Тибетски будизъм


Категория на документа: Други


Тибетски будизъм

( Реферат на тема)
Учебна дисциплина: География на световнит религии

Изготвил:
Митко Илиянов Миков
Специалност: Културен туризъм
II курс, №58067
ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий"

1. Същност, произход и разпространение на религията:

Тибетският будизъм е цялостта на будистката религиозна доктрина и съответните й институции са характерни за Тибет и някои региони на Хималаите, включително северната част на Непал, Бутан и Индия (особено в Аруначал Прадеш, Ладак, Дарамсала, Лахаул и Спити в Химачал Прадеш и Сиким). Това е например държавната религия на Бутан.Той също се практикува в Монголия и части на Русия (Калмикия, Бурятия, и Тува) и в Североизточен Китай. Текстове и коментари с всепризнат авторитет се съдържат в Тибетски будистки канон, така че на тибетския език се гледа като на свещен език в тези области.
Тибетската диаспора е разпространила будизма в много западни страни, където различните традиции са придобил популярност. Сред нейните най - видни представители е 14ия Далай Лама Тензин Гяцо. Броят на нейните последователи, се оценява на между десет и двадесет милиона.
Установяването на будизма в Тибет е процес продължил няколко века в продължителен контакт с индийските първоизточници. Това е причина да се смята, че ученията на Буда са стигнали там в много чист и цялостен вид. Първите сведения за за това са свързани с активността на живелия в първата половина на 7ми век крал Сонгцен Гампо (609 - 649). Повече от век след това неговият потомък крал Трисонг Децен (756 - 797) поканва двама велики учители - Падмасамбхава и Шантаракшита и те за първи път предават ученията на Буда в Тибет в цялата им пълнотата и това, което оставят в наследство по - късно става известно като "Старите Преводи" или школата Нингма. Първи пристига ученият Шантаракшита, ръкополага първите монаси и започва изграждането на манастира Самие недалеч от Лхаса. Той обаче среща два вида трудности, с които не успява да се справи: негодуванието на тибетската аристокрация и местните демонични енергии. Тогава кралят кани почитаният като втори Буда Падмасамбхава, наричан в Тибет Гуру Ринпоче, който се справя и с едното и с другото. Той предава тантричните медитативни методи и оставя многобрийни "Скрити съкровища" или Терми. Към края на царуването на Трисонг Децен, когато в страната са само учениците на Гуру Ринпоче и Шантаракшита, в столицата Лхаса се провежда съвет, на чийто диспути се решава от кои източници следва да се приеме Будизма, защото в Тибет имало и учители от Китай, които преподавали пътя на внезапното просветление, вероятно отговарящ на съвременния Чан или Дзен. Диспутите били безапелационно спечелени от Камалашила, ученик на Шантаракшита и оттогава насетне единствено учения дошли от Индия били приемани за автентични. Следва период от около век на разцвет на Будизма в Тибет, чийто апогей бележи царуването на третия от така почитаните Дхарма крале - Ралпачен.

2.Ламаизъм:
Тибетският будизъм, разпространен в районите с тибетци и монголци, се нарича ламаизъм. Той прониква в Тибет от древна Индия и от вътрешните райони на Китай и се слива с местната древна религия в будистка секта с тибетска специфика.
Под влияние на китайската и индийската будистка секта, тибетските будистки храмовецъркви носят архитектурния стил на китайските дворци, но имат и нещо ново.Те изглеждат величествени и тържествени с пъстроцветна живопис. Строителството им е много изящно. Например, дворецът -манастир"Потала",храма"Джъбансъ" и храма"Тар" в провинция Чинхай представляват шедьоври в древната архитектура.
В архитектурния стил на тибетските будистки манастири строителите отделят особено внимание на акцентиране на тайнствеността на будистката секта в Тибет.Залите със статуи на Буда в манастирите са високи,но с голяма широта. По стените им са окачени цветни завеси.По колоните им има тапицерии. Залите са тъмни и тайнствени. Обаче външният им вид прави ясен цветен контраст. Например, стените са червени, но са украсени с бели или кафяви ленти, залите-читални за будистки сутри и пагоди са бели, но с черни прозоречни рамки. Такъв контраст придава особено голяма тайнственост на залите.
В Тибет будизмът прониква от VІІ в., а от ХІ в. получава широко разпространение предимно във формите на традиционна махаяна и ваджраяна и се утвърждава в няколко основни школи. С понятието "тибетски будизъм" се обозначава будизмът в облика, който той придобива в района на Тибет. Тук, по-специално в днешен Непал, се намират Лумбини и Капилавасту, местата, които традицията свързва с раждането на Буда Шакямуни и с началото на аскетичния му живот; така утвърждаването на будизма тук има и своите исторически основания.
В началото будизмът е възприеман трудно, предимно поради съпротивата на жреците на местната религия бон (бонпо), по-късно елементи на бон се вграждат в будизма и двете религии съсъществуват и демонстрират форми на синкретизиране. Основната форма на будизма тук е ваджраяна, но в различни тибетски традиции се тя е в синтез с идеи и практики на ортодоксалната махаяна, а също и с принципи на Виная. Определени митологични представи от махаянския будизъм придобиват в средата на тибетските будисти по-релефни очертания, а митологичните образи се обогатяват. Популярни стават и дхармапали, местни божества, обърнати в будизъм и почитани като покровители на будисткото учение и на неговите последователи.

