Теми за държавен изпит за НВУ Васил Левски 2014


Категория на документа: Други


1 - 7
1.Централни и местни органи на властта и тяхното място и рола във формирането и реализирането на политиката по национална сигурност
Конституцията (1991 г.) предвижда следната система на държавните органи в Република България: : -органи на законодателната власт; -органи на изпълнително-разпоредителната власт; -съдебна власт; -президентска институция; Конституционен съд; - Сметна палата. Органите на държавно управление представляват изпълнително-разпоредителната власт (администрация). Административни органи са: Министерският съвет, министрите, ръководителите на ведомства, областните управители и кметовете и т.н. Според обхвата на дейност те биват централни и местни; според характера на дейността им - със обща и със специализирана компетентност. Президентът на Република България е държавен глава. Той олицетворява единството на нацията и представлява страната в международните отношения. Избира се пряко за срок от 5 години. МИНИСТЕРСКИЯТ СЪВЕТ има следните функции: ръководи и осъществява вътрешната и външната политика на страната в съответствие с Конституцията и законите; осигурява обществения ред и националната сигурност; осъществява общото ръководство на държавната администрация и на въоръжените сили; ръководи изпълнението на държавния бюджет; организира стопанисването на държавното имущество; сключва, ратифицира и денонсира международните договори в случаите, предвидени в закона и др. Министрите ръководят отделни министерства, които се подразделят в структурно отношение на агенции, отдели, служби, сектори и т.н. На регионално равнище те имат различни представителства. Освен това към МС действат самостоятелни комитети и агенции. ПРАВИТЕЛСТВАТА на демократичните държави се отчитат пред ПАРЛАМЕНТА по всеки въпрос, а най-вярната оценка за тяхната дейност са парламентарните избори. Сметна палата.Сметната палата независимо от изпълнителната власт контролира изпълнението на държавния бюджет. Тя е юридическо лице на самостоятелна бюджетна издръжка. Палатата се ръковбоди от един председател и десет членове, които се избират от Народното събрание. Мандатът на ръководството на палатата е девет години. Председателят ръководи и представлява дейността й. Членовете на Сметната палата едновременно са и ръководители на отделения. Отделенията се подразделят на сектори и съответно на териториални поделения, които се ръководят съответно от ръководител и директор. Според чл. 30 от Закона за Сметната палата тя представя пред Народното събрание не по-късно от една година след изтичането на бюджетната година доклади по изпълнението на държавния бюджет и бюджетните разходи на БНБ за изминалата година. Основното в нейната дейност е извършване на проверки във връзка с изпълнение на държавния бюджет, местни и др. бюджети, приемани от Народното събрание. МЕСТНИ ОРГАНИ НА ВЛАСТТА - Самоуправлението на гражданите постепенно поема функции от държавата въз основа на съвместно приеманите закони. Чрез самоуправлението се цели да не се допусне отчужденост на държавния апарат от народа. Доколкото животът непрекъснато се усложнява, дотолкова има обективна необходимост от непрекъснато усъвършенстване на структурите и функциите на държавата. Територията на Република България се дели на общини и области. Общината е основната административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Гражданите участват в управлението на общината както чрез избраните от тях органи на местно самоуправление, така и непосредствено чрез референдум и общо събрание на населението. Границата на общините се определят след допитване до населението. Общината е юридическо лице. Конституцията позволява общините да се сдружават. Държавата чрез средства от бюджета и по друг начин подпомага нормалната дейност на общините. Общината има право на своя собственост, която използва в интерес на териториалната общност. Тя има самостоятелен бюджет. Органи на местното самоуправление са Общинските съвети, които се избират за срок от 4 години. Те гласуват общинския бюджет, основните данъци, такси и глоби, решава проблеми по благоустройството, здравеопазването и образованието, определя приоритетите на приватизацията и т.н. Организацията и редът на дейността на органите на местно самоуправление и на местната администрация се определят със закон. Орган на изпълнителната власт в общината е кметът. Той се избира за срок от 4 години. В отделните населени места над 250 човека също се избира кмет, а в селата под това число се назначава кметски наместник. Кметът в своята дейност се ръководи от закона, актовете на общинския съвет и решенията на населението. Гражданското общество основно се представя от партийната система и недържавните органи и организации. Областна администрация е начело с областен управител , който осигурява провеждането на държавната политика, защита на националните интереси, на законността и на обществения ред,осъществява административен контрол, отменя незаконни решения на кметове и т.н. Постоянната комисия за защита на населението при бедствия и аварии към МС на РБ е подпомагана от Щаб на управление на " Гражданска защита " и на министерствата на другите ведомства, имащи представители в Постоянната комисия към органите на местно самоуправление, местната администрация и другите фирми и организации. Постоянните комисии към тях са длъжни: 1.Да изучават условията и причините, които могат да предизвикат бедствия и аварии в съответните територии, предприятия и обекти, да прогнозират последствията и да изясняват начините за борба с тях; 2.