Теорията за стойността във времето


Категория на документа: Други


Въведение

1.Развитие на теорията за стойността във времето

2. Критика на трудовата теория за стойността

3. Критика на теорията на принадената стойност

Развитие на теорията за стойността във времето
Въпросът за двете страни на една стока, а именно нейната потребителна и разменна стойност, за пръв път се разглеждат от най-универсалния ум сред древногръцките мислители- Аристотел. " Употребата на всяко благо е двояка, едната е свойствена на нещото като такова, а другата- не, както един сандал може да служи и за обуване, и за размяна. " В тези думи на Аристотел прозира схващането за двойствената природа на стоките.

Проблемът за стойността на стоките е разгледан и от представителите на класическата школа. Основата на трудовата теория за стойността е положена от Уилям Пети при прехода от меркантилизъм към класицизъм. Неговите изследвания са доразвити от Адам Смит, но с присъщата за него противоречивост на дефинициите. Заслуга на Адам Смит е въвеждането на понятията потребителна и разменна стойност. Той се доближава и до разграничението на индивидуален от обществено полезен труд, но не успява да го обясни детайлно.

За разлика от Смит, който не търси взаимовръзката потребителна - разменна стойност, Дейвид Рикардо се насочва към тази зависимост. При определянето на типа труд, който формира стойността, Рикардо пренася особеностите на селскостопанския труд върху труда във всички останали отрасли: " Разменната стойност на всички стоки се регулира от най-голямото количество труд, по необходимост изразходвано за производството на стоки от тези, които продължават да произвеждат при най-неблагоприятни условия." Рикардо не достига до идеята за средното общественонеобходимо време, за което говори Карл Маркс в съчиненията си.

Заслугата на Рикардо е систематизирането на известното до момента по отношение на трудовата теория за стойността. Преди да я обоснове Карл Маркс детайлно изучава трудовете на Рикардо и на Смит. Първият том на неговия фундаментален труд " Капиталът " излиза през 1867г. Книгата, която го предшества и носи като заглавие неговото подзаглавие- "Към критика на политическата икономия"- се появява след десет годишно задълбочено изследване. За да се добие представа какво означава един труд за неговия автор не е достатъчно само да се познава детайлно, но и да е известна неговата творческа история. През 1849г. Маркс и семейството му са принудени да напуснат Германия поради отнемане на неговото пруско гражданство. Очевидно творческото вдъхновение, което го съпътства в Лондон, е съпроводено и с множество житейски несгоди. Докато работи върху труда на живота си, мизерията и гладът му отнемат три от децата му. Маркс не доживява да види излизането от печат на останалите три тома под редакцията на Фридрих Енгелс, а по-късно- на Карл Кауцки. Излизането на четвърти том през 1905г. съвпада с излизането на първи том на български език.

Въпреки че умира през 1883г. , Маркс се радва на огромна популярност и подкрепа най-вече сред левите радикални среди. Отричан и горещо подкрепян, приносът на Маркс е безспорен особено при обособяването на двете течения, последвали класическата школа- неокласицизъм и социализъм.

Началната глава на първи том е посветена на стоката и естествено започва с детайлно разглеждане на нейната същност и стойност. Карл Маркс използва аналитичния метод и метода на абстракцията, за да премине от разменна стойност към стойност и от стойност към труд. Някой критици на Маркс твърдят, че той не е достатъчно последователен при излагането на трудовата теория за стойността и я е обявил за нещо очевидно. В действителност първата глава на "Капиталът" започва с изясняване на понятието "стока" постепенно логично достига до идеята за двойствената същност на труда.
Критика на трудовата теория за стойността

