Тревненска, Самоковска и Банска школи в архитектурата


Категория на документа: Други




Шуменски университет
"Епископ Константин Преславски"
ФХН

К У Р С О В А Р А Б О Т А

Дисциплина:

ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРСКАТА КУЛТУРА И ЛИТЕРАТУРА

Тема:

6. Българската възрожденска архитектура. Българската възрожденска иконопис и дърворезба. Школи, представители и паметници (Тревненска, Самоковска, Банска)

Общият културен подем в българското възрожденско общество оставя видими белези и в развитието на традиционните художествени занаяти, на живописта, музиката и архитектурата. Обособилите се още в довъзрожденската епоха дърворезбарски и зографски школи преживяват през ХVIII-ХIХ в. истинско процъфтяване. Особено прочути са тревненските, банскалийските и самоковските майстори.

Тревненска школа

Между възрожденските школи най-стара е Тревненската. Тревненската художествена школа започва съществуването си още през първите десетилетия на XVIII век, дори и по-рано, макар и още не оформена по отношение на стил и обхват. Тя има три главни направления - строително майсторство, дърворезба и иконопиство. Сред образците на Тревненската архитектура внимание заслужават няколко сгради. Сред тях е Райковата къща. Тя е типичен представител на късновъзрожденската тревненска архитектура, днес е музей. Строена през 1846г. от Уста Димитър Сергюв, тя е голяма, двукатна, с лице към улицата. Тази постройка е символ на духа и самочувствието на тревненския възрожденец. Родна къща на първия професор по химия Пенчо Н. Райков.

В град Трявна е съхранен единственият възрожденски архитектурен ансамбъл - площад, носещ името Капитан Дядо Никола. На този площад освен останалите значителни обществени сгради - паметници, се намира и Часовниковата кула. Тя е построена през 1814г., а механизмът й е от 1815г. Според легендата, за да получат разрешение за строежа на кулата, тревненските жени е трябвало да се откажат от своите традиционни накити за глава - "сокай". В архитектурно отношение отделните части на кулата са изградени в хармонични пропорции. Камбаната е релефно изписана от габровските майстори Кънчо и Генчо Радославови през 1815г. По-късно, през 1971г., към часовниковия механизъм е прикачен магнетофон, който в 22.00 часа след последния десети звън на камбаната, автоматично се включва и от кулата започва да се разнася мелодията на песента "Неразделни" от Пенчо Славейков. С това тя става химн на града. На площада се намира и Църквата "Св. Архангел Михаил". Тя е най-старата църква тук и паметник на културата с национално значение, датиращ още от Средновековието. Съществуват основания да се твърди, че е построена от цар Калоян (1196-1207). Тя е обновена през 1819г. след нейното опожаряване през 1798г. от кърджалиите. Чудесният дърворезбен иконостас е дело на тревненските майстори - Папа Витан, Симеон Коев, Дядо Дончо и др. Владишкият трон е един от образците на тревненското резбарско изкуство. Иконите са изписани от изкусни майстори иконописци - Папа Витан млади, Симеон Цонев, Захария Цанюв и др. В църквата се съхранява и една реликва - "Царският кръст", предаван от поколение на поколение. Той е направен от чемширово дърво, върху което са резбовани 12 евангелски сюжета. Неповторимото очарование на възрожденската епоха е съхранено и чрез църквата "Свети Георги".Тя е построена между 1848-1852 под ръководството на майстор Димитър Сергюв. Разполага със забележителни икони, изписани от Досю Коюв и Цоню Симеонов. Иконостасът е дело на изкусните ръце на Никола Драгошинов, Димитър Дойковчето и други майстори на длетото.

Резбата и резбованите профили са съществени елементи, чрез които е била художествено оформена вътрешната архитектура на Българската възрожденска къща. В Тревненската резбарска школа се изработват мотиви предимно от растителен произход, заимствани от природата.
Най-често използвани са: ружата, слънчогледа, лалето, розата, гроздът, крушата, ябълката и житния клас. От западноевропейските стилове барок, рококо и др., са били пренесени само отделни елементи, които са се споили с местните резбарски мотиви и са обогатили орнаментиката.

