Тъй рече "Фауст"


Категория на документа: Други


Тъй рече "Фауст"...

1. За преоценка на всичко ценно:

Голяма част от етиката на трагедията "Фауст" бива разкрита още в първите страници. Тя е изрчена от Мефистофел при представянето му пред Фауст:

"МЕФИСТОФЕЛ:

Част от сила, могъща, но таква,

че, вечно зло желае, а все добро създава."

[Гьоте "Фауст", стр. 60]

В тази загадка на променящите се добро и зло е облечена етиката във Фауст. Именно в този дух на сливане между двете категории Йохан Гьоте сътворява своята етика. Когато доброто стигне своят апогей то се превръща в зло и обратното - злото става добро при своя апогей. Далеч обаче остава мисълта, че това е единствената етическа линия следвана от писателя. Друга, по-дълбока, позиция в морален план аз откривам в трагедията "Фауст". Малко по-късно след Гьоте един от великите философи на XIX век, Фридрих Ницше, го казва в една своя гениална мисъл. Тя определя до огромна степен неговата философия - "Преоценка на всички ценности". Влиянието на Гьотевото творчество върху Ницше е наистина голямо. За какво говоря? Става на въпрос за спасението на Гретхен. При разглеждане на първата част на трагедията поставим въпросът: "Могла ли е Гретхен да се спаси от трагичната смърт?" стигаме до един отговор. Да тя е могла да се спаси, друг е въпросът за това как е възможно това. Именно в отговора на този въпрос се крие преоценяването на ценностите. Защо? Гьоте в първата част на "Фауст" се връща назад в историческото време на реалния Йохан Фауст. Време в което християнството се налага по жесток начин. Това е времето на "гонене на вещици". Всеки дори леко заподозрян в отклонение от ученията на църквата бива ужасно наказван от Светата Инквизиция. Добре знаем и кое е най-жестокото наказание - изгаряне на кладата. Страховете да се запази финансовата институция (за което има множество доказателства, като със заповедта за избиването на тамплиерския орден, но това е друга тема) карат хората в нея да треперят и да вършат безумни неща в името на Бог. Споменавам това за да припомня силата, която е притежавала църквата по-това време. Това налагане на християнските учения разбира се води до налагането и на нейната морална доктрина. Тя е доминираща в хронотопа на събитията в първата част на Гьотевия "Фаут". Гретхен - едно "тукощо узряло момиче" е поставено пред жесток избор. Избор пред който навярно всеки един от нас е бил поставян. Да послушаме сърцето (желанията) или разума (правдата). Съблазненията, пред които е поставена от страна на Фауст (а те разбира се на практика идват благодарение на Мефистофел) я карат да избере това, което сърцето и нашепва, а именно да се отдаде изцяло на връзката с "младия" учен. Уви, тя сгрешава. За да изпълни желанията си тя "преспива" во веки своята майка. Смъртта на майката и отнетата чест на Маргарита, провокира брат и да търси отмъщение. В това търсене той намира единствено своята смърт. Събитията принуждават Фауст да бяга, а за да забрави случилото се отдава на сладостта на Валпургиевата нощ. Връщайки се назад, откривайки своята любима в затвора той разбира своята грешка, но вече е късно - тя е "обречена". Защо си позволих да разкажа тези събития от трагедията? Точно в тази случка се крие преоценяването на ценността. Гретхен е смятана за уличница, за момиче продало семейството си само за да задоволи своята страст, и то при положение, че тя едва сега узрява. Във времето и мястото на събитията "узряването" означава, момичето да е навършило пълнолетие и то когато е на едва четиринадесет години:

"ФАУСТ:

Четиринайсет има вече!"

[Гьоте Фауст, стр. 124]

Действията на Гретхен са смятани за порочни и от нейния брат:

"ВАЛЕНТИН:

... с един щом почнала си тайно,

ще потекат след него други,

градът ни цял, щом стане знайно,

ще дири твоите услуги.

Когато е роден едва,

срамът отвред присъда чака."