Според Марксистката теза, стойността на стоките се определя от обществено необходимия труд, вложен за тяхното производство. Субстанцията и се образува от разхода на прост труд. Цената е неин паричен израз. Всички видове сложен труд се приравняват към прост . Или в производството на стоките участват различни видове труд от гледна точка на тяхната сложност, а се продават като продукт на прост труд.
Но на пазара купувачът не се интересува от това какво количество труд е вложен за производството на стоката, колко от него е сложен и колко прост, как е редуциран сложния в простия труд. Той се интересува от нейната потребителска стойност, от това може ли да задоволи неговите потребности, в каква степен и в какъв период от време. На тази основа определя отношението си към нейната цена. На пазара всъщност се противопоставят две оценки, две цени, тази на продавача, и на купувача. В зависимост от това дали се постига съгласуване на индивидуалните им интереси се осъществява покупко-продажбата. Така че стоковата размяна е резултат на съответствие между две противоположности - потребителна и разменната стойност.
В основата на потребителната и разменната стойност разбира се е трудът, той въобще не съществува, а и а конкретна проявимост. Благодарение на това, създава строго определен вид стока. Но когато стоката е резултат от участието на различни видове труд всеки един от тях се характеризира не само с конкретност, но и с различна степен сложност. Тогава естествено възниква въпросът, как различните видове сложен труд се приравняват към някакъв прост труд, и какъв е той? Щом има различни видове сложен труд, не съществуват ли и различни видове прост труд? Ако съществуват към кой вид прост труд се приравнява сложният? Тъй като отговори на този въпрос не могат да се дадат се приема абстрактното предположение, че процесът се осъществява стихийно зад гърба на стокопроизводителите.
Не помага за изясняването на този въпрос и разбирането, че сложният труд е повдигнат в степен прост труд. Никой не може да каже на каква степен следва да бъде повдигнат определен прост труд, за да се превърне в такова количество, което да е адекватно на съответен сложен труд. Абстрактната теза, че колкото по-сложен е труда, толкова в по-голямо количество се превръща и създава по-голяма стойност по принцип е вярна, но практически е недоказуема. Сложният и простият труд количествено са неизмерими.
Възникват въпроси около същността на самия прост труд като субстанция на стойността. Какво представлява той ? Съществува ли реално или е някаква абстракция? Ако съществува, кои са неговите характеристики ? Не задоволява общото определение, че това е труд, който не изисква специална подготовка, тъй като самото понятие "специална подготовка" е достатъчно неопределено. Аналогичен упрек може да се отправи и към формулировката, че този труд се упражнява от всеки индивид, които притежава средни физически и интелектуални възможности. Не дава отговор на въпроса и търсенето в професионалната структура. Трудът на нито една професионална група не може да послужи като мерило за труда на другите професионални групи. Следователно не съществуват точни критерий за определянето по този начин на самата субстанция на стойността, а от тук и на нейната величина, за да бъде решена такава сложна задача. Не случайно за привеждане на работните заплати в съответствие с многообразното качество на труда са неуспешни.
От казаното става ясно, че стойността на стоката се определя не от количеството и качеството на вложения труд въобще, а от конкретната оценка, която получава той на пазара в резултат на конкуренцията, на търсенето и на предлагането. Конкурентно способна е тази стока, която съдържа висок квалифициран труд, чиято равностойност не се получава чрез умножение на някакъв прост труд. От това следва, че трудовата теория е приложима само тогава, когато стоките са продукт на труд от едно и също качествопри положение, че няма проблеми в търсенето и предлагането и е неприложима при наличие на труд с различно качество. Еднокачественият труд е количествено сравним. Разнокачественият труд е количествено несравним.
Когато се разглежда трудовата теория за стойността, заслужава внимание още един момент - творчеството в трудовия процес. Между труда и творчеството съществува голяма разлика. Не всеки труд е творчество, макар че във всеки труд е заложена възможността за проява на творчество. Но потенциално заложената възможност се превръща в действителност при определени условия. Тези условия са обективни и субективни. Към обективните се отнасят средствата на труда, към субективните - качествата на работната сила. Трудът без творчество се характеризира с рутинност, заменимост, безличност. Работната сила, която осъществява такъв труд, лесно се превръща в стока на пазара. Творческият труд се характеризира с индивидуалност, инициативност, свободомислие, талант и т.н. Благодарение на него се съкращават разходите по производството на продукцията, повишава се нейното качество, осъществява се техническия процес, а това я прави по-конкурентоспособна.
В по-квалифицирания труд е заложен по-голям творчески потенциал, за разлика от по-нискоквалифицирания. Колкото квалификацията е по-голяма, толкова по-непредвидим е резултатът и обратното. При творческия труд по-добрият резултат не винаги зависи от по-голямото количество работно време. Творческият труд е количествено несъпоставим с нетворческия труд. Никой не може да каже на каква степен трябва да бъде повдигнат нетворческият труд, за да бъде изравнен с даден вид творчески труд. И тук качествената разлика не може да се превърне в количествена.
Накрая, трудовата теория за стойността е неприложима при монополизираното производство. Монополната оценка не е паричен израз на стойността на стоките. Тя е резултат на отсъствието конкуренция, на възможността монополът така да дирижира количеството на предлаганата продукция, за да поддържа голямо търсене и висока цена.
Общия извод, до който се достига е, че цената на стоката се определя от съотношението между търсенето и предлагането. Каквито и опити да се правят за въздействие върху този механизъм, те само го модифицират, деформират, но не го отменят. Той е обективен закон, който действува във всяко пазарно стопанство независимо от неговата социална организация. Същевременно казаното не означава, че се отрича трудът като основа на стойността и нейния еквивалент цената. Но тази обща основа не е факторът, който определя техния размер. Без труд няма стойност и цена, но може да се вложи много труд и да се получи стока с неголяма стойност и цена. Може да се вложи малко труд и да се получи продукт с висока стойност и цена. Трудовата теория за стойността е антипазарна. Тя води до консервация на цените, до невъзможност те да бъдат съобразени със сложния и тънък механизъм на стоковото обръщение.

