Триумфалната арка в Рим


Категория на документа: Други


Триумфалната арка в Древен Рим
Курсова работа
Надя Славова
първи курс - Графичен дизайн и фотография

Сред многобройните постижения на Древен Рим, повлияли на много култури, е развитието в използване на арката - носеща конструкция в строителството, способна да издържа на големи натоварвания. Думата арка произлиза от латинската дума arcus, означаваща дъга.
Римската дъга е полукръг и се построява от нечетен брой тухли или клинообразни камъни. Два от камъните са по-специфични: ключовият камък и каменната пета. Ключът на арката е централен камък или зидарски елемент на върха й, често декориран, украсен или разширен. Каменната пета на арката е най-долната част от извивката - там, където започва да се изкривява от вертикално носещ елемент в дъгов. Арките главно били построявани чрез поставяне на отделни заостряни блокове един до друг по такъв начин, че те да се заклинват един с друг. Най-често не са се нуждаели от цимент или свързващ материал между тях. Първо е била построявана дървена рамка със същата форма като на арката. След това са се поставяли отделните камъни като се започва от краищата, докато последен се е поставял ключовият камък. Този камък прави арката устойчива. После се сваля дървената рамка. Римляните са правили арки и от бетон, защото бетонът също има голяма издръжливост на натиск. Те са създали бетон със сравнително голяма дълготрайност. Арките, направени от него можели да носят големи товари. В резултат римляните са можели да строят аквадукти и виадукти. Арките са се прилагали при строителството на триумфални арки, аквaдукти, мостове, театри, бани и храмове.

Триумфалната арка в Рим е вид архитектурен паметник, с който са се ознаменували най-вече военните триумфи в империята, но и други важни събития, като например встъпването във власт на нов император. Арките най-често били издигани над главни пътища. Тъй като те нямат практическо предназначение и функция, триумфалните арки са били пищно декорирани с изображения, релефи, скулптури и надписи (често с бронзови букви). Понякога арките са били използвани да заместят вече съществуващи градски порти - такава е арката в Тимгад, днешен Алжир, в Анталия, днешна Турция, и в древния Верулам във Великобритания. Но повечето триумфални арки стоят свободно, само като важни паметници.
Една от най-старите триумфални арки в Древен Рим е тази, посветена на император Октавиан Август. Арката е била построена през 29 г. пр. н. е. и се е намирала на Римския форум, до храма на Веста. Арката на Август е ознаменувала победата на императора над Антоний и Клеопатра в битката при Акциум. До наши дни са съхранени малки остатъци от нея, но за съществуването й свидетелстват изображения върху монети. Това, което е било открито са бетонените основи на конструкцията, които показват, че тя се е състояла от три арки.

Известна е триумфалната арка на Тит. Издигната е през 82 г. от император Домициан в чест на победата на неговия брат Тит в Юдея и завладяването на Йерусалим. Арката е разположена над главната улица Виа Сакра, в югоизточната част на Римския Форум. Висока е 15 метра. Построена е от пентелийски мрамор, а таванът е от лунен мрамор. Скулптурната украса включва два внушителни релефни панела от вътрешната страна на арката, с височина 2 м и дължина 4 м. Релефът от южната страна изобразява триумфалното завръщане с плячката от Йерусалим, след завладяването на града. Изобразени са придобивките, които включват златния канделабър (Менора) от храмът в Йерусалим, златни тръби и други. Другият релеф изобразява император Тит в колесница с четири коня, който е коронован от персонифицирания образ на Победата. Отпред римляни водят колесницата.
Тези два релефа са изключително значими за историята и развитието на римското изкуство, тъй като те представляват първият цялостен опит на древноримските скулптори да създадат илюзията за пространствено разположение. Този ефект е постигнат успешно по няколко начина - фигурите са изобразени в 3/4 изглед, фигурите на заден план са толкова неясни, че изглеждат значително отдалечени, а освен това централните фигури са с по-дълбок релеф от тези, които се намират в краищата на панела.
По дължината на цялата арка е разположен малък фриз, изобразяващ триумфалното шествие. Над свода на арката, от двете страни, стоят фигури на победата. Изобразени са с крила и държат трофеи, знамена и палмови клонки. В центъра на ключовия камък, и от двете страни на арката, има изображение на римския човек. Вътрешността на свода представлява касетиран таван, а в центъра му се намира обожественият образ на Тит - вдигнат на небето от орел.
От източната страна на арката, в центъра на тавана се намира надписът, който гласи:
SENATVS
POPVLVSQVE·ROMANVS
DIVO·TITO·DIVI·VESPASIANI·F(ILIO)
VESPASIANO·AVGVSTO
"Сенатът и римският народ (посвещават или издигнали тази арка) на божествения Тит Веспасиан Август, син на божествения Веспасиан"
Арката на Септимиус Север е била издигната през 203 г. в чест на победите на Римската империя над партите. Тя е една от най-богато украсените тройни арки, макар и не много добре запазена до днес. Разположена е на Виа Сакра на Римския форум и се състои от трите арки, типични за късния стил на Римската триумфална арка. Най-голямата, централна арка е използвана при преминаването на шествията, докато другите две не са запушени от стълби. Вътрешността и основите на паметника са от варовик (травертин), но е покрит с проконески мрамор. Такива са и осемте колони.
Арката е била богато декорирана със скулптури, изобразяващи сцени от военните походи в Партското царство, множество божества, победи. За съжаление, много малка част от тях са запазени и са трудно видими. Има четири релефа (с размери приблизително 4 на 4.7 м всеки), с епизодите от войната. Своеобразният разказ започва с левия релеф от страната на форума - подготовката за войната, битка с партите, обръщение на императора към легионите, сражение, оглавявано от императора. Десният релеф изобразява щурма на Едеса, обръщение на императора към войниците, капитулация на царя на Осроена, римски военен съвет. Левият релеф от задната страна (от страната на Капитолий) показва обсада на Селвекия, бягството на партите и тържественото влизане на императора в превзетия град. Релефът вдясно представя щурма на Ктесифон. Над централната арка, на двете фасади, са изобразени окрилени образи на победата, които носят трофеи. Ключовият камък носи изображението на Марс - Римският бог на войната. На ключовия камък на малките арки са изваяни образите на Бакхус и Херкулес - богове, които Септимиус Север изключително уважавал. Над всяка от малките арки е разположен фриз, представляващ триумфално шествие на воините с ценните придобивки и затворници. На плинтовете на колоните са изобразени също римски воини, водещи заловените парти. Според изображенията върху монети от този период, на върха на паметника се е намирала скулптура на колесница с шест коня, а в нея статуята на Септимиус Север, както и тези на синовете му Каракала и Гета, които го пазят.

