Управленска практика


Категория на документа: Други


ПЪРВА ТЕМА - УПРАВЛЕНСКА ПРАКТИКА
1.Развитие на упрваленската практика: От дълбока древност хора са се опитвали да съгласуват дейностите си.Управлението се е проявявало като водачество.Групите от хора са имали нужда от водач.Той е притежавал качества като сила, ловкост,опит и др.Подчинението на водача е било доброволно.В своето бавно историческо развитие човешките групи приемат формата на родова община. Родът, който е избирал старейшина, е първата обществена структура, осъществявала вид насочване, ръководене. Правото да се водят останалите вече не е зависело само от физ.сила и смелост на претендентите, а и от вярата в тях.За първи път у-нието в по-чист вид се упражнява от СЪВЕТА НА СТАРЕЙШИНИТЕ.Това е първата социална институция, занимаваща се с у-ние.Съветът е ръководил общите работи на племето,решавал е конфликти м/у своите членове, изпълнявал е култови функции,оглавявал е племето по време на война.До разпаденето на първобитно-общинния строй у-нието се основавало на доброволно подчинение, то е приемало формата на самоуправление.Когато род.община се заменя от селската, самоу-нието преминава в у-ние.То ражда властта като инструмент на подчинение.Управл.практика след възникването на държавите се е осъществявало по самобитен начин, основаващ се на строго подчинение, страх и безправие на подчинените.Първите примери за управл.практики могат да се търсят при древните владетели на Местопотамия, Китай и Египет. Шумерите в месопотамия са имали висока развита култура, станала знаменита със своята писменост.Жреците са оставяли писмени знаци за управл. си практика.За у-нието на големи по територия държави като Китай са нужни техн.умения, а толкова морално влияние.В Египет са използвали йерархична с-ма на у-ние, която е позволявала да се планират, ръководят и контролират огромни маси хора. По-късно римляните са постигнали впечатляващи резултати във военното дело и инфраструктурните проекти.Държ.у-ние в определени периоди е било строго централизирано.
Робърт Оуен-уелски предприемач,Първият просветен мениджър.Заменя лошите условия на труд с добри.
ХЕНРИ ФОРД-създател на поточното производство в практиката.Въведените от него промени се характеризират с:1.специализация на труда- технол.процес се опростява.Всеки работник изпълнява една операция 2.стандартизация 3.авт.налагане на темпа на работа.Въвежда се конвейра 3.използване на високопроизводителни машини- посл.дума на техниката 4.вертикална интеграция
Ротшилд-предприемачество в сферата на финансите.Създават гъста мрежа от куриери и станции за пощ.гълъби.Натан Ротшилд-борса-Ватерлоо.
Рокфелер-петролен магнат.
2.Икономически основи на у-нието:
РАЗМЯНА НА ПРОДУКТИТЕ НА ТРУДА- тя възниква при родовата община и племето.Нарастващото разнообразие на предлаганите продукти е водело до разширяване на пазарните отношения.Осъществявали са се прости разменни отношения.
ПРОИЗВОДИТЕЛНОСТ НА ТРУДА- когато труд.дейност придобива по-голямо значение за живота на хората, започва да се увеличава производителността на труда. С това нарастване е възможно да се произвежда повече от необходимото и се получават излишъци. Те постоянно са се обсебвали и по този начин са се увеличавали различията в иконом.статус на хората
РАЗПРЕДЕЛИТЕЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ - те са позволявали едни да стават богати, а други бедни.
СЪВМЕСТНА ТРУДОВА ДЕЙНОСТ- когато в производството се включат много работници е необходимо да се съчетават техните усилия, за да се получи крайния продукт.
3.Етапи в развитието на у-нието- два аспекта- еволюц. и революц.
Евол.развитие- то има за основа приемствеността във формите и методите на у-ние. Съвременния сенат произхожда от древния съвет на вождовете, съврем.държ.глави произхождат от древния военен началник.
Револ.развитие- основава се на извършващите се коренни промени във формата на у-ние.Управляващите са вдъхновявани от очакването за нови резултати, получавани при прилагането на нови форми и методи за у-ние.
ПЪРВИ ЕТАП-управляващ и изпълнител са едно и също лице.Субектът и обектът на у-ние съвпадат- при занаятчиите.
ВТОРИ ЕТАП-Субектът и обектът на у-ние се разделят.Осъществява се първото разделение на труда на управленски и изпълнителски.
ТРЕТИ ЕТАП-етап на МЕНИДЖЕРИЗМА.Всички управленски функции се поемат от специалисти.Налице е функционално разделение на управленския труд.
4.УПРАВЛЕНИЕ И МЕНИДЖМЪНТ
УПРАВЛЕНИЕ- процес, който се осъществява в неживата природа(автоматично), в живата природа(инстинктивно) и в обществото(съзнателно).То е процес на въздействие.То се упражнавя от ръководител(субект на у-нието) и е насочено към поведението на опр.обект(обект на у-нието).У-нието в социалните системи е :1.въздействие на субекта в/у обекта на у-ние 2.активно въздействие-промяна поведението на подчинените 3.целенасочено-опр.субект въздейства в/у опр.обект 4.престижна дейност,осигуряваща власт.
У-нието може да се представи като управл.дейност и като информационен процес.Например получената инф-ция за авария в цеха е инфо.суровина,ресурс за управляващия, докато неговото решение за изпращане на аврийна група е инфо.продукт.
МЕНИДЖМЪНТ-
Като дейност- той е последователност от управленски въздействия в/у организацията.Като управляващ орган-представя се от хората,заемащи ръководните длъжности.Ръководството се състои от представители на висшите органи за у-ние.Като знание мениджмънтът се изразява в използването на науката в управленската дейност.Като практическа наука мениджмънтът търси ефективни способи за у-ние на социалните системи.Мениджмънт има само при социалните системи, но не при всички- при стопански организации не при обществени организации.