Най известните иконописци от тази школа са фамилиите Витановци, Даскаловци, Захариевци и Каракънчевци. Сред най-изтъкнатите майстори от Тревненската иконописна школа са Досю Коюв, Йоаникий папа Витанов, Захария Цанюв, поп Димитър Кънчов и др. В Тревненските икони се наблюдават някои интересни тенденции: появяват се и сюжети с историческа тематика - Св.Св. Кирил и Методий - 1867г. на Досю Коюв, пробиват си път и нови естетически възгледи - Св. 40 мъченици от 1849г. на поп Димитър Кънчов. Появяват се нови, оживени лица - Св. Богородица от Кънчо Иванчюв, Исус Христос - 1846г на Захария Цанюв. Постепенно изчезват златните фонове на иконите, остават в миналото строгите канони. Върху иконите се изографисват реални хора в реална обстановка.

Самоковска школа

Тази възрожденска школа също е известна със своите архитектурни, декоративни и живописни образци. В областта на архитектурата на първо място трябва да се каже, че най-забележителните къщи на Самоков са Сарафската къща, Марчината къща, Кокошковата, къщите на Никола Образописов и Христо Йовевич. Сарафската къща е изключително добре запазена с изящни дърворезбовани тавани и с цялостната си атмосфера като че ли пренася далеч в онова време. Тя е била използвана като кантора и затова е имала нужда от представителни помещения. Затова още с влизането в къщата човек бива изумен от богатството и разкоша на салона, заемащ цялата дълбочина на къщата. Както салона, така и всяка отделна стая са подчертани с разкошни тавани със стилизирани "слънца" и богати композиции на цялата таванска площ. В двора, зад каменната ограда посреща калдъръм, красива градина и чешма. Първо се влиза в салона, а от него и към всички останали стаи - стая за срещи, няколко спални, хамам - турска баня, кухня и точно срещу входа типичен кът за кафе. Къщата днес е отворена за посещения като музей.

Марчината къща в Самоков е с богато изписани аркади с клонки и капители, комбинирани с надиплени и привързани с шнурове театрални завеси. Стенните пана с букети от цветя и пейзажи продължават ритъма на прозоречните отвори. Паната са изпълнени с декоративни композиции и рисунки на сгради. Смята се, че нейното изписване е дело на Христо Йовевич - художник и зограф от Самоковската школа.

Никола Образописов е художникът, който създава по стените на самоковските къщи сюжети с политически характер, свързани с Освобождението на България. В неговото творчество се срещат орли, които летят, и с кръстове в човките, лъвове, разкъсани вериги, войници с пушки и бойни тръби.
Художникът полага много старание за да изпише собствения си дом. Той много точно рисува преминаването на Дунав от руските войници. В сюжетите на Образописов се разчита една определена тенденция на политическа тематика, свързана с Освобождението на България. Независимо от патриотичната насоченост на тематиката на интериорната стенопис, тя носи своите художествени достойнства, свързана успешно с архитектурните пространства и детайли. Голямо постижение за нашата художествена култура и за синтеза между архитектура и изобразителни изкуства представляват таваните в къщите на Самоков. Заслуга за това имат майсторите от самоковската художествена школа, автори на забележителни дърворезбени иконостаси и живописни творби. Голямо е умението на самоковските майстори при оформянето на централните мотиви на таваните. Многобройни са примерите, разнообразни са формите, творческите търсения за намирането на разнообразни композиционни решения. Централни розети, стилизирани "слънца" и "лъчи", апликации от сложни профили, геометрични и пейзажни схеми създават толкова търсеното през Възраждането разнообразие на художествените средства при оформянето на архитектурната творба. Архитектурните образци на Самоковската школа могат да се видят и извън пределите на Самоков, а също и в други големи възрожденски български градове.

