Теория и практика на редактирането в книгоиздаването


Категория на документа: Други


ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА РЕДАКТИРАНЕТО В КНИГОИЗДАВАНЕТО

РЕДАКТИРАНЕ - ПОНЯТИЕ И СЪЩНОСТ

Редактирането представлява съвкупност от взаимно свързани и целесъобразно организирани творчески и практически действия, процеси и дейностите по създаването и разпространението на книгите. Терминът "редактиране" е обяснен по следния начин в руската "Книга енциклопедия" издадена 1990г. Терминът означава "привеждам в порядък", това определение най-добре отразява същността на редактирането, което винаги е насочено към това да направи отделния текст или цялото издание най-адекватно за възприемане, да осигури тяхното съответствие с определените норми, а също така текстът или изданието да бъдат представени като цялостно завършена система. Редактирането е многоаспектно понятие имащо следните основни значения:
1. Род професионални дейности (в областта на периодичния печат, книгоиздателската дейност, кинематографията, телевизията и радиото) свързани с подготовката за пускане на печатни издания в телевизионни и радио предавания, кино филми.
2. Съставна част на издателския процес съдържанието, на която е творческата работа на редактора на ръкописния текст с цел да се подобри неговото съдържание, де се подготви за печат, да се отпечата и да стигне до читателите.
3. Привеждане на съдържанието и формата на всеки документ написан или подготвен, от който и да е, в съответствие с общо приетите или специфично установени изисквания и норми.

В България енциклопедия "Българска книга" стр. 372 София 2004г. понятието редактиране се дефинира в два аспекта:
1. Като основен елемент от редакционно издателския процес (РИП) включващ следните дейности:
а) анализ на предназначението за издателско произведение, който в зависимост от тематиката трябва да установи нивото на научност, художественост, обществена значимост и търговски перспективи; степента на съответствие между съдържанието и формата; социално функционалното предназначение и читателската аудитория; прогнозируемото въздействие върху читателя в цялост и в детайли; сравняване на качествата, които притежава произведението с тези, които според редактора биха могли да му осигурят успех на книжния пазар.
б) редакторска намеса в авторовия текст, която има за цел да го подобри преди пускането му за печат, тя включва: отстраняване на смисловите, фактографските, композиционните, логическите, стилистичните, езиковите и други недостатъци установени при редакторския анализ, но без основно преработване; преработка, при която авторовия текст служи само за основа на окончателното произведение, в отделни случаи редактирането може да доведе до намаляване на обема чрез съкращаване на абзаци, части от произведението, промяна на композицията и даже на заглавието. При своята работа върху ръкописа редактора е длъжен максимално да се придържа към авторовия замисъл, неговия стил и изразни средства, задължително съгласува промените с автора.
2. Редактирането е ръководство в подготовката и издаването на периодични или непериодични издания. Редактирането може да бъде общо, научно, литературно, стилово, езиково, художествено.

Нито едно от тези определения само по себе си не може да претендира за пълно отразяване същността на редактирането. Това понятие е многоаспектно и трябва да се тълкува като такова в цялата му многообразна обхватност.

Редакторът е този, който трябва да познава в детайли всички аспекти на тази многообразна дейност в зависимост от съответните сфери на обхват. В руската енциклопедия редакторът се определя, като литературен работник специалист, професионално занимаващ се с редактиране. В зависимост от мястото в йерархията и от конкретния вид дейност, редакторът може да бъде водещ, главен, научен, отговорен и т.н. В българската енциклопедия понятието редактор е дефинирано в смисъл - редактор в издателство.

Като професионална длъжност с основни функции в РИП и в съответствие с профила на издателството редакторът притежава необходимата специалност и квалификация за работа със съответните ръкописи. Той генерира идеите за нови книги и поредици, издирва автори, анализира и оценява качеството на готовите ръкописи и предлага одобряването им или не за печат. Когато е нужно привлича рецензенти, извършва редактиране на текста в структурно, композиционно, фактологично, стилово, езиково и правописно отношение, като съгласува по-важните промени с автора. Той участва в подбора и подредбата на илюстративния материал. В зависимост от особеностите на текста дава указания на техническия редактор (дизайнер) относно: размера на шрифтовете на заглавията и подзаглавията; използването на спомагателни шрифтове; оформянето на чертежи, таблици и диаграми. Консултира художествения оформител при работата върху корицата и художественото оформление на книгата. Освен това той следи за движението на ръкописа и на коректурите по време на производствения процес, извършва контролен прочит на първа коректура и ревизия на оригинала преди постъпването на книгата за печат. В едно издателство може да има повече от един редактор или като външен сътрудник. Редакторът може да бъде ръководител на издавана поредица.

Понятието редакция идва от френското redaction и означава - обработка и преправяне, подготовка на текст за печат, състояние, установен вид на текст, една от няколко формулировки на писмено изложение или писание; лица, които ръководят някое издание и установяват съдържанието му т.е. колегия от редактори; помещение, в което се върши редакционна работа.