Критика на теорията на принадената стойност

От сериозна преоценка се нуждае и разбирането за експлоататорската същност на принадената стойност. Вярно е, че работникът в продължение на работния ден произвежда по-голяма стойност от тази, която е необходима за собственото му възпроизводство. Но възниква въпросът присвояваната от собствениците на средства за производство стойност може ли да се приема без уговорка за експлоатация? Представителите на класическата школа на политическата икономия, дори правят обратния извод, въпреки констатацията, че работата създава повече блага от тези, които са необходими за нейното поддържане. Те са противници за отнемането на тази стойност от собственика на средствата за производство. Те приемат, че тази стойност е основната за общественото развитие, имайки предвид използването и за разширено възпроизводство, за повишаването на квалификацията на работната сила, за издръжката на непроизводствената сфера в това число- държавния апарат, армията, органите на реда, науката и т.н. Накрая собствениците на средства за производство, които са организаторите на производствения процес също от нея осъществяват своята издръжка. Друг е въпросът дали тази издръжка съответства на труда им, на творческата дейност и предприемчивост.
Принадената стойност не е специфична икономическа категория, присъща само за определена степен на общественото развитие. Тя е категория, присъща на всички степени на това развитие. Не самата принадена стойност определя характера на обществената система,защото тя винаги представлява незаплатен труд. Характера на система се определя от начина на използването на тази стойност. Така нареченото социологическо развитие на практическия път опровергава тезата, че при държавната собственост нямало принадена стойност. То доказва, че тази собственост създава не само принадената стойност, но и привилегирован административен апарат, чиято върхушка произволно се разпорежда с нея. Този апарат едностранно определя условията, при които се осъществява свързването на субективния с обективните фактори на производство. Следователно проблемът за експлоатацията не се свежда до принадена стойност, а до начина на нейното използване.
Да се отрича принадената стойност, тоест незаплатения човешки труд е икономически абсурд. Без принадената стойност развитието на производството и обществото и обществото е невъзможно. Поради това резултатът от работния ден никога не може да се превърне в необходимия труд. Размерът на тоз труд, респективно продуктът, следва да се увеличава до разумни граници, за да се осъществява при нормални условия възпроизводството на работната сила. Но той никога не трябва да изчерпва принадената стойност, защото ще останат незадоволени обществените потребности и тези на неработещите. Границите на необходимия продукт могат правилно да се определят в едно демократично общество с активно участие на хората и техните институции, със свободно пазарно стопанство, в което трудовите отношения се изграждат на договорна основа. При такова общество трудещите са под закрилата на мощни синдикални организации. Те могат да стачкуват, да ползват защитата на специално законодателство, което ги прави силни контрагенти при сключване на трудовите договори.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Теорията за стойността във времето 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.