Не по-малко значение за развоя на българската изобразителна култура има и Самоковската художествена школа. За основател на Самоковската художествена школа се счита Христо Димитров. Той е родоначалникът на най-големия и значим зографски род - Доспейския. Занаята започва да овладява почти като дете в Света гора. По-късно пътува за Виена, където допълва познанията си. Използва гръцки и немски източници, посредством които усвоява техниката на иконопиството. Работи в Македония и западните български краища. Негови икони има в Митрополитската църква в Самоков. Продължители на неговото изкуство са двамата му синове - Димитър Христов Зограф и Захарий Христов Зограф, които, по думите на специалистите, надминават своя баща. Към рода се присъединява Коста Вальов (зет във фамилията) и така тези художници създават едни от най-значимите стенописи в Рилския манастир. Захарий Зограф (1810-1853) е емблематичната фигура на Самоковската школа и на българското Възраждане. За краткия си четиридесетгодишен живот рисува икони из цяла България. Но голямото му дело са стенописите в най-големите български манастири - Бачковски, Рилски, Троянски, Преображенски. Рисува автопортрета си редом до светците и не забравя да се подпише. Създава българската светска живопис. Творчеството му е гениално. Всъщност "славата" на Захарий има съвсем други измерения, несвързани с каноничната иконопис: той е основоположникът на светското изкуство у нас. Неговата цел е себеизявата и прославата на автора, което означава само едно - самочувствие на творец, излязъл от средновековните ограничения.

Образописовият род е другият род, разнесъл славата на Самоковската школа по света. Произхожда от село Продановци. Иван Образописов - родоначалникът (1795-1854) е автор на първия български възрожденски портрет от 1829г., който се намира в Националната галерия. Никола Образописов (1829-1915) въвежда пейзажни елементи в живописта си.

Друг представител на Самоковската художествена школа е Станислав Доспевски. Зограф и живописец, син на Димитър Зограф и племенник на Захарий Зограф.

Банска школа

Уникалната архитектура на Банската школа се свързва предимно с банската укрепена къща. Банската възрожденска къща е от типа на укрепените жилищни сгради и притежава редица специфични особености, които я превръщат в архитектурно явление. Тя е изцяло с масивен градеж, с едно или няколко скривалища, солидно обковани врати, бойници и декоративно украсена фасада, няколко гостни стаи и огнище във всички жилищни помещения, дори и в скривалищата. Укрепената къща е била наложена като архитектурен стил, поради разбойническата напаст нахлула през 18 век по нашите земи. Това е принудило търговското съсловие да строи укрепени къщи, за да може да защити семейството. Някои от къщите като Веляновата, Шарената, Даскаревата и Хаджирусковите къщи са изографисани и имат висока художествена стойност като произведения на изкуството. Днес в старинния квартал на Банско могат да се видят образци от различните етапи в развитието на Банската укрепена къща от средата на XVIII до 60-те години на XIX в. - Хадживълчовата (1746г.), Хаджирусковата (1783г.), Веляновата (30-те години на XIX в.), Бенината (края на XVIII в.), Тодевата (1864г.), Сирлещовата, Кирблаговата, Молеровата. Сред многобройните оригинални бански къщи особена ценност представляват Веляновата, Буйновата (Тодева), Сирлещовата и Зехтинджиевата къщи.

Основател на Банската художествена школа е Тома Вишанов. Предполага се, че в края на XVIII век той учи известно време във Виена, където е повлиян от модните течения на тогавашната европейска живопис. Създадената от него школа се развива предимно в областта на монументалната живопис и иконата. В тази област работят неговият син Димитър Молеров и неговият внук Симеон Молеров. Монументалната живопис на Банската школа от последните десетилетия на XIX век представлява един от най-интересните примери за фолклоризация на религиозното изкуство в страната. По същество Банската школа, за разлика от другите школи на епохата, продължава да живее като типично възрожденско явление чак до Балканската война.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тревненска, Самоковска и Банска школи в архитектурата 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.