<-Манастирът Дрепун
Първите преводи на будистки сутри на старотибетски се появяват през VІІ в. От хинаянските школи влияние има муласарвастивата (радикална сарвастивада). Превеждат се и текстове, представящи идеите на мадхямика. Езотерични текстове стават известни от VІІІ в., времето, когато будизмът ваджраяна се откроява и в Индия със свой специфичен облик.
Будизмът в Тибет се развива под формата на няколко основни школи: нинма (нинмапа), кадам (кадампа), сакя (сакяпа), кагю (кагюпа), гелуг (гелугпа).

Лами:
Сред тибетските будисти се установява се институция на ламите (тибетските гуру) и тяхна йерархия. Глава на Гелугпа е йерархът на манастира Ганден, а далай лама (лама океан) става йерархът на манастира Дрепун. Титлата "далай лама" е известна от ХVІ в., всеки далай лама се приема като поредно въплъщение на бодхисатва Ченрези (Авалокитешвара). Бъдещият далай лама се разпознава като следващото превъплъщение на Авалокитешвара в някое все още невръстно момче, което трябва да узнае някоя от вещите на предишния далай лама.
Далай лама и върховното ръководство на ламите се установява (до прогонването им през 1959 г. от китайския режим) в град Лхаса, духовна столица на будизма и център на поклонничество на съвременните будисти. Ламите ръководят храмовите служения и живота в манастирите.

