Териториално и селищно устройство


Категория на документа: Други


вторник, 11 октомври 2011 г.
1. Дисциплината е именована по ЗТСУ (отм.).
2. ТСУ = строително/благоустройствено право.
3. Литература: "Основи на устройството на територията" - доц. Сивков; "Софи-Р", 2008 г.
"Устройство на територията" - проф. Вл. Петров; "Сиби", 2004 г.
"Актуални въпроси на устройството на територията и строителството. Приложен коментар и нормативни актове" - авторски колектив; "Труд и право", 2007 г.
"Актуални въпроси на устройството на територията и кадастъра" - Бакалова и Янкулов; "Труд и право", 2011 г.
4. Изпит: писмен, конспект в сайта.

Понятие за устройство на територията, принципи, развитие на законодателството и нормативна основа

Устройството на територията (УТ) е комплексна многостранна дейност, която служи за организиране, опазване и устройване на жизнената среда на човека - средата, която човек обитава и обхваща физическия свят, в рамките на който човек съществува. В стария ЗТСУ се казваше, че този закон се приема, за да се създадат най-благоприятните условия за труд, отдих и живот.

Околната среда не е застинала категория, а се изгражда систематически, за да придобие определени качества (от гледна точка на икономическия, обществения и личния живот и екологията). Създаването на тази хармонична среда не е еднократен акт, а е система от действия, насочени към човека като биологичен индивид и като единственото висше мислещо социално развито същество.

С формирането на човешкото общество започва естественият процес на обмяна на вещества между човека и природата. Тя води до еволюция - развитие с 2 противоположни резултата. От една страна се формират потребителски стойности, от друга - настъпват изменения в природата. Тя постепенно преминава от естествено в изкуствено състояние. Тази изкуствено променена природа се пригажда за нуждите на човека.

Целта на УТ е създаване на изкуствена среда, в която балансирано и непротиворечиво съществуват интересите на държавата, общностите и човешкото общество.

Върху УТ влияние оказват различни фактори - икономически, политически, социални и др. УТ зависи от степента на развитие и задоволяване на определени интереси. Съществуват определени природо-географски и физически фактори, които влияят върху УТ. В това отношение България има възможно най-благоприятните условия за устройване на територията, тъй като нейната територия е почти поравно разпределена между ниски (31%), хълмисти (41%) и планински (28%) местности. Надморската височина (480 m) също е най-благоприятната възможна.

УТ се подчинява на определени принципи: демократизма; комплексността; непротиворечието между държавни, обществени и лични интереси; съчетаването на отрасловото и териториалното начало.

УТ е предмет на изучаване от различни научни направления, в т.ч. поради необходимостта от нормативно регулиране то е предмет на разглеждане и от правото. Няколко са нормативните актове при съществуването на Третата българска държава, които регулират обществени отношения в областта на УТ. Първият е Закон за благоустройството на населените места в Царство България. Той се отнася само до населените места. Важното е, че още с този закон се възприема идеята за създаване на планове за развитие на населените места, които са особен вид юридически актове, съдържащи задължителни перспективи (по-близки или по-далечни) за УТ. Той действа до 1941 г., когато е приет Законът за благоустройството на населените места. Той също се отнася до регулирането на населените места, но тук приложното поле се разширява до близките непосредствено лежащи до населените места земи. Освен това се развива системата на градоустройственото планиране в близка и средносрочна перспектива. През 1950 г. е приет Законът за планово изграждане на населените места - за първи път УТ се разпростира не само за населените места, но и за извънселищните територии. Той е повлиян от новите политически и правни условия след Втората световна война.

Следващият закон - ЗТСУ, е приет през 1973 г. През цялото си съществуване до 2001 г. претърпява 24 поправки. ЗТСУ и ППЗТСУ създават такъв тип регулация на селищните и извънселищните територии, която отговаря на тогавашните условия. Доброто е, че отделя внимание и на извънселищните територии. Второто е, че се опитва по общ начин да уреди всички обществени отношения в съответната област. От друга страна, този закон обслужва определен тип политически и икономически интерси. Неговите разпоредби бяха така формулирани, че да позволят ликвидацията на частната собственост върху недвижимите имоти (особено в големите градове) и замяната ѝ с ограничената по обхват и съдържание лична собственост. На този закон беше възложено да ликвидира постепенно частната собственост. Освен това той създаде условия държавата да бъде основен инвеститор - строител на жилища. С този закон се отговори на заложените в Конституцията от 1971 г. идеи за съществуването на т.нар. общонародна собственост.

