Тоталитаризмът като феномен на XX век


Категория на документа: Други




ТОТАЛИТАРИЗМЪТ КАТО ФЕНОМЕН НА XX век

Тоталитаризмът в буквален смисъл означава общ, всеобемащ, цялостен. Представлява абсолютизиран до крайност режим на господство и управление, като с помоща на различни диктаторски методи подчинява човешките индивиди, гражданското общество и правовата държава.

Според редица автори и мислители тоталитаризмът се корени още в далечните XVII и XIX, базирани на редица изследния. Като понятие се налага в началото на 20-те години на XX век в Италия, заради постоянната намеса на изпълнителната власт в обществения живот на страната.

Окончателно тоталитаризмът се легитимира през 30 -те години на XX век след появата на франския режим в Испания и националсоциализма в Германия. След кратък период започват и начални изследвания за тоталитаризма на испански политици и историци като Л. Стурцо, Франческо Нити и други.

През 50-те години на миналия век се "ражда" и класическата теория за тоталитаризма, а нейни основатели са американските политици - Карл Фридрио, З. Бтетински и Х. Аренд.

Друг важен факор от тоталитаризма са тоталитарните режими. Те винаги са били еднопартийни. Управляващата партия и нейната идеология претендират да представляват общата воля и интереси на цялото общество, на всички граждани. Законодателната, изпълнителната и съдебната власт са изцяло подчинени на решенията на партията и нейния водач. Останалите партии са забранени или унищожени. Индивидуалната свобода и основни граждански права също са ограничени в максимална степен, като са заменени с обещание за бъдеща "свобода за всички". Претенцията на тоталитаризма е, че гражданите са значими не като индивидуални личности, а като част от цялостната система, която подготвя бъдещия ред на обществото и държавата, водени от партията. На тях се внушава и убеденост в превъзходството на класата, нацията или расата, която трябва да има тоталната власт в държавата и да се стреми към налагане и разширяване на тази власт и извън границите на страната. Тоталният партиен монопол е оправдан от партийната идеология, според която решенията на партийния лидер са винаги правилни, като това се затвърждава чрез партийната пропаганда, която е задължителен елемент на тоталитаризма. В тоталитарните режими се организират зрелищни масови шествия и публични спектакли в чест на партията. Те са изключително въздействащ психологически инструмент и целта им е да внушат на гражданите въодушевена подчиненост на партийната идеология.

За тоталитаризма като политическа система е характерно и неспазването на правата и свободите на гражданите. Характеризира се още със сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача. Главното средство за налагане на управлението и премахване на политическите противоречия е терорът.Той е повсеместен и се прилага не само до постигане на пълно подчинение, но и след това - за осъществяване на идеологическата доктрина на партията. Тоталитарното управление е еднолично. То се характеризира с:

- сливане на трите власти (законодателна, изпълнителна, съдебна) в една система, пряко подчинена на водача; Тоталитарната система се изгражда от една партия, която отстранява, забранява или унищожава всички други партии и налага своята идеология на цялото общество; партията е построена йерархично в посока от ръководителите (висшата номенклатура) начело с водач (генерален секретар, дуче, фюрер)към обикновените членове, правата на които да избират своите шефове са чисто формални

- прониква във всички държавни структури, подчинява ги, преобразува ги, създава нови и резултатът е партия- държава или държава, изцяло ръководена, подчинена, ограбвана от партията, която е обсебила и трите вида власти и на практика е унищожила парламентарната система

- култ към личността на водача;

- забрана на партийната система - дори при провеждане на избори партията е една; Тотален партиен контрол върху цялостния живот на обществото, върху всички сфери на дейност - наука, култура и изкуство, религия и спорт.

- използване на терора като средство за налагане на управлението и премахване на политически противоречия. Тотален терор- физически или морален, лишаване на гражданите от основните човешки права и свободи и ежедневна пропаганда на партийната идеология и политика, до оглупяване. Забрана на свободата на словото и печата, системата елиминира демокрацията; парламентите са само фасада, грим за прикриване на истинското озъбено лице на диктатурата; политическата полиция е под прекия контрол на водача и следи всички, включително и най- висшето ръководство на партията.

- изграждане на държавни профсъюзи и все по-пълен контрол върху икономиката, до подчиняването и от партията- държава.

Непосредствено след ПСВ се зараждат основните разновидности на тоталитарното управление: комунизъм, фашизъм, сталинизъм. Приложението им в някои от големите държави в света (Германия, Италия, Русия, по-късно Китай) ги превръща в радикална политическа алтернатива на демокрацията.

Според Р. Арон основните елементи на тоталитаризма са:

- монопол на една партия върху цялата политическа сфера;

- идеология, на която монополната партия придава абсолютна сила и превръща в официална истина на държавата;

- направление, от страна на държавата, на средствата за масова комуникация за разпространението на тази "истина";

- по-голяма част от икономическите и професионални дейности стават подчинени на държавата и в известен смисъл част от нея;

- всяка една човешка дейност е подчинена на господстващата идеология;

- полицейски и идеологически терор;

През 1951 година в своя труд "Произход на тоталитаризма" Х. Аренд прави първата предпоставка за възникването на тоталитаризма като според нея това са масовите обществени движения. В него Аренд формулира най-важните характеристики на тоталитарното общество:

- същност на тоталитарните движения, като към тях причислява масови организации, съставящи се от автоматизирани и изолирани индивиди.

- тоталитарно господство. Според Аренд то е немислимо, ако не срине цялата общнествена сфера на живота, тоест сриване едновременно на политическите способности и индивидуалния живот на хората.

- начин на функциониране на тоталитарната държава: антидемократически характер /неограничена власт/ и "двойна власт" /партия и държава като еднопартиен монопол /.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тоталитаризмът като феномен на XX век 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.