Теории и школи в управлението


Категория на документа: Други


Теории и школи в управлението. Класиеска школа. Школа "Човешки отношения". Школа "Организационно поведение". Съвременни школи на управление.
Развитието на мениджмънта предминава през няколко етапа, които маркират дълбоките промени в неговите основни концепции. Водеща роля в обособяването на отделни етапи има разбирането за природата на човека-работник и произтичащото от нея разбиране за ролята и главните задачи на мениджмънта. Всеки следващ етап започва с лансиране на нова идея за работника и за мениджмънта, която е отрицание на общоприетите до тогава разбирания. Етапите в развитието на теорията за управление са следните:
До 1880г.- Донаучен етап
1880-1930г. -Класически етап
1930-1960г.- Поведенчески етап
1960-...- Модерен етап
Управлението съпътства цялата история на човешкото общество. Началото на управленската теория не е последователност от целенасочени стъпки. Това са различни управленски подходи, които в някаква степен съвпадат както по време, така и в по-късното им комбинирано използване и доразвиване. Следователно управленския подход може да се определи като разбиране за обекта на управление и за начина, по който трябва да се осъществява това управление. В теорията на мениджмънта са се обособили три основни школи: ;Класическа школа"; "Школа човешки отношения"; "Школа организационно поведение".
Класическа школа ( подход)- Структурата на този подход е съставена от научен мениджмънт (или т.н. Научна организация на труда) и теория на организацията (Бюрократичен мениджмънт и Административен мениджмънт). Основните постулати на класическия подход са: управлението е наука; хората са рационални същества; парите са главен стимул за труда.
Научен мениджмънт- той акцентира върху определянето на по-добър и производителен начин за изпълнение на процесите в организацията, като това е необходимо да се реализира, чрез подбор и систематично използване на материални стимули върху изпълнителите. Основните принципи са: специализация на труда; наблюдение и измерване; оптимизация на операциите; сътрудничество между труда и капитала.
Основоположник на научния мениджмънт е Фредерик Тейлър. Той създава стройна теория за организация на труда и става известен като "баща на научния мениджмънт". Тейлър разбира, че интензивността на труда в едно индустриално предприятие се определя от работниците, а не от мениджърите. При това работниците се трудят под възможностите си и така поставят бариери пред производителността. Той обяснява това явление с две причини:
1. Естествено отклонение- избягване на труда поради природния инстинкт и стремежа на работника към по-малко натоварване.;
2.Систематично отклонение- избягване на труда под влияние на околните, като своеобразно разбиране за личния интерес и други съображения и причини, породени от системата за управление.
За преодоляване на отклонението от труда Тейлър опитва две средства:
* Проектиране на работата и управление на работника и супервайзора.
* Стимулиране на работника чрез заплащане според изработката.
Първото средство се конкретизира в четири "заповеди":
> За всяка работа създайте "наука", която включва правила за работни движения, стандартизирани работни инструменти и подходящи трудови условия.
> Внимателно избирайте само тези работници, които имат способности да вършат работата добре.
> Старателно обучавайте избраните работници как да извършват работата и им дайте подходящи стимули за усвояване на "науката".
> Подкрепяйте избраните работници, като планирате тяхната работа и като усъвършенствате техниката на нейното извършване.
Четирите заповеди следват ясна логична схема, образуват едно цяло и с някои допълнения са актуални и до днес. На работното място застават само способни и предварително обучени работници. Работниците са предварително мотивирани, т.е. те желаят да работят. Тяхната работа е планирана, т.е. ресурсно осигурена и съгласувана с действията на другите работници. Всички процеси на работното място и около него са обект на постоянно усъвършенстване.
Второто средство:стимулиране на работниците според изработката, т.е. заплащането според индивидуалния резултат на всеки работник, предизвиква широка, продължителна и емоционална дискусия. Два месеца след поставяне началото на този експеримент-резултатите са убедителни. Според Тейлър наемния работник има право на просперитет и ще работи производително, ако има икономически интерес. Основната задача според него се свежда до постиганена ниски производителни разходи и високо заплащане на труда на работниците.
