Тема 10, 11, 12 от конспекта по "Социология на организациите"


Категория на документа: Други


Тема: 10 Вземане на решения в организацията

Обикновено процесът на вземане на управленско решение се възприема като нещо изключително рационално, подчинено единствено на логиката на икономическата ефективност. Рационалността неволно се възприема като неизменен атрибут на всяко управленско решение. Всъщност нещата се свеждат до два модела: модел на пълната рационалност и модел на ограничената рационалност.
1. Пълната рационалност: всеобхватен модел -root model. Той се използва като един вид идеален тип. Алгоритъм :
- Целеполагане - целта задава смисъла на вземането на решение - то надхвърля оперативния х-р на организацията, защото й задава смисъла. Операционализация на целта под формата на дърво на целите. В последствие когато се анализира изпълнението на това решението, се изчислява и броя на конкретните операции.
- По рационален път аранжираме всички релевантни променливи, предпоставки, ценности за постигането на тази цел. пр. бедността; Ние се нуждаем от цялата налична информация, която съществува и която се добива чрез формулиране на хипотези
- формулиране на възможни алтернативи за постигането на набелязаната цел пр. гарантиране на доходи; правителствени субсидии и тн
- Ние избираме според нас най-добрата алтернатива, при която се максимизира търсената ценност.
Това е рационален модел защото алтернативите и променливите са логически подбрани и притеглени в общата цел. той е неприложим защото информацията е безкрайна.
-Използването на статистическите методи е оправдано.
2. Модел на ограничената рационалност - той е този който е всъщност приложим. Може да се вмести в реално време и да се подчини на целите на организацията и търсим баланс между достатъчно информацията и координирането на алтернативите на базата на тази информация
Кой и как взема решения? - на високо корпоративно и публично равнище трябва да се постави в един по-сложен и многообразен исторически контекст. Политическата мисъл говори за противоречие на фундаментално ниво между принципа на устройство (органичното) и въпроса как това устройство трябва да заработи (администрация) - принцип на устройство се сблъсква с принципа на ефективността на администрацията.
У. Уилсън - основоположник на политологията - нужен е автономен и независим характер на администрацията, за да има резултати от работата й. 0т 2та половина на 19в. до 70г. на миналия век тази теория се поддържа от всички развити страни, но след това се вижда че администрацията започва да изгражда собствени светове и това води до провали. Това повдига въпроса за свободата на администрацията и нейната дейност започва да се вкарва в някакви рамки - регулаторни мерки. Тези бурни времена дават повод на учените да поставят въпроса за стратегическите решения. Стигат до извода че се вземат решения които вече са взети от някой друг - не на законодателно равнище, дневният ред се измества от това равнище и се подчинява на други мощни фигури вън от законодателната рамка. Решенията се вземат от т.нар. Железен триъгълник - имаме законодателна власт, но тя е представена от определени законодатели и комитети; имаме и мощни фигури от администрацията на изпълнително равнище. И върхът на триъгълника винаги се изпуска, но кой стои там? Лобистите - те винаги присъстват и със и без закон, те защитават определени интереси. Този триъгълник е железен и е рационален модел за вземане на решения, защото имаме интереси, които се извеждат за всеки един ъгъл от триъгълника. Също така имаме сближаване на тези интереси, защото се водят дебати, от които произлизат от компромиси - изцяло рационално поведение на ясни групи от хора.
Има автори, които изразяват съмнения спрямо ефективността на този триъгълник заради невидимите аморфни мрежи (граждани). Тези мрежи са проблеми, защото се активират, преструктурират когато проблемът стане явен. Проблемните мрежи не са старо явление, но сега те добавят още един слой в общата група участници при взимането на решения - колкото по-плътен е този слой, толкова по-стратегическо е решението.
Разлика между железен триъгълник и проблемната мрежа:
Железният триъгълник:
1) малък кръг от автономни участници
2) устойчива група от участници които са събрани,обединени са, за да контролират дадена публична програма, която е в техен пряк икономически интерес.
3) по всеки разискван проблем участниците имат ясно дефиниран пряк материален интерес
4) Интересът определя позиция по даден проблем - база за договаряне
5) Участниците са професионално ориентирани/ангажирани към даден проблем - техническата експертиза е задължителна
6) тези които са на водещи позиции са обикновено експерти
7) в доброто старо време основния проблем на всяко правителство беше да се направят нещата правилно, а не да се знае кое е правилното. Властта става съизмерима с отговорността и главно изискване за всеки изпълнителски кадър е да знае какво решение да вземе и как да го изпълнява.
Проблемната мрежа:
1) голям брой участници с различна степен на съпричастност към проблема, на зависимост спрямо другите; не може да се каже къде започва мрежата
2) участниците не са постоянна група - те влизат и излизат от мрежата. Вместо групата да е обединена по дадената разисквана програма, нито от групата не контролира разискваните политики и проблеми на тази програма.
3) прекият материален интерес е вторичен по отношение на интелектуалната и емоционална съпричастност.
4) членовете на мрежата взаимно подсилват своето усещане за проблема от своя интерес. и един друг се навиват
5) оперира на много равнища; начинът за влизане в нея - четене, гледане, разговаряне за проблема, опитите да се действа по него. - професионализацията липсва. Истинските експерти са тези които са информирани и обиграни, независимо от професионалния бекграунд. Активисти
6) на водещи позиции са политици на политиката - "експерти" как да доставят знание - посредници
7) не търси власт която е съизмерима с отговорността - търси влияние , което е съизмеримо с нейното разбиране за различни варианти на решението. Търси повече сигурност чрез добра информираност.
Колкото е по-важно е вземането на решение от стратегически аспект, толкова повече са нюансите на проблема. Спрямо всеки нюанс могат да се породят проблемни мрежи. Нямаме ясна дефиниция за тези групи. Нещата се усложняват от това че работата на проблемните мрежи не е синхронизирана, защото те не са институционализирани. Те са изключително свободни в действията си.
Тема 11
Комуникация в организацията

