Ученият и политикът - Макс Вебер


Категория на документа: Други


Ученият и политикът
Макс Вебер

Максимилиан Карл Емил Вебер е немски юрист, икономист и социолог. Роден е на 21 април 1864 в дн. Германия. "Политиката като призвание" и "Науката като призвание" са две прочути лекции, изнесени от него в Мюнхенския университет през 1919г. Предмет на лекциите са политиката и науката, разгледани като особени полета на професионална дейност и лично призвание.

В "Политиката като призвание" Макс Вебер разглежда въпроса за същността и функционирането на държавата, възникването и развитието на различните типове политически системи и видовете политици, които те създават. Спира се на качествата, които според него определят политиката като "призвание" [Beruf]. Според Макс Вебер професионалният политик може да живее "от" политиката и да бъде чиновник, изпълняваш нарежданията на висшестоящите, но политикът, живеещ "за" политиката, политикът "по призвание" е водач, умел демагог, силна личност. Той трябва да живее за своето дело, да бъде пълен със страст, но и да носи отговорност и никога да не губи дистанцията, трезвия поглед за действителността. Не бива да се поддава на тщеславие и самовлюбеност, нито да се разочарова лесно от провали. Политикът "по призвание" е човек, можещ да се ориентира оптимално в реалността и да се справи със задачите си. В лекцията се Макс Вебер се спира на значението на понятието "политика" и уточнява, че това е широко понятие и обхваща всички видове самостоятелно ръководена дейност - например валутна политика на банките, дисконтова политика, счетоводна политика на някое предприятие, училищна политика, дори политиката на жена, която иска да направлява съпруга си. Под политика в лекцията обаче ще се разбира само "ръководенето и влиянието върху ръководството на едно политическо обединение, в днешен смисъл - на една държава". Вебер дава и друго определение за политика - "стремеж към участие във властта или за вличние при нейното разпределение било между държави, било между групи от хора вътре в държавата, която ги обхваща". Това определение е извод по-скоро от факта, че държавата се счита за единствен източник на "правото" насилие. Ако насилието не беше средство на държавата, то тогава понятието "държава" нямаше да съществува и би могло да настъпи състояние, подобно на анархия. Властта от друга страна е нещо към което всеки, който се занимава с политика, се стреми - като средство за осъществяване на други цели или заради самата власт. Съзнанието за влияние върху хората, за участие във властта над тях и преди всичко чувството, че "правиш история", е в състояние да издигне политика над равнището на всекидневието. В лекцията Вебер окроява понятието - "професионални политици". Те са хора, които не искат сами да са си господари, а постъпват на работа при политически господари. Така те се поставят на разположение на владетелите, като превръщат осъществяването на тяхната политика в свое материално препитание от една страна и в идеален смисъл на живота си от друга. В миналото тези политици са били най-важен инструмент на властта. Има два начина човек на превърне политиката в своя професия. Трябва да живееш "за" политиката или "от" политиката, като едното не изключва другото, дори човек често прави двете неща едновременно - "този, който живее за политиката, живее в един дълбок смисъл и от нея, той се наслаждава или на голото притежание на властта, която упражнява, или подхранва вътрешното си равновесие и самочувствие с помощта на съзнанието, че като служи на едно "дело", придава смисъл на своя живот." "От" политиката като професия живее този, който се стреми да я превърне в пряк източник на доходи. За да живееш "за" политиката трябва да си икономически независим от доходите, които политиката може да донесе, т.е. трябва да си в такова положение, което носи достатъчно приходи. След утвърждаването на демокрацията, демагогът е типичният за западния свят ръководещ политик. Съвременният демагог си служи често с речта, особено когато трябва да произнася речи. Според Вебер "политическият публицист и преди всичко журналистът е най-важният днешен представител на този вид демагози". Всеки политик се нуждае от влиянието на пресата и има нужда от връзки с печата. Така журналистическото поприще остава една от най-важните форми на професионална политическа дейност. Три качества са в най-голямо значение, за да може политиката да бъде избрана като призвание - страст, чувство за отговорност, "верен поглед". Страст - в смисъл на привързаност към делото, отговорност - за да може това дело да се превърне в "пътевода звезда на действието" и "верен поглед" - способността с спокойствие и уравновесеност да оставиш реалността да въздейства върху теб. Тщестлавието от друга страна е качеството, което политикът трябва да се стреми да превъзмогва. Това е самолюбие, непрекъснат стремеж към слава и изтъкване на собствените достойнства. Нуждата да се покажеш на колкото се може по-видно място изкушава политика и той може да се отчужди от делото. В края на лекцията си Вебер дава точно определение за този, който има призванието да бъде политик - "Само този, който е уверен, че няма да се пречупи, ако от негова гледна точка светът се окаже твърде глупав или твърде подъл за това, което той иска да му предложи; този, който въпреки всичко би казал: "и все пак!" - само той има "призванието" на политик."

Лекцията "Науката като призвание" започва с разглеждане на "материалната страна" на занятието наука и организацията на академичната дейност. Вебер сравнява положението на начинаещия учен в Германия, където научната кариера започва с дисертация и без щатно работно място (като приватдоцент) и в САЩ, където тя започва с постоянно (асистентско) място без дисертация и с по-значителна преподавателска натовареност. Конкуренцията за място в академичния свят се усилва от сравнително ограничените потребности от преподаването, оттук проблемът дали дали всеки способен и деен учен да може принципно да се хабилитира, или хабилитирането да бъде ограничено. Вебер прави разлика между учен и преподавател - "някой може да бъде силно изявен учен и направо отвратително лош преподавател". Когато за някой доцент се твърди, че е лош преподавател, това за него е равнозначно на "академична смъртна присъда", независимо от това дали е най-първият учен на света. Вебер обаче не е съгласен с критерия, по който се определя дали един доцент е добър преподавател. Като отговор на този въпрос се дава посещаемостта, с която студентите удостояват доцента. Според него "излагането на научните проблеми по такъв начин, че и необучен, но способен да възприема човек да може да ги разбере, и то така, че той (и тъкмо това е главно за нас) да достигне до самостоятелно мислене над тях - е навярно най-трудната от всички педагогически задачи". Тоест не е важно колко хора слушат лекцията, а колко я разбират и осмислят. За да може човек да постигне нещо ценно, на него трябва да му "хрумне" идея. Но за да има някой научни хрумвания, това зависи от скрита за нас съдба, а освен това и от "таланта". Вебер прави разлика и между научният труд и изкуството. Научният труд е впрегнат в движението на прогреса, докато в изкуствтото няма прогрес в този смисъл. Това, че една творба е изработена с по-нови технически средства, не означава, че седи по-високо от друга творба, на която липсват познания за тези средства и закони. Едно произведение на изкуството, което е наистина сполучливо, не може да бъде задминато и не остарява. Човек може субективно, лично за себе си да преценява различно значимостта на двете творби, но никой не може да каже за творба, постигнала успех в художествено отношение, че е "задмината" от друга, също сполучлива творба. За разлика от това в науката всеки знае, че това, което е работил, остарява след някакъв период от време. Лекцията на Вебер завършва с отрезвяващото призоваване да удовлетворим "изискванията на деня", като упражняваме своята професия. Преди това всеки трябва да "открие демона, който държи нишките на неговия живот, и му се покори".

??

??

??

??

1





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Ученият и политикът - Макс Вебер 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.