Управление на операциите


Категория на документа: Други



Управление на операциите

Въведение

1. Какво е управление на операциите?
2. История.
3. Кои и какви са организационните ресурси?
4. Операциите като продуктивна система. Концепция вход -> изход.
5. Управление на операциите и другите функции.

1) Управлението на операциите се занимава с ефикасната и ефективна трансформация на организационни ресурси, стоки и/или услуги. Това определение се отнася до всеки вид организация, независимо дали тя е в сферата на търговията, индустрията или общия сектор.
Всяка организация трябва да се стреми към ефективна и ефикасна трансормация, независимо нейната печалба или оперира в друга сфера. Тя трябва да се стреми към добавяне на по - голяма стойност на кадрите.
Управлението на операциите, може а бъде дефинирано, като функция в организацията, която е пряко отговорна за производството на стоки или успуги. Управлението на операциите също така може да се определи като вземане на решения в текущата функция.
2) Управлението на операциите съществува буквално от момента, в който хорта започват да произвеждат стоки с цел търговия. Макар, че началото на операциите може да бъде проследено от зората на цивилизацията. Ние ще се фокусираме върху последните 200 години. На тази основа могат да бъдат изведени/посочени седем основни области на пронос в сферата на управлението на операциите. Всяка една от тези седем области е развивала и развива управление на операциите по забележителен начин. Освен това тези области на принос са приложими в управлението на модерните операции, макар в много модифицирана форма.
Сeдемте области на принос са:
1. Разделение на труда - базира се на една много проста концепция "Специализирането на труда в една отделна задача може да доведе до по - голяма продуктивност и ефикасност, отколкото възлагането на много задачи на един и същ работник". Тази концепция е описана през 400 г. пр. н.е. от Платон.
"Човек, която работа е ограничена до определена задача, трябва да я върши задължително добре". Първият икономист, който обръща сериозно внимание на разделението на труда е Адам Смит, автор на "Богатството на нациите". В него отбелязва, че:
- Специализицията на труда увеличава производителността или резултата.
- Увеличава се сръчността на част от работниците.
- Избягва се загубата на време, причинена от смяната на работниците.
Добавяне на инструменти и машини. Макар, че за разделението на труда се пише много и се правят стотици изследвания и експерименти на настоящия етап то е доста подценявано. Като причини за това се изтъкват влиянието му върху морала на работника, неговите доходи и спада на производството, поради моността на производителността.
2. Стандартизация на части - Частите се стандартизират, с оглед на това да могат да бъдат заменяни. Първоначално стандартизацията е била практикувана в древна Венеция, където кормилата ма бойните кораби са произведение, за да бъдат взаимозаменяеми. Това осигурява по - голямо предимство, като са били повреждани по време на битки. Ели Уитни използвал взаимозаменяеми части при производството на мускети. До тогава частиет за мускети и даже амунициите са били индивидуални за всеки мускет. През 1913 Хенри Форд въвежда подвижната монтажна линия за автомобили. Като при нея въвежда една нова иновация, която налага стандартизация на части и специално на труда.

3. Индустриална революция - Есенцията на индустриалната революция е замяната на човешката работна сила с машинна сила. Голям принос за тази революция има парнта машина на Дж. Уат. Тя става главен източник на подвижна машинна сила /техника/ за селското спотанство и фабриките. Индустриалната революция се засилва в края на ХVII в. , с появата на двигателите с вътрешно горене и електромоторите. В началото на ХХ в. се появява концепция за масовото производство, но тя не получава широко разпространение до ПСВ., когато възниква засиленото търсене на промишлено продаване. Ерата на масовия маркети засилва натиска за автоматизация и едросерийно производство. На този етап, обаче нашето общество е в инсудтриален период, характеризиращ се с преход на икономика на услугите и по - голямо внимание към природната и социалната среда.

4. Научно изследване на труда - Основава се на мнението, че за изследването на труда могат да бъдат използвани и са напълно съвместими научните методи, които се използват за изследване и анализ на приходните и физическите системи.