Дворецът Потала, резиденцията на Далай лама в Лхаса

През ХІХ в. в тибетския будизъм настъпва период на духовно възраждане, в контекста на който се създава движение за обединение (риме) на различните будистки школи, за съгласуване на тяхната дейност. Начело на движението са ламите, оглавяващи Кагюпа, Сакяпа и Нинмапа. Главата на Кагюпа, Джамгон Контрул, съставя издание "Петте съкровища" (в сто тома), в което са включени съчинения на всички тибетски школи.
Манастирът Шечен в Непал
Манастирът Шечен, един от шестте главни Нйингма манастира на Тибет, е бил разрушен в края на 50-те години по време на китайската окупация на Тибет. В изгнание, Дилго Кхйенце Ринпоче (1910 - 1991) пренася богатата традиция на първоначалния манастир Шечен в нов дом - великолепен манастир близо до великата ступа на Бодханатх, Непал. Неговото желание било този манастир да поддържа филофските, медитационни и художествени традиции на майчиния манастир. През 1980 г., Дилго Кхйенце Ринпоче започва да строи манастира Шечен Тенйи Даргелинг в долината Катманду. В продължение десет години умели занаятчии, каменоделци, скулптори, художници, златари и шивачи работят, за да направят манастира един от най-красивите примери на тибетско изкуство извън Тибет. Под ръководството на Кхйенце Ринпоче, всички аспекти на работата са изпълнени с изключителни грижи и внимание към детайлите. Стените на главния храм са покрити с фрески, изобразяващи историята на тибетския Будизъм и важните учители от неговите четири школи. За манастира са направени над сто и петдесет статуи, в него също така се помещава една от най-големите тибетски библиотеки в Изтока. Сегашният абат на манастира Шечен е седмият Шечен Рабджам Ринпоче (роден 1966 г.) - внук и духовен наследник на Дилго Кхйенце Ринпоче. В манастира учат и живеят над 300 монаси от района на Хималаите. Те получават сериозно образование, което освен Будистка фиософия включва музика, танци и рисуване. В началното училище се предоставя пълно образование на 70 деца на възраст между пет и четиринадесет години, съчетаващо традиционни предмети с модерни занятия. Те живеят в собствена част на манастира. Някои от монасите, които са учили в манастира от ранна възраст сега са техни учители, предавайки плода от обучението си на по-младите ученици. След като завършат училището, те започват двугодишен курс по ритуални изкуства, който включва наизустяване на литургични текстове, овладяване на ритуални музикални инструменти и упражняване в свещени молитви и танци. Ако притежават необходимите квалификации, студентите могат да бъдат приети в Института Шечен (Шедра или колеж по философия) (Виж по-долу). Тези, които не влизат в колежа продължават да изучават текстове и медитационни практики, както и да извършват ежедневните церемонии в манастира. Множество видни учители идват в манастира и дават посвещения и учения. През цялата година монаси от Шечен организират събития за обществото и обслужват духовните нужди на местните общности. Всяко лято всички монаси взимат участие в традиционото лятно отшелничество, практикувано още от времето на Будата. Манастирът осигурява цялото образование на монасите в допълнение на покриване на всички разходи за тяхната храна, подслон, облекло и медицински грижи. Можете да помогнете на манастира в тази работа като спонсорирате монах - една рядка възможност да помогнете на млади хора да получат образование и да се превърнат в жизненоважна връзка към бъдещите поколения. Целогодишно в Манастира се провеждат разнообразни церемонии, включително друпчени (церемонии, продължаващи девет последователни дни и нощи). Рабджам Ринпоче отдава специално значение на това, колко е важно да се запази автентичността на тези ритуали, които интегрират медитационно преживяване с точно внимание към детайлите. Във връзка с тези ритуали в двора на манастира се провежда ежегоден танцов фестивал. Манастирът Шечен в Тибет е бил известен със своя специфичен стил свещенни танци (чам). Шечен Рабджам Ринпоче съживява тази традиция и е довел учители от Тибет, които да обучават монасите. На територията на Манастира се намират също така Архивите на Шечен и Художественото училище Церинг, които работят за запазването на Хималайската култура и свещено изкуство. Там са също така и Медицинската клиника Шечен, както и Къщата за гости, предназначена за туристи и поклонници. В идеалния вариант, един манастир трябва да има главен храм и монаси, философски колеж и отшелнически център. Тези неща се допълват по незаменим начин. В отшелническия център учениците могат да приложат наученото по филосфия и ритуал в собствената си съзерцателна практика. Отшелническият център на Шечен се намира на няколко километра от Намо Буда, Непал - мястото, където Будата като Бодхисатва дал своето тяло на гладуваща тигрица, за да нахрани малките й. Мястото е идеално - на върха на скрит и спокоен хълм, малко по-високо от Намо Буда, с гледка на 360 градуса. Къщите са построени в непалски провинциален архитектурен стил. В едната част има закрита алея и храм за монаси, намиращи се в традиционно три-годишно отшелничество. В момента осем монаха са във втората година на отшелничеството си. Разпръснати наоколо са и малки отшелнически къщички за по-стари практикуващи и йогини, които им позволяват да правят по-къси независими отшелничества. Центърът предоставя безценната възможност приемствеността на Дилго Кхйенце Ринпоче и неговите медитационни учения да бъдат практикувани в дълбочина.