Управлението на комуникационния процес е висше управленско умение, защото става въпрос не само за обмен на информация, а за обмен на значенията, които се придават на обменените данни.
Комуникацията е процес при който получателят на посланието му придава собствен смисъл, това е същността на Разбиращият модел на комуникация!!!
Крайна цел на комуникационния процес е не само да се предадат някакви сведения, а да се повлияе върху психиката на приемащата страна, да се повлияе върху психиката и поведението на рецепиента, като посланието трябва да се разбере и приеме от реципиента като важно! Комуникацията върви ръка за ръка с политическият процес, протичащ в организацията!
Кодирането на посланието е началото на комункационния процес. Изпращащият посланието кодира своята идея в някакви изразни средства. Възможни са различни методи и средства за кодировка. В резултат на кодирането се получава информационното послание. Важно е приемащата и изпращащата страна да придадат едно и също значение на информацията/ посланието! Невинаги откритото и латентно значение съвпадат. Самореалииращо се пророчество - съзнанието на получателят е обременено с очаквания и спрямо тези очаквания интерпретира информацията; Вероятността за еднозначна интерпретация на посланието е по - голяма, когато 2 страни имат доверие , когато реципиента е склонен да се идентифицира с комуникатора(изпращащата страна).
Ефективността на комун, акт се измерва чрез степента е която посланието се приема еднозначно!
Различните средства за комуникация имат свои предимства и недостатъци:
- Писмените документи изискват време за изготвянето им, но боравят с еднозначен формален език.
- При личните разговори и двете страни имат възможност да наблюдават реакциите на отсрещната страна
Технически носители на информацията са телефонен разговор, бележници, снимки, графики, презентации и др.
Декодирането е обратния на кодирането процес, който се извършва от получателя на посланието. Декодирането е самата интерпретация на посланието. В този етап на комун, акт може да настъпи разминаване между очакванията на комуникатора (изпращащата страна) и тези на получателя. Приемащата страна декодира съобщението като започва да го интерпретира. По начина на интерпретация може да се доведе до разминаване на значенията, които придават на даденото послание двете комуникиращи страни, тогава комуникационният процес е неефективен!

Основните причини, водещи до разминаване на интерпретациите на значенията:
- Различията в статус на изпращащата и приемащата страна - статусни различия , включват различията в образователното и общокултурното равнище на комун, страни
- Нееднозначността на интерпретациите на значенията се дължи често и на асоциациите, които посланието предизвиква у реципиента - колкото по - неформален е езика, толкова по - различни асоциации могат да се породят у съзнанието на приемащатъа страна.

За разлика от поведенческия модел, основаващ се на разбирането, че значението е предавано директно между комуникиращите страни, в основата на Разбиращия модел стои идеята, че получателят създава собствен смисъл на посланието!



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тема 10, 11, 12 от конспекта по "Социология на организациите" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.