Редакция означава още - разновидност, вариант на текста резултат от преработка от автора или друго лице, при която са извършени изменения. Тези изменения може да са предизвикани от творчески изисквания към автора, промяна на жанра или обработка на производството обусловено от изискванията на печатния орган. Типичен е примера с трите редакции на романа "Сестри" на Алексей Толстой 1922г., 1923г. и 1943г. Това включва и адаптацията на романи за деца и сценични варианти на пиеси. Различните редакции отразяват етапите от творческото развитие на произведението и неговото пребиваване в определени обществено исторически условия. Значителната преработка на произведението от автора води до създаването на ново произведение, което не отменя съществуването на първото. Ако се създава каноничен текст, този процес на редактиране се свежда до съставителска работа, критическа проверка на текста и подготовка на справочния апарат (текстология).

Редакцията разглеждана като структурно звено при подготовката на текстове за издаване може да има няколко отделни направления. Например учебни издания или за определена категория читатели - деца, възрастни.

Редакционния съвет е свързан със съвещателните функции при издателства, когато има по голям кръг от редактори. Той е своеобразен орган със своя структура (директор, завеждащ, главен, ръководен редактор и т.н.), особено при периодични издания и главната му роля е свързана с определяне на издателско редакционната политика и изработването на планове-стратегии. РИП е основата на издателската дейност, която обхваща всички действия на редакционно издателския екип предходящи влизането на книгата в производството. РИП включва:
- издирване на автори, ръкописи, теми за нови издания, оригинални или преводни;
- разглеждане на авторски предложения;
- приемане на нови ръкописи;
- поръчване на ръкописи;
- оценяване на ръкописи чрез редакторски анализ или рецензиране;
- одобряване и приемане за печат или отклоняване;
- сключване на авторски и други изпълнителски договори;
- подготовка на одобрени ръкописи за печат чрез указания за техническото и художественото оформяне на корицата на книжното тяло;

С навлизането на електронните технологии в книгоиздаването РИП разширява своите функции включвайки част от предпечатния цикъл.

РИП се ръководи от директора (управител, мениджър) респективно от главния редактор. За отделните издания обаче, отговорностите за успешното протичане на РИП се носят от редактора. Неговата компетентност, авторитет, инициативност и присъствие в екипа са определящи, както за качеството на всяка една книга във всичките й характеристики, като сериен продукт, така и за цялостния образ за изданието. РИП е в пряка зависимост и протича успоредно с разработката на икономическите разчети, маркетинговите и рекламни стратегии на издателството.

ВЪЗНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА РЕДАКТИРАНЕТО ДО ПОЯВАТА НА ПЕЧАТАРСТВОТО

Редактирането се заражда и изминава дълъг път на развитие, в който придобива професионални принципи и качества оформили се като сфера на професионална дейност под влияние на потребностите на човека и обществото и във връзка с условията на общественото развитие. В резултат на развитието на редактирането са се оформили неговите цели и принципи, разработени са собствени професионални методи и прийоми, очертан е обектът, установени са съдържанието и границите, намерено е определение на понятието, закрепено е названието. Като сфера на професионална дейност съвременното редактиране разполага с богат опит на основата на изучаването, анализа и разработката, на която е създадена теория и в резултат сформирана самостоятелна научна дисциплина, явяваща се част от комплексната наука за книгата, книгознанието и книгопроизводството. Разгледано редактирането в исторически гносиологически (гносиология - философско понятие, gnosis и logus - познавателен) план ще видим, че то възниква и дълго време се развива във връзка от необходимостта от обработка на текста. Текстът е средство за организиране, оформяне и закрепване (устно или писмено) на информация в процеса на междуличностните и/или обществени комуникации. Човекът от най-дълбока древност е бил принуден да се опира на информацията, без не би могло да се опознае обкръжаващата го среда и би било невъзможно приспособяването му към нея, неговото преживяване, саморазвитие и жизнена дейност. С потребността на хората от обмен на информация се заражда текста като резултат от конкретния акт на речта. Текстът може да се състои от една или множество думи. Едновременно с човешката реч, като съставна част на речевия акт и заедно с текста възниква и необходимостта от редактиране. Първите действия на човек по редактиране са неосъзнати, със степента на саморазвитие на човека, със усъвършенстване на интелекта и речта му и натрупването на информация самото общуване придобива друг характер. Чрез информацията се предава не само съдържанието от непосредственото възприемане на реалния свят, но се извършва и мислено опериране с обектите на този свят. При речевия обмен на информация се появява осъзната потребност от действия и процеси чиято съвкупност е зачатъка на тази дейност, която с времето започва да се нарича редактиране. Смисловата информация може да бъде изразена с помощта на различни и по различен начин свързани думи. В случая вътрешната реч на човекка на винаги използва необходимите набори от връзки между думите. При речевия акт, когато говорещичт е заинтересован от това информацията да бъде възприета и разбрана, да бъде ясна, се предполага целесъобразна структура и подреденост т.е. думите трябва да бъдат събрани, свързани, подредени в порядък съобразно с целите на предаваната информация.

Зараждането на редактирането може да се периодизира по следния начин:

- поява в дописмения период;

- редактиране в ранно писмения период;




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория и практика на редактирането в книгоиздаването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.