Теории за истината и постигане на познание


Категория на документа: Други


Югозападен университет "Неофит Рилски"
Философски факултет

Гр.Благоевград

Курсова работа
на тема:

Теории за истината и постигане на познание

Преподавател:
Дфн. В.Канавров

Изготвил:
Здравка Шопова
Трети курс, философия
Фак.№ 0441072

Резюме

В настоящата тема ще се опитам да разгледам каква е истината, интерпретирана във философските разсъждения на Чарлз Пърс и Алфред Тарски. Ще покажа приликите и ралките в техните теории. След, което ще се опитам да покажа дали в резултат на тези истини е възможно постигането на познание. И най-вече как се разглежда то от Кант. Ще дефинирам неговото трансцендентално познание.

Съдържание:

Увод

1. Теории за истината
1.1 Прагматизмът на Чарлз Пърс

1.2.Семантическата концепция на Алфред Тарски

2.Кант за познанието

2.1.Априорно познание
2.2.Трансцендентално познание

Заключение

Увод

Няма човек, който да не си е задавал въпроса - "В какво вярвам аз"?. Той някак си инстинктивно се поражда рано или късно в нашето съзнание и колкото повече се стараем да не се замисляме над него, толкова той ни обсебва все повече и все някога ни довежда до състояние, в което часове наред се опитваме да си отговорим на него. Понякога ни се струва, че сме близко до отговора, но още в следващия миг сенки на съмнение се пробуждат в нас, убеждавайки ни в противното. И така все повече и повече, разнищвайки нашите собствени съждения ни се струва, че се объркваме, че единственото, което можем да сторим е да се запитаме - "А има ли в същност отговор на този въпрос"? И в същност именно на този последен въпрос са се опитали да отговорят редица философи. И отговаряйки на него, те също така се опитват да дадат и отговор на въпроса - "А в това, в което вярвам истинно ли е или не? И ако то е истинно, то това означава ли, че постигнал познание". Познание, което да ни дава отговор на всички изникващи в нашето съзнаие въпроси. Познание, което до такава степен ще ни удовлетвори, че да не искаме отново да си задаваме пак същите въпроси.

1. Теории за истината

1.1. Прагматизмът на Чарлз Пърс

Ако се обърнем към знаменитият Чарлз Пърс, който е основател на прагматизма, ще получим един доста прагматистки отговор, а именно "постигането на вярване е единствената функция на мисълта"(1). По надолу можем да открием, че според видният прагматик всичко може да бъде истинно стига ти да вярваш в него. Но според него първо трябва да преминеш през съмнението, което възниква от моментна нерешителност в действията. След съмнението, т.е. в моменти когато сме се колебали дали да изберем едно или друго нещо, и точно когато изберем ние сме постигнали вярване, защото вярваме, че това, което сме избрали е най доброто. И нима не е такова съмнението и при Рене Декарт. Неговият прословут принцип "Аз мисля, следователно съществувам" е именно това. Според него не можем да се усъмним именно в нас самите като съществуващи. И точно по този начин той доказа съществуването на Бога в неговото "Трето размишление - За Бога и за това, че той съществува".

Декарт казва, че има три вида идеи - вродени, други, които идват отвън, и трети, които човек сам си измисля. Той говори за пораждане на идея от идея, което според него, обаче, не може да продължава до безкрайност, т.е. трябва да има една последна идея, която да бъде причина за всичко останало - именно Бог. Човек има в себе си идеята за една по-висша субстанция, която е безкрайна и съвършенна (противоположност на човека) и чрез, която сравнявайки се вижда собствените си недостатъци. Декарт също говори за истини и неистини и това, че на всеки човек му е дадена силата да разграничава едното от другото, но също така, че тази сила не е безгранична в него и понякога се случва той да се заблуждава. И точно волята е тази, която заблуждава човека, защото тя се разпростира върху неща, които са непонятни за нея и не може да ги разбере. Чрез волята си човек може да изказва съждения, в които не е уверен със сигурност. Доказвайки в частност дадено нещо, той може да приеме за истинно цялото: "Това се простира не само върху нещата, за които разсъдъкът не притежава никакви познания, но изобщо върху всички онези, които то не разкрива със съвършенна яснота..."(2)

За яснота и отчетливост на идеити говори и Пърс. За него ясната идея се приема като такава, че да бъде разпозната и като се схваща да не бъде объркана с никоя друга. Ясната идея трябва да бъде отчетлива.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теории за истината и постигане на познание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.