Манастирът Шечен

Самсара
Кръговрат на прераждащи се (трансмигриращи) същества (букв. блуждаене). В двойката категории "самсара-нирвана" понятието изразява значение противоположно на това на нирвана. В Бенареската проповед на Буда Шакямуни като причина за самсара се посочва жаждата (тришна) за съществуване (и не съществуване). Тази жажда възниква поради незнание (авидя), по-точно поради непознаването на истинното, което става и причина човек да възприема петте скандхи (агрегати) като същинското си "аз". Според една от най-ранните канонични книги, "Сутра за зависимия произход (пратитя-самутпада)", в зависимост от незнанието възникват нагласите, от нагласите възниква познанието, от него - името и формата, от тях - шестте сетивни сфери - на окото, на слуха, на обонянието, на езика, на тялото и на мисленето (манас, или ум, схващащ минали събития, т. е. памет, асоциира се с вътрешно сетиво), в зависимост от тях възниква допирът, от него - усещането, в зависимост от усещането възниква жаждата, жаждата поражда привързването, а от привързването възниква съществуването, в зависимост от съществуването възниква раждането (появата на съществата), в зависимост от раждането възникват старостта и смъртта. Непрекъснатото раждане, стареене и гибел са неотменни характеристики на емпиричното съществуване, и то е потопено в страдание, обхванато е изцяло в самсара, или, иначе казано, емпиричното битие е самсарно битие. Смисълът на религиозните усилия на будиста е в това да преодолее самсара, т. е. да достигне нирвана. А това е възможно чрез спасително знание и унищожаване на жаждата.
В самсара са въвлечени всички същества от шестте сфери (от общо десетте) на йерархизираното митологично пространство: нарака (ад, който има няколко равнища и е място на временно пребиваване), преталока (свят на претите, вечно гладни духове, които са били алчни в предишни рождения), животни, хора, асури (девалока, свят на божества). Извън самсара са сферите на небесата, шраваките (учениците на Буда), пратйекабудите, бодхисатвите и будите.
<- Самсара,интерпретация в тибетския будизъм.
Във възгледите на хинаянските школи самсара е принципно различна от нирвана и противоположна на нея. Поради това и религиозният живот следва да бъде в изолация от света. Според основни принципи на махаяна нирвана винаги се съдържа потенциално в самсара, или, както гласи една от формулировките на Нагарджуна в "Мадхямака-карика (Мнемонични строфи за Средното учение)", "между самсара и нирвана няма разлика, както няма разлика между нирвана и самсара".

Кама Кагю
Школата Карма Кагю е част от традицията Дакпо Кагю на тибетския Будизъм, основана през единадесети/дванадесети век от тримата учители - преводача Марпа (1012-1097), ученик на индийските сиддхи Наропа и Майтрипа, неговия ученик Миларепа (1040-1123) и Гампопа (1079-1153) ученик на Миларепа, който бил наследник както на тантричните учения на приемственостите на Марпа и Миларепа, така и на сутра ученията на школата Кадам. След смъртта на Гампопа, традицията се разделила на четири основни клона: Карма, Барам, Цхалпа и Пхакмо Дру, като от последната след това възникнали осем подсекти. Под ръководството на седемнадесет въплъщения на Лама Кармапа, Карма Кагю се е оформила като най-влиятелната от четирите главни линии в Кагю.
Най-ценените учения на традицията Карма Кагю са циклите на махамудра ("великия печат"), водещи началото си от Майтрипа и "шестте доктрини", произхождащи от Наропа. Въпреки че Кагю традицията е известна преди всичко със силния акцент поставян върху медитацията, в тази школа са израсли и талантливи учени като третия Кармапа - Ранджунг Дордже (1284-1339), осмия Кармапа - Микйо Дордже (1507-1554) и Джамгон Конгтрул (1811-1899). Последният от тeзи учители е особено прославен с усилията му по разпространяването на философския възглед Жентонг Мадхямака, който намерил много поддръжници в школата Карма Кагю. Както Карма Тинлей Ринпоче така и Лама Джампа Тайе са получили подробни учения върху Жентонг Мадхямака философския възглед.
Манастир - дворец"Потала"
Дворецът"Потала", разположен на склона на северно-западната планина зад Лхаса -столицата на тибетския автономен район, е с най-голяма надморска височина и представлява най- големият архитектурен комплекс във форма на крепост в света. Строителството му започва през 7-и век. Той е от 13 етажа, заема 41 хектара и е изграден от гранит.Той се състои от хиляда зали и стаи.Вътре в него са запазени пагода с тленните останки на Далай Лама от различни епохи, зали-пагоди с тленните останки на Буда и зали- читални за будистки сутри. Всяка пагода е позлатена и с бисерна и нефритена инкрустация, затова изглеждат изключително бляскави и разкошни. Най-голямата пагода е на Далай Лама пети и е 14.85 метра. За позлатяването й са използувани 5.9 тона злато и над 4 хиляди бисери и други скъпоценности. Далай Лама живее, работи и води будистки ритуали изцяло вътре в "Потала". Спалната му зала е разположена на най-високо място, затова е облята със слънчеви лъчи и се нарича слънчева зала. През 1961 година дворецът"Потала" бе определен от централното правителство като един от важните културни паметници,които се намират под държавната защита. Почти всяка година се отделят специална сума пари за поддържането и ремонтирането му. От пролетта на 1989 година до лятото на 1994 година централното правителство отдели общо 53 милиона юана за ремонта му, затова той става още по-величествен и лъчезарен.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тибетски будизъм 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.