Теория на литературата


Категория на документа: Други


1.Съществуване на лирическата творба

Литературата днес се отъждествява с книгата. Книгата е носител на художествено произведение. Тя е основният начин на разпространение на литературната творба. Има различни начини за поднасяне на литературния текст, но най-удобния е книгата. Текста е система от знаци, които имат смисъл.

Съществува социален и индивидуален прочит на книгата. При индивидуалния прочит всеки преживява текста, допълва го със спомени, асоциации и тн. Личният опит участвува в процеса на четене. При този прочит се извършва конкретизация. Текстът се превръща в творба когато читателят го допълни, обогати с нещо свое. В процеса на четене, текстът може да се превърне в художествен свят.

Социален прочит - книгата има определен имидж и свой образ сред обществото. Този прочит има своите особености. Това е социален контекст, в които се развива творбата. Обществото има културни фактори, които упражняват натиск върху литературния живот. Такъв фактор например е дейността на културните институции (преса, издателства, библиотеки, университети и тн.). Друг фактор е тъй нареченият културен екран - естетическата компетентност, културно-художественият опит на читателя. Всяка нова творба се наслагва върху него и трябва да намери своето място, да се ориентира. Третият фактор е националната рецептивна норма - художествена ценностна ориентация и избирателност, естетическа чувствителност, способност за възприемане, преживяване и обмисляне на художествения текст по определен начин. В литературата рецептивната норма се конкретизира главно в една широко разбрана норма на четене. В нея могат да се обособят няколко рецептивни стратегии - напр. "четене на специалистите", "наивно четене" и тн.

Четвъртият фактор е комуникативната ситуация. При прочита всеки има различна намеса, субективно състояние, което участвува в комуникативната ситуация.

Животът на литературното произведение зависи от редица случайности. Често причините за успеха на дадено произведение са по-скоро социални, свързани с обществото и неговите норми. В живота на проиведението има и възходи и падения, които се дължат по-скоро на социокултурната обстановка. В различно време произведението се тълкува по различен начин. Свързва се и се асоциира със съвременните промени и събития и следователно в различно време се оценява различно. Произведението остарява неравномерно. По различно време то изнася и актуализира различни свои проблеми. Характерно за произведението е момента на неговото подмладяване, т.е. подмладява се неговата аудитория. Има случаи, когато се наблюдава бум (например при екранизации). Има случаи когато се стабилизира при влизането си в учебните програми.

Обществото със своя социален прочит и тълкуване уточнява някои проблеми в произведението, като по този начин улеснява тълкуването на всеки читател и комуникацията между всички читатели. Понякога между текста и чутателя трябва да има посредник. Посредникът предлага своята интерпретация на читателя, който след това изгражда свое виждане и тълкуване.

2.Теория на литературата. Предмет и основни задачи.
Теория на литературата е много стара наука. Пръв опит за систематично изложение на основните литературни въпроси прави Аристотел в своята "Поетика".
Теорията на литературата е дял, в който доминира логическия подход към предмета, т. е. дял, който се стреми да улови устойчивото, същностното в литературата.
Теорията на литературата предлага представа за творбата като сложно, изградено от разнородни съставки, свързани в йерархично и субординационно единство.
Теорията на литературата рефлектира върху историческата мобилност на предмета, върху неговите черти и начина, по който те се променят във времето. Теорията е еднакво нужна и на критика, и на историка.
Теорията на литературата е основен дял на литературната наука наред с история на литературата и литературната критика. Тя изучава същността и възникването на художественото произведение, неговата обществена роля и развитие на литературните форми. Теорията на литературата се състои от няколко основни дяла, формулирани по различен начин от различните автори. В тях се разглеждат следните по-важни въпроси:
· предмет и предназначение на художествената литература;
· съдържание и форма на художествената литература;
· проблемът за типичното и естетическото значение на литературата;
· художествена интенция, композиция и сюжет на литературното произведение;
· език на литературното произведение;
· изразни и изобразителни средства /тропи и стилистични фигури/, поетическа лексика и синтаксис;
· стихознание: стихосложение - ритъм, рими, ритмически стъпки, строфи, видове стихосложение;
· закономерност в литературния процес, литературни родове, видове и жанрове;
· направления и течения в литературата, художествен метод и т.н.

3.История на литературата. Същност на литературния процес.

Литературна теория, литературна критика и литературна история са трите дяла на литературната наука.
Литературната история е основан на опита дял на литературната наука. Тя възниква твърде късно (едва в средата на 19 век). Тогава тя се осъзнава като самостоятелен дял от литературознанието. Терминът - литературна история, възниква два дека по-рано.
Самата литературна история според Лабек има три съставки:
1.история на езика
2.история на писателите
3.история на науките
По същото време ,когато литературната история започва своето развитие, се появяват и историческите школи. Първите школи са продукт на позитивизма, философския позитивизъм. В края на 18 век класическата философия достига своя апогей и своеобразна кулминация на немските философи - Хегел. Философския позитивизъм тръгва от частното за да достигне до общото. През 1830 - 1842 г се появява курса в позитивизната философия на Кант. За философския позитивизъм са характерни причинно-следствените връзки. Плод на тази нагласа са първите литературни школи.
Първата ,така наречената Културно-историческа школа, възниква във Франция и е продукт на позитивизма.
Баща на историческата литература е Веселовски, според него към литературното прозиведение трябва да се подхожда с въпроса : Защо?
Всяка литература създава образи от прастари мотиви и така се създава литературата.
Литературната история трябва да покаже какво авторът е преживял, научил и наследил, то се изразява в неговата литература. Литературата трябва да се опише хронологически, но литературната история не е хронология.

4.Литературна критика. Същност и основни функции.

Оформя се и се налага от средата на 18 век, но има античност.Литературната критика разбира творбата отлично, за да проникне в съзнанието на автора и да анализира произведението правилно.Ако авторът е много начетен може да сложи много цитати, но ако читателят не е достатъчно начетен, не може да ги дефинира.
Своеобразно критиката е част от предмета, тя се занимава с онова, което не е, но притендира да е литература.
Критикът е този, който пита не какво е литературата, а дали това е литература, за да е литература, той трябва да я оцени.Като критерии, оценката снема нещо нормативно, поради този факт норма и оценка са тясно свързани.Всяка оценка е трансформирана норма.Нормата е поредица от текущи оценки на съответни произведения. Литературният критик трябва да е наясно със своя предмет, той трябва да работи свободно с литературните понятия.
Критиката е обърната колкото към автора,толково и към читателя и към съвременния литературен процес.Критиката действа в три насоки - чрез тях се отправя нейната роля.
Съществува спор дали критиката е наука или е изкуство.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теория на литературата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.