През 2001 г. беше приет ЗУТ. Той отговори на новите икономически условия за равнопоставеност на формите на собственост, за защита на частната собственост, за възможно ограничаване на посегателствата върху нея. Освен това той има комплексен характер - разглежда въпроси от финансови, облигационни отношения, обществени поръчки и др.

Други съвременни нормативни актове са ЗКултНасл, ЗКИР, ЗДС, ЗОбС, ЗМСМА, ЗУЗСтолОбщ, водното законодателство, горското законодателство, екологичното законодателство.

Органи по УТ: 1)НС; 2)МС; 3)областни управители; 4)кметове на райони и общини; 5)общински съвети. Това са органи с обща компетентност. Част от техните правомощия са насочени към решаване на въпроси от УТ. Съществува и система от специализирани държавни органи, създадени специално за регулиране на отношения от УТ. Министърът на РРБ е централен орган на ИВ, който провежда държавната политика и упражнява контрол върху строителството. Други специализирани органи са общинските агенции, районните агенции и областните агенции. На следващо място, специализиран орган е главният архитект на общината. Съобразно ЗТСУ (отм.), това е помощен орган на кмета. С приемането на ЗУТ на него бяха възложени и редица самостоятелни правомощия и според сегашната уредба той ръководи и координира дейностите по устройствено планиране и издава административни актове.

ЗУТ създаде и т.нар. система от съвети. Решенията тук се вземат еднолично, но съществуват съвети на национално, областно и общинско ниво. На национално ниво - Национален експертен съвет по устройство на територията и регионална политика. Това е орган към министъра на РРБ. Съществуват областни и общински експертни съвети.

Принципът, който съществува в административното право, е, че помощният орган изразява мнения или становища. Този закон в редица случаи представлява отклонение от класическото АП. Такова отклонение се допуска при експертните съвети - при определени случаи тяхното мнение е задължително, те задължително се произнасят по определени въпроси. Целта на това законодателно решение е по важни въпроси от УТ задължително да се произнася колективен орган от специалисти.

Особен тип специализиран орган за провеждане на държавната политика в областта на УТ е ДНСК. Тя има районни поделения на ниво областен град - РДНСК. Органите на ДНСК се занимават с контрол върху строителството, обследване на аварии в строителството и незаконно строителство.

вторник, 18 октомври 2011 г.
Устройство и планиране на териториите. Особености на юридическото регулиране на УТ

УТ е непрекъсната дейност, която се регулира от различни закономерности; част от тях са юридически по своята същност, затова УТ е правно регулирана дейност, която има за цел преминаване от естествена към изкуствена среда и създаване на благоприятни условия за човека през целия му живот.

ЗТСУ разделя територията на устройство на селищните и на извънселищните територии. Той създава 1 тип правила за териториите на населените места и друг тип за извънселищните територии. Така например тогава беше абсолютно забранено да се извършва строителство в териториите със земеделски характер и извън сгради с помощен характер за селскостопанска дейност.

Сега ЗУТ възприе друг подход. Той не прави разлика между селищни и извънселищни територии, тъй като възприема друг критерий - вида на територията, нейното предназначение, степента на нейното развитие и необходимостта от рехабилитация. При този подход се прилагат еднакви правила и нормативи за територии с еднакви приложение, степен на развитие, независимо от това, къде се намират. Така се преминава от 1 философия, заложена в ЗТСУ, към друга, по-модерна, в ЗУТ.

Така се появяват територии, които са няколко вида, установени в чл. 7 на ЗУТ: урбанизирани, земеделски, горски, защитени и "нарушени територии за възстановяване" (чл. 7), "нарушени територии за възстановяване и рекултивация" (чл. 8). Чл. 7 казва кои са видовете територии, а чл. 8 - какви дейности могат да се извършват в териториите и как става тяхното определяне (вж. чл. 8)
Глава втора.
ПРЕДНАЗНАЧЕНИЕ НА ТЕРИТОРИИТЕ И ПОЗЕМЛЕНИТЕ ИМОТИ



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Териториално и селищно устройство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.