Начинът на мислене и функциониране на школата на научното ..... допринася за намирането на най - ефективни и ефикасен метод на работа чрез излозлването на следния научен подход:
1) Наблюдаване на съществуващитеметоди на работа.
2) Разработване на подобен метод чрез научни измервания и анализ.
3) Обучаването на работниците да работят с новия метод.
4) Поддържане на обратна връзка с управлението и работния процес - Тези идеи са предложени от др. Тейлъри по - късно развити от Франк и Лилиан Гилбърд в началото на ХIХ в.
5. Човешки отношения - Движението за човешките отношения показва централното значение на мотивацията на човешкия елемент при проектирането на работна среда. Елтън Мейо и други учени разработват тази линия на мислене през 30те години на миналия век. Те реализират този начин на мислене в Уестърн - Електрик, където по това време се провеждат забележителни халторнови изследвания. Тези изследвания доказват, че мотивацията на работниците заедно с физическа или техническа работна среда са решаващия елемент за повишаване производството на труда. Това води до бързо развитие на научно - управляващата школа , която в най - голяма степен акцентира върху техническата обезначеност и техническите аспекти на проектирането на работното място. Школата на човешките отношения води до "обогатяване" на работата, което днес е известно като метод с голям потенциал за "Хуманизиране на работното място", както и за увеличаване на производството.
6. Модели за вземане на решения - Моделът за вземане на решения е представяне на продуктивна система в математическа форма. Моделът за вземание на решения се представя в термините по мерки на производителност, ограничения, променливи на решението.
Целта на един такъв модел е да се намерят оптимални или задоволителни стойности на променливите на решението, които подобряват системната производителност при зададени ограничения. Тези модели намират огромно приложение и са полезени при вземанието на управленчески решения. Едно от първите приложения на този подход става през 1915 г., когато Франк Харис разработва формулата за икономическия размер на поръчката при управлението на наличностите.
През 1931 г. Шукарт разработва количствени модели за вземане на решения за статистически контрол на качеството.
1947 г. Дж. Дануиг създава метод от линейно програмиране, който дава възможност за решаване на цял клас математически модели.

7. Компютри - Използването на комютрите променя драстично областта на управление на операциите след тяхното влизане в бизнеса спрез 50-те на миналия век.
Сега повечето производствени операции използват компютри за управление на наличностите , планиране на производството, комтрол на качеството, компютърно управление на производствените процеси и отчитане на разходите. В допълнение компютрите се използват все повече в автоматизацията на канцеларската дейност и се използват буквално във всички видове операции за услуги.

3) ВРЕМЕТО

Това е единствения ресурс, който не може а бъде акумолиран за следваща употреба. От това следва, че времето не може да бъде гъбено, т.е. не може да имаме буфери във времето в смисъла, който влагаме в стоковите запаси. Ефективното и ефикасно използване на времето и оборудването чрез грижливо задоволяване на потребностите със сеществуващи наличности заедно с превантивното поддържане на оборудването, всичко това спомага да се получат дивиденти за организацията, спомагайки прозводството на стоки и услуги с най - ниски разходи. Полагат се много усилия за изработване на активни план - графици, които не допускат загуба на време.

Информацията е една от най-важните ресурси за всеки човек. Инфо се използва ЗА КОНТРОЛ КАКТО ЗА ЦЕЛИЯ ПРОЦЕС НА ТРАНСФОРМАЦИЯ(конверсия), ТАКА И НА ВХОДОВЕТЕ И ИЗХОДИТЕ НА ТОЗИ ПРОЦЕС. Отговорсността на ръководителите е да намират и използват информацията и непрекъснато да селектират необходимите ходове и технологии, необходими з постигането на желаниете изходи. Тези смесени решения са сложни и изискват непрекъснато познание и следене. Източник на информация е средата на функцията "упраление на операциите". Другите визнес функции или висшето ръководство на фирмата извън операциите могат а променят политиките, целите взависимост от икономическата, социалната политическата обстановка. Външната среда може дасе променя по отношение на правните, политическите и социалните и икон. Условия и по този начин ад причинят съответни промени в операционните входове, изходи или системата на трансформацията. Непрекъснатата промяна в средата на операциите е по-скоро правило, отколкото изключение. Основната идея на конверсията на ресурсите може да бъде изразена по следния начин:
- ВХОДОВЕ -> КОНВЕРСИЯ - > ИЗХОДИ.

Този принцип е общ и приложим за почти всички организации. Той може да се приложи на почти всяко ниво на организацията:
- На най-висшето равнище: Ще представлява поставянето на общите цели на компанията и формулирането на нейната визия и мисия



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управление на операциите 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.