[Гьоте Фауст, стр. 183]

Нещо, което християнското учение не допуска, още повече, че след убийството на майка си тя е смятана за нарушила всички морални ценности. Всъщност в истинското учение на християнството това нещо далеч не е така. Спомнете си примера от Новия завет с Мария-Магдалена. Тя е блудница, но Исус я приема такава каквато е. Защо ли? Защото независимо, какво правиш ти пак оставяш човек. Може да се възрази: "Да но Гретхен убива майка си.". Да така е. Точно в тези действия на Гретхен се крие изкривеният морал, който трябва да бъде преоценен. Тук може да припомня и историята в Апенините или пък Гладомора в Украйна, но ще бъде излишно. Важна е поуката от тези истории. Тя е, че понякога злото е необходимо добро и то независимо от целите. Това превръща етичните ни възгледи в грешни. Независимо, че след убийството на майка си, а и след това на детето си, Гретхен е сътворила нещо добро. Разбира се това добро е за нея. Тук може да се даде още един пример с книгата. Аз ще го направя чрез въпрос: "Християнството забранява тези неща и логично човек, който не ги е спазил да отиде в Ада, но в трагедията Гретхен е "спасена" от ангелите. Защо?". Ако отново оприличим Гьоте с Господ, от произведението, то той смята, че нещата, които тя е свършила не са грешни. Това, че хората я смятат за грешна и желаят нейната гибел всъщност я прави мъченица - достойна да премине през портите на Рая.

2. За борбата между доброто и злото:

В множеството проблеми засегнати от Гьоте в трагедията, част от които се отнасят до изначални истини за живота и света, изключително ярко се открояват два: проблемът за смисъла на човешкия живот и единството Фауст - Мефистофел. В човека се въплъщават доброто и злото, и през целият си живот той ги носи в себе си. Това неспирно противопоставяне и неизменният двубой между тези две нравствени, а и библейски, категории обричат човек вечно да търси. Шекспировият "Хамлет" заявява "Няма добро и зло! Мисълта за него го прави такова." Истината обаче е екзистенциално битие на доброто. Пътят към него в действителност е дълъг, и много често той е непостижим. До края на дните си човек среща предимно зло. Както знаем то е нравственият коректив на доброто в човешката душа. Тук се намества и трагедията на Гьоте. Без "греховността" в порива към знанието на Фауст, който отива в известен момент отвъд него, човечеството едва ли би постигнало истината за себе си. Човек е в битка със себе си през целият си живот, а мярата за човека е определена от неспокойствието, неудовлетворението на духа. Застанал между тях той търси хуманното в своята човешка същност. Гьоте съпоставя именно неуморния и вечен стремеж на човешкия дух към съвършенство с доближаването до Бога и до Доброто начало.
Отклоняването от този път, и особено задоволяването с постигнатото, неизбежно го предава в плен на Злото.

Йохан Гьоте ни представя един етичен проблем в самото начало на своята творба. Той пише за изхода от сключения между човека и дявола драматичен облог. За него и Господ, и Фауст многократно са в спор с Мефистофел. Позициите им за смисъла на човешкия живот съвпадат, това е така защото те се противопоставят на скептичното и отрицателното мнение на представителя на Злото, че никой смъртен не може да устои на блаженството и на изкушенията, каращи го да се чувства "като боговете". Тема, която се развива през вековете. Митът за договора на човека с Дявола иде от дълбока древност. Той идва от изтока, в старата персийска литература. "Отречи се от светия маздейски закон и ти ще намериш щастие на земята" - говори злият демон Ариман на Заратустра в свещената книга на парсите "Зенд-Авеста". В епопеята си "Шах-наме" поетът Фирдоуси разказва за арабския цар-змей Зохак, комуто злият дух Иблис обещал да го въздигне по-високо от слънцето, ако сключи с него договор. От тук тръгва етичният проблем залегнал в трагедията - може ли човек да устой на изкушенията. Християнството също не отстъпва при разглеждането на тази проблематика. Та нали в евангелските книги се разказва как духът отвел Исус в пустинята, за да бъде съблазняван от Сатаната! "Заведе го Дяволът на много висока планина" - четем в евангелието на Матей - "и като му показа всичките царства на света и тяхната слава, рече му: "Всичко това ще ти дам, ако паднеш и ми се поклониш!". Открива се и във византийската легенда за Теофил. От тук вече се появява легендата за д-р Фауст, продал душата си на дявола.

Позицията на Гьоте за изкушенията на Дявола и избора на човек е изразена в думите на Бог:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Тъй рече "Фауст" 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.