Арката на Константин се намира между Колизея и хълма Палатин. Тя е най-новата и най-впечатляващата от трите запазени триумфални арки около Римския форум (на Тит, на Септимий Север и на Константин) и се простира над Виа Триумфалис - пътят, по който императорите триумфално са влизали в града. Според запазения надпис на арката, тя е построена от Римския сенат в чест на император Константин I и победата му над неговия противник Максенций в битката на Милвийския мост на 28 октомври 312 г. Тържествено е открита през 315 г. пр.н. е., на десетгодишнината от царуването на Константин.
Отличителна характеристика на Константиновата арка е нейната украса, която се състои от елементи, най-вече релефи, използвани и датиращи от по-ранни периоди. Тези елементи стилово контрастират с украсата, направена по време на създаване на монумента.
Триумфалната арка представлява забележителен паметник от сив и бял проконески мрамор с височина 21 м, ширина - почти 26 м и дълбочина - над 7 м. Централната арка е висока 11.5 м и широка 6.5 м, а другите две, разположени от двете й страни, са с размери съответно 7 на 3 м. Между арките, както и в двата края на монумента са разположени общо 4 коринтски колони, които стоят на пиедестали и завършват с актаблеман. Върху актаблемана са разположени отново пиедестали, на които стоят статуи на Дакийски затворници. Така нареченият таван - покривната част на монумента е от тухли, облицован с мрамор. По средата му, точно над централната арка се намира надписът, който е изписан и от двете страни на арката. Той гласи:

IMP CAES FL CONSTANTINO MAXIMO
P F AUGUSTO SPQR
QUOD INSTINCTU DIVINITATIS MENTIS
MAGNITUDINE CUM EXERCITU SUO
TAM DE TYRANNO QUAM DE OMNI EIUS
FACTIONE UNO TEMPORE IUSTIS
REM PUBLICAM ULTUS EST ARMIS
ARCUM TRIUMPHIS INSIGNEM DICAVIT
"На император Флавий Константин Велики,
благочестивият и щастлив Август, дават Сенатът и народът на Рим,
защото той по божествено вдъхновение и чрез великия си ум
със своята войска
както на тирана така също и на неговите
поддръжници в едно време
отмъсти за държавата със справедливо оръжие,
е посветена тази Триумфална арка."

Тази арка е огромен конгломерат от римска имперска скулптура, тъй като много от нейните части са всъщност от по-стари паметници, от 1 и 2 век. Например, панелите от лунен мрамор на тавана са взети от Арката на Марк Аврелий (ок. 176 г.) Паметникът има общо 8 мраморни панела - по 4 на всяка фасада, които илюстрират императора, или на война, или изпълняващ административните си задължения. Осем бели медальона от лунен мрамор на северната и на южната фасада са от монумент в чест на Адриан. Те са поставени по двойки и изобразяват сцени, между които лов на лъвове, лов на мечки, жертвоприношения в чест на Херкулес и други.
Двата релефа във вътрешната част на арката и горния панел от всяка страна са части от Великия Траянски фриз, като са били изменени, според целите на новия паметник. Първият фризов панел изобразяват Траян или Домициан по време на поход, на кон, като са преработени да приличат на Константин. Другият показва Константин, коронован от Победата и пазен от 2 жени, вероятно Честта и Целомъдрието.
Все пак, арката има и своите скулптури, специално създадени за нея. Фризовите сцени, намиращи се под двойките медальони възхваляват военните победи на Константин, изобразявайки завладяването на Верона и битката с Максенций.
Друга оригинална скулптура представлява речни божества - над двете малки арки, и други две победи - над централната арка, на двете фасади. На всяка от късите страни на паметника има самостоятелна скулптура - на Слънцето, от източната страна, и на Луната, от западната страна, и двете на колесници. Под тях са фризови композиции, изобразяващи влизането в Рим (изток) и излизането от Милано (запад).

Източници:
www.ancient.eu.com



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Триумфалната арка в Рим 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.