Труд и здраве. Работоспособност, умора и преумора, и профилактиката им.


Категория на документа: Други




РЕФЕРАТ

ТЕМА:
ТРУД И ЗДРАВЕ.
РАБОТОСПОСОБНОСТ, УМОРА И ПРЕУМОРА И ПРОФИЛАКТИКАТА ИМ.

В своята трудова дейност човекът се среща със специфични промени в условията на трудовата среда и с различни по вид и тежест натоварвания. Познаването на многобройните фактори на трудовата среда и трудовия процес е важно условие при оценка на реакциите на организма. Физиологията на труда или медицината на труда използва физични, биохимични, психологични и трудово-хигиенни методи. Предимно изучавани са проблемите, които настъпват в организма при различните пи вид трудови натоварвания, както и въпросът на работоспособност, умора и преумора. Физиологията или медицината на труда имат за предмет дейността и редица научни и практически задачи; нормиране, категоризация, тежест на труда, разработване на научно обоснован режим на труд и почивка, и разработване на енергономични изисквания към работните съоръжения.
В зависимост от това, кои системи в организма са включени в изпълнението на работните процеси, трудът се дели на 2вида:
* Физически
* Умствен
Физическата работа е 2 вида:
* Динамична - тя бива:
> Положителна - настъпва концентрично скъсяване на мускулите (изкачване на стълби).
> Отрицателна - мускулите не променят своята дължина (слизане по стълби)
* Статична -извършва се когато трябва да се поддържа тежест за определено време. При нея кръвното оросяване на мускулите е недостатъчно поради притискане на кръвоносните съдове. Създават се условия за натрупване на неокислени продукти. Тук умората настъпва по-бързо и е рисков фактор за заболявания на скелетно-мускулната система (миозити, тендовагенити и др. ).
При експертизата на трудовата дейност с оглед на професионалната характеристика на заболяванията има следната класификация на работните движения:
* Движения на пръстите и китката
* Движения на пръстите, китката и предмишницата.
* Движение на пръстите, китката, предмишницата и лакътната става.
* Движение на пръстите, китката, предмишницата, лакътната става и мускулите на мишниците.
* Движение на пръстите, китката, предмишницата, лакътната става, мускулите на мишниците и раменната става.
Дозирането на трудовото натоварване е важен проблем, тъй като чрез него се достига до основните трудовохигиенни цели, а именно поддържане на работоспособността дълго време отдалечава се развитието на умората и се избягва развитието на преумора и свързаните с нея заболявания.
Енергоразходът е точен показател за определението на тежестта на труда. Друг показател е паусът. У нас е приета следната категоризация по честотата на пулса:
* Лека работа- до 90 удара в минута
* Умерено тежка работа- от 80 до 100удара в минута.
* Тежка работа- от 100 до 110 удара в минута.
* Много тежка работа- над 110 удара в минута.
При трудово натоварване не бива да се надвишава 130 удара в минута. При оценка на физическото натоварване по пулс често се има в предвид и фактори като; възраст, пол, емоционално състояние и др.
Промени настъпващи в организма при физическа работа:
* В сърдечно-съдовата система - със стойността на кръвното налягане. При повишаване на физическото натоварване се повишава и кръвното налягане. При физическа работа сърдечно-съдовата система минава през 2 етапа:
> Период на вработване - между 2 и 3 минути.
> Период на устойчивост
Важен е и периода на възстановяване на организма след прекратяване на работата.
* Промени в ЕКГ - фактор увеличаващ нуждите на миокарда от кислород и приток на кръв в коронарните съдове, затова ЕКГ позволява да се отчитат неадекватни по отношение на миокарда натоварвания.
* Промени в дихателната система - увеличаването на минутния дихателен обем от 500-600 до 2000 според медицината и съвременната профилактика има намалена двигателна активност и се създават условия за хипокинезия. Тя е рисков фактор и може да доведе до хипокинетична болест. При нея са характерни промени в централната нервна система (намаление на активността, потиснатост,сънливост, емоционална нестабилност, и нарушение не обмяната на веществата и др.)
Умствен труд- класификация:
* Труд с нервно сензорно напрежение- натоварват се предимно сетивните органи (наблюдателски професии).
* Труд с нервно сензорно и психомоторно натоварване - при него към рефлексната дъга се включва и моторен отговор(шофьори, кранисти, диспечери и др.).
* Труд с емоционално напрежение - характерно е при труд с голяма отговорност(пилоти на самолети, авиодиспечери, оперативен персонал на атомни електроцентрали и др.) изискват се бързи решения при избор на няколко алтернативи. Затова вземането на решения при дефицит на време прави този труд стресогенен. Значителното напрежение при този труд се дължи и на контакта с много хора.
* Труд с информационно натоварване - характерно при професори, банкови чиновници, счетоводители и касиери. При него преобладава наличието на голямо количество информация.
* Творчески труд - изисква голямо количество на свръх информираност и подвижност на паметовите процеси (инженери, лекари, архитекти и др.).
Основна характерност при умственият труд е ниският газообмен.
Работоспособност - способността на човека да поддържа по дълго време едно ниво на продуктивност без да настъпят патологични процеси в организма му. Факторите на работоспособност са 4 типа:
* Фактори свързани с тежестта и организацията на труда- продължителност, режим на труд и почивка работни движения и работна поза.
* Фактори на работната среда и обстановка - микроклимат, шум, вибрации, осветление и различни токсикологични фактори.
* Индивидуални качества на човека- възраст, пол, трудов стаж, мотивация, здравословно състояние и др.
* Психосоциални фактори - свързани с работата в екип

Умора - основен защитен феномен при всички живи същества. Временно и обратимо понижаване на възможността на организма да извършва умствена и физическа работа. В зависимост от характера на работата се наблюдават:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Труд и здраве. Работоспособност, умора и преумора, и профилактиката им. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.