ВТОРА ТЕМА- ОСНОВИ НА УПРАВЛЕНСКАТА ТЕОРИЯ
1.Донаучен етап в развитието на у-нието - Вавилонският цар Хамурапи издава законник, съдържащ 285 закона за у-ние на държавата.Обект на законника са били стопанската активност, собствеността, семейните отношения, търговските връзки.
"Предписание за служебните задължения на върховния съновник" в Египет е документ от 15в.пр.Хр.,който определя служебната дейност, правата и задълженията на върх.съновник(везира).
400г.пр.Хр.Сократ е предлагал в у-нието да се избират най-достойните.Той формулирал принципите на универсалното у-ние.Според него нужният човек трябва да се постави на нужното място, за да се изпълнят задачите.
При римския император Диоклетиан 3-4в.сл.Хр. били разработени принципи за административно у-ние на отделните терит.единици.Той увеличил броя на равинищата на у-ние на империята.
Николо Макиавели написва своя трактат "Владетелят" през 1513-1516г.Част от неговите принципи са:авторитет, воля,мъдрост,справедливост,подчинените да знаят какво очаква лидерът тях и те от него.Той разкрива ролята на грубата сила и пренебрежението към моралните норми.
През 1885г.Хенри Метколф публикува книга, която е плод на обработени знания и опит,придобити в амер.армия и транслирани към бизнеса.
ПРИЧИНИ ЗА ЗАБАВЯНА РАЗВИТИЕТО НА УПРАВЛ.ТЕОРИЯ
1.Не се е чувствала нужда от търсене на по-ефективни методи за у-нието.Достатъчно е било да се упражнява властта, независимо от нейните форми. 2.Създаването на науката за у-нието е било възможно само при утвърдени знания на редици науки, които не са били достатъчно развити преди 20в.
ПРЕДПОСТАВКИ ЗА ВЪЗНИКВАНЕ НА УПРАВЛ.ТЕОРИЯ
1.Първата предпоставка е натрупаният управл.опит в сферата на воен.дело и държ.у-ние.Осезателен тласък дават великите гео.открития. 2.Втората предпоставка е бурното икономическо развитие на Европа и Америка през 18 и 19в., предизвикано от индуст.революция, в резултат на която се появяват нови форми на прозиводство и комуникации,концентрация на капитала,промяна в изискванията към организацията и контрола на работана хората
2.ШКОЛА НА НАУЧНОТО УПРАВЛЕНИЕ
Вниманието на специалистите се насочва към търсене на начини за увеличаване производителността на труда и към мотивирането на работниците.
Основателят на науч.мениджмънт Фредерик Тейлър започва да работи по темата за повишаване на производителността и разработва в края на 19в. Следните принципи: 1.Изучаване и откриване на най-добрия начин за извършване на работата. 2. Правилен подбор,обучение и разпределение на персонала.За всяка работа да се намери подходящ човек, който да бъде обучен. 3.Планиране и организиране на работата.Съставяне на работни графици за работниците на работните им места.Всеки работник трябва да получава точно определено задание за всеки ден. 4.Организационно регламентиране и стандартизиране на методи и време за изпълнение на всяка операция(хронометриране).Разработване на точни инструкции за всеки работник. 5.Насърчаване сътрудничеството м/у работници и мениджъри и правилно разпределение обема на работа м/у тях.Ясно разграничение м/у тези,които трябва да мислят,от тези,които трябва да изплъняват. 6.Установяване на справедливо заплащане на работниците за изпълнение на работата, като работят над приетото минимално ниво на изпълнение.
Сем.Джилбърт провеждат специфични методи за измерване на работните операции и движенията на работниците.Това им е дало възможност да предложат премахване ненужните операции и движения.Изследват умората, за да разкрият улеснения за работниците.
Хенри Грант обръща внимание на психологическите проблеми на работниците и заплащането на труда.Според него оптималната система на заплащане трябва да включва и награда за добро и ефективно изпълнение на работата.Това води до повишаване на осн.икономически показатели- производителност и ефективност.Изследва "тесните места" при съчетаването на операциите и на тази основа разработва графиките на Грант-представляват граф.изобразяване на производствения процес.

АДМИНИСТРАТИВНА ШКОЛА
Анри Файол (1841-1925) е основоположник на Административната школа. известен със своя принос към административната теория и практика на управление на предприятието. Той е минен инженер. Поема компания на границата на банкрута и я превръща в една от най-мощните. Файол се концентрира върху ръководителите на организациите и от там на долу по йерархията, докато Тейлър се концентрира върху работника и от там на горе по йерархията. Според Файол всички мениджъри изпълняват схдни дейности, без значение с какво се занимава организацията в която работят. Файол формулира основни положения общи както за бизнеса така и за държаввните учреждения.
Всички ОПЕРАЦИИ свързани с управлението се делят на 6 групи:
* технически-производство , заготовки, преработки
* търговски- продажба, обмяна, покупка на суровини
* отчетни- инвентаризации, баланс, издръжка , отчет
* финансови- търсене на капитали и управлението им
* охранителни- охраняване на хората и имуществото
* административни - операции по планиране, ръководене, координиране, организиране и контролиране.
Административните операции свързани с управлението той посочва като основни 5 управленски функции- планиране, ръководене, организиране, координиране, контролиране.
Файол дефинирал двете условия, на които следва да отговаря всеки ръководител на предприятие. А те били:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Управленска практика 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.