Да създадат необходимата организация и готовност за незабавна борба за Определяне задачите и задълженията на подчинените им органи , организации, поделения и длъжностни лица; 3.Вземане на необходимите превантивни мерки за предотвратяване на крупни производствени авариии за ограничаване последиците от тях; 4.Да организират и ръководят спасителните и аварийните дейности и ликвидиране на СНАВР. Централните и местните органи на властта формират и реализират политиката на националната сигурност чрез: антикорупционни практики. Антикорупцията представлява сбор от мерки, дейности, инициативи и проекти, насочени към ограничаване на корупцията, нейното овладяване и поставяне под контрол. Тя е свързана с въвеждането на ключови критерии за утвърждаване на демократичните институции и въвеждането на съвременни стандарти за управление на обществото,икономиката и държавата, като: Реформиране на държавните служби, на администрацията, на съдебната власт; осигуряване на прозрачност в управлението, осигуряване на публичност на информацията. Срещу корупцията трябва да се обявят не само трите власти (законодателна, изпълнителна и съдебна ), но и медиите, неправителствените организации, бизнес-организациите и най-вече гражданите. Иска се политическа воля и действие. Да се утвърдят като определящи за характера на държавната служба и съответния служител следните характеристики: - Чувството за служене на другите; - Реалното деполитизиране на държавните служители и военните; - Ясни и относително постоянни правила за поведение. Утвърден кодекс - нравствен и служебен. В тях да работят най-добрите и образовани хора; - Непрекъсната проверка на почтенността; - Мониторинг върху активите на държавните служители. В борбата срещу корупцията развитите демокрации умело използват т.нар. Омбудсман. Той е типична обществено-държавна форма за непосредствена защита на правата и интересите на гражданите. Наред със събирането на информация във връзка с нарушаването на правата на гражданите , той уведомява компетентните органи, които са в състояние да отстранят нарушението. В света има богато разнообразие от използването на тази форма. Някъде омбудсманите следят цялостния национален живот. Другаде те наблюдават отделни отрасли, сфери на управление или местните органи на властта. В Република България Омбудсмана е въведен от 2005 г. Също по отношение на политиката по реализиране на националната сигурност в голямата част от администрациите са: внедрени стандарти за управление на качеството и информационната сигурност - ИСО 9001:2000 и ИСО 27001:2005; осигурява се свободен достъп на гражданите до регистрите на имоти; спазване на законовата и нормативна уредба, като Законът за конфликт на интереси /при търгове и конкурси/, Закона за защита на личните данни; в държавните и местните администрации са създадени регистратури по Закона за защита на класифицираната информация. От областните управители под координацията и съдействието на ТД ГЗ се одобряват планове за управление при кризи, планове за защита на населението при БАК, планове за СНАВР, планове за действие при бомбени атентати и тероризъм на територията на всички общини, като в тези планове в условията на обвързана компетентност са описани действията и отговорностите на всички местни и териториални звена на местната и държавната власт. По отношение опазване на физическата сигурност на активите /информационни, документални, софтуерни, човешки и др./ в сградите на органите на държавната и местната власт са взети мерки по отношение на контрол на достъпа, внедрени противопожарни инсталации, жива охрана и др. Предварителен контрол в МО - прилага се преди вземане на решение за поемане на задължения и преди вземане решение за извършване на разход. Осъществява се от финансови контрольори от Дирекция " Държавен финансов контрол". Финансовият контрольор одобрява или отхвърля предложенията за поемане на задълженията или за извършване на разхода. В хода на контрола той има право да изисква и да получава всички данни и документи, необходими за осъществяване на дейността му за целите на предварителния контрол. Вторият вид финансов контрол е текущият. Той се осъществява от съответните разпоредители с бюджетни кредити от страна на командира (началника ) на поделението и главния счетоводител. Реализира действия за оптимизиране на разходите и за предотвратяване, разкриване и коригиране на грешки и незаконосъобразни действия - за изпълнение на задачите на административната структура при съблюдаване на принципите на ефективност, ефикасност и икономичност. Важен дял в текущия контрол е контрола по сключените договори. Равнището на сигурност се определя от степените на защита и на ефективно реализиране на интересите на българските граждани, общество и държава, които в съвкупност съставляват националните интереси.Интересите на българските граждани са в реалното гарантиране на конституционните права и свободи, личната безопасност, повишаването на качеството и равнището на живота, на социално и здравно осигуряване. Интересите на гражданското общество са в утвърждаването на демокрацията, гражданския контрол върху институциите и свободата на сдружаване, в правата на религиозните, етническите и малцинствените групи, в съхраняването на националните духовни и културни ценности и традиции. Интересите на държавата изискват защита на Конституцията, суверенитета и териториалната цялост на страната, постигане на политическа и финансова стабилност на икономическото и социалното развитие, строго спазване на правовия ред, равнопоставеност и взаимноизгодно международно сътрудничество.

2. Военна дипломация - възникване и развитие, организация и структура. Организация на дипломацията в областта на сигурността и отбраната

Външната политика може да бъде дефинирана като специфична страна от поведението на официалните властнически институции на държавата, насочена към вграждането й в системата на международните отношения по начин, който осигурява най-добра реализация на националните й интереси. При различните политически режими правомощията в областта на външната политика са различни, но по правило разпределени между изпълнителната власт /държавния глава, ръководителя на правителството и специализирания орган, носещ основната отговорност за тази сфера на политиката - Министерството на външните работи /, от една страна, и законодателната власт / парламента и неговите структури/ - от друга. Външната политика е общия курс на държавата в международните й отношения. Тя определя целите и задачите на държавата в отношенията й с други държави , народи и международни организации. По такъв начин външната политика представлява съвкупност от цели и средства за дейността на държавата в областта на отношенията й с други субекти . Най-важното средство на външната политика е дипломацията. В чл.24 на нашата Конституция е посочено, че външната политика на Република България се осъществява в съответствие с принципите и нормите на Международното Право. Осн. задачи, които тя решава са: Главната цел на дипломатите е да преговарят с правителствата и да участват в предаването на информация между тях. Освен нея те имат още четири важни роли в дипломатическия процес - защита на гражданите и собствеността на държавата, която представлява; символично представяне на държавата; осигуряване на информация; даване на съвети на собственото правителство и понякога водене на обща политика. Методите на дипломацията са начини за въздействие на държавата чрез нейните органи за външни отношения върху двустранните и международните връзки и върху проблемите на международния живот за постигането на определени външнополитически цели. Дипломацията се развива в органическа връзка с развитието на държавата. Очевидни са взаимозависимостта на понятията външна политика и дипломация: Външната политика определя задачите и целите на държавата в международните й връзки; Дипломацията е съставна, органическа част на тази политика и представлява съвкупност от действия за нейната реализация. Формите на дипломацията са държавноправовите и международноправовите институти с помощта, на които се организира дипломатическата дейност. Те са разделени на две групи: Организационно-функционални и Форми на ежедневно представителство. Към организационно-функционалните се отнасят конгреси, конференции; преговори (двустранни и многостранни); подготовка и приемане на междудържавни документи (договори, конвенции, споразумения ); информация, предназначена за ръководството на изпращащата страна. Форми на ежедневно представителство са дипломатическата кореспонденция ( ноти, паметни записки, меморандуми, писма, заявления, декларации и т. н.). Военната дипломация може да се определи като военно-дипломатическа организация - институция, която планира, организира и провежда военните отношения с чужбина, използвайки собствена методология (методи, сили и средства) при реализацията на задачите от военен характер в международните отношения. Военните отношения са част от общуването между народите и се ръководят от специализирана военна дипломатическа организация, която се формира в рамките на Министерството на отбраната и по-конкретно в Генералния щаб. Това става чрез Военното разузнаване, тъй като цялата институция има първостепенната задача да установи сътрудничеството между армиите и събирането на секретни данни за съответната държава и нейните въоръжени сили като обект на дипломатически интерес. Дълги години военната дипломация е била част от общата дипломация. Дейността за нуждите на въоръжените сили се е вършела от дипломатите, акредитирани в дипломатическите институции. Първите военни аташета са били офицери от СВ ( поради съществуването само на един или два вида войски - СВ и ВМС), които само отчасти са били квалифицирани за изпълнението на такива комплексни функции. Това е наложило към военния аташе да се прикрепи и морски офицер като морско аташе. Така постепенно се стига до институционализация на военно-дипломатическите функции. Политически предпоставки за възникване на военната дипломация - Контекстът на развитието на военната дипломация трябва да се разглежда преди всичко чрез нейната политическа функция, тъй като тя неотклонно и последователно е служила на политиката на държавата при определяне на външно-политическата ситуация и вземането на политически решения. Военната дипломация като редовна институция в международните отношения възниква и се развива реално от обществената и политическа мощ на дадена държава. Елементите на общественото могъщество, признати от науката, която се занимава с изучаване природата и същността на международните отношения са следните: територия и население; икономически ресурси на държавата; обществено-икономическа система; степен на интегрираност на обществото. Заедно с факторите и параметрите на обществената мощ съществуват реални показатели и по отношение на политическата мощ на една страна. Те са следните:военна сила; територия и население;икономическа мощ;обществено-политическа система;идеология , затова всяка държава в зависимост от икономическите си възможности влага значителен дял от националния си доход за развитие на своите въоръжени сили и увеличаване на военната си сила и политическа мощ. Организация и структура на военната дипломация- Институционализация на военната дипломация - Централна фигура в този процес е военният аташе, чиято функция в рамките на посолството е да развива ВД. Тъй като спецификата, обема и важността на неговата дейност надхвърлят рамките на възможностите на един човек, се създава един нов апарат от офицери и специалисти от различни профили, способни да изпълнят и най-деликатните задачи в чужбина. С други думи, постепенно се преминава към планирано и организирано институционализиране на органа за изпълнение на дипломатически задачи от военен характер. По примера на общата дипломация се създават различни видове ВД - ВД на върха, редовна ВД, военно-дипломатически представителства, военно-икономически представителства, военни дипломатически мисии и военни комисии. Т.е. военно-дипломатическите задачи довеждат до появата на военно-дипломатическа организация. Военна дипломация на върха- най-висшата институция на ВД. Тя е постоянна и временна (ад хок). Състои се от делегация, съставена от най-висшето военно ръководство на въоръжените сили на държавата - от министъра на отбраната и най- приближените му сътрудници, заместници, началника и зам-началника на ГЩ, началниците на видове и родове войски и др. висши военни.ВД на върха е важна свързваща част от военните взаимоотношения между държавите и нейните субекти оказват решаващо въздействие върху тяхното развитие и е активен фактор на официалната външна политика на собствената държава. Военно - дипломатически представителства (ВДП) - продукт на еволюцията в потребностите на въоръжените сили и военния фактор в международните отношения. ВДП само привидно са на подчинение на ГЩ - иначе те се ръководят пряко от ВР-военното разузнаване като специализирана организация към ГЩ. Разбира се, те могат да получават задачи и от министъра на отбраната директно или чрез началника на ГЩ. Виенската конвенция за дипломатическите отношения ясно определя функциите и задачите на дипломатическите представители. ВДП могат да използват само законно позволените средства, които страната домакин допуска. Преминаването на границите на позволените средства се инкриминира и ВДП могат да носят отговорност съгласно нормите на Виенската конвенция и законите на страната-домакин. Съществува редовна практика ВДП да се занимават с шпионаж, но на собствен риск, затова се случва ВДП да биват изгонени за непозволени средства и участие в шпионски афери. Посолствата- организационната структура и състав на посолствата са централен въпрос в теорията и практиката на редовната военна дипломация. Военно-икономически представителства - (ВИП) са институции на ВС които се занимават с военна търговия, коопериране в областта на военната индустрия, военен реекспорт, сервизиране и ремонт на въоръжение и оборудване, което е експортирано, съответно произведено в собствените индустриални единици. Организационната структура и принадлежност на ВИП е различна в различните дипломатически представителства - тя се влияе от многобройни фактори. Първият и основен фактор е дали военната индустрия произвежда въоръжение, бойна техника и оборудване предназначено за износ или ВС са зависими от внос на такова. Вторият е дали ВС имат развито сътрудничество с други армии и дали това сътрудничество предполага и договаряне на съвместно производство и продажба на въоръжение, бойна техника и военно оборудване. Начело на ВИП стои шеф, директор или началник на представителството; помощници и сътрудници от всички видове ВС (или само от два или три водещи вида в зависимост от степента на развитие и географското положение). ВИП допълват военната дипломация и се развиват като непосредствен резултат от военно-икономическите взаимоотношения по пътя на пласмента на продуктите на военната индустрия, тяхното сервизиране и поддръжка. Военни мисии - появата на военни мисии (ВМ) е предхождала появата на ВДП. Причините за организирането им трябва да се търси във факта, че те не са били постоянно акредитирани институции, а са били изпращани във ВС на държавата-съюзник с точно определена задача и за определен период от време. Техните истински корени и заченки трябва да се търсят в най-новата история на Европа и най-вече в дипломацията на модерните държави по онова време. Тези първи ВМ трябва да се смятат за предшественици и основоположници на създаването и развитието на военната дипломация. Военни комисии - образуват се за конкретни въпроси от обсега на международните отношения с международен характер. Такива комисии са постоянни или временни. Те се появяват и като елемент на военната дипломация на върха, но и в други роли. Те следват военно дипломатическите отношения в мир и война. На тях често се поставят задачи, които са спорни въпроси между държавите да ги разгледат и да предложат възможности за тяхното решаване. Военната дипломация и най-вече военните комисии ще имат контролно-надзорна функция по отношение на унищожаването на ядрено, химическо и биологично оръжие, и намаляване броя и числеността на армиите. Защото съвременния свят в края на миналия век навлиза във фаза на разоръжаване и опасността от война, която би довело до собствено унищожаване, и дори на победителя, е реален фактор на постиженията на военната наука и технология. Дейността на ООН, ролята на Съвета за сигурност и съвременната международна дипломация отварят нови перспективни шансове пред военната дипломация, както пред великите, така и пред средните и по-малки държави.

3.Външна политика- основни определения и същност.

Външнополитически механизъм на Република България Терминът
"политика" произлиза от старогръцкото название "полиси" (градове-държави). Политика е било назовавано: умението да се управлява полиса и от друга страна активностите, свързани с това управление. В класическия смисъл днес терминът "политика" изразява дейност, която се свързва с придобиване, със запазване или с упражняване на държавната власт. Властта може да бъде върховна, цялостна, суверенна, независима, но може да се отнася за власт, която е елемент, част, отделен сегмент от система на властнически отношения. Политиката е активност, която може да се състои както в притежаване и упражняване на власт, така и в стремеж да се придобие власт, за да бъде упражнявана в бъдеще. С образуването на държавата се формира една своеобразна верига от взаимосвързани вектори, чиято същност е следната: "политика - държава - международни отношения - външна политика". Външната политика е част от международните отношения, тя представлява своеобразен градивен материал на международническата система. Но тя има своя самостоятелна динамика, определяща се както от вътрешните потребности ,така и от външните въздействия и механизми, от характера на международната система. Дипломацията е онази специфична дейност, чрез която се реализират външнополитическите цели и задачи.
Субекти и обект на външната политика

Субектите на външна политика са страни на външнополитически отношения. Съставени са от индивиди, но не са индивиди. Не са физически лица. Те в чисто прагматично-организационен план се делят на колективни и индивидуални.
Колективните субекти са политически формации, групи и структури, които изразяват и защитават самостоятелни, специфични интереси в международните политически отношения.
Индивидуални субекти на външнополитическия процес са отделни индивиди или обществени и държавни структури, които участват във формирането на външнополитическото поведение, оказват влияние при вземането на външнополитически решения.
Обектът на външната политика е всичко онова, което чрез своята активност и чрез своите отношения субектите се стремят да създадат, запазят или променят.

Външна политика и общество. Обществена подкрепа
Връзката "външна политика - общество" почива на взаимни зависимости, които действат и в едната, и в обратната посока. Външната политика защитава съществени обществени интереси като се стреми да създава най-благоприятни външни условия за съществуването и развитието на държавата и обществото. За да се постигне това, тя се нуждае от обществена подкрепа. Обществената подкрепа на външната политика се изразява, от една страна, в морално-политически план. От друга страна, подкрепата от обществото се проявява в материален план.

Република България е демократична, правова и социална държава, прокламира основния закон на страната, и това означава, че следваната от нея външна политика трябва неотстъпно да отговаря на тези принципни характеристики. Демократизмът трябва да определя отношението на външната политика и обществото и това трябва да продиктува формата и съдържанието на външнополитическия процес.

Националните интереси - основа на външната политика

Националните интереси възникват върху основата на определение обективни национални потребности. Потребностите са свързани със запазването, развитието или с благоденствието на нацията.
Определяне на външнополитическите цели

Външнополитическата цел представлява съзнавано и желано изменение или запазване на определено състояние на международните отношения, което в някаква степен зависи от действията или бездействията на участващите в тях субекти.

Външнополитическа стратегия и тактика

Стратегията и тактиката са присъщи на външната политика, както при всяка друга целенасочена дейност. В това намира отражение нуждата от последователност на политическото поведение, потребността от ефективност и перспективност на предприеманите действия. Външнополитическата стратегия изисква умение да се набелязват своевременно и реалистично далечни и значителни цели, да се определя главното направление на усилията за тяхното постигане, а също най-подходящите начини и средства за това.

Външнополитически механизъм на Република България

Еднолични или колегиални външнополитически органи

Голяма част от органите, вземащи външнополитически решения, са колегиални. Колективното начало позволява при обсъждането на решенията добре да се преценяват плюсовете и минусите, да се формулират и обмислят повече гледни точки и възможни варианти, да се намали опасността от субективизъм. От друга страна обаче, управлението на външнополитическия процес и дипломатическата дейност изискват строга централизация и единоначалие.
Организацията на външнополитическия механизъм на Република България е устроена така, че именно централните и върховни органи, вземат външнополитически решения и насочват целия процес (Народното събрание и Министерския съвет) - са колективни органи, приемащи своите решения колегиално. Единоначалието се прилага най-вече там, където е потребна оперативност и бързо действие, където трябва да се установи точен и непрекъснат контрол с ясна и индивидуална отговорност.
Демократичните промени в България изискват коренни реформи и в сферата на външнополитическия процес и работата на министерството.

Функции на външнополитическите органи

Функции на Народното събрание

Правомощия на парламента в областта на международните отношения: обявяването на война и сключването на мир или ратифицирането на определени категории международни договори; определя каква следва да бъде вътрешната и външната политика на държавата; осъществява политическия контрол; разрешава изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната, както и пребиваването на чужди войски в страната или преминаването им през нея; може да обяви военно иди друго извънредно положение върху цялата територия или върху част от нея; има фактическо и юридическо предимство пред останалите власти пряко или непряко определя състава на всички останали звена от външнополитическия механизъм на българската държава; може да се произнася по всички въпроси на външната политика, но той не може да я осъществява.
Народното събрание се подпомага от постоянна комисия по външна политика; Народното събрание създаде Съвет по европейските въпроси. Международните връзки на Народното събрание се организират от неговия председател.

Функции на Президента на републиката



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теми за държавен изпит за НВУ Васил Левски 2014 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.