да се прави разлика между неговото достойнство и неговата чест. Наказателно-процесуалния кодекс гарантира неговото право на защита, което включва не само адвокатската защита, а и процесуални гаранции за защита на достойнството му. Всеки съдебен процес е източник и причина за емоции, а понякога даже и афект. Поради това процесуалният ред е задължителен не само за подсъдимия, а и за всички участници в процеса, включително прокурора и съдията.

Съществува разлика между обясненията на обвиняемия и подсъдимия в съдебното заседание. Според чл.277 от НПК, съдът може да прочете обясненията на обвиняемия в съдебното заседание, ако намери, че те си противоречат с изказванията на подсъдимия, или ако той отказва да говори. Влияние оказва и обстановката при двата случая. При следствения разпит разпитваният е сам със следователя и осъществяваният контакт е само между тях двамата. В залат обясненията на подсъдимия се слушат от всички учатнищи в процеса и те могат да осъществят контрол върху казаното. Затова се разграничават два вида обяснение - на обвиняемия и на подсъдимия. Понякога подсъдимия не е разказал цялата истина, защото е смятал да разкаже всичко в съда. Но понякога той не я разказва и в съда с цел да запази предишния си образ в лицето на някои от присъсващите в залата, а това е във вреда на подсъдимия.

Съдебното следствие по същество се състои от въпроси и отговори. Въпросите трябва да бъдат ясни, конкретни и свързани с обстоятелствата по делото и не трябва да подсказват отговори или да подвеждат към определен отговор. Внушаващите или заплашващите въпроси са недопустими. При умишленото или непредпазливото лъжесвидетелстване разпитът е свързан с психологически проблеми - относно издирване на възприятието и неговото ссъобщаване. Свидетелските показания са в основата на всяко едно наказателно дело, поради което умелото им събиране и правилната им оценка са от първостепенно значение за правосъдието.

При съдебното следствие съдът призовава експертите. Според НПК те трябва да депозират писмено заключение. Сред експертизите са включени и съдебно-психологическа и съдебно-психиатрична експертиза. Те иимат за цел да се установи каква е мотивацията за извършването на едно деяние. Експертът има специални познания, които юристите не притежават е затова разпитът на експерта по време на съдебното следствие помага да се допълни представата за обвиняемия и да се определи изхода на процеса. Заключението на експертите има важно значение когато се решават основните въпроси в едно наказателно дело - относно вменяемостта, характера на телесната повреда, за причинната връзка, за мотивацията на поведението и други. Много често вещите лица - експерти имат самочувствието на съдии и не търпят въпроси и в такива случаи разпитът се превръща в диспут, където се сблъскват експерта и адвоката с неговите предварителни проучвания и познания върху процесуалните норми.

Като заключение трябва отново да се подчертае, че съдебното следствие има решаващо значение в един наказателен процес. Събирането и анализът на доказателствата са основа на следващите съдебни прения. Поради това неправилно е да се подценява полемиката, която се разгръща по време на съдебното следствие.

Обвинителна реч:

С обвинителната реч прокурорът трябва да убеди не само съда в своята теза, но да въздейства и на слушателите, които да разберат, че той не иска голо възмездие, а представлява държавата, която бди за справедливост и законност. И това важи дори за неговата поза. Полегналият прокурор или прокурорът, който държи ръцете си в джобовете не може да въздейств убедително като представител на държавната власт. Има значение и тонът на прокурорската реч. Той трябва да бъде убедителен. Назидателният тон и заплашителните фрази не са проява на сила. Подсъдимият не може да бъде заплашван, защото той има посочените вече по-горе конституционни права и обвинителната реч не бива да бъде проява на презумпция за виновност. Тя трябва да съдържа анализ на фактите, доказателствата, които ги установяват, квалификация на деянието, вида на наказанието и да подчертае условията и обстоятелствата, които са го улеснили. Очертаването на подбудата на деянието по същество е анализ на психологическото състояние на дееца, което при съвременното състояние на криминологията е задължително. Спорен е въпросът за това дали прокурорът може да определи наказанието. По реме на френската революция това се е считало за недопустимо. Недопустим е също така и завършек на речта с фразата "искам смърт". Смъртната присъда не е приета у нас и затова такива изказвания трябва да бъдат много добре обмисляни, за да не се изтълкуват като желание за мъст. Прокурорък представлява общественото мнение и затова трябва да бъбе обективен. Трябва да се има впредвид и това че прокурорът има право на реплика, но дупликата принадлежи на защитата. Репликата изисква подготовка и рефлекс и не може да се приема като проява на превъзходство.

По време на прокурорската реч в залата се създава особена атмосфера и по същество тя е също така форма на общуване както и при защитната реч. Не трябва да забравяме, че наказателният процес е състезателен и предполага, че изискванията към всички участници в него са еднакви. Присъдата не трябва да удовлетворява нито прокурора, нито адвоката, а трябва да се подчинява на девиза, който можем да прочетем в съдебната палата в София : "Правосъдието е основа на държавата".

Защитна реч:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Съдебна реторика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.