Тейлър вярва, че има един "най-добър начин" за изпълнение на всяка работа и мениджърът е длъжен да накара работника да усвои именно този начин. За целта се правят системни наблюдения, измервания и изчисления, т.е.използват се обективни научни методи. Според Тейлър този "инженерен подход" е приложим при решаване на въпроси, свързани с ефективността, с кооперирането и дори с мотивацията. Управление на база на традициите и "здравия разум" според него в крайна сметка е неефективно. Тейлър въвежда метода на хронометража- разделя производствения процес на отделни операции, които разглежда не само от съдържателна им страна, но и от гледна точка на тяхната продължителност. По този начин той определя нормите. Избирайки най-сръчния и бърз работник, той поставя като стандарт неговата бързина на действие за всички останали.
Друг представител на тази школа е Харингтън Емерсън- последовател на Тейлър. Ето и неговите принципи на производителността:
* Точно поставени цели и идеали.
* Здрав смисъл.
* Компетентна консултация.
* Дисциплина.
* Справедливо отношение към персонала.
* Бърз, точен, сигурен, пълен и постоянен отчет.
* Диспечеризация.
* Норми и разписания.
* Нормализиране на условията.
* Нормиране на операциите.
* Писани стандартни инструкции.
* Възнаграждение за производителността.
Хенри Форд продължава идите на Тейлър за организацията на труда в предприятието в условията на масово производство. Форд прави следващата крачка в областта на рационализацията на труда. Ето и неговите принципи:
* Максимално разделение на труда.
* Специализация.
* Стандартизация на работата.
* Широко прилагане на високопроизводителни машини и инструментално оборудване.
* Разполагане на машини по целия ход на технологичния процес.
* Механизация на транспортните операции.
* Регламентиран ритъм на производство на продукцията.
Целта на тези принципи е въвеждането на поточното производство. Темпът на работа вече се налага автоматично, работникът сам е примуден да се приспособява към скоростта на конвейра и другите механизми.
Съществен принос за постигане на икономия на време и за увеличаване на производителността дават съпрузите Джилбрейт. В началото на века те изледват траекторията и скоростта на работните движения ( time-and-motion study)в различни предприятия. За разлика от Тейлър, според който ефективност се постига при безусловно изпълнение на заповедите на супервайзора, Джилбрейт разчитат на предложенията на работниците за повишаване на производителността и ги подкрепят. Те са и едни от първите, които разбират важността на междуличностните отношения за управление.
През 1917г. Хенри Гант предлага ефикасен инструмент за планиране на процесите във времето, който става известен като Гантов график или календарен график. Той има две първични форми- график за изпълнение на поръчките (процесите, операциите) и график за натоварване на работните станции (машини,работници), които могат да се обединят в една по-сложна форма. След като графикът на поръчките е съставен, върху него се отбелязва фактическото изпълнение на работите в проценти. Гант предлага и една "хитра" система за материално стимулиране, наречена "премиална система за изпълнено задание", кояото по-често се преписва на Тейлър. Според правилата на тази система на всеки работник, който изпълни дневното задание се изплаща парична премия. Супервайзорът получава премия за всеки свой служител, който е изпълнил заданието, и допълнителна премия, ако всички негови подчинени са изпълнили своите задания. Без съмнение тази система води до по-предсказуеми производствени резултати и до спазване срока за изпълнение на поръчките.
Девизът на тази школа е "Хората, които произвеждат повече-да получават по-високо възнаграждение".представителите на тази школа работят предимно в следните области:
* Създаване на оригинални методи за анализ на труда.
* Разработване на технология за описание елементите на трудовите движения.
* Систематично изучаване на всички движения, свързан с извършването на някаква работа.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